№ 2927
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110205577 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Д. С. против електронен фиш (ЕФ) №
**********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ), за налагане
на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на основание
чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
лева за нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения
електронен фиш. Жалбоподателят твърди, че в ЕФ не е посочено точното
място на извършване на нарушението, липсват данни за водача на ППС,
посока на движение на същото, обхвата на платената пътна мрежа, описание
на нарушението, както и пред кой съд и в какъв срок може да бъде обжалван.
Излага доводи, че не е посочена нормата, която обосновава определянето на
размера на наложената глоба. Посочва, че не е ясно на коя дата е издаден, а
същият е връчен четири години след датата на извършване на нарушението.
Моли ЕФ да бъде отменен.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се
1
представлява. В депозирана писмена молба от адв. В. - процесуален
представител на жалбоподателя, се поддържа жалбата по изложените в нея
съображения, като се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на ЕФ.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. К., счита
жалбата за неоснователна и недоказана, като моли ЕФ да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна се установява следното:
На 04.02.2021 г. в 09:36 ч. ППС лек автомобил „****“ с рег. № ******,
собственост на Б. Д. С., с технически допустима максимална маса 2435 кг,
брой оси 2, екологична категория Евро 4, се движел на територията на
Столична община по път А-3 км 8+226, с посока намаляващ километър. Пътят
бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. Движението на ППС по
посочения сегмент от платената пътна мрежа било установено с техническо
устройство № 20422, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което се
намирало на път А-3, км 8+226. За посоченото МПС не била заплатена
винетна такса за пътни превозни средства, която дава право на едно пътно
превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.
За установеното нарушение бил издаден процесният електронен фиш №
********** за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
(ЗП), с който на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП на Б.
Д. С. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева
за нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП. ЕФ бил връчен на 21.03.2025 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства:
2
извлечение от