№ 62
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512910 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20167232 от 03.08.2021 г. по гр. д. № 61875/2019 г. Софийският
районен съд е осъдил И. И. Ц. и А. А. З., по иска с правно основание чл. 109 от ЗС,
предявен от „Ц.К.” ЕООД, да премахнат изградената ограда, състояща се от прозирна
част и от плътна част до 0,60 м., между поземлен имот с идентификатор №
68134.1933.2033 по кадастралната карта на гр. София, одобрена със Заповед № РД-18-
68/02.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ УПИ ХVІІ-175Б
от кв. 69 по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади – Запад”, и поземлен имот с
идентификатор № 68134.1933.176, представляващ УПИ ХVІІ-176 от кв. 69 по плана на
гр. София, м. „Манастирски ливади – Запад”, навлизаща неправомерно в поземлен
имот с идентификатор № 68134.1933.2033, представляващ УПИ ХVІІ-175Б от кв. 69 по
плана на гр. София, м. „Манастирски ливади – Запад”, находящ се в гр. София, р-н
„Витоша”, ул. ****.
Решението е обжалвано с отделни въззивни жалби от всеки от ответниците А.
А. З. – Ц.а и И. И. Ц..
В първата жалба се сочи, е решението е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, с искане
същото да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли предявения иск,
алтернативно – делото да се върне за ново разглеждане. Излага се възражение, че съдът
се е произнесъл по непредявен иск – с исковата молба бил предявен иск по чл. 108 от
ЗС, но впоследствие с доклада си съдът приел, че е предявен иск по чл. 109 от ЗС.
1
Излага се и възражение, че съдът неоснователно отказал да допусне свидетели на
жалбоподателя, допълнителна СТЕ, както и ландшафна експертиза, с които се целяло
доказване на обстоятелството, че растителността била с давност още преди закупване
на имота. Сочи се също, че по делото е доказано възражението на ответниците за
придобиване на процесната част от имота по давност. Сочи се също, че процесната
ограда била изградена по стария план при спазена регулация към съседния имот, както
и, че в предната част на оградата /уличната/ те били отстъпили на ищеца 1 линеен
метър. С изградената нова ограда ищецът нарушавал отстоянието до старата ограда на
ответниците, която била законна.
В жалбата на И. Ц. се излагат идентични с първата жалба възражения за
неправилно определена от съда правна квалификация на предявения иск като такъв по
чл. 109 от ЗС, във връзка с което са изложени пространни съображения. Сочи се, че от
фактическите твърдения и петитума на исковата молба става ясно, че е предявен иск по
чл. 108 от ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху
неправомерно отнетата площ от 36 кв.м., включена между регулационната граница и
неправомерно изградената от ответника ограда, но съдът с доклада си е приел, че
предявен иск по чл. 109 от ЗС за премахване на тази ограда. Аргумент за това, че
ищецът е предявил иск по чл. 108 от ЗС, а не по чл. 109 от ЗС, било и вписването на
исковата молба, доколкото исковата молба по чл. 109 от ЗС не подлежи на вписване.
Излага се и възражение, че изводите на съда не са съобразени с ТР № 4/2015 г. като
съдът не е подложил на преценка дали с процесната ограда за ищеца са създадени
пречки за използването на собствения им имот по-големи от обичайните, както и за
нарушение на чл. 172 от ГПК във връзка с преценката на свидетелските показания.
Сочи се, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е уважил искането на
ответниците за допускане на повторна и разширена експертиза.
В писмения си отговор въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и
настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Оспорва направените от
въззивниците възражения за допуснати нарушения във връзка с дадената от съда
правна квалификация на предявения иск, както и възраженията относно
основателността на разгледания от съда иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Поддържа, че съдът правилно е определил правната квалификация на иска въз основа
на твърденията в исковата молба и е разпределил доказателствената тежест с доклада
си по делото, срещу който доклад страните не са имали възражения. Счита, че с
определената от съда правна квалификация на ответниците на са им отнети права и не
им е създадена пречка за защита. Подържа, че са доказани всички предпоставки на
предявения иск по чл. 109 от ЗС.
Пред съда жалбоподателите, чрез пълномощника им адв. Г., поддържат жалбите
си по изложените в тях съображения. Въззиваемият, чрез пълномощника си адв.
Вълкова, оспорва жалбите по изложените в отговора съображения.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на „Ц.К.”
ЕООД срещу И. И. Ц., в която ищецът твърди, че е собственик по силата на покупко-
продажба с нот. акт № 104, дело № 92/2016 г. на нотариус с рег. № 271 на поземлен
имот с идентификатор № 68134.1933.2033 по кадастралната карта на гр. София,
съставляващ по действащия регулационен план УПИ ХVІ-175Б от кв. 69 по плана на
града, м. „Манастирски ливади – Запад”, с площ 644 кв.м., с административен адрес гр.
София, ул. ****. Твърди, че ответникът е собственик на съседния поземлен имот с
идентификатор № 68134.1933.176, съставляващ по действащия регулационен план
2
УПИ ХVІІ-176 от кв. 69 по плана на гр. София. Ищецът твърди, че ответникът
неправомерно е отнел от неговия имот площ от около 36 кв.м., като е изградил ограда
от телена мрежа върху тухлена зидария, която ограда не съвпада с регулационната
граница по действащия регулационен план, нито с имотната граница по кадастралната
карта. С тази ограда ответникът бил препречил и достъпа до изградената в имота на
ищеца жилищна сграда. Излага твърдение, че с неправомерно изградената ограда
ответникът без основание е отнел част от имота на ищеца. Твърди, е отправил до
ответника нотариална покана, с която на последния бил даден срок да премахне
изградената ограда, като му било предложено с общи усилия да бъде изградена друга
ограда по регулационната граница, но той отказал. Отправено е искане да се осъди
ответника да освободи и предаде на ищеца неправомерно отнетата и собствена му
площ около 36 кв.м., заключваща се между регулационната граница, разделяща
имотите на страните, и неправомерно изградената от ответника ограда. В отговор на
даден от съда с разпореждане от 16.01.2020 г. указание до ищеца за уточняване на
границите на претендираната част от имота, с молба от 27.01.2020 г. ищецът е посочил,
че частта от имота, която е предмет на иска, е с площ от 36 кв.м. и е заключена между
точките А, В и С на приложената към молбата геодезична снимка. На ищеца е указано
да впише исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника И. Ц., с който
оспорва иска. Излага твърдение, че е собственик на имот с идентификатор №
68134.1933.176 от 2003 г. и в него е построил законно жилищна сграда. Твърди, че
оградата със съседния имот е изградена по стария план при спазване на регулацията.
Твърди, че от 2003 г. владее процесното място със съществуващата ограда, част от
която била изградена през 1978 г., и го е придобил по давност. Излага и твърдения, че
ищцата е извършила строеж в мястото си без спазване на законовото отстояние да
къщата на ответника, с което е нарушено неговото право на собственост.
С определението си по чл. 140 от ГПК съдът е конституирал А. А. З. – Ц.а
/съпруга на ответника И. Ц./ като ответник по делото наред с първоначалния. Същата е
подала писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с идентично на отговора на
първоначалния ответник съдържание.
В изготвения от районния съд доклад по делото, инкорпориран в определението
по чл. 140 от ГПК, е прието, че ищецът е предявил иск по чл. 109 от ЗС за премахване
на неправомерно изградената от ответниците ограда между ПИ с идентификатор №
68134.1933.2033 и ПИ с идентификатор № 68134.1933.176, навлизаща неправомерно в
първия имот. Съдът е разпределил е доказателствената тежест между страните, както
следва: на ищеца е указано, че следва да докаже, че е собственик на горния имот,
предизвикано от ответната страна неправомерно създаване на различно състояние в
този имот чрез въздействие, съставляващо строеж, изграден в отклонение от
действащите разпоредби, създаване на пречки по-големи от обичайните; на ответника
е указано, че следва да докаже правното основание за изграждане на настоящата ограда
между двата имота. Дадени са указания до страните по чл. 146, ал. 2 от ГПК
В първото съдебно заседание делото е докладвано съгласно направения с
определението за насрочване проекто-доклад, срещу който страните не са имали
възражения.
След депозиране на заключението на СТЕ от ищеца е постъпила молба с искане
по чл. 214, ал. 1 от ГПК за допускане изменение на иска досежно размера на завзетата
от ответниците площ, като същият се счита предявен за 43 кв.м., вместо първоначално
посочените 36 кв.м., което искане е оставено без уважение.
