Решение по дело №555/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 590
Дата: 26 април 2023 г.
Съдия: Ивета Жикова Пекова
Дело: 20237050700555
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

590

Варна, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - I-ви тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

Членове:

ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар ПЕНКА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора КАТЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕТА ПЕКОВА кнахд № 555 / 2023

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, подадена чрез младши експерт С.-служител с юридическа правоспособност против Решение № 130/23.12.22г. по НАХД №267/2022г. на ПРС, ІІІ състав, с което е отменено наказателно постановление №23-0001011/02.07.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.4, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на И.Н.Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.

Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е възприел фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон. Счита за неправилни изводите на въззивния съд, че от представените по делото писмени доказателства не може да се установи пряка връзка с индивидуализираното в АУАН и НП средство за измерване, предвид това че в АУАН и НП мобилната везна е посочена като мобилна везна „Dini Argeo“, модел DFWKR, номер **********, а представените документи по делото /заявление и протоколи от проверка/ са относими към други електронни везни с други серийни номера- № ********** и № **********, при това издадени за друг тип везна DFWL. Счита за неправилно направеното тълкуване по така представените доказателства, тъй като в снимковия материал е виден номера на електронната мобилна везна **********, модел DFWKR и същите са посочени в АУАН и НП, както са видни и номерата на двете измервателни плочи /платформи, които представляват неизменна част от мобилната везна и които са с № ********** и № ********** и модел DFWL. Твърди, че в представените документи са посочени именно номерата на двете плочи/платформи, тъй като с тях се извършва измерването-осите на съответното ПС се поставят върху тях и те отчитат стойностите на натоварване, което е обяснено подробно в представената книжка за работа с електронни мобилни везни от категорията на процесната. Счита, че не е налице посочената от съда липса на пряка връзка с индивидуализиращите белези на везната, посочена в АУАН и НП, и представените доказателства по делото. Твърди, че така представените документи и снимков материал напълно съответства на обстоятелствената част на АУАН и НП, а ако съдът е бил в противоречие с това е следвало, в израз на служебното начало, да изследва това спорно обстоятелство, като се извърши визуална проверка на място на електронната мобилна везна, за да се потвърди идентичността на представения снимков материал с оглед на самата електронна мобилна везна. Счита, че АУАН и НП са законосъобразно издадени. Моли решението на ПРС да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора, моли съдът да се произнесе по адвокатското възнаграждение на насрещната страна при условията на чл.63д, ал.2 ЗАНН.

Ответната страна – И.Н.Н., редовно призован, не се явява, не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ПРС е образувано по жалба на И.Н.Н. против наказателно постановление №23-0001011/02.07.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.4, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 09.04.2021 г. около 09.45 ч., в обл. Варна, по автомагистрала „Хемус”, на 700м. преди пътен възел „Ветрино-Провадия“ служители при РД на АА – Варна св. С. и св. И. спрели за проверка движещия се в посока гр. Шумен товарен автомобил „Волво ФМ 84Р” от кат.N3G, с рег. №***, като товарния автомобил е с 4 оси, като две са управляеми и е собственост на превозвача „Санд 02” ЕООД. При проверката е установено, че водачът Н. извършва обществен превоз на товари, като превозва 50665кг. фелдшпат Е8 от гр.Девня за гр. Шумен, видно от пътен лист №714600/09.04.2021г. и товарителтица сер. „М” №**********/09.04.2021г. Извършено е измерване с мобилна везна „Dini Argeo”, модел „DFWKR” №********** с поставен стикер за годност 10/21г., като е измерено на четвърта ос натоварване от 14475кг, като актосъставителят е приел, че се надвишават нормите с 2975кг., при допустими 11500кг., съобразно чл.7, ал.1, т.4, б. „б” от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, поради което е съставен на Н. АУАН за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.4, б. „б” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган и в срок, като не страдат от съществени нарушения на законоустановените процесуални изисквания за форма и съдържание. С оглед приетата за установена фактическа обстановка ПРС е счел, че управляваното от въззивника ППС попада в хипотезата на чл.7, ал.1, т. 4, б.“б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г., за която допустимото максимално натоварване е до 11500 кг. ПРС е счел, че разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП е специална спрямо общата такава по чл.126 от ЗДвП, като съставомерно, в случая, е превишаването на стойностите, посочени не в свидетелството за регистрация, а тези, посочени в специалната наредба, видно от посочените нарушени норми и санкционната такава. Административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП, предвиждащ санкция за всеки, който управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и поради това именно водачът на съответното ППС е нейн адреса, но при изследване дали проведеното от контролния орган измерване на масата на превозното средство е извършено с одобрен тип средство за измерване, преминало съответната метрологична проверка за техническа изправност с поставен знак за валидност и съобразявайки, че делото е върнато за ново разглеждане именно за установяване на това обстоятелство, ПРС е приел, че представените доказателства при първото разглеждане на делото и пред него са напълно идентични и не могат да разколебаят изводите на Административен съд – Варна, изложени в Решение №900/05.07.2022г. по канд №1124/2022г. Представените по делото от АНО писмени доказателства са такива, от които не може да се установи пряка връзка с индивидуализираното в АУАН и НП средство за измерване, което в АУАН и НП е посочено като мобилна везна „Dini Argeo“, модел DFWKR, номер **********, а представените документи по делото/заявление и протоколи от проверка/ са относими към други електронни везни с други серийни номера- № ********** и № **********, при това издадени за друг тип везна DFWL. ПРС е приел, че е налице невъзможност да се установи точността на измерването, а и липсва опровергаване на този извод от страна на АНО, поради което са незаконосъобразни констатациите на наказващият орган за съставомерност на поведението на въззивника като административно нарушение.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

Решението на ПРС е неправилно. Постановено е при допуснати съществени процесуални нарушения.

С НП №23-0001011/02.07.2021г. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна е наложено на Н. административно наказание глоба в размер на 1 000лв. на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 ЗДвП за извършено от него нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.4, б.“б“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.

В НП е посочено, че при извършената проверка водачът /наказаното лице/ извършва превоз с товарен автомобил с рег. №***, като товарният автомобил е с четири оси, две от които управляеми, като при извършено измерване за натоварване на четвърта ос с описаната в АУАН и НП мобилна везна е установено натоварване от 14475 кг., което надвишава нормите с 2975кг. при допустими 11500кг.

За осигуряване безопасността на участниците в движението, разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, вр. ал.3 от ЗДвП въвежда задължение движещите се по пътя пътни превозни средства да са с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството – регламентираните в чл.5 – чл.7 от Наредба № 11/03.07.2001г., неизпълнението на което се санкционира по чл.177, ал.3 ЗДвП.

Управлението на автомобил, чието натоварване на осите надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството е нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП вр. чл. 7 ал.1 т.4 б. „б” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, както е и квалифицирано установеното при проверката деяние.

Спорен е бил въпросът измерването при проверката на натоварването на осите на управлявания от Н. автомобил дали е извършено с годно техническо средство за измерване към момента на проверката. За установяване на годността на техническото средство мобилна везна са представени протоколи от изпитване и заявление.

Видно е, както е констатирано и при предходното разглеждане на делото, и от ПРС в оспореното съдебно решение, че в АУАН и НП средството за измерване е посочено като мобилна везна „Dini Argeo“, модел DFWKR, номер **********, а в представените документи за извършена проверка за годност /заявление и протоколи от проверка/ са посочени електронни везни със серийни номера- № ********** и № **********, тип везна DFWL.

Неоснователни и неправилни са изводите на ПРС за невъзможност да се установи точността на измерването, съответно съотвествието на средството за измерване, посочено в АУАН и НП с индивидуализиращи белези номер и модел и документите относно извършена проверка на везни, за които е счетено, че са различни от тези, посочени в АУАН и НП.

ПРС не е обсъдил тези протоколи, за които АНО твърди, че удостоверяват годността именно на средството за измерване, използвано при извършената на наказаното лице проверка, нито твърденията му, че това са номерата на плочите/платформите на същата тази везна, посочена в НП.

ПРС не е изпълнил задължението си да провери фактическата обстановка, посочена в АУАН и НП, съответно твърденията на АНО и да изясни същата. Основателни са възраженията в касационната жалба, че след като е налице твърдяното от ПРС противоречие, съдът е следвало да го изясни, като изследва това спорно според него обстоятелство с допустими доказателствени средства. Неизяснен е останал въпросът относно годността на мобилната везна, с която е извършено измерването, съответно въпросът за идентичност на описаната в АУАН и НП, и тази, описана в протоколите за проверка. Последното е пречка за извършване на преценка относно законосъобразността на обжалваното НП и съставомерността на вмененото нарушение.

Тъй като делото е за втори път пред настоящата инстанция, допуснатите от ПРС процесуални нарушения могат да бъдат отстранени само по реда на чл.227 АПК.

Решението на ПРС следва да се отмени и да се насрочи открито съдебно заседание за събиране на доказателства, необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна, като бъде назначена съдебно-техническа експертиза със задача: вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши оглед на мобилната везна, с която е извършено измерването, описана в АУАН и НП като мобилна везна „Dini Argeo“, модел DFWKR, номер **********, да даде заключение: да опише същата с обективните й характеристики и индивидуализиращи данни- номер, модел, плочи /платформи; описаната мобилна везна в АУАН и НП- мобилна везна „Dini Argeo“, модел DFWKR, номер ********** идентична ли е на тази/тези, описани в протоколи от проверка от 21.10.2020г., като везни със серийни номера № ********** и № **********, тип DFWL.

При този изход на спора, по въпроса за разноските, настоящият състав ще се произнесе с решението по същество.

Водим от горното и на основание чл.227, ал.2 от АПК, настоящият състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 130/23.12.22г. по НАХД №267/2022г. на ПРС, ІІІ състав, с което е отменено наказателно постановление №23-0001011/02.07.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.06.2023г. от 9.30 ч., за когато да се призоват страните.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в 7-дневен срок от съобщението да изразят становище по задачата на СТЕ, съответно да сочат такава.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА


Членове:

ИВЕТА ПЕКОВА

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА