Разпореждане по дело №548/2020 на Районен съд - Пазарджик

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№

гр. Пазарджик, 02.11.2020 г.

 

РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI състав, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Василева

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 548 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Теленор България“ ЕАД против В.А.К. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца незаплатени далекосъобщителни услуги в размер на 312,40 лв. и неустойка в размер на 85,03 лв. по Договор за мобилни услуги, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4194/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 20.04.2017 г. в размер на 115,08 лв.

След извършена служебна проверка съдът установи, че исковата молба е нередовна.

На първо място, от една страна в обстоятелствената част на исковата молба (ИМ) се твърди, че вземането в размер на 397.43 лв., включващо в себе си сумата в размер на 312.40 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги  за абонатен номер  № ********* за периода от  25.11.2017 г. до 24.04.2018 г. и сумата в размер на 85.03 лв. – неустойка произтичат от договор за мобилни услуги от 20.04.2017 г., изменен с допълнително споразумение от 25.05.2017 г. (стр. 1 и 2 от ИМ), а от друга страна - че основанието на тези вземания е договор за мобилни услуги от 25.05.2017 г. (стр. 3 от ИМ). Същевременно в петитума на исковата молба не е посочено основанието, от което се претендира вземането в размер на 312.40 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода от  25.11.2017 г. до 24.04.2018 г.

На следващо място, в петитума на исковата молба, уточнен с молба с вх. № 262910/26.10.2020 г., е формулирано искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на 85,03 лв. – „за предсрочното прекратяване на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от дата 25.05.2017 г., предсрочно прекратен на дата 19.03.2018 г., предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 10.06.2017 г. предсрочно прекратен на дата 19.03.2018 г.“. По начина, по който е формулиран петитума за съда не става ясно на основание кой договор се претендира въпросната неустойка. Отделно от това налице е противоречие между петитума и обстоятелствената част на ИМ относно основанието, от което се твърди, че произтича вземането за  неустойка. Никъде в обстоятелствената част на ИМ не са изложени обстоятелства, че вземането за неустойка в размер на 85.03 лв. произтича от  договор за мобилни услуги от дата 10.06.2017 г. предсрочно прекратен на дата 19.03.2018 г., както се сочи в петитума на исковата молба.

Следва да се отбележи и това, че в заповедното производство, като основание, от което произтича вземането за незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги е посочен само Договор за мобилни услуги от 20.04.2017 г., поради което ако ищецът заявява различно основание за вземанията си трябва да мотивира правен интерес, тъй като настоящото производство е продължение на заповедното и следва да има идентичност между основанието на вземането в заповедното производство и в производството по чл. 422 от ГПК.

Съдът намира, че следва да бъде предоставена възможност на ищеца да отстрани в едноседмичен срок от съобщаването констатираните нередовности на исковата молба като:

- посочи по ясен и недвусмислен начин в обстоятелствената част на ИМ основанието (договора за мобилни услуги), от което произтича вземането за незаплатени далекосъобщителни услуги и приведе обстоятелствената част на исковата молба в съответствие с петитума на същата чрез конкретизиране в петитума на ИМ на основанието (договора за мобилни услуги), от което претендира заплащането на сумата в размер на 312.40 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер  ********* за периода от  25.11.2017 г. до 24.04.2018 г.;

- посочи по ясен и недвусмислен начин в обстоятелствената част и в петитума на ИМ на основание кой точно договор за мобилни услуги претендира въпросната неустойка и приведе обстоятелствената част на ИМ в съответствие с петитума на същата относно основанието, от което претендира неустойката в размер на 85,03 лв.

- мотивира правен интерес от предявяването на установителните искове за заплащане на сумата в размер на 312.40 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги  за абонатен номер  № ********* за периода от  25.11.2017 г. до 24.04.2018 г. и сумата в размер на 85.03 лв. – неустойка, в случай, че твърди, че вземанията произтичат на основание не само Договор за мобилни услуги от 20.04.2014 г., който единствено е посочен в заявлението по чл. 410 от ГПК и заповедта за изпълнение като основание, от което произтича вземането.

При неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.

 

На основание чл.129, ал.1 и ал. 2 от ГПК, Районен съд - Пазарджик

Р А З П О Р Е Д И :

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, подадена от „Теленор България“ ЕАД против В.А.К..

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане, с писмена молба с препис за ответника, да отстрани допуснатите нередовности на исковата молба, съобразно указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящото разпореждане.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неотстраняване на констатираните нередовности в дадения срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.

         Препис от разпореждането да се връчи на ищеца чрез пълномощника му.

Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: