№ 31841
гр. София, 28.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110175095 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на К. Д. С. срещу „НЕТКРЕДИТ“
ООД, която отговаря на изискванията за редовност и предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими
за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети
като писмени доказателства.
В отговора на исковата молба се съдържа искане за съединяване на следните
висящи между страните дела- гр.д. №75102/2024г. по описа на СРС, 128-ми състав,
както и гр.д. №75098/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав, за разглеждане в рамките
на настоящото производство, което съдът намира за неоснователно предвид различния
етап, на който същите се намират.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.11.2025 г. от 14:30 часа, за когато
да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на
ищеца - препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.213 ГПК за съединяване към
настоящото гр. д №75095/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав, на гр.д. №75102/2024г.
по описа на СРС, 128-ми състав, както и на гр.д. №75098/2024г. по описа на СРС, 43-ти
състав
ДА СЕ НАПРАВИ справка за регистриран настоящ адрес на ищеца.
1
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал.
1 и ал. 2 ГПК:
Производството е образувано по предявен от К. Д. С. срещу „НЕТКРЕДИТ“
ООД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр.чл.22 ЗПК. за прогласяване
нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит
№202301310940340059 от 31.01.2023г., а в условията на евентуалност – иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр. 2 и 3 ЗЗД вр.143 ЗЗП за прогласяване нищожността на
клаузата от договора за потребителски кредит, задължаваща ищеца да плати неустойка
при неосигуряване на гаранция.
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.09.2023г. сключил Договор за
потребителски кредит № 202309280321100059 с ответното дружество за сумата от
500,00 лева, при уговорени ГЛП - 38,75%, ГПР - 46,42%, неустойка при неосигуряване
на гаранция - 420,00 лева, срок на кредита - 6 месеца и общ размер на сумата, която
следва да върне - 978,00 лева. Поддържа, че договорът е нищожен поради
противоречието му със следните императивни правни норми - чл.10, ал.1, чл. 11, ал. 1,
т.7- 12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК. Счита, че шрифтът на договора и
приложимите към него общи условия е по-малък от 12, както и че поради липса на
разстояние между редовете и абзаците, същите са трудни за възприемане от
потребителя, което е в нарушение на ЗПК и ЗЗП. Твърди, че в договора не е посочена
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, както и какви разходи са
отчетени при формирането на годишния процент на разходите /“ГПР“/. Поддържа, че в
последния не е включена уговорената в договора неустойка при неосигуряване на
гаранция в размер на 420 лева. Сочи, че нито от договора, нито от погасителния план
може да бъде извлечена информация относно размера на включените в месчната
погасителна вноска суми, както и дали се дължат други такси по кредита предвид
процентната разлика между ГПР и годишния лихвен процент. Твърди, че в договора
не се съдържат клаузи относно срока и условията за упражняване на правото на отказ,
относно размера на дължимия на ден лихвен процент, относно наличието на
извънсъдебни способи за решаване на спорове и условията за тяхното ползване.
Поддържа, че при сключване на договора не са представени общите условия към него,
съответно същите на са подписани съобразно изискванията на закона. Излага
съображения относно нищожността на уговорената в чл.6, ал.1 от договора неустойка
в размер на 420 лв., дължима при непредставяне на обезпечение от страна на
кредитополучателя, като поддържа че същата нищожна поради накърняване на
добрите нрави. Допълва, че с нея се заобикаля закона, тъй като по своето естество
представлява скрита лихва. По изложените в исковата молба доводи и съображения
отправя искане към съда за уважаване на предявените искове и присъждане на
направените в производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество се
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът признава
сключването на 28.09.2023г. на Договор за кредит № 202309280321100059 между
страните по делото, по силата на който на кредитополучателят е предоставен заем в
размер на 500 лева, както и че на основание чл.19, ал.3, т.1 ЗПК кредиторът не е
включил в ГПР по процесния договор разход за неустойка, а единствено разход за
възнаградителна лихва; Оспорва, че договорът за потребителски кредит е
недйствителен поради неспазване изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20,
чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК. Обосновава законосъобразност на клаузите на договора, както и
2
липса на противоречие с добрите нрави и правилата за защита на потребителите.
Твърди, че процесният отговор отговаря на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Поддържа, че приложимият ГПР е посочен в чл.11, ал.4 от договора (46.42 %), а
общата, дължима от кредитополучателя сума – в ал.5 на чл.11 от договора (558.00
лева). Заявява, че сочената от ищеца „методика“ се изисква от закона само когато
договорът за кредит е сключен при променлив лихвен процент по смисъла на §1, т. 5а
от ДР към ЗПК, какъвто не е настоящият случай. Твърди, че в договора условията за
издължаване са разписани ясно и недвусмислено в чл.3, ал.1 вр. чл.11, ал.2. Поддържа,
че погасителният план отговаря на законовите изисквания, доколкото съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Отбелязва, че правото на отказ на потребителя от договора е обективирано в
чл.4, ал.1 от него. Твърди, че е налице еквивалентност между предвидената неустойка
и поетото от потребителя задължение. Сочи, че същата обезпечава изпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение. Поддържа, че с договорената неустойка
кредитополучателят бива мотивиран да предостави обезпечение, ако не в предвидения
в общите условия срок, то поне в най-кратък времеви период, за да избегне нейното
начисляване. В заключение посочва, че неустойката не излиза извън границите на
нейната наказателна функция, тъй като санкционира потребителя за неизпълнение на
поето от него задължение за предоставяне на обезпечение По изложените в писмения
отговор съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК. В
условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 и 3
ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание по чл.26, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК е да докаже при условията на пълно и главно доказване
възникналото между страните облигационно отношение по договор за кредит от
28.09.2023г. с посоченото съдържание, както и твърдените от него основания за
недействителност на договора.
В тежест на ищеца по предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата от договора
за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на неустойка при неосигуряване на
обезпечение, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че същата
накърнява добрите нрави, както и че с нейното уговаряне се цели заобикаляне на
императивни изисквания на закона.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
между страните следните обстоятелства:, че ищецът и ответникът са страни по
процесния Договор за потребителски кредит № 202309280321100059 от 28.09.2023 г.,
че в посочения в него ГПР не е включен разход за неустойка.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
3
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4