№ 146
гр. Велико Търново, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. С.А
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20224000500237 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № Р-9/21.04.2022 г. по гр. д. № 768/2019 г. Окръжен съд
Велико Търново е отхвърлил предявения от П. С. Н. против Ц. П. С. и М. П.
Д. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален
акт за покупко- продажба № 306, д. № 246/2009 г. по описа на нотариус Р. М.,
сключен между Ц. А. П. и П. Н. П., от една страна, и тяхната внучка Ц. П., от
друга, съгласно който първите двама продават, а третата купува в полза на
майка си М. П. Д., правото на собственост върху подробно описани
недвижими имоти, поради неговата привидност, отхвърлил е предявения иск
от П. С. Н. против Ц. П. С. и М. П. Д. с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД за
приемане за установено, че с договор за покупко - продажба, обективиран в
нотариален акт за покупко – продажба № 306, д. № 246/2009 г. по описа на
нотариус Р. М., е прикрит договор за дарение, по силата на който Ц. А. П. и П.
Н. П. прехвърлят на дъщеря си М. П. Д. правото на собственост на посочените
недвижими имоти, и е отхвърлил предявения от П. С. Н. иск с правно
1
основание чл. 30 ЗН за намаляване на извършеното в полза на М. Д. дарение
до размера на запазената част на ищеца, като наследник по закон на Ц. А. П. и
П. Н. П., която да бъде възстановена в идеална част от имотите или в левовата
й равностойност, за чието заплащане бъде осъдена М. П. Д., като
неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от П. С. Н., с която
са направени оплаквания за неправилен извод на съда в резултат на непълен и
едностранчив анализ на събраните доказателства. Според жалбоподателя
съдът не се е съобразил с нормата на чл. 20 ЗЗД, а е приел за установено
наличието на плащане на продажната цена от показанията на свидетеля П. Д.,
който е силно заинтересован от изхода на делото. Показанията на този
свидетел не са обективни и правдиви, тъй като според тях паричните средства
за заплащане на цената по сделката са и от теглен кредит, който е изтеглен и
усвоен повече от една година преди процесния договор, с предназначение за
ремонт на недвижим имот и обезпечение имот в с. Пушево, а не процесните.
Ремонти в обектите, предмет на прехвърляне с оспорената сделка, не са
извършвани, с изключение на ремонт на банята през 2015 г. Не е съобразено
изявлението на свидетеля, че преди да умрат бабата и дядото не са искали да
оставят нищо за П., защото се възмутили. Това нежелание да му оставят
имущество след смъртта си кореспондира с цялостното им поведение – след
смъртта на дъщеря им Н. Н.а двамата наследодатели на ищеца се разпореждат
с почти цялото си имущество. Извършени са три броя сделки – един път чрез
внучката им Ц., два пъти чрез Д. Е., които са закупили имотите все в полза на
дъщеря им М. Д.. За промяна в отношението на дядото и бабата на П. след
смъртта на Н. Н.а свидетелстват и показанията на св. С. Н.. Ответницата М. Д.
е написала саморъчно завещание пред ищеца, с което завещава на дъщеря му
½ ид.ч. от имота, а впоследствие на няколко пъти му казва, че е обявила
имота за продан, и в случай, че се намери купувач, ще му предостави
половината от продажната цена. Ангажираните от ответниците гласни
доказателства не могат да установят твърдяното плащане на цената за
имотите.
Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо
него да постанови друго, с което бъдат уважени предявените искове.
Претендират се разноски.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала
отговор, с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно
решение е правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави
без уважение.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо,
поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество,
съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Окръжен съд Велико Търново е сезиран с искова молба от П. С. Н.
против Ц. П. С. и М. П. Д. за приемане за установено, че сключеният договор
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 306, д. № 246/2009 г.
на нотариус Р. М., по силата на който Ц. А. П. и П. Н. П. са продали на внучка
си Ц. П. С., която купува в полза на майка си М. П. Д. подробно описаните в
нотариалния акт недвижими имоти, е нищожен, поради неговата привидност,
да се признае за установено, че договорът за покупко-продажба е прикрит
договор за дарение, по силата на който Ц. А. П. и П. Н. П. даряват на дъщеря
си М. П. Д. същите имоти, както и при уважаване на този иск за установяване
характера на прикритата сделка – дарение и на основание чл. 30 ЗН да се
намали извършеното в полза на М. Д. дарение до размера на запазената част
на ищеца, като законен наследник на Ц. А. П. и П. Н. П., като се определи
размерът на тази запазена част като идеална част от имотите, или тяхната
левова равностойност, която М. Д. бъде осъдена да заплати на П. Н..
Изложени са обстоятелства, че П. Н. е наследник по закон на баба си
и дядо си по майчина линия Ц. А. П., поч. на 09.05.2016 г., и П. Н. П., поч. на
3
28.05.2016 г. Майката на ищеца Н. П. Н.а е починала на 26.03.2009 г. След
смъртта на Н. Н.а през 2009 г. сестра й М. постепенно преустановила
отношения с П. Н. и неговия баща. Ищецът не получил нищо в наследство от
имотите на баба му и дядо му. Миналата година узнал, че имотите, които те
притежавали, находящи се в гр. В. Търново, ул. Освобождение, 78, подробно
описани, са продадени от тях на дъщерята на М. Д. – Ц. П. С., която ги купува
от баба си и дядо си в полза на майка си М.. Съгласно нотариалния акт,
цената, вписана като цена на придобиване на описаните имоти, е в размер на
57000 лв., която продавачите били получили напълно в брой, преди
подписване на нотариалния акт. Ищецът счита, че сделката е насочена да
прикрие действителното намерение на двамата му наследодатели да извършат
акт на дарение в полза на дъщеря си М.. Ищецът счита, че братовчедка му Ц.
към онзи момент не е разполагала със сумата от 57000 лв., която да заплати.
Освен това, продажната цена е много по-ниска от действителната пазарна
цена на имотите, въпреки запазеното доживотно право на ползване върху тях
от страна на прехвърлителите. За това, че сделката е безвъзмездна,
свидетелства и обстоятелството, че двамата прехвърлители не са закупили
други недвижими имоти след това, нямат средства в банкови сметки, няма
данни да са се разпоредили с такава сума, не са променили качеството си на
живот. В допълнителната искова молба се навежда и доводът, че няколко
месеца след сделката М. Д. е извикала ищеца и му е предала собственоръчно
завещание, с което завещава на дъщеря му Н. П. Н.а ½ ид.ч. от имота в гр. В.
Търново, ул. Освобождение, 78. През годините М. на няколко пъти му казала,
че е обявила имота за продан, като в случай, че се намери купувач, ще
предостави на ищеца половината от продажната цена. Сочи се, че кредитът е
изтеглен за ремонт на имот в с. Пушево и средствата не са използвани за
предоставяне като покупна цена за сделката от 17.12.2009 г.
С отговора на исковата молба ответниците оспорват исковете като
неоснователни и недоказани. Излагат обстоятелства, че здравословното
състояние на П. П. се влошило от 2008 г., което наложило различни
хирургични интервенции, хоспитализации и лекарства. След смъртта на
дъщеря им Ц. П. и П. П. решили да продадат имота си в гр. В. Търново, ул.
Освобождение, 78, за да си осигурят средства за издръжка. С оглед на това, че
дъщеря им има сключен граждански брак с П. Д., който има деца от първия си
брак и за да се избегне придобиване в режим на СИО, имотите се продават на
4
внучката Ц. С., която купува в полза на майка си М. Д.. Ищецът след смъртта
на майка си избягвал контактите със своите роднини и до смъртта на баба си
и дядо си през 2016 г., същият не се интересувал от техния живот, с какви
средства разполагат и как се издържат. С получената пазарна цена двамата
наследодатели осигуряват издръжката до смъртта си, заплащат скъпо
струващите лечения и на двамата. През 2015 г. се разболява и Ц. П., налага се
и двамата да бъдат обгрижвани, с помощта на болногледачи. Тъй като са
живели в имота си в с. Капиново, а по отношение на процесните имоти са си
запазили право на ползване, с част от паричните средства извършват ремонт в
жилищния етаж, за да могат да се преместят в града, с оглед нуждата от
постоянни грижи и лекарско наблюдение. Така в жилището се ремонтира
банята, освежава се и се прави пригодно за живеене. В последните няколко
месеца от живота си двамата наследодатели обитавали процесния имот, като
получавали помощ от внучката си Ц. и дъщеря си М.. За заплащане на цената
на имота Ц. освен собствените си доходи, е получила финансова помощ от
майка си и баща си. Последните са натрупали добро финансово състояние от
търговска дейност и продажба на недвижими имоти. Освен това, малко преди
атакуваната сделка изтеглили кредит в размер на 80000 лв. от „Алианц Банк
България“ АД. Не отговаря на истината, че ищецът не е получил нищо в
наследство от баба си и дядо си, като се сочат недвижимите имоти, които
ищецът и М. Д. наследяват от тях при равни права. С отговора на
допълнителната искова молба не се оспорва съставянето на завещание за
процесните имоти от Д., което било плод на силни емоции, продиктувани от
загубата на сестра й. Впоследствие М. Д. оттеглила завещанието, силно
разочарована от поведението на племенника си. Имотите не са обявявани за
продан, не е разговаряно с ищеца за заплащане на част от цената за тях.
С обжалваното решение съдът е приел, че по делото не са събрани
убедителни доказателства за наличие на съгласие на страните по договора за
покупко-продажба за ненастъпване на правните последици от продажбата –
прехвърляне на собствеността срещу заплащане на посочената цена, т.е.
привидност на покупко-продажбата на процесния недвижим имот, като
прикриваща дарение, поради което е отхвърлил тези искове. По отношение на
иска с правно основание чл. 30 ЗН е приел, че поради съдбата на главния иск,
безпредметно е обсъждането на фактическия състав на иска по чл. 30, ал. 1
ЗН, с оглед на това, че разпоредителната сделка не е доказано да е дарение.
5
Не са спорни по делото фактите, че ищецът е внук на Ц. А. П. и П. Н.
П., а ответницата М. П. Д. – тяхна дъщеря – Удостоверения на наследници №
2450/10.08.2012 г., 70/15.06.2016 г. и 94ММ-10399-1/09.06.2016 г. на Община
Велико Търново. Ц. П. е починала на 09.05.2016 г., а П. П. – на 28.05.2016 г.,
като дъщеря им Н. П. Н.а /майка на ищеца/ е починала на 26.03.2009 г.
С договор за покупко-продажба от 17.12.2009 г., за което е съставен
нотариален акт № 306, д. № 246/2009 г. на нотариус Р. М. Ц. А. П. и П. Н. П.
продават на Ц. П. С., която купува в полза на майка си М. П. Д.,
притежаваните от продавачите недвижими имоти, находящи се в гр. В.
Търново, ул. Освобождение, 78, а именно: ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор
10447.505.116, заедно с построените в имота самостоятелен обект в града с
идентификатор 10447.505.116.1.2 – втори етаж, намиращ се в сграда 1,
разположена в поземления имот, с предназначение жилище, апартамент,
сграда с идентификатор 10447.505.116.6, с площ 17 кв.м. и предназначение
хангар, депо, гараж и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10447.505.116.2.2, представляващ склад в североизточната част на
поземления имот, за сумата 57000 лв., като в нотариалния акт е отбелязано, че
сумата е получена напълно от купувача преди подписване на нотариалния
акт. Продавачите Ц. П. и П. П. си запазват правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване и обитаване на имотите – предмет на настоящия
договор, заедно и по отделно, до края на живота на всеки един от тях.
Данъчната оценка на имота към момента на сключване на договора възлиза
на 54502,31 лв.
За установяване финансовото състояние на родителите на
ответницата Ц. С. са приложени извлечение от Търговския регистър,
удостоверяващо обстоятелството, че П. Д. упражнява търговска дейност,
нотариални актове № 1004, д. № 730/2005 г., № 1003, д. № 729/2005 г., №
1002, д. № 728/2005 г., № 286, д. № 111/2004 г., № 251, д. № 243/2003 г., №
1170, д. № 570/2002 г., № 545, д. № 428/2006 г., от които се установяват
продажби на недвижими имоти от страна на П. Д. и М. П.. Представен е
договор за универсален ипотечен кредит от 27.11.2008 г., по силата на който
М. Д. и П. Д. са получили кредит в размер на 80000 лв. за ремонт на
недвижим имот от „Алианц Банк България“ АД. Във връзка с оспорването, че
средствата са ползвани за ремонт на къща за гости в с. Пушево, е приложена
6
заповед за категоризиране на имота от 15.01.2008 г., т.е. преди датата на
отпускане на кредита.
Здравословното състояние на прехвърлителите е силно влошено, за
което са приложени епикриза за болнично лечение на П. П. за периода
18.07.2008 – 28.07.2008 г. на Специализирана болница за активно лечение на
сърдечно съдови заболявания ЕАД, консултация от 16.09.2009 г. в МЦ за
СМП – НКБ ЕООД, епикриза за болнично лечение на П. П. за периода
21.12.2014 – 29.12.2014 г. в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“, както и епикриза на
Първанов за периода 01.11.2015 – 09.11.2015 г. на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“
– същият е страдал от застойна сърдечна недостатъчност. Ц. П. също е имала
здравословни проблеми, за което многократно са й правени изследвания /2
бр. КТ изследване и рентгеново изследване от 2015 г./ и се е налагало
болнично лечение – епикриза от 01.04.2016 г., като във връзка със
здравословното състояние са правени и разходи – фактура № 2795/22.03.2016
г.
По делото са приложени нотариален акт № 596, д. І 146/2013 г. и
нотариален акт № 597, д. № 147/2013 г. на пом. нотариус Р. С.а, от които се
установява, че Ц. А. П. и П. Н. П. са продали на 21.12.2013 г. и други
недвижими имоти /в с. Къпиново и в землището на с. Пчелище/ на Д.
Деливерска-Е., която ги купува в полза на М. П. Д..
След смъртта на прехвърлителите М. Д. и П. Н. са продали недвижим
имот в с. Къпиново – нотариален акт № 450, д. № 385/2017 г. на нотариус
Денчо Денчев.
По делото е приложено саморъчно завещание, изготвено от М. П. Д.
на 10.04.2010 г., с което завещава на Н. П. С.а ½ ид.ч. от имот в гр. В.
Търново, ул. Освобождение, 78, съгласно нотариален акт № 306, д. №
246/2009 г.
Св. С. Н. е баща на ищеца и разказва, че са били в добри отношения с
М.. Когато се събрали на годишнината през м. март 2010 г. от смъртта на
съпругата му Н. Н.а, сестра на М., отношенията били по-различни, нямало я
тази връзка вече, били отчуждени. Впоследствие свидетелят разбрал, че М. и
дъщеря й Ц. направили с дядо П. и баба Ц. покупко-продажба на етажа на ул.
Балванска битка и от тогава работата не върви. М. му казала, че не искала, но
направили покупко-продажба, пари са давали. Свидетелят научил от сина си,
7
че шест месеца след сделката за покупко-продажба, М. написала завещание,
от което като нейна наследница да се яви дъщерята на П.. Свидетелят знае, че
П. и М. ползвали горите за сечене в с. Пчелище, продали наследствена къща в
с. Къпиново. Знае от сина си също, че М. му обещала пари, ако продаде етажа
в гр. В. Търново. Знае, че дядото си е правил операция на сърцето в гр.
София, след която останал в с. Къпиново и за него се грижела дъщеря му Н.
около 2-3 месеца.
Св. Боянова е съседка на страните. Знае, че бабата и дядото са
притежавали имот в гр. В. Търново, на ул. Балванска битка. Знае, че са го
продали на Ц. , за да остане в семейството. Продали са го, защото са имали
нужда от финансови средства, били възрастни хора и имали нужда от
средства за препитание. Това свидетелката е възприела от Ц., от М. и от
майка й /Ц./. Свидетелката разбрала от Ц. и родителите й, че баща й е
помогнал със средства, за да закупи този имот. Бащата има магазин в гр.
Дебелец, къща за гости в с. Пушево, имоти в гр. Дебелец, които продал, както
и е теглил кредит. Бабата и дядото не били в добро здравословно състояние,
особено накрая били доста зле. За тях се грижели М. и Ц.. Отначало живеели
в с. Къпиново, после преди смъртта си били на ул. Балванска битка. М.
полагала доста грижи за тях, свидетелката не е виждала ищеца, включително
и на общите поводи.
Св. К. К. също познава страните. Знае, че след погребението на майка
си, П. спрял да контактува с М. Д. и семейството й. Знае, че през 2009 г. е
направено покупко-продажба на имота на ул. Балванска битка от лицето Ц. Д.
в полза на М. Д.. Знае от М. цената на сделката – 57000 лв. Знае също, че
бащата на Ц. е дал тази сума, не наведнъж, а на периоди. С тези средства П. и
Ц. са си осигурили старините. Правили са ремонт на къщата на ул. Балванска
битка – правили са покрив, баня, купени са електроуреди. Ремонтите са
правени след покупката. Парите са ползвани за лечение, за операции на Ц. и
П.. При покупката на къщата те били в по-добро здравословно състояние, но
после се влошили. Ц. имала проблеми с белите дробове. За целта М. й
осигурила кислороден апарат. Провеждани са изследвания в гр. Плевен, в гр.
Велико Търново, за скенери са давали пари. Това свидетелката знае от М. и от
Ц.. Дядото и бабата споделяли, че не се чувстват добре, че не могат да се
справят сами, затова М. се грижела постоянно за тях. Преди години и сестра й
помагала, но била с вроден порок на сърцето и повече М. се е грижила, а след
8
смъртта на сестра й цялата тежест била върху нея.
Св. Г. П. също познава страните. М. я помолила да отиде в с.
Къпиново да помага да родителите й през 2009 – 2010 г. Така помагала около
година, като те й плащали по 30 лв. Свидетелката ходила да почиства и етажа
на къщата в гр. В. Търново, за което също й плащали. Знае, че там е правен
ремонт на баня, тоалетна, както и в стаята, където щели да живеят те. М. ги
преместила да живеят в гр. В. Търново. Когато М. била в болницата с бабата,
при дядото трябвало да има някой, защото той не ставал от леглото, поради
което свидетелката ходила няколко месеца да го обслужва. Не е виждала
ищеца нито в с. Къпиново, нито в гр. В. Търново. Когато свидетелката
отишла за първи път в с. Къпиново те били в сравнително стабилно състояние
– бабата излизала да ги изпраща, но дядото не ставал от леглото. Движел се
само в стаята, с помощ. За имота в гр. В. Търново, ул. Балванска битка чула,
че е купен от М. и от мъжа й. Бабата и дядото, като плащали на свидетелката,
й казали откъде са им парите – казали, че са продали къщата в гр. В. Търново,
тъй като нямат пари да плащат на помощен персонал. М. не е плащала за тези
услуги.
Св. П. Д. е съпруг на М. и също знае за продажбата на имота. Казва,
че той е платил средствата за това на бабата и дядото. Има деца от други
бракове и за да няма конфликти, за това са го направили. Смята, че са дали
повече от 60000 лв., но в нотариалния акт пише, че сумата е 57000 лв.
Свидетелят работи – има магазин в гр. Дебелец, имал е и в гр. В. Търново,
имал седем магазина, които преустроил и продал, а с парите направил къща за
гости в с. Пушево. Вземал е и кредит, като една част от парите за къщата на
ул. Балванска битка е дал преди сделката. Сумата по нея не е дадена
наведнъж. Без да брои дребните суми свидетелят казва, че е плащано на три
пъти. Когато продали къщата за Ц. и за П. се грижела М.. Те постоянно
боледували, П. претърпял много тежка операция на сърцето, бабата ходила в
частна болница в гр. Плевен. Свидетелят казва, че не иска да участва като
собственик в имота, тъй като имал три деца, шест внучета и за да няма
конфликти, така са направили сделката. Бабата и дядото викали П. и баща му
при всичките им болести, но те не стъпили, като свидетелят казва, че преди да
умрат те не искали да оставят нищо за П., тъй като се възмутили.
За изясняване на обстоятелствата по делото са приложени документи
9
за собственост на наследодателите и са изготвени съдебно технически
експертизи, които дават заключение за пазарна стойност на имотите и на
процесния апартамент, с оглед неговото състояние, към м. май 2016 г.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От изложените в исковата молба обстоятелства и петитум се извлича
правна квалификация на предявените искове чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД и
чл. 17, ал. 1 ЗЗД – установяване привидността на оспорения договор за
покупко - продажба на недвижим имот в полза на трето лице и установяване
същността на прикритото съглашение, което се твърди, че е договор за
дарение в полза на третото лице. Привидни по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1,
пр. 5 ЗЗД са сделките, сключени при абсолютна симулация – когато между
страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си
последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго
съглашение, чиито правни последици са желаните от страните. Явната сделка
е привидна и поради това е нищожна, а прикритата сделка валидно обвързва
страните. Тежестта на доказване на относителната симулация е изцяло на
ищеца, тъй като той би извлякъл при евентуално успешно провеждане на
доказването благоприятните последици за себе си съдът да признае със сила
на присъдено нещо симулативността на явната сделка и естеството на
прикритото съглашение, от което в конкретния случай би могло да се
упражни правото на ищеца като наследник по закон да иска намаляване на
дарението до размера на запазената му част. Доказването следва да бъде
пълно, т.е. от събраните по делото доказателства трябва да се създаде сигурно
убеждение у съда, че целената сделка е различна от тази, която външна е
манифестирана, и че действителната воля на страните е съглашение за
дарение, т.е. за безвъзмездно прехвърляне на имота. Доколкото субективните
намерения на страните намират външно проявление чрез осъществяване на
определено поведение – действия или бездействия, за да се осъществи
доказване на относителната симулация е необходимо да се ангажират такива
преки или косвени доказателства, при които съвкупния анализ на доказаните
обективни факти, съпоставени помежду си, да сочи еднозначно на извода за
действителната воля на договарящите.
При преценка на основателността на иска за разкриване на
10
относителна симулация, а именно установяване, че действителната сделка
покупко-продажба прикрива дарение, с оглед данните в конкретния случай
трябва да се отчете следното: Страните по оспорената сделка са в близки
родствени отношения – прехвърлителите са баба и дядо на обещателя, която
купува в полза на своята майка и тяхна дъщеря. От данните по делото е
установено, че между прехвърлителите и тяхната дъщеря М., е съществувала
изключителна близост и доверие, тъй като тя непосредствено е полагала
грижи и подпомагала финансово родителите си. Същите са били с влошено
здраве, поради което са имали необходимост от средства за лечение и
обгрижване. Тези обстоятелства се установяват от приложените писмени
доказателства, както и от събраните гласни такива, които съдът кредитира,
тъй като са пълна корелация с писмените документи. Разпитаните свидетели,
включително и незаинтересованите от изхода на спора – св. Боянова, св.
Панайотова са възприели пряко изявленията на прехвърлителите, че имотът е
продаден, защото са имали нужда от пари за препитание. Св. Колева е
възприела, че с парите от продажбата е правен ремонт на къщата на ул.
Балванска битка, в която баба Ц. и дядо П. живели няколко месеца преди да
починат, както и е възприела, че са купувани електроуреди. Ц. е имала
проблеми с белите дробове, поради което М. й осигурила кислороден апарат,
давани са пари за изследвания. Свидетелите са възприели още, че средствата,
представляващи продажната цена, са осигурени от родителите на Ц. С., като
средствата не са давани наведнъж, а на части /св. Колева/. Показанията на
разпитаните свидетели са конкретни, същите са последователно пресъздадени
впечатления от преки възприятия, съответстват помежду си, включително и с
показанията на св. П. Д., съпруг на ответницата М. Д. и баща на Ц. С., поради
което настоящият състав ги възприема като достоверен източник на
информация относно намеренията на страните във връзка с оспорената
сделка, а именно възмездно прехвърляне на имотите, посочени в исковата
молба.
Възражението във въззивната жалба, че съдът е дал превес на
показанията на заинтересования свидетел П. Д. не може да бъде споделено.
Първостепенният съд е анализирал показанията на всички свидетели,
съпоставил ги е с писмените документи. Показанията на св. С. Н., баща на
ищеца, не съдържат данни за факти, от които да следва различно намерение
на страните по оспорената сделка. Той също е възприел от М. Д., че имотът е
11
прехвърлен с покупко-продажба и че за него са давани пари. Обстоятелството
какви са били отношенията между ищеца и М. Д., и прехвърлителите, не
може да бъде достатъчно, за да се приеме, че сделката е извършена по този
начин, за да бъде лишен внукът на прехвърлителите от наследство след
смъртта им. Св. С. Н. разказва, че отношенията са станали по-различни през
2010 г., след извършване на оспорваната сделка, като към момента на
сключването й няма данни прародителите на ищеца да са имали намерение да
не оставят нищо на внука си. По делото няма събрани и други доказателства в
тази насока. Възраженията, че кредитът, от който също е извършвано
плащане според показанията на св. Дончев, е бил изтеглен преди повече от
една година преди сделката и е ползван за други нужди, от което е направен
извод, че плащане на цената не е извършвано, не могат да бъдат споделени.
Вярно е, че договорът за кредит е сключен на 27.11.2008 г. и в него е
посочено, че сумата се ползва за ремонт на недвижим имот. Разпитаните
свидетели заявяват, че средствата не са предоставяни наведнъж, а св. Дончев
– кредитополучателя, разказва, че част от парите са дадени от кредита, друга
част – от други приходи. В случая, когато се иска признаване на привидност
на един договор, подлежи на установяване волята на страните по сключеното
съглашение, същите имат ли намерение за обвързване по начина, по който
повелява договорът, а изпълнението на задълженията по него няма отношение
към валидността му. По тези причини съображенията какви конкретно
средства са предоставени и по какъв начин, както и какъв е произходът на
средствата, нямат отношение към валидността на договора. Не може да бъде
косвена индиция за привидност на договора за покупко-продажба в полза на
трето лице и направеното от М. Д. завещание, нито разпореждането с други
имоти през 2013 г. от страна на прехвърлителите. При наличие на изрични
изявления на прехвърлителите пред свидетели за възмездния характер на
оспорения договор чрез заплащане на парични суми, тези последващи
действия не могат да бъдат приети за решаващи при тълкуване на
намерението на прехвърлителите относно естеството на сделката, а именно да
се приемат безусловно като израз на дарственото им намерение.
При така събраните доказателства настоящият състав приема, че
установените факти – подписан договор за покупко – продажба в полза на
трето лице, изявено пред свидетели от страна на прехвърлителите естество на
договора - продажба, влошено здравословно състояние, налагащо разходване
12
на значителни средства, предоставяни от цената за имота, отчуждени
отношения между ищеца и ответниците, не могат да обосноват безспорен
извод за привидност на обективираните в нотариалния акт изявления за
сключване на договор за покупко-продажба в полза на трето лице, и
съответно на нищожност на този договор, прикриващ договор за дарение,
което обуславя отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Тези изводи на въззивния съд съвпадат с изводите на първостепенния
съд, последица от което е потвърждаване на обжалваното решение като
правилно и съответно на материалния закон.
При този изход на делото в полза на ответниците по жалба следва да
се присъдят разноските за въззивното производство в размер на 1300 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Р-9/21.04.2022 г., постановено по гр. д.
№ 768/2019 г. на Окръжен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА П. С. Н., ЕГН **********, съдебен адрес гр. Велико
Търново, ******, 1а, адв. М. М. и В. Ш. да заплати на Ц. П. С., ЕГН
********** от гр. Велико Търново, ул. ******** и на М. П. Д., ЕГН
********** от гр. Велико Търново, ******** сумата 1300 /хиляда и триста/
лева, представляваща направени разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13