Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 21.02.2022г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският  Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на  седми декември  две хиляди  двадесет  и втора година в състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав В.

                                      Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева……………………………………………………………..

и в присъствието на  прокурора………………………..……………………………………

          Като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  1266/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от „Сирма Приста“ АД срещу НП № 695/23.03.2020г. на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА „ДРВВЗ“), с което на основание чл.31, ал.2 ЗДРВВЗ му е наложена имуществена санкция в размер на 12 000 лева. В жалбата и в хода на съдебното производство се сочат основания за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят претендира отмяна на наказателното постановление.

Ответникът поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Районна прокуратура-Русе, редовно призована, не се представлява в съдебното производство.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С договор за съхранение на ДР № 3410/06.10.2008г. (л.68 и сл. от делото) възложителят  - ДА „ДРВВЗ“  е предал на изпълнителя – „Сирма Приста“   АД за съхранение и пазене в складовите бази и складове на последния материали, собственост на агенцията, по опис съгласно Приложение№ 1 към договора. Съгласно чл.1, ал.3 от договора съхранението на материалите се осъществява в складово помещение на адрес: гр.Русе, бул.“Трети март“ № 51.

По делото са представени доказателства за кореспонденция между страните по договора по повод проблеми със съхранението на материалите – ДР. Писмата на жалбоподателя са адресирани до ДА“ДРВВЗ“ и до ТД „ДР“- гр.Велико Търново. В тях се описват възникналите проблеми и покана за съдействие за решаването им (л.л.101- 109). В едното от тях, подписано от зам.изпълнителния директор, е направено волеизявление, което да се счита като предизвестие за прекратяване на договора за съхранение (л.103). Изнесените в писмата факти относно проблеми със съхранението на кравето сирене се потвърждават и от показанията на св.В. в с.з. на 24.06.2021 г. (л.90). В отговор на изпратените в този период писма са представени  писма изх. № 40-08-3168-1/07.11.2017г. и изх. № 40-08-3176-1/10.11.2017г. на ТД „ДР“ Велико Търново (л.л.106-107), с които на лицето-съхранител се напомнят задълженията, произтичащи от това му качество, и последиците от неизпълнението им.

Представено е Тристранно споразумение № ДД-45/22.06.2018г. (л.133 и сл.) Съгласно чл.2 от същото Дунавска млечна компания ЕООД (именувана в споразумението „трета страна“) приема да съхранява и опазва млечните продукти по Договор за съхранение на ДР № 3410/ 06.10.2008г., като съхранителят (Сирма Приста АД) следва да ги предаде по описания в споразумението ред. Произтичащите от тристранното споразумение задължения за предаване на материалите не са изпълнени, видно от последвалите писма, заведени в  ДА“ДР“ с вх.№ 4264/27.09.2018г., №4264/09.11.2018г., изходящи от „Сирма Приста“ АД (л.159-161). Съгласно чл.12 от споразумението действието на договора за съхранение № 3410/06.10.2008г. не се прекратява.

По делото са представени изходящи от жалбоподателя писма, с които се съобщава на ДА“ДРВВЗ“-София за проблеми, препятстващи изпълнението на тристранното споразумение и покана за съдействие от страна на възложителя за решаването им (л.л.159 – 162). Няма данни за получени отговори от ДА“ДРВВЗ“.

Приложено е Тристранно споразумение № ДД-27/25.03.2019г. (л.76 и сл.).  Съгласно чл.2 от споразумението Дунавска млечна компания ЕООД (именувана „трета страна“) приема да съхранява и опазва млечните продукти по Договор № 3410/ 06.10.2008г., като съхранителят (Сирма Приста АД) следва да ги предаде по надлежния описан ред. Сключеното тристранно споразумение не е изпълнено, видно от констатациите в Констативните протоколи от 17.10.2019г. (л.35) и 19.11.2019г. (л.25). Този факт не се оспорва от жалбоподателя.  Съгласно чл.13 от посоченото споразумение действието на Договора за съхранение № ДР 3410/06.10.2008г. и последвалите анекси се запазват.

На основание чл.107, ал.2 НПК съдът е изискал информация и доказателства във връзка с взаимоотношенията между ПИБ АД-София и жалбоподателя по повод недвижимия имот, в който се съхраняват процесните количества държавен резерв. От представените становище и писмени доказателства (л.л.180-194) се установява, че ПИБ – София придобива описания имот на 28.06.2013г., отдава го под наем на „КИСТЕХ“ ЕООД. Последната преоддава на „Сирма Приста“ АД. Договорът за наем е прекратен, поради което ПИБ изпраща покана и на „Сирма Приста“ АД за освобождаване на имота от движимите вещи и материалните запаси, предмет на Договора за съхранение с ДА“ДРВВЗ“. На 21.10.2019г. собственикът ПИБ забранява достъпа на бившия наемател и на свързани с него лица до млекопреработвателното предприятие и извършване на дейности. По сведение на ПИБ въпреки ограниченията „Сирма Приста“ АД е разполагала с ключове за помещенията, където се съхранява ДР, т.е. имала е достъп до тях (л.180).

На 17.10.2019г. комисия от експерти от ТД“ДР“ – Велико Търново извършва планова  проверка в складовете на млекопреработващо предприятие в гр.Русе, бул.“Трети март“ № 51. На проверката присъства Г.В. - зам.изпълнителен директор на „Сирма Приста“ АД. Съставен е КП № 40-07-3637/17.10.2019г., надлежно подписан от присъствалите лица.(л.32 и сл.). От него се установява, че налично краве сирене, годно за ДР,  е 3092,10 кг. В КП подробно е описано защо не се признават за годни за ДР други намерени количества краве сирене.

На 19.11.2019г. комисия от експерти от ТД“ДР“ – Велико Търново извършва следваща планова  проверка в складовете на млекопреработващо предприятие в гр.Русе, бул.“Трети март“ № 51. На проверката присъства Г.В. - зам.изпълнителен директор на „Сирма Приста“ АД. Съставен е КП № 40-07-4080/ 19.11.2019г., надлежно подписан от присъствалите лица (л.22 и сл.). В протокола е посочено, че от намерените количества краве сирене само 1030,400 кг е годно за ДР. За останалите намерени количества са описани причините за непризнаването им за годни и съответстващи на изискванията за съхранение и пазене на ДР. Комисията установява, че от проверката на 17.10.2019г. до проверката на 19.11.2019г. е установена липса от 2061, 700 кг.

На основание чл.28, ал.3  ЗДРВЗ, Констативен протокол № 40-07-4080/ 19.11.2019г. и Заповед № РД-10-378/18.11.2019г. (л.31) е съставен е АУАН №3/ 10.01.2020г. от К.С.И. на длъжност  „Главен експерт“ в сектор „Контрол на резервите и запасите, отдел „Управление на складовите бази и контрол на резервите и запасите“ към ТД“ДР“-гр.Велико Търново при ДА“ДРВЗ“, в присъствие на двама свидетели, заемащи длъжности на експерти в ТД“ДР“-гр.Велико Търново  и в отсъствие на представител на нарушителя. В АУАН е описана фактическа обстановка, съответстваща на КП. Актосъставителят приема, че с установената на 19.11.2019г. липса от 2061,700 кг краве сирене жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл.31, ал.2 ЗДРВВЗ. Представляващият дружеството е отказал да му бъде връчен АУАН, видно от писмени доказателства на л.л.12-17 от делото.

Въз основа на АУАН е съставено НП № 695/23.03.2020г. от председателя на Държавна агенция "ДРВВЗ " гр. София. В него деянието е описано по идентичен начин от фактическа страна. От правна страна като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ. За извършеното нарушение  на основание чл.31, ал.2 във вр. с чл.32, ал.2 от ЗДРВВЗ, във вр. с чл. 83 от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 12000 лв.

  По делото са разпитани като свидетели актосъставителят и Г.В. –зам.изпълнителен директор на „Сирма Приста“АД.

След преценка на събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и атакува акт, изрично посочен в закона. Въпросите по допустимостта на производството са решени с определения на АдмС-Русе, приложени по делото.

Разгледана по същество е частично основателна.

Съдът констатира, че при съставянето и връчването на АУАН и  НП не са допуснати съществени нарушения по ЗАНН, които да налагат отмяна на атакуваното НП. Последното се явява законосъобразно от процесуалноправна страна. Същото е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, спазени са формата и реда при издаването му. НП съдържа изискуемите реквизити съгласно  чл. 57 от ЗАНН.

 При така установената фактическа обстановка, възприета от съда като доказана, настоящата инстанция намира, че административнонаказателната процедура по ангажиране на отговорност на жалбоподателя е реализирана правилно и законосъобразно.

  Жалбоподателят е извършил  административно нарушение по чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ. Съгласно цитираната норма на юридически лица и еднолични търговци, извършили или допуснали отклонение или липси на държавни резерви и/или военновременни запаси, се налага имуществена санкция в размер от 1000 лв. до 500 000 лв. В конкретния случай жалбоподателят е осъществил нарушението на посочената разпоредба, тъй като в деня на извършената проверка е допуснал липса на  2061, 700 кг  краве сирене, представляващо ДР. Това се установява по безспорен начин от данните по делото, а именно показанията на двамата свидетели, КП от  17.10.2019г. , както и от съставения при извършване на проверката КП от 19.11.2019г. Длъжностните лица,  извършили проверка в млекопреработвателното предприятие, са възприели непосредствено  фактите и са ги отразили в посочения констативен протокол от 19.11.2019г. В него са описани подробно и ясно време и място на проверката, налични количества краве сирене (разфасовки, брой, общи количества и др.), начин на установяване на липсите, мотивите за непризнаване на определени количества за ДР.

  Съдът не възприема възраженията на жалбоподателя, че проверката е извършена в отсъствието на управителя на дружеството и с това е нарушена процедурата. По време на проверката е присъствал зам.директора – св.В., който, видно от неговите показания и от приложената по делото кореспонденция, фактически е бил натоварен и се е ангажирал с дейностите във връзка със съхраняване на ДР. В констативния протокол от 19.11.2019г. е посочено, че проверката е извършена в присъствие на зам.изпълнителния директор В., който го е подписал. Няма данни за постъпили възражения по констативния протокол.  Съставянето на КП не е нормативно установено при провеждане на административно наказателното производство. Такъв се съставя за установяване на конкретни факти. В случая отсъствието на представляващия  на наказаното лице при извършване на проверката не е съществено нарушение на процесуалните правила, поради това, че констатациите, посочени в КП, могат да бъдат оборени в хода на административнонаказателното производство. Последното се инициира със съставяне на АУАН съгласно чл.36, ал.1 ЗАНН, а не със съставянето на КП.

По отношение на отразените в АУАН и НП релевантни факти наказващият орган се е позовал и цитирал КП от 19.11.2019г., което е допустимо и в съответствие с нормативната уредба. Подробно са описани: редът на извършване на проверката, количеството проверено краве сирене, начин на изчисляване на количествата, направен е сравнителен анализ с установеното при предходната проверка на 17.10.2019г. Ясно и подробно е описано защо се приема, че част от намерените количества краве сирене не могат да се приемат като годни за ДР и поради това се квалифицират като липси. Тези факти не са оборени от жалбоподателя.

Неоснователни са възраженията, че допуснатите липси, вкл.и непризнаването на част от наличните количества за годни за ДР, се дължи на наложената от ПИБ забрана за влизане в процесните помещения.  От събраните доказателства се установи, че макар и ограничен през последните месеци преди проверката на 19.11.2019г. , достъпът до помещенията, съхраняващи ДР, не е бил изключен. В подкрепа на този извод съдът се позовава на постъпилото по делото становище на ПИБ, на наличие на данни за извършени няколко регулярни планови проверки от органи на ТД“ДР“- Велико Търново и  показанията на двамата разпитани свидетели.

   Неоснователни са възраженията, респ. доводите  на жалбоподателя, свързани отправено предизвестие за прекратяване на договора и изгубване на качеството „съхранител“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на НУРОДДРВВЗ от страна на жалбоподателя.

   Съдът приема, че прекратяването на Договора за съхранение не е  доказано по делото. Точно обратното, част от събраните по делото  доказателства  сочат на друг извод – договорът не е прекратен към момента на проверката и жалбоподателят не е изгубил качеството на „съхранител“. Подкрепа за този извод са: кореспонденция между страните и между жалбоподателя и ПИБ, извършваните регулярни проверки от длъжностни лица в процесните помещения (03.09.2019г., 17.10.2019г., 19.11.2019г.), клаузите за продължаване действието на договора за съхранение и анексите към него в приложените две тристранни споразумения, които са сключени след отправяне на писмото -  предизвестие, подписано от зам.изпълнителен директор (л.103); констатациите при проверките, че тристранните споразумения не са изпълнени, респ. количествата краве сирене - ДР не са предадени по надлежен ред на третата страна по споразумението.

   Горният извод на съда не се променя от наведените доводи, че собствеността на складовите помещения, в които са съхранявани материали-ДР, е прехвърлена на трето лице. Съгласно представения нотариален акт (л.182 и сл.)  прехвърлянето е извършено на 28.06.2013 г., т. е. далеч преди отправяне на предизвестието за прекратяване и очевидно не е съставлявало съществена пречка пред жалбоподателя да изпълнява задълженията си по сключения с ответника договор за съхранение.

   Дори и да се приеме, че отправянето на предизвестие има своето договорно основание и то е произвело своето действие (според жалбоподателя), съдът намира, че задълженията на жалбоподателя като „съхранител“  не са отпаднали. Съображенията са следните.

   В съдебната практика константно е застъпено становището, че правоотношенията във връзка със съхранението на ДР и военновременни запаси  се уреждат на плоскостта на договора за влог (чл. 250 и сл. от ЗЗД), но предвид наличието на специална нормативна уредба това приложение е субсидиарно и касае само въпроси, които не са уредени от специалния закон. Съгласно чл. 19, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от ЗДРВВЗ, съответно чл. 20 и чл. 21 от НУРОДДРВВЗ, освобождаването на държавни резерви и военновременните запаси се извършва с решение на МС или на упълномощен от него орган и с последваща заповед на председателя на ДА "ДРВВЗ". Легалната дефиниция на понятието "освобождаване на държавни резерви и военно временни запаси" се съдържа в § 1, т. 4 от ДР на ЗДРВВЗ и съгласно нея това е действие по промяна на статута на съответните стоки и материали с акт на МС. Съгласно чл. 19, ал. 4 и чл. 24, ал. 4 от ЗДРВВЗ търговците, на които са предоставени за съхранение държавни резерви и военновременните запаси, до освобождаването им носят отговорност за целостта и състоянието им. Специалните норми на ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ не предвиждат изрично възможност за прекратяване едностранно от съхранителя на договори, сключени по реда на чл. 17, ал.3 (предишна ал.2) и чл. 22, ал.3 от ЗДРВВЗ. Действително,  договор за съхранение № 3410/06.10.2008 г. предвижда, че за неуредени със същия въпроси се прилагат разпоредбите на ЗДРВВЗ и действащото българско законодателство, а в чл. 23, т. 2 от договора е предвидена възможност за едностранното му прекратяване с предизвестие от съхранителя. Отправеното от жалбоподателя предизвестие (ако приемем, че то е изразено от лице, надлежно представляващо жалбоподателя) за прекратяване на договора с писмо на л.103, има своето договорно и нормативно основание, но както бе посочено по-горе, възникналото по силата на закона задължение на дружеството да съхранява предоставените му държавни резерви, не е преустановено. Към релевантния момент липсват актовете на посочените в закона органи на държавно управление, с които да бъде прекратен режимът на блокиране на стоките и материалите, установен по силата на ЗДРВВЗ. Ето защо, дори и при надлежно прекратени договорни правоотношения, с оглед на специалната нормативна уредба, за съхранителя не е приложима възможността по чл. 255, ал. 2 от ЗЗД, а същият продължава да е задължен да съхранява приетите ДР до изричното им освобождаване.

Относно размера на наказанието, съдът излага следните мотиви. Наложеното наказание е правилно и законосъобразно определено по вид, но не и по размер. Същото е завишено предвид обстоятелствата по делото. Санкционната разпоредба на чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ предвижда имуществена санкция от 1000 лв. до 500 000 лв. Административно наказващият орган е наложил санкция в размер на 12000 лв. Съдът намира, че определянето на такъв размер е необоснован и твърде завишен в конкретния случай. В НП не са изложени мотиви относно индивидуализацията на наказанието. В чл.27, ал.2 от ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В конкретния случай следва да се вземе предвид факта, че от началото на м. ноември 2017 г. жалбоподателят е започнал да сигнализира многократно ответника за възникнали затруднения във връзка със съхраняването на ДР,  отправял е покани за решаване на проблемите по съхраняването. Няма данни до момента на започване на административно-наказателното производство ответникът да е предприел някакви действия  по освобождаване, преместване или реализация на съхраняваните материали в продължение на повече от две години, което е било негово задължение, а това е твърде продължителен период от време за уреждане на подобни отношения. По изложените съображения съдът намира, че в случая наложената санкция следва да бъде намалена близо до  минимума, предвиден в закона, а именно 4000 лв. Посоченият размер е справедлив и достатъчен за постигане целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски  на ответника се дължат такива, тъй като е представляван от юрисконсулт в съдебния процес. Ето защо жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 100 лева. 

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.4 вр.ал.7 т. 2 вр.чл.63д ал.4 от ЗАНН, съдът

 

                                                         

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ НП № 695/23.03.2020г. на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ), с което на основание чл.31, ал.2 ЗДРВВЗ на „Сирма Приста“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр.София, район „Лозенец“, ул.Теодосий Търновски“ № 34, вход А, ет.1, е наложена имуществена санкция в размер на 12 000 лева като НАМАЛЯВА имуществената санкция от 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева) на 4 000 лв. (четири хиляди лева).

ОСЪЖДА „Сирма Приста“ АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, ул.“Теодосий Търновски“ №34, вх.А, ет.1 да заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – гр.София сумата 100 лв. (сто лева) разноски по делото.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд-Русе в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

         

                                                                   Районен съдия :