ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 357
гр. Велико Търново, 18.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодорина Д.а
Членове:Евгений Пачиков
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Евгений Пачиков Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500075 по описа за 2022 година
като разгледа докладваното от съдията-докладчик Евгений Пачиков въззивно
частно гражданско дело № 75/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико
Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.
Постъпило е възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК от „ЛАЙВ
ВИ ВИ“ ООД, с ЕИК *********, с адрес гр. Велико Търново, ул. „Васил
Левски“ № 15, подадено чрез адвокат Д.Х. Димитър от АК – Велико Търново
против издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 560 от
12.05.2021 година, издадена по ч.гр.д. № 1358/2021 год. по описа на Районен
съд – Велико Търново. Във възражението се сочи, че страната е узнала за
заповедта в края на ноември 2021 г., когато е получила съобщение за
образувано изпълнително дело № 20218090400954/2021 г. на ЧСИ Силвия
Косева, рег. № 809 в КЧСИ с район на действие ОС – велико Търново. Твърди
се, че заповедта за изпълнение не му е била надлежно връчена и поради тази
причина не е могъл да я оспори по реда на чл. 414 от ГПК, както и че не е
могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени
обстоятелства. Освен това счита, че предвид изминалия период от време
вероятно е задължението да е погасено по давност. С оглед гореизложеното
отправя искане към ВТОС на основание чл. 423 от ГПК да се приеме
направеното възражение, с което се оспорва издадената заповед за
изпълнение, да се спре изпълнението й, както да бъде върнато делото на
първоинстанционния съд с указания производството да продължи от фазата
на приемане на възражението.
1
Възражението е връчено на заявителя – кредитор „Енерго-Про
Продажби“ АД с ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, Варна Тауърс кула Г. Подаден е отговор по възражението, чрез
процесуален представител И.И., с който взема становище за недопустимост на
възражението, тъй като същото в подадено след изтичане на едномесечен
срок от узнаване на заповедта. По основателността на възражението навежда
доводи, че длъжникът не е бил лишен от възможността да оспори вземането в
заповедното производство, тъй като според разпоредбата на чл. 50 ал. 2 от
ГПК в случай, че фирмата е напуснала адреса си и в регистъра не е вписа
новият адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени. Относно наведените твърдения за настъпила погасителна давност,
счита същите за неотносими към настоящия спор.
Великотърновският Окръжен съд в качеството му на въззивна
инстанция, като прецени подаденото възражение и приложените към него
доказателства, както и като се запозна с приложеното ч.гр.д. № 1358/2021 на
РС – Велико Търново, приема за установено следното:
Производството по ч.гр.д. № 1358/2021 год. по описа на РС – Велико
Търново е образувано въз основа на подадено заявление по чл. 410 от ГПК от
„Енерго-Про Продажби“ АД, против длъжника „ЛАЙВ ВИ ВИ“ ООД, с ЕИК
*********, с искане да бъде издадена заповед за изпълнение, с която
длъжникът да бъде задължен да заплати сумата от 246,81 лв., представляваща
главница за неизплатена ел. енергия и мрежови услуги по фактури издадени
за периода 22.11.2013-15.02.2021 г. за обекти с абонатен номер и адрес Аб. №
**********, с. Караисен № 72, както и мораторна лихва в размер на 31,28 лв.
Издадена е заповед № 560 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 12.05.2021 год., с която е разпоредено длъжникът да заплати
посочените в заявлението парични суми в полза на кредитора, както и
разноски по делото – 25,00 лв. платена такса за образуване и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение. На 13.05.2021 г. е изготвено съобщение за
връчване на заповедта. Посочен е адрес на длъжника, който е идентичен с
вписания в ТР адрес на седалище на дружеството и адреса му на управление.
Съобщението е върнато в цялост с отбелязване от длъжностното лице,
връчващо призовките в съда, че адресът е посетен на 14, 23 и 28 май и на 9 и
15 юни, но не е открита такава фирма на адреса и няма офис нито фирмен
знак.
На 16.06.2021 година съдът е отбелязал, че счита съобщението ведно с
приложената към него заповед за изпълнение за редовно връчени на
15.06.2021 г. на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК.
В срока по чл. 414 ГПК възражение против заповедта за изпълнение не е
било подадено. Съгласно разпореждане № 3285 от 20.07.2021 година е
издаден изпълнителен лист въз основа на издадената заповед за изпълнение
№ 560/12.05.2021 г. по ЧГрД № 1358/2021 г. на Районен съд – Велико
Търново, след като съдът е преценил, че същата е влязла в сила.
2
Въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 202118090400954/2021 по описа на ЧСИ Силвия
Косева, рег. № 809 в КЧСИ. На 16.11.2021 година длъжникът получава
съобщение изх. № 26363/12.11.2021 г. по цитираното изпълнително дело на
адреса в град Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 15.
На 13.12.2021 година длъжникът подава разглежданото възражение.
При изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Възражението по чл. 423, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК е допустимо и следва
да бъде прието за разглеждане без да бъдат събиране допълнителни
доказателства, освен приложените към него.
Разгледано по същество възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
ГПК се явява неоснователно и не следва да бъде прието по следните
съображения:
Възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК се явява подадено в срок. Не
може да се приеме, че срокът за това възражение е изтекъл, както навежда
доводи кредиторът, тъй като именно чрез него се оспорва надлежността на
връчването заповедта за изпълнение, така както е било възприето от съда на
основание чл. 50, ал. 2 от ГПК. Видно от приложеното към ЧГрД №
1358/2021 г. на Районен съд – Велико Търново, възражение е, че същото е
подадено в законоустановения срок – на 13.12.2021 г.
Съгласно чл. 423, ал. 1 т. 1 ГПК в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да
оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато
заповедта не му е била връчена надлежно. В настоящият случай длъжникът
навежда доводи за това, че заповедта не му е била връчена надлежно и поради
това е бил лишен от възможността да оспори вземането.
Видно от отбелязването върху съобщението с приложената към него
заповед по чл. 410 от ГПК, причината поради която връчителят не е могъл да
извърши връчване е, че на адреса, надлежно вписан в Търговския регистър по
партидата на длъжника не е открита такава фирма или фирмен знак. В случая
съдът правилно е приложил нормата на чл. 50, ал. 2 от ГПК, съгласно която,
ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра на е обявен новия адрес, то
всички съобщения се прилагат по делото. Видно от служебно извършената
справка в интернет именно това е адресът, посочен от длъжника, но по данни
на връчителя, след многократно посещение на адреса не е открита такава
фирма. В случая правилно съдът е счел, че съобщението следва да се приложи
по делото и да се счита за редовно връчено, с оглед на което е неоснователно
твърдението на длъжника, че заповедта за изпълнение не му е била връчена
надлежно.
Твърдението на длъжника, че не е могъл да узнае своевременно за
връчването на заповедта поради особени непредвидено обстоятелства, не е
подкрепено от никакви факти и доказателства, поради което същото не следва
3
да бъде прието. Във възражението длъжникът бланкетно посочва, че не е
могъл да узнае за връчването на заповедта, но същият дължи да докаже
твърдението си за настъпили непредвидени обстоятелства довели до
невъзможност да узнае за извършеното връчване на заповедта. Не само че не
представя доказателства в подкрепа на това твърдение, но и не се излагат
конкретни твърдения, какви точно непредвидени обстоятелства са попречили
на длъжника да узнае за заповедта за изпълнение.
По отношение на направеното във възражението твърдение, че е твърде
вероятно задължението да е било погасено по давност, към момента на
издаване на заповедта и изпълнителния лист, съдът счита същото за
неотносимо към настоящия спор. Възражението за настъпила погасителна
давност в полза на длъжника не може да бъде разглеждано в производството
по чл. 423 от ГПК, тъй като въззивният съд не разглежда спора по същество и
не се произнася по съществуването на изпълняемото право.
Имайки предвид всичко изложено по-горе съдът намира възражението
на „ЛАЙВ ВИ ВИ“ ООД, с ЕИК *********, подадено чрез адвокат Д.Х.
Димитър от АК – Велико Търново против издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 560 от 12.05.2021 година, издадена по ч.гр.д. №
1358/2021 год. по описа на Районен съд – Велико Търново за неоснователно и
не го приема.
С оглед изложените съображения за неоснователност на главното
искане, искането за спиране, което съдът квалифицира като такова по чл. 423
ал. 3 изр. 2-ро ГПК, също се явява неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Следва да бъде присъдено в полза на заявителя претендираното
юрисконсултско възнаграждение за подадения писмен отговор, което
съобразно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащане на правна помощ, в размер на 100 лв.
Водим от изложените съображения, Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражението на „ЛАЙВ ВИ ВИ“ ООД, с ЕИК
*********, чрез адвокат Д.Х. Димитър от АК – Велико Търново по реда на
чл. 423 от ГПК против Заповед за изпълнение на парично задължение № 560
от 12.05.2021 година, издадена по ч.гр.д. № 1358/2021 год. по описа на
4
Районен съд – Велико Търново.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането длъжника „ЛАЙВ ВИ ВИ“ ООД,
с ЕИК ********* за спиране изпълнението на Заповед за изпълнение на
парично задължение № 560 от 12.05.2021 г. издадена по ч.гр.д. № 1358/2021
год. по описа на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА длъжника „ЛАЙВ ВИ ВИ“ ООД, с ЕИК *********, с адрес
гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 15 ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про
Продажби“ АД с ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5