Решение по дело №2751/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 35
Дата: 18 януари 2022 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия: Нели Алексиева
Дело: 20211100902751
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. София, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Алексиева
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20211100902751 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е по жалба на „В.,С. и ко“ ООД, подадена чрез адв. Д. Д.,
срещу отказ № 20211124193756/26.11.2021 година на Агенция по вписванията
/АВ/, постановен по заявление образец A4 с вх. № 20211124193756/24.11.2021
година за вписване на промени по партидата на „В.,С. и ко“ ООД, а именно
вписване на нов съдружник и увеличение на капитала на дружеството чрез
непарична вноска, извършена от новоприетия съдружник.
В жалбата са изложени доводи, че постановеният от АВ – ТРРЮЛНЦ отказ
е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че ограничението на разпоредбата
на чл. 72, ал. 5 ТЗ не се отнася за осъществяването на услуга от трето лице.
Твърди, че в случая строителната услуга е платена. Твърди, че тази услуга не
е бъдеща. Счита, че предмет на апортната вноска е бъдеща вещ, която се
състои от право на строеж и строителна услуга. Счита, че не са налице пречки
предмет на апортната вноска да бъде бъдеща вещ. Счита, че не би могло
възможно обект на апорта да бъде единствено правото на строеж. Твърди, че
в случая се касае за имуществени и оценяеми права, за които няма пречки да
бъдат предмет на апорт. Счита, че след като правото на строеж може да бъде
предмет на прехвърлителна-разпоредителна сделка, то същото може да бъде
предмет на апорт. Сочи, че към заявлението е представен нотариално заверен
1
протокол от ОС от съдружниците в адвокатското дружество, с което е заявено
съгласието да бъде внесена непаричната вноска. Счита, че обективирането на
съгласието на вносителя в отделен документ е ирелевантно, поради което
липсата на декларация по чл. 73, ал. 1 ТЗ не представлява съществен порок на
заявлението и няма пречка да бъде отстранен след даване на указания. Моли
отказът да бъде отменен и да бъдат дадени указания за вписване на заявените
промени по партидата на „В.,С. и ко“ ООД.
Агенция по вписванията, на основание чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, е подала
отговор на жалбата, с който оспорва същата като неоснователна.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени
доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт и в законоустановения срок /видно от изпратените, в
изпълнение на указанията на съда, с молба от 30.12.2021 г. документи от АВ/,
поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания отказ № 20211124193756/26.11.2021 година,
длъжностното лице по регистрацията е приело, че е заявена за вписване
непарична вноска със забранен предмет. Изложени са мотиви, че годен
предмет на апорт към момента може да бъде единствено придобитото чрез
нотариален акт право на строеж върху апартаменти № 19 и 21. Според
длъжностното лице по регистрацията строителната услуга е бъдеща,
доколкото не са създадени като самостоятелни обекти апортираните
апартаменти и съществува несигурност дали бъдещата услуга ще бъде
престирана. Също така към заявлението не е приложена декларация по чл. 73,
ал. 1 ТЗ, като не са представени и всички документи, от които вносителят
черпи правата си върху непаричната вноска.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В конкретния случай от АВ-ТРРЮЛНЦ е поискано вписване по партидата
на „В.,С. и ко“ ООД, ЕИК ******* на нов съдружник и увеличение на
капитала чрез непарична вноска, извършена от новоприетия съдружник.
Предмет на непаричната вноска е правото на строеж върху два апартамента и
строителни услуги по построяване на всеки от тях.
Съдът намира отказа за правилен и законосъобразен.
Правилно и законосъобразно длъжностното лице по регистрацията приема,
2
че е сезирано с искане за вписване на непарична вноска със забранен по
смисъла на чл. 72, ал. 5 ТЗ предмет. Действително императивната норма на
чл. 72, ал. 5 ТЗ установява забрана предмет на апортна вноска да бъде бъдещ
труд или услуга, но не може да бъде споделен изводът на жалбоподателя, че
тази забрана се отнася само за труд или услуга, осъществен лично от
съдружник, но не и от трето лице. В законовата разпоредба не е направено
разграничение между извършването на услугата от съдружник или от трето
лице, като липсват основания да се приеме, че забраната касае единствено
поето задължение от съдружника за бъдещ труд или услуга. В случая
предмет на апортната вноска е и извършването на бъдеща услуга /въпреки
издаденото разрешение за строеж/, тъй като все още не са създадени като
самостоятелни обекти апортираните апартаменти. В този смисъл не е налице
реално имущество осигурено за дейността на дружеството срещу записаните
дялове. В този смисъл длъжностно лице по регистрацията правилно е приело,
че съществува несигурност дали тази бъдеща услуга ще бъде реализирана. Не
може да се споделят доводите на длъжностното лице по регистрацията, че в
случая предмет на апортната вноска представлява бъдеща вещ, тъй като по
своето съдържание и характер бъдещият труд или услуга непременно биха
имали изражение в създаването на някакво материално благо. В случая, обаче
се касае за положение на несигурност дали тази бъдеща услуга ще бъде
реално реализирана, за да бъде материализирана в конкретен обект, годен за
реализирането на гаранционната функция на капитала.
За пълнота следва да се отбележи, че увеличението на капитала чрез
непарична вноска представлява смесен фактически състав и решението на
общото събрание е само един от компонентите в него, като правните му
последици настъпват с вписването в търговския регистър. Наличието на
декларация по чл. 73, ал. 1 от ТЗ, обективираща съгласието на вносителя, е
самостоятелен елемент от сложния фактически състав на апорта, който следва
да бъде налице към датата на вписването на извършеното увеличение. Това е
така с оглед правните последици от прехвърлителната сделка, които са
свързани с вещни права и трябва да обезпечават сигурността на
волеизявления, да бъдат гаранция за съответствие на обективираната воля с
действителната, съобразно договореното между страните. В този смисъл
липсата на такава декларация, въпреки представения заверен протокол от ОС
на съдружниците на адвокатското дружество, препятства формирането на
3
заключение, че към заявлението са представени всички документи, от които
вносителят черпи правата си. Липсата на дадени по реда на чл. 22, ал. 5 от
ЗТРРЮЛНЦ указания за представяне на такава декларация не е
самостоятелно основание за отмяна на постановения отказ като
незаконосъобразен. Това е така, защото настоящето производство се развива
по реда на глава 21 от ГПК „Обжалване на определения” и съгласно чл. 278,
ал. 2, изр. 2 от ГПК в това производство Съдът може да събира и
доказателства, ако прецени това за необходимо. В случая жалбоподателят се е
възползвал от тази възможност и не е представил с жалбата липсващата
декларация.
Предвид изложеното обжалваният акт следва да бъде потвърден, а жалбата
оставена без уважение.
При този изход на производството, на Агенция по вписванията не се
следват поисканите с отговора на жалбата разноски. Разпоредбата на чл. 25,
ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ гласи, че в производствата съдът присъжда разноски на
страните по реда на ГПК. Настоящето производство има характер на
охранително такова, като Агенция по вписванията няма качеството на страна
по смисъла на ГПК в това производство.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „В.,С. и ко“ ООД срещу отказ №
20211124193756/26.11.2021 година на Агенция по вписванията /АВ/,
постановен по заявление образец A4 с вх. № 20211124193756/24.11.2021
година за вписване на промени по партидата на „В.,С. и ко“ ООД, а именно
вписване на нов съдружник и увеличение на капитала на дружеството чрез
непарична вноска, извършена от новоприетия съдружник.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в 7-
дневен срок от връчването му. Препис от него да се изпрати, както на
жалбоподателя, така и на Агенция по вписванията /арг. от чл. 25, ал. 4, изр. 2
ЗТРРЮЛНЦ/.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4