РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. Пловдив, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20235300900580 по описа за 2023 година
Предявени са активно субективно и обективно кумулативно съединени
искове по чл. 511, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на А. Н. Д., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, действаща в лично качество и в
качеството си на родител и законен представител на малолетния А. П. Д., с
ЕГН **********, с постоянен адрес в ***.
Ищците твърдят, че на *** г. на път ***, на входа на с. ***, общ. ***,
обл. ***, лицето М. К., гражданин на ***, при управление на товарна
композиция с влекач марка “Рено“, рег. №*** и прикачено ремарке с рег. №
*** (собственост на OMSAN LOJISTK A.S.), причинил ПТП, вследствие на
което настъпила смъртта на П. И. Д. – съпруг на А. Д. и баща на А. Д..
По случая било образувано досъдебно производство, преминало в
съдебна фаза като НОХД №385/2023 г. по описа на ОС-Стара Загора, което
приключило на първа инстанция с осъдителна присъда №24 от 18.05.2023 г., с
която М. К. бил признат за виновен. Постановената осъдителна присъда била
потвърдена по ВНОХД №343/2023 г. на Апелативен съд-Пловдив и по КНОХД
№296/2024 г. на ВКС.
Ищците твърдят, че до момента на смъртта на П. Д. младото семейство
живяло задружно и щастливо, като между тях била изградена силна и здрава
емоционална връзка. След инцидента съпругата А. Д. изпаднала в състояние
на продължаващи и към момента скръб, болка и меланхолия. А. Д. расте без
1
баща от съвсем крехка възраст и няма да успее да изгради нормална и здрава
връзка между баща и син. Чувстват страх и несигурност, без да могат да
разчитат на подкрепата на съпруг и баща.
Описаните в исковата молба ППС, управлявани от виновния водач, били
застраховани в застрахователна компания AXA SIGORTA A.S., ***, *** със:
Застраховка Гражданска отговорност с полица №TR/040/4750348, ведно с
прилежаща към нея Зелена карта, относно товарния автомобил влекач
“Рено“ с рег. № *** и
Застраховка Гражданска отговорност с полица №TR/040/4750349, ведно с
прилежаща към нея Зелена карта, относно прикачено ремарке с рег. №
***.
Посочват още, че застрахователната компания няма кореспондент –
представител за уреждане на претенции в България, поради което ищците
насочват претенцията си към Сдружение “Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/.
Ищците твърдят, че са отправили искане до ответника за обезщетение на
претърпените от тях неимуществените вреди – болки и страдания, вследствие
от смъртта на техния съпруг и баща, в размер на по 180 000 лева за всеки от
двамата, като прибавили към тази сума и законната лихва, считано от датата
на завеждането на претенцията до окончателното й изплащане. В законовия
срок от НББАЗ постъпил отговор, в който претенцията била приета за
основателна в размер на 150 000 лв за всеки от ищците, но ответникът
предложил да им изплати обезщетение в размер от по 30 000 лв, поради
съпричиняване, сторено от пострадалия Д. и допринасящо за настъпването на
вредоносните последици в размер на 70 %.
В продължение на кореспонденцията между страните ищците изпратили
уведомление до Бюрото, с което изразили съгласие с определения за
справедлив пълен размер на обезщетение от по 150 000 лв за всеки от тях,
като заявили позиция за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия Д. в размер на 50 %, поради което подканили ответника да им
заплати съответно по 75 000 лева на всеки от тях.
На следващо място, признават обстоятелството, че починалият П. Д. е
съпричинил вредоносния резултат със своето поведение, като е загубил
частично управлението на МПС. Твърдят съпричиняване в размер на 50 %.
Посочват, че ответникът е изплатил на всеки от ищците суми от по 30 000 лв.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи да заплати на
ищеца А. Н. Д. сума в размер на 45 000 лева, представляваща дължимо, но
неизплатено обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност“ за
претърпени от нея неимуществени вреди – болка и страдание – вследствие от
смъртта на съпруга й П. Д., настъпила след ПТП на *** г., ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от 28.06.2023 г. – датата на получаване на
претенцията, до окончателното й изплащане, както и на ищеца А. П. Д. сума в
2
размер на 45 000 лв, представляваща дължимо, но неизплатено обезщетение
по застраховка “Гражданска отговорност“ за претърпени от него
неимуществени вреди – болка и страдание – вследствие от смъртта на баща му
П. Д., настъпила след ПТП на *** г., ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 28.06.2023 г. – датата на получаване на претенцията, до
окончателното й изплащане.
Правят уточнение, че размерът на исковете е формиран, като приетият
от страните за основателен размер на пълно обезщетение 150 000 лева за
всеки от ищците е редуциран на 50 % поради съпричиняване, която сума е
намалена със сумата от 30 000 лв, изплатена от Бюрото на всеки от ищците.
Претендират разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът сдружение
“Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1000, ул. “Граф Игнатиев“ №2, ет.
2, вписано в Регистъра на СГС по ф.д.№11830/2001 г., представлявано в
производството от адв. З. Х., депозира отговор на исковата молба. С нея
заявява, че не оспорва валидността на застрахователните правоотношения,
възникнали по силата на застрахователни договори “Гражданска отговорност“
– зелена карта за товарна композиция с влекач марка “Рено“ с *** рег. № ***
с прикачено ремарке рег. № *** сключени с “AXA SIGORTA A.S.“, валидно
към датата на ПТП. Моли съда да отдели като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че по подадена от ищците извънсъдебна
претенция пред НББАЗ, бюрото е платило на всеки от ищците А. Д. и А. Д.
сумата от по 30 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди.
Оспорват изцяло основанието и размера на предявените искове за вреди,
претърпени от ищците, които да са произтекли от процесния пътен инцидент.
Оспорват изключителната отговорност на водача на товарната
композиция за настъпилото произшествие, механизма на реализирането му и
причинната връзка между вредите и пътния инцидент.Твърдят, че
отговорността за настъпване на процесното ПТП е в огромна степен на водача
на лек автомобил марка “Шевролет“ с рег. №*** П. Д., който, като се е движел
с превишена скорост, загубил контрол върху л.а., навлязъл в насрещната лента
за движение и се блъснал в движещия се в неговата пътна лента товарен
автомобил.
Считат, че изплатените от ответника обезщетения от по 30 000 лв на
всеки от ищците са справедливи по размер, отчитат вида и характера на
претърпените от ищците неимуществени вреди, като е отчетено
съпричиняването от страна на пострадалия.
Оспорват размера на претърпените неимуществени вреди от ищците,
предмет на настоящия иск.
Оспорват изцяло исковете за законна лихва върху главниците за
претендирани неимуществени вреди, поради неоснователност на главните
искове. В условията на евентуалност твърдят, че ответникът не е изпаднал в
3
забава от претендираната дата, а едва след изтичане на законоустановения
срок за произнасяне по извънсъдебната претенция. Претендират се извършени
в производството разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 372, ал.1 от ГПК ищците не са
депозирали допълнителна искова молба.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
По допустимостта:
Претенциите са допустими.
Ищците притежават активна процесуалноправна легитимация –
твърдят, че са претърпели неимуществени вреди поради настъпила смърт на
П. Д., баща на А. Д., съответно съпруг на А. Д., починал в резултат на
настъпило ПТП на *** г. На свой ред ответник е сдружението, на което със
закон са възложени функции по обезщетяване на вредите в случаи, когато
застрахователното дружество на виновния водач няма представителства в Р.
България и затова то също притежава пасивна процесуалноправна
легитимация да отговаря по предявените искове.
Преди сезиране на съда е предявена от ищците извънсъдебна претенция,
без удовлетворителен за тях резултат. При това положение процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила, което също прави претенцията
допустима.
По основателността:
Изрично за безспорни между страните са признати обстоятелствата, че
към датата на ПТП са налице валидни застрахователни правоотношения,
възникнали по силата на застрахователни договори “Гражданска отговорност“
– зелена карта за товарна композиция с влекач марка “Рено“ с *** рег. №*** с
прикачено ремарке рег. № ***, сключени с “AXA SIGORTA A.S.“, както и че
ответникът е изплатил на всеки от ищците сумата от по 30 000 лв –
обезщетение за неимуществени вреди въз основа на предявена от тях
извънсъдебна претенция, а също и че по силата на чл. 300 от ГПК не се
нуждаят от доказване обстоятелствата относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца – предмет
на влязлата в сила присъда по образуваното по случая НОХД.
Безспорно е също с оглед изричното признание в исковата молба, че
починалият П. Д. е съпричинил вредоносния резултат със своето поведение,
като е загубил частично управлението на МПС.
И двете насрещни страни се консолидират около обстоятелството, че
справедливият паричен еквивалент на претърпените болки и страдания от
всеки от ищците се равнява на сумата от 150 000 лв, като именно на тази база
е формирано платеното застрахователно обезщетение, от което е приспаднат
процент съпричиняване. За това свидетелстват, както извънсъдебното
поведение на ответника, признаващ претенцията по основание и до платения
4
размер чрез извършеното плащане, така и показанията на св. Г. Д. – брат на
починалия, от които еднопосочно и безпротиворечиво се установяват видът и
интензитетът на негативните преживявания на ищците от безвъзвратната
загуба на съпруг и баща.
При така признатите за безспорни факти и извънсъдебното признание на
претенцията чрез предприетото от страна на ответника плащане на
застрахователно обезщетение, претенциите са категорично доказани по
основание, като спорен е само техният размер съобразно обема на
допуснатото от пострадалия съпричиняване, който се твърди да е в различен
процент. Така, ищците твърдят съпричиняване в размер на 50 %, а ответникът
– по – голям процент, съобразно който е определено платеното
застрахователно обезщетение.
В случая е налице влязла в сила присъда, признаваща вината на водача за
настъпване на произшествието поради нарушаване правилата за движение –
чл. 21, ал. 2 ЗДвП /след частично оправдателното решение на ПАС, с което
подсъдимият е признат за невиновен за инкриминираното нарушение на чл.
20, ал. 2, изр. второ ЗДвП/ и причинената в резултат на това смърт по
непредпазливост на пострадалото лице.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които
са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат
установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които
не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената
смърт на пострадалото лице в резултат на настъпилото ПТП, именно заради
което деецът е наказан за престъпление по чл. 343, ал. 3, буква „б“ във вр. чл.
342, ал. 1 от НК за причинена смърт по непредпазливост. Тези факти са
елемент от състава на престъплението и без наличието им извършителят
нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.
За да се разграничат въпросите, обхванати от задължителната сила на
мотивите на присъдата и неподлежащи на преразглеждане от гражданския съд
и тези, свързани с възражението на ответника за съпричиняване, е необходимо
да се посочи следното: Въпросът налице ли е съпричиняване на вредоносния
резултат, подлежи на изследване и преценка от гражданския съд независимо
от приетото в наказателното производство, когато поведението на пострадалия
не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването не представлява
елемент от състава на престъплението и не е било предмет на изследване в
наказателното производство по конкретното дело.
В случая безспорно поведението на пострадалия не е елемент от
обективната страна на престъплението, поради което гражданският съд дължи
формиране на собствено вътрешно убеждение относно поведението на
пострадалия и евентуалния му принос за настъпване на противоправния
5
резултат.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането
като неблагоприятен резултат, като в случая каза се вече, че по делото няма
спор относно наличието на съпричиняващо поведение, изразило се в частична
загуба на управлението на автомобила от страна на пострадалия като негов
водач. Спорен е само действителният обем, в който всеки един от участниците
в инцидента е допринесъл за настъпването му.
По този спорен въпрос по делото е изслушано заключение на САТЕ, което
съдът възприема като обективно и професионално изготвено, а и неоспорено
от страните и от което се достига до следните фактически изводи:
Произшествието е настъпило на хоризонтален и равен участък от пътя в
зоната на ляв завой (спрямо посоката на движение на л.а. „Шевролет Епика”),
при движение през деня, при видимост на дневна светлина. Платното за
движение в мястото на произшествието има настилка от асфалт, която по
време на произшествието е била мокра. Съгласно протокола за оглед,
параметрите на местопроизшествието са следните: Местопроизшествието се
намира на второкласен път ***. Обект на огледа се явява ***. Пътното
движение е ориентирано в посока север-юг, състои се от две ленти за
движение разделени с единична непрекъсната линия тип Ml, покрито е с
гладък асфалт дребнозърнест, като на локални места се наблюдават леки
неравности. Западната лента е широка 4,4 м., източната 3,7 м. В западната
част има банкет широк 0,7 м., след което следва непрекъсната метална
мантинела. Пътният участък в зоната на произшествието представлява ляв
завой в посока север ... напречен наклон 2/40см. снижение в посока запад. ...
Пътни знаци в двете посоки, поставени на големи жълти фосфорестични
табели -А1, А2-опасен завой съответно наляво и надясно на движението
съобразно движението на упр. моторно превозно средство; А40-участък с
концентрация на ПТП; В26- 40км/ч. забранено движението със скорост по -
голяма от указаната, внимание хлъзгав път. Скоростта на т.а. „Рено Премиум
370.19“ непосредствено преди задействането на спирачната му система е била
около 65 km/h. Скоростта на л.а. „Шевролет Епика” преди произшествието е
била около 93 km/h. Водачът на л.а. „Шевролет Епика” би избегнал загубата
на странична устойчивост и навлизането в ляната лента, ако автомобилът се
бе движил със скорост по-малка от 74 km/h.
При устния си доклад в съдебно заседание вещото лице разяснява
следното: При положение че има загубена странична устойчивост, няма
никакво значение при каква скорост е настъпила тази загуба – дали е при 70
км/ч, дали е при 90 км/ч или при 100 км/ч. В участъка има ограничение на
скоростта 40 км/ч, като всичко над тази скорост е превишение, а в случая със
сигурност скоростта е била над 40 км/ч. Факт е, че автомобилът се е движил
със загубена странична устойчивост, а такава се губи обикновено във връзка
6
със скоростта. При по-ниска скорост автомобилът най-вероятно не би загубил
устойчивост, защото няма да има условия за това. Експертът уточнява също,
че, доколкото в случая се работи с доста неизвестни, допустимото отклонение
в изчисленията може да бъде 10, 15, дори 20 % нагоре и/или надолу, но при
всички положения няма да се слезе под 40 км/ч.
При определяне степента на съпричиняването на съпоставка подлежи
тежестта на конкретното нарушение на деликвента и това на увредения, за да
бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл
за настъпване на процесното пътно произшествие. Сравнението на
конкретното поведение на участниците в движението с оглед правилата, които
всеки е длъжен да съблюдава, обосновава специфичната за всеки случай
преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта. Съпричиняването е винаги конкретно и във всеки
отделен случай се изследва на чие поведение се дължи преимуществено
вредоносният резултат, респ. в каква по обем степен са допринесли
конкретните нарушения на правилата за движение и безопасност от страна на
участниците в произшествието.
В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че
инцидентът е настъпил по две причини: първо, в резултат на противоправното
поведение на пострадалия, изгубил контрол върху автомобила в резултат на
значително превишение на максималната разрешена за съответния пътен
участък скорост и второ, в резултат на противоправното поведение на водача
на товарната композиция, който също се е движел със значително превишена
скорост, в резултат на която не е успял да предотврати удара и именно поради
което е признат за виновен от наказателния съд. Ясно е по делото, че водачът
на лекия автомобил е имал техническата възможност да предотврати
произшествието, като не навлезе в лентата за насрещно движение при наличие
на насрещно движещо се МПС, което се е случило като резултат от изгубена
странична устойчивост на автомобила поради превишението на скоростта, а
водачът на товарния автомобил е имал техническата възможност да
предотврати ПТП, като се съобрази с ограничението на скоростта и
предприеме аварийно спиране.
Действително, превишението на скоростта при лекия автомобил е по –
голямо от това на товарния, като колко точно е било не би могло да се
определи с категоричност, тъй като изчислението се прави по математическа
формула с много неизвестни поради липсата на установени данни като напр.
измерване на сцеплението при мокра настилка, каквато безспорно е била
въпросната или в случая допустимото отклонение би могло да варира от 10 до
20% нагоре или надолу, но при всички положения, скоростта и на двата
автомобила е ясно, че е била значително над разрешената от 40 км/ч. И да се
приеме обаче, че в резултат на по – голямото превишение на скоростта,
поставило началото на произшествието, поведението на пострадалия се явява
и по – укоримо от това на водача на товарния автомобил, съдът отчита и това,
че деликвентът е управлявал тежка товарна композиция – товарен автомобил с
7
прикачено към него ремарке, което само по себе си изисква повишено
внимание към пътната обстановка и по – уязвимите участници в нея, както и
още едно обстоятелство, безспорно по делото, възприето и от касационната
инстанция в наказателното производство, а именно, че водачът на товарния
автомобил попада в категорията професионален шофьор, предполагаща много
по – голямо внимание при управление на товарната композиция и по –
адекватно съобразяване в сравнение с непрофесионалните водачи на факта, че
масата и размерите на управляваното от него МПС са значително по – рискови
и движението по неширок път с опасни завои по време на дъжд и мокра
настилка изисква по – прецизна от обичайната преценка на всички фактори от
пътната обстановка, вкл. скоростта.
Поради това настоящият съд приема, че макар и съществен, приносът на
пострадалия е равен по степен за настъпване на вредоносния резултат, като
споделя мнението на ищците, че съпричиняването е в обем от 50 %, а не
значително по – голям, както смята застрахователят.
При това положение на ищците се дължи сумата от по 75 000 лв, от която
следва да се извади платената от застрахователя сума от по 30 000 лв или
дължи им се още разликата от по 45 000 лв, която ответникът следва да бъде
осъден да им заплати.
На осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане
на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при отказ и липса на плащане на обезщетение
от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. Затова акцесорната претенция
ще се уважи в пълния й претендиран размер считано от 28.06.2023 г. – датата
на предявяване на претенцията, до окончателното плащане.
Ищците са представлявани от пълномощник при условията на чл. 38, ал. 2
ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. По принцип с оглед цената на иска минималният
размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 7 850 лв, определен по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Но, както се приема вече и от задължителната за съдилищата
практика на ВКС, размерът на претендираните неимуществени вреди не
следва да е фактор при определянето на размера на адвокатското
възнаграждение с позоваване на чл. 6, пар.1 от ЕЗЗПЧОС, като от значение са
действителната фактическа и правна сложност на делото, обемът на спора,
характерът и видът на извършената работа съобразно процесуалната
конкретика и защитната позиция на страните. В случая спор по фактите и
правото не е имало, вината на водача е призната с присъда, като единственият
спорен момент е за обема на съпричиняването, което се признава още с
исковата молба, разрешен в рамките на едно открито съдебно заседание чрез
изслушване на експертиза, ищците са със сходни процесуални позиции, като
представляващият ги адвокат е предприел идентична защита на правата и
8
законните им интереси. С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че
справедливият размер на възнаграждението е 4 000 лв, която сума ответникът
следва да заплати на адв. Г. С. ***.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПОС, сумата от 3 600 лв за държавна такса съобразно уважения размер на
претенцията.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1000, ул.
“Граф Игнатиев“ №2, ет. 2, вписано в Регистъра на СГС по ф.д.№11830/2001
г., да заплати на А. Н. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
действаща в лично качество и в качеството си на родител и законен
представител на малолетния А. П. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес в
***, сумата от по 45 000 лева на всеки от тях, представляваща дължимо, но
неизплатено обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност“ за
претърпените от тях неимуществени вреди – болки и страдания – вследствие
от смъртта на П. Д. /съпруг и баща/, в резултат на ПТП, настъпило на *** г. на
път***, на входа на с. ***, общ. ***, обл. ***, за което лицето М. К.,
гражданин на ***, като водач на товарна композиция с влекач марка “Рено“,
рег. № *** и прикачено ремарке с рег. №*** (собственост на OMSAN
LOJISTK A.S.) е признат за виновен по НОХД №385/2023 г. по описа на ОС -
Стара Загора, като сумата представлява разликата между платеното от
застрахователя обезщетение от по 30 000 лв на всеки от ищците и дължимото
им от по 75 000 лв при определен от съда обем на съпричиняване от 50 %,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2023 г. – датата
на предявяване на претенцията, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1000, ул.
“Граф Игнатиев“ №2, ет. 2, вписано в Регистъра на СГС по ф.д.№11830/2001 г,
да заплати на адв. Г. С. ***, адвокатско възнаграждение за предоставеното
безплатно процесуално представителство в размер на 4 000 лв.
ОСЪЖДА Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1000, ул.
“Граф Игнатиев“ №2, ет. 2, вписано в Регистъра на СГС по ф.д.№11830/2001 г,
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, бюджетната
сметка на ВСС, сумата от 3 600 лв за държавна такса съобразно уважения
размер на претенцията.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен
9
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10