3
В хода по същество ищецът е поискал от съда да уважи предявения иск като
осъди ответниците да премахнат незаконно изградената не по регулационната граница
ограда в поземлен имот с идентификатор № 68134.1933.2033 по кадастралната карта на
гр. София и да му предадат реалната част от имота с площ около 43 кв.м. Ответниците
настояват за отхвърляне на иска. В писмените бележки ответницата А. Ц.а излага
довод, че ищецът не е конкретизирал какъв иск е предявил – ревандикационен или
негаторен.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът
е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск.
Съдът дължи произнасяне и защита в рамките на изложените в исковата молба
фактически твърдения и заявеното искане - по начина, по който е поискан от ищеца.
Съдът следва да разгледа и да се произнесе с решение само по предмета на спора,
очертан в исковата молба. Когато в нарушение на диспозитивното начало, съдът се е
произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, или е определил предмета на делото
въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е
постановено по непредявен иск и подлежи на обезсилване. Произнасяйки се по нещо
различно от това, с което е сезиран, съдът не дава защита на заявения предмет на
спора, който се определя чрез страните, правопораждащите факти и петитума.
Разглеждането и произнасянето по различен от заявения с исковата молба предмет на
спора обуславя недопустимост на решението.
Разглеждането на непредявен иск или на иск на непредявено основание е
различно от неправилното или неточно квалифициране на спорното право.
Определянето на правната квалификация на спора от съда е подвеждане на въведените
фактически обстоятелства и отправеното искане под съответната приложима
материално правна разпоредба. Ако съдът се е произнесъл изцяло в рамките на
изложените от ищеца фактически твърдения и заявения петитум, т.е. по предмета на
спора, но е дал неправилна или неточна правна квалификация на този предмет,
решението не е недопустимо. В такава хипотеза и при наведени от страната
оплаквания, въззивният съд, като инстанция по същество, е длъжен да обезпечи
правилното приложение на материалния закон, като при необходимост даде указания
относно релевантните за спора факти и необходимостта от ангажиране на
доказателства, за да се гарантира съответствие на решението с приложимия в случая
материален закон – арг. от т. 2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК.
В настоящия случай с обжалваното решение, с което ответниците са осъдени на
основание чл. 109 от ЗС да премахнат изградената между имотите на страните ограда,
съдът се е произнесъл по незаявен от ищеца предмет на спора. В обстоятелствената
част на исковата молба са изложени твърдения, че страните са собственици на съседни
имоти, както и, че ответникът без основание е отнел част от имота на ищеца с площ
около 36 кв.м., чрез изграждане на ограда в отклонение на регулационната граница
между имотите. Въз основа на тези твърдения ищецът е отправил искане за осъждане
на ответника да освободи и предаде на ищеца неправомерно отнетата от него площ от
около 36 кв.м., заключена между регулационната граница и неправомерно изградената
от ответника ограда. При тези твърдения и така отправеното искане е ясно, че
претенцията на ищеца е за осъждане на ответника да му предаде владението върху
посочената част от имота му, намираща се между съществуващата на място ограда
между двата имота и регулационната граница. В съответствие с изложените в исковата
молба обстоятелства и петитум първоинстанционният съд с разпореждането си по чл.
129, ал. 1 от ГПК е определил претенцията като иск за собственост на реална част от
4
недвижим имот, като е констатирал нередовност на исковата молба, изразяваща се в
липса на индивидуализация на спорната част от имота чрез посочване на границите на
тази площ, и е дал указания до ищеца в този смисъл. В изпълнение на това указание
ищецът е индивидуализирал частта от имота, която е предмет на предявения от него
иск, чрез посочване на местоположението съобразно графично изобразяване на
приложена към уточняващата молба геодезическа снимка, като във връзка с
установяване на спорната площ е поискал допускане на СТЕ. След така направеното
уточнение съдът е разпоредил вписване на исковата молба.
Нито с исковата молба, нито в хода на делото ищецът е отправял искане за
осъждане на ответника да премахне изградената между двата имота ограда. Ищецът е
поддържал направеното с исковата молба искане за осъждане на ответника да предаде
владението върху така индивидуализираната площ. Това се подкрепя от направеното
от него след депозиране на заключението на СТЕ искане за изменение на иска относно
размера на завзетата площ, предаването на владението върху която се претендира от
ищеца. За пръв път с писмените си бележки ищецът е заявил, че иска осъждане на
ответниците да премахнат изградената между двата имота ограда, като едновременно е
продължавал да поддържа искането си да му предадат владението върху реална част от
него с площ около 43 кв.м. Както бе посочено, искане за осъждане на ответника да
премахне оградата няма заявено от ищеца с исковата молба.
Така с постановяването на решение за осъждане на ответника да премахне
изградената между имотите на страните ограда, първоинстанционият съд се е
произнесъл извън предмета на спора, с който е бил сезиран. Волята на ищеца е била за
предаване на владението върху реална част от имота му, заключена между
съществуващата на място ограда и регулационната граница, т.е. предявен от него е
ревандикационен иск, а не за осъждане на ответника да премахне изградената ограда,
който е предмет на разгледания от първоинстанционния съд иск по чл. 109 от ЗС.
Двата иска – по чл. 108 и чл. 109 от ЗС имат различен предмет – с първия се дава
вещно-правна защита на отнетото без основание владение на собственика, а вторият -
защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика
да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си за ползва собствения си
имот. В хипотеза, при която ответникът неправомерно е изградил ограда, попадаща в
съседния на ищеца имот, и самото отнемане на владението на частта от имота на
ищеца фактически е изразено в изграждане, респ. поддържане на съществуващата
ограда, навлизаща в имота на ищеца, последният може да предяви двата иска по чл.
108 и чл. 109 от ЗС с обща искова молба в условията на кумулативност. В настоящия
случай, обаче, е предявен само иск за осъждане на ответника да предаде владението
върху неправомерно завзетата чрез изграждането на оградата реална част от имота, но
не и иск за премахване на тази ограда, какъвто е разгледал първоинстанционният съд с
обжалваното решение. Тук не става въпрос за неправилна правна квалификация, а за
произнасяне по незаявено от ищеца искане, поради което решението е недопустимо.
Без правно значение за този извод е обстоятелството, че решението съответства на
дадената от съда правна квалификация на претенцията с доклада по делото, срещу
който доклад страните не са имали възражения. Регламентацията на доклада по делото
и указанията на съда по чл. 146 от ГПК е израз на съчетаното приложение на
основните начала на гражданския процес, и има за предназначение да ориентира
страните при упражняване на техните процесуални права. В този аспект нарушението
от съда на изискванията за изготвяне на доклад и неговото съдържание съставлява
процесуално нарушение, което има своите последици при последващ инстанционен
5
контрол на решението. Но това предназначение на доклада и респ. последиците от
него, нямат относимост към изискването за съответствие на постановеното решение с
предмета на делото. Не докладът определя предмета на делото, а изложените от ищеца
фактически обстоятелства и отправеното въз основа на тях искане. След като с крайния
съдебен акт по съществото на спора съдът е разгледал и се е произнесъл по предмет, с
какъвто не е бил сезиран от ищеца в исковата молба, обстоятелството, че този акт по
своя предмет съответства на доклада, макар и приет без възражения от страните, не се
отразява на преценката за допустимостта на решението, тъй като докладът не може да
подменя или замести волята на ищеца.
С оглед на гореизложеното, на основание чл. 270, ал. 3, предл. 3 от ГПК,
обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения ревандикационен иск за
осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху процесната реална
част от собствения му имот, заключена между съществуващата между имотите на
страните ограда и регулационната граница.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20167232 от 03.08.2021 г. по гр. д. № 61875/2019 г.
Софийски районен съд, с което И. И. Ц. и А. А. З. са осъдени по иск с правно
основание чл. 109 от ЗС, предявен от „Ц.К.” ЕООД, да премахнат изградената ограда
между поземлен имот с идентификатор № 68134.1933.2033 и поземлен имот с
идентификатор № 68134.1933.176 по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-
18-68/02.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, като постановено по
непредявен иск.
ВРЪЩА делото на друг състав на първоинстанциониня съд за произнасяне по
предявения иск по чл. 108 от ЗС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването на препис.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7