Решение по дело №1369/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 534

 

гр.***, 03.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                                   

          

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1369 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на И.Д.Д. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Красимир Кацарски – БАК, с посочен съдебен адрес:*** /партер/, срещу Наказателно постановление № 18-0769-005900/05.02.2019г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.***, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Жалбата е бланкетна, като с нея се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление поради неправилност, неоснователност и недоказаност, без да се сочат конкретни доводи в подкрепа на искането.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.***, Сектор „ПП” - надлежно призован не се представлява. В съпроводително писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено искане за разпит на актосъставителя. Други доказателства не се ангажират и не се иска събирането им от съда.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6 – НП е връчено на жалбоподателя на 13.03.2019г., а жалбата е депозирана на 20.03.2019г., видно от положения на същата печат). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 07.11.2018г., около 22.50 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „***” с рег. № *** в гр. ***, по ул. „***“, в посока към ул. „***“. Бил сам в автомобила. След лекия автомобил се движел патрул на 01 РУ-*** в състав – св. И. К.и Д.У.– и двамата полицай при ОДМВР-***. Понеже на свидетелите им направило впечатление, че при забелязване на полицейския автомобил водачът на л.а „***“ направил рязък завой и променил посоката си на движение, същите решили да го спрат за проверка. Сторили това на ул. „***“ до дом № 116. Установили самоличността на водача в лицето на жалбоподателя, като след направената справка разбрали, че същият е с отнето свидетелство за управление по линия „Наркотици“. Това провокирало двамата полицейски служители да поискат съдействие от колегите си от Сектор „ПП“, които да тестват водача за употреба на алкохол или наркотични вещества. На място бил изпратен св. С.М. – мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“-***. При пристигането си на място св. М. изпробвал водача за употреба на алкохол, като техническото средство отчело отрицателен резултат. След това св. М. поканил жалбоподателят да го придружи до сградата на Сектор „ПП“, за да му бъде извършена проверка с техническо средство „Друг Чек 3000” за употреба на наркотични вещества. Въпреки няколкократните покани жалбоподателят категорично отказал да бъде тестван с техническото средство, поради което св. М. му издал талон за медицинско изследване № 0002567, в който изрично посочил, че лицето следва да се яви в МБАЛ-*** до 23.40 часа за даване на кръвна проба. Водачът получил талона, като се подписал на същия, но въпреки това не отишъл до МБАЛ-*** и не дал кръв за анализ.

За горните обстоятелства С.М. съставил на водача АУАН с бл. № 0652244, в който било посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Друг Чек 3000”, както и че на същия е издаден талон за медицинско изследване с № 0002567 за явяване в МБАЛ-***. Актосъставителят квалифицирал горното като нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите-очевидци – И. К.и Д.У., след което бил предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал АУАН-а и получил копие от него, като не направил никакви възражения. В законоустановения срок писмени възражения не били депозирани.

Въз основа на АУАН на 05.02.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, поради което и на основание същата разпоредба, наложил на Д. административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на свидетеля-очевидец и актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.***, която към дата 05.02.2019г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-***, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. Жалбоподателят не сочи и никакви конкретни факти, които според него да опорочават административнонаказателното производство или да очертават различна фактическа обстановка от възприетата от АНО и от съда.

По същество съдът следва да посочи следното. Разпоредбата на  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в  чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа алтернативни способа и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от тест за установяване на наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор или медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 2.06.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на свидетеля-очевидец и от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да му бъде извършен тест с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и въпреки че е получил талон за медицинско изследване – не е дал кръвна проба за анализ (писмо от МБАЛ-*** на л. 23). Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.

В заключение – конкретното нарушение, за което Д. е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Отделно от това, видно от Справката за водач (л. 12-13) към датата на нарушението жалбоподателят вече е бил санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата с общо 8 НП и 2 фиша, като спрямо него са били налагани и ЗППАМ. Всичко това характеризира жалбоподателя като системен нарушител и завишава неговата лична обществена опасност, което допълнително сочи на неприложимост на института на чл. 28 ЗАНН.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0769-005900/05.02.2019г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.***, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание същата разпоредба, на И.Д.Д. с ЕГН: ********** е наложено наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.