№ 113
гр. Свищов, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20224150100160 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124
от ГПК.
Ищецът Г. КР. ИВ., чрез пълномощника адв. М.М. твърди, че е страна
по договор за кредит с номер 749923 от 29.10.2021 г., сключен с ответното
дружество „Стик-Кредит“АД. Заявява, че съгласно договора, трябвало да
върне сума по кредита в размер на 1372,37 лева при сума на получаване
800,00 лева при лихва от 95,39 лева и неустойка в размер на 476,98 лева, при
срок на кредита 6 месеца. Посочва, че не дължал сумата 476,98 лева,
представляваща неустойка по договора, като клаузата, предвиждаща
заплащането й била нищожна на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД , като
противоречаща на нормите на чл. 143 ал.1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. Позовава се,
че според съдебната практика накърняването на добрите нрави по смисъла на
чл. 26 от ЗЗД било налице при нарушаване на правен принцип, какъвто е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения. Посочва,
че поради накърняване на принципа на добрите нрави по смисъл на чл. 26 от
ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации
по договора, злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на изгоди от
кредитора. Счита, че клаузата, предвиждаща дължимост на неустойка п
одоговора за кредит, била нищожна като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата,
прендирана с нея била прекомерна и противоречала на добрите нрави, като
1
неустойката надвишавала половината от размера на отпуснатия кредит.
Предвидената клауза била неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП,
тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която била
необосновано висока. Неустойката, както била уговорена излизала извън
присъщите й функции и целяла единствено постигането на неоснователно
обогатяване, а клаузата била нищожна, поради накърняване на добрите нрави,
тъй като неустойката, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции заобикаляла разпоредбата на чл. 33 ал.
1 от ЗПК. Счита, че с търсената неустойка по договора се уговаряло още едно
допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. На
следващото място тази клауза била нищожна на основание чл. 146 ал. 1 от
ЗЗП вр. чл. 24 от ЗПК, тъй като не била индивидуално уговорена, тъй като
била част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на
договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху
съдържанието им към момента на сключване на договора. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата 476,98 лева, представляваща
неустойка ,дължима във връзка с търсената неустойка по Договор за кредит
№ 749923/29.10.2021г. , сключен със „Стик Кредит“АД, като същата клауза
била нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване нормите на чл.
143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. Претендира разноски.
Ответникът „СТИК-КРЕДИТ“АД в законоустановения срок е подал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск срещу
дружеството. Счита същия за неоснователен. Твърди, че сключването на
договора било инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за
отпускане на кредит на сайта на дружеството. На 29.10.2019г. чрез личния си
профил, същият попълнил заявка за кандидатстване за кредит от разстояние,
след което му била изпратена необходимата преддоговорна информация, била
му предоставена възможност да изтегли проект на договор за потребителски
кредит, ако е съгласен с неговото съдържание, а потребителят натискайки
бутона „Подпис“ , дал своето недвусмислено волеизявление за съгласието му
със съдържанието на договора и за неговото сключване. Позовава се, че в
проекта за договора и приложенията към него били посочени дължимите от
ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните
вноски, падеж, размер на лихвения процент по кредита, ГПР, изискването за
предоставяне на обезпечение. На 29.10.2019г. бил сключен договора
като електронен документ, а относно дължимостта на неустойката при
непредоставяне на обезпечение – такава неустойка не била начислявана и
събирана от дружеството, но клаузата била валидна и отговаряла на
изискванията на закона. Целта й била да се стимулира изпълнението и
превенция допускане на неизпълнение, а в случая не излизала извън
присъщите й функции неустойката. Основната й цел била да репарира
причинените от неизпълнение в срок вреди. Счита, че ако бъде приет размера
й за прекомерен, следвало да бъде намален, а не да се обявява клаузата за
2
недействителна. Моли да бъде постановено решение, с което иска да бъде
отхвърлен като неоснователен. В хода на устните състезания не взема
становище. В писмено становище преди съдебно заседание, моли да бъде
постановено решение, с което иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан, на посочени в отговора на исковата молба основания. Претендира
разноски, съобразно представен списък на разноските.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени
събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представения по делото договор за потребителски кредит
предоставян от разстояние № 749923 от 29.10.2021г.. се установява, че на
29.10.2021г. между „Стик –Кредит“АД и Г. КР. ИВ., е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се задължило
да предостави на ищеца потребителски кредит, в размер на 800 лв. и при
условия посочени в договора – лихвен процент 36%, ГПЛ – 42,58 %, обща
дължима сума от потребителя изчислена към момента на сключване на
договора за кредит 895,39 лева, за срок от 6 месеца. Отразено е, че
погасителните вноски, датите на плащане са посочени в приложение към
договора – погасителен план. В чл. 1 от договора постигнали съгласие, че
обезпечения по договора са поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл.
17 от договора за потребителски кредит, в случай, че страните са договори
обезпечение, потребителят следва в срок до три дни от датата на сключване
на договора да осигури действието на трето физическо лице за слючване на
договор за поръчителство , с което третото лице да се задължи да отговаря за
изпълнението на всички задължения на потребителя по договора,
включително за погасяване на главница, лихви , неустойки и други
обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща
безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора
всички задължения на потребителя по договора в срок от един работен ден,
считано от датата , на която банката е получила писмено искане от страна на
кредитора за заплащане на тези задължнеия. Отразено е, че срокът на
валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни, след
падежа на последната вноска. В ал. 2 на чл. 17 постигнали съгласие третото
лице - пърчител, както и банковата гарнация да отговарят на изискванията
посочени в ОУ и се одобряват от кредитора, което одобрение се извършва по
преценка на кредитора. Според чл. 27 от договора за кредит, в случай, че
потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 17 , дължи на
кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита
сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.
Страните се съгласили, че неизпълнението на задължението по чл. 17 от
договора причинява на кредитора вреди, в размера на договорената
неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и
3
одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще
продостави в срок договореното обезпечение. В приложения по делото
погасителен план , част от договора за кредит, са посочени броя на вноските,
падежа им, размер на вноските, неустойката, както и месечната вноска с
неустойка в лева.
Приложени по делото са Общи условия на договора за потребителски
кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „Стик-
Кредит“АД и потребителите, в Раздел VIII Обезпечения, е уредено
обезпечението по договори за кредит – поръчителство или банкова гаранция,
а в чл. 20 ал. 1 от същите и изискванията към поръчителя – дееспособно
физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство
,с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права
през последните дванадесет месеца преди датата на подаване заявката за
кредит, което полага труд по трудово правоотношение по безсрочен договор
и не е в период на предизвестие за прекратява на трудовото правоотношение
към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно
възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на
заявката за кредит. В чл. 20 ал. 2 от ОУ е уредено , че поръчителят следвало
да отговаря и на допълнителни изисквания и да представи следните
документи – минимален осигурителен брутен доход – 1500 лева, валидно
трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум
6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочие, да не е поръчител на
съществуващ кредит в която и да е банка или небанкова финансова
институция, да не е настоящ потребител на кредитора, да предостави
служебна бележка за доход за шест месеца назад. В чл. 46 от ОУ е
предвидена неустойка за потребителя, ако не изпълни задължението си за
предоставяне на договорено обезпечение, в размер на 0,9 % от стойността на
усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение. В приложения Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити са посочени
параметрите на кредита – размер на кредита – 800 лева, за срок от 6 месеца,
погасителни вноски като размер и падеж, общата сума, която следва да се
заплати, ГПР 42,58 %, лихвен процент по кредита – 36 %,
Видно от разписка за извършено плащане от 29.10.2021г., ищецът е
получил сумата по кредита – 800 левана 29.10.2021г. от ответното дружество,
което и не се спори по делото.
Установи се от Заповед № БНБ-61374 от 06.07.2016г. на Подуправител
на БНБ, че ответното дружество е вписано в Регистъра на финансовите
институции при БНБ с посочения регистрационен номер.
Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да
бъде уважен.
4
Между страните не е спорен нито факта на сключване на договора, нито
параметрите на същия а именно- заемна сума 800 лева, срок за погасяване 6
месеца, ГЛП 36 %, ГПР 42,58 %, неустойка в размер на 476,98 лева, която
е предвидено да се дължи при непредоставяне на обезпечение от страна на
ищеца в 3-дневен срок от отпускане на заемната сума/0,9% от стойността на
усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение/. Размерът на неустойката е посочен и в
погасителния план, неразделна част от договора за кредит.
По отношение на процесния договор следва да се приложат разпоредбите на ЗЗПК.
Същия има характер на потребителски по смисъла на чл. 9 и сл.
от ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират
приложение императивните изисквания уредени в Закона за потребителкия
кредит.
Съдът намира, че действително клаузата на чл. 27 от договора
предвиждаща неустойка при непредставяне на обезпечение в размер на 476,98
лева е нищожна. Задължаването на кредитополучателя да предостави
обезпечение на заема посредством поръчителство на физически лица,
отговарящи на множество изисквания, регламентирани в договора и то в
изключително кратък срок от три дни създава затруднение за потребителя и
го поставя в неравноправно положение. Освен това размерът на неустойката
надхвърля половината от размера на предоставения заем и в този смисъл е
прекомерен, а и противоречи на закона доколкото натоварва
кредитополучателя с допълнителни финансови разходи. Клаузата за
неустойка предвидена в договора не отговаря и на целта на закона, тъй като
няма обезщетителна функция именно поради факта, че не са ясни вредите,
които заемодателя би претърпял от непредставянето на обезпечение. В
случая, с неустойката се създават задължения за другата страна по договора,
които са покрити от ГПР, тъй като са свързани с изпълнение на задълженията
на страните по договора. На практика подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. С
това и на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като
кредитът е отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства. Следва да се
посочи, че изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя,
5
както е посочено в чл. 16 от ЗПК, е същата да бъде извършена преди
сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз
основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи
договор за кредит. По тези съображения клаузата, предвиждаща неустойка е
нищожна и следователно предявения иск за установяване недължимост на
неустойка в размер на 476,98 лева е основателен и следва да се уважи.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
се дължат разноски за процесуално представителство, както следва:
ответникът дължи съгласно чл. 7, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за други неоценяеми
искове възнаграждение за процесуално представителство в размер на 600,00
лева/предявения иск е установител иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК/. Размерът на
така определеното от съда възнаграждение е съобразен с фактическата и
правна сложност на делото, с вида на извършените процесуални действия и с
броя на съдебните заседания, отчитайки, че не се е явявал в съдебно заседание
процесуален представител на ищеца, като не се оспорва по делото
основанието по чл. 38 ал. 1 т. 1-3 от ЗА за безплатна правна помощ.
По делото е договорено процесуални представителство на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, поради което, възнаграждението следва да бъде заплатено в
полза на адв. М.М. – АК Пловдив.
При този изход на делото ответникът „Стик-Кредит“АД следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50,00 лева -
ДТ.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на «СТИК-
КРЕДИТ»АД, *****, седалище и адрес на управление *****, представлявано
от H.KJ. Т. – изпълнителен директор, че Г. КР. ИВ. с ЕГН ********** от
***** не му дължи сумата 476,98 лева /четиристотин седемдесет и шест лева
и деветдесет и осем стотинки/ представляваща неустойка по Договор за
6
кредит № 749923/29.10.2021г. , сключен със „Стик Кредит“АД, поради това,
че клаузата за неустойка по чл. 27 от договора за кредит е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, «СТИК-КРЕДИТ»АД, *****,
седалище и адрес на управление *****, представлявано от H.KJ. Т. –
изпълнителен директор да заплати на Г. КР. ИВ. с ЕГН ********** от *****
направените по делото разноски в размер на 50,00 лева - ДТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА,
«СТИК-КРЕДИТ»АД, *****, седалище и адрес на управление *****,
представлявано от H.KJ. Т. – изпълнителен директор да заплати на адв. М.М.
от АК Пловдив сумата 600,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по гр. д. 160/2022г. по
описа на Районен съд Свищов.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7