Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Казанлък, 15.06.2021г.
Казанлъшкият
районен съд,наказателно отделение,четвърти състав, в публично заседание на дванадесети
май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
председател:Михаил Михайлов,
при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов АН дело №336/2021 год. по описа на същия съд, за
да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №К-0048319/ 07.05. 2020г., издадено
от Директора на Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,Кърджали и Стара Загора,със
седалище ***. „И.“ ООД
останало недоволно от наложеното му административно наказание и моли съда да отмени
горното наказателно постановление. В жалбата се твърди, че дружеството не е извършило
вмененото му нарушение. В с.з. последното се представлява от адв.Т.К. от
АК-Ямбол, която изразява становище за основателност на жалбата, която поддържа изцяло.
Въззиваемата страна не
изпраща представител, но депозира писмено становище за неоснователност на
жалбата.
Въз основа на събраните
по делото доказателства АНО е установил следното: На 29.01.2020г. в гр.П.б.,
служители на КЗП извършили проверка в ресторант „А.“-категоризиран туристически
обект(две звезди), съгласно Удостоверение за утвърдена категория № 00008 от 09.02.2018г.,
издадено от Община П.б..
Констатирана е липсата
на някои съоръжения, уреди и други пособия,изисквани за определената категория,
съгласно ЗТ и Наредбата за изискванията към местата за настаняване и
заведенията за хранене и развлечения/НИМНЗХР/. Прието е, че е налице
административно нарушение на чл.114,т.2 от Закона за туризма. Съставен е АУАН, въз
основа на който административно-наказващият орган издал процесното наказателно
постановление №К-0048319/ 07.05.2020г.
В последното е
прието,че обекта не отговаря на изискванията на Наредба за изискванията към
местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за
определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и
прекратяване на категорията. Установено обаче е само едно единствено
задължително минимално изискване, на което обекта не е отговарял към момента на
проверката, а именно- при изграждане, обзавеждане и оборудване на заведение за
хранене и развлечения с капацитет над 60 места то да притежава тоалетни клетки-
поне по две такива за жени и поне две за мъже.
Констатацията на
проверяващите касае състоянието на ресторанта, което явно не е било в
съответствие с установеното с чл.114,т.2 от ЗТ задължение за лицата, които го
стопанисват, да предоставят услуги в обект, който отговаря на изискванията за
определената му категория, съгласно наредбата.
Това нарушение е санкционирано по чл.208 от закона, който гласи:
„Хотелиер или ресторантьор, който в категоризиран туристически обект предоставя
туристически услуги, които не съответстват на изискванията за определената
категория, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на едноличните
търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до
3000 лв.“.
От прочетените, на основание чл.281,ал.1,т.5 от НПК, показания на
актосъставителката Г.М. и от писмените доказателства по делото се установява по
безспорен начин, че на 29.01.2020г. в гр.П.б., жалбоподателят е осъществявал
ресторантьорство в ЗХР, но
туристическата услуга не отговаряла на изискванията за категорията на
туристически обект „две звезди“ с капацитет 150 места, а именно: с налични две
тоалетни клетки за жени и две тоалетни клетки за мъже. Изискването за наличие в
туристически обект „две звезди“ с капацитет над 60 места е посочено в
Приложение №3 от НИМНЗХРРОКОПСДПК, Раздел I- Изисквания към изграждане,
обзавеждане и оборудване на заведенията за хранене и развлечения „две звезди“,
ал.1,т.2 от „Забележки“ от цитираната
наредба.
От отразеното в констативния протокол от проверката и в АУАН се
установява, че капацитетът на заведението на 29.01.2020г. бил 150 постоянни
места. Актосъставителката приела за доказано следното: „В близост до рецепцията
на семеен хотел „Аризона“ са разположени три санитарни възела, които могат да
се ползват от гостите на семеен хотел „Аризона“ и клиентите на заведението за
хранене и развлечения- ресторант „Аризона“. Санитарните възли са следните: една
тоалетна клетка за жени, с предверие и мивка с топла и студена вода; една
тоалетна клетка за мъже с предверие и мивка с топла и студена вода и една
тоалетна клетка за инвалиди, която може да се ползва от мъже и от жени.“ Въз
основа на тези констатации свидетелката М. направила извода, че „В случая
липсва още една тоалетна клетка.“, т.е. налице са били три от задължителните
четири тоалетни клетки.
Макар съдът напълно да
кредитира показанията и констатациите на актосъставителката, същият намира за
необходимо да отбележи, че преди влизане в сила на наказателното постановление
е настъпила промяна в законодателството. От 07.07.2020г. е отменена Наредбата
за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и
развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на
действието и прекратяване на категорията, приета през 2015г. и съответната
материя е уредена в нова НИМНЗХРРОКОПСДПК, приета с ПМС №139 от 26.06.2020г.,
обн., ДВ, бр.59 от 03.07.2020г. В случая, за да се прецени кой е
по-благоприятния за дееца закон, съгласно
чл.3,ал.2 от ЗАНН, следва да се има предвид и новата Наредба за
изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения
и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието
и прекратяване на категорията. С приложение №3, Раздел I- Изисквания към изграждане, обзавеждане и
оборудване на заведенията за хранене и развлечения, Категория „две звезди“,
ал.1,т.2 от „Забележки“ за ЗХР, е предвидено изискване в заведенията от 101 до
150 места да са налични 3 тоалетни клетки, като едната да е оборудвана и за
хора с намалена подвижност.
Следователно от изложеното дотук може да се приеме, че деянието,
осъществено от търговеца, е несъставомерно по конкретния текст от новоприетата
наредба. Трета тоалетна в ресторанта е била налична, от което следва, че новия
закон се явява по-благоприятен за
нарушителя и на това основание обжалваното наказателно постановление следва да
се отмени, като незаконосъобразно.
За пълнота на изложението съдът намира за уместно да коментира и следното:
Между разпоредбите на чл.114,ал.2 и чл.208 от ЗТ не съществува някаква
общност или връзка. Всяка от тях има самостоятелно действие, като липсва
зависимост или допълване. Същите ярко се различават по предметен обхват и
съдържание.
Първата определя изискванията относно обекта, където могат да се
предоставят услугите. Неизпълнението на някое от тях, каквито са фактическите
констатации на контролните органи, представлява нарушение на същата. Следва да
се уточни, че нормата не съдържа санкционна част, включително липсва и
препращане към конкретна санкционна разпоредба.
Втората, по своя характер типична административно-наказателна норма,
съдържа конкретно посочен субект, деяние и санкция, като не е предвидено същата
да се налага и за други нарушения на закона. Изпълнителното деяние е действие-
предоставяне на услуги, които не съответстват на изискванията за определената
категория. Санкцията е за нарушение, свързано с оборудването на обекта.
При тези особености на двете норми, категорично се налага изводът, че
нарушенията по чл.114,т.2 от ЗТ не подлежат на санкциониране по чл. 208 от
ЗТ.Като не е съобразил това АНО е приложил закона неправилно.
По изложените съображения обжалваното НП подлежи на отмяна.
Видно от санкционната част на атакуваното наказателно постановление, на въззивника
е наложено административно наказание за нарушение по чл.114,ал.2 от ЗТ. Цитираната
разпоредба е бланкетна /препращаща/, т.е. в диспозитива й липсва конкретно и
пълно описание на признаците от състава, налагащо по необходимост запълването й
със съответните нарушени други правни норми, в които се регламентира дължимото
поведение или неизпълненото предписание. По силата на изричната законова
препратка на чл.114,т.2 от ЗТ бланкетът на разпоредбата се изпълва с конкретно
съдържание от правните норми на Наредбата за изискванията към местата за
настаняване и заведенията за хранене и развлечения/Обн., ДВ, бр.65 от
25.08.2015г./. Именно с този подзаконов нормативен акт се определят конкретните
изисквания към видовете места за настаняване и заведения за хранене и
развлечения, както и минималните задължителни изисквания, на които трябва да
отговарят местата за настаняване, прилежащите към тях заведения за хранене и
развлечения и самостоятелните заведения за хранене и развлечения, за определяне
на категорията им, както следва за: изграждане; обзавеждане и оборудване;
обслужване; предлагани услуги в туристическия обект; образование или
професионална квалификация, стаж в туризма и езикова квалификация на управителя
и за професионална и езикова квалификация на персонала на туристическия обект. Поради
това при цифровото посочване на нарушената законова разпоредба- чл.114,т.2 от
ЗТ, последната задължително е следвало да бъде обвързана със съответната норма
от този подзаконов нормативен акт. Само по този начин би могло да се гарантира
в пълен обем възможността на сочения като нарушител да разбере в какво точно е
обвинен, така че адекватно да организира и упражни правото си на защита. В
настоящият случай това не е сторено. Както в акта, така и в НП, липсва
конкретно цифрово посочване на нарушената норма от визираната Наредба за
категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията
за хранене и развлечения/отм. с ДВ, бр.65 от 25.08.2015г./. Действително на
места в НП са посочени точки и числа, но не става ясно към коя конкретна разпоредба
на Наредбата за изискванията към местата
за настаняване и заведенията за хранене и развлечения същите се отнасят, което
съдът намира за съществено процесуално нарушение и по-конкретно- на нормата на
чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, изискваща точно и ясно посочване, както словесно така и
цифрово, на конкретната законова разпоредба, която е нарушена.
Допуснатите нарушения
от актосъставителя и наказващия орган не могат да бъдат санирани в хода на
съдебното производство и представляват съществени нарушения на процесуалните
правила, т.е. абсолютна процесуална предпоставка и самостоятелно основание за
отмяна на атакуваното НП.
С оглед на гореизложеното,
настоящата инстанция намира жалбата за основателна, поради което същата следва
да бъде уважена, а атакуваното наказателното постановление- да се отмени, като незаконосъобразно.
С оглед изхода от
спора и според правилата на чл.63,ал.3 от ЗАНН, АНО- ответник по жалбата следва
да заплати на „ИВРА-2009“ЕООД разноските направени от него по делото, а именно-
600лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горните
мотиви и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №К-0048319/ 07.05.2020г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция на Комисията за защита на
потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,Кърджали и Стара
Загора,със седалище ***, с което на „И.“ООД,ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя А.Р.Т. ЕГН **********, е
наложена имуществена санкция в размер на 1100/хиляда и сто/ лева.
ОСЪЖДА
Регионалната дирекция на Комисията за защита на потребителите за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора,със седалище ***,
да заплати на „И.“ООД,ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***,
направените по делото разноски в размер на 600(шестстотин) лева за
упълномощаване на процесуален представител- адвокат Т.К. от АК-Ямбол.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението, че самото то
и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен съдия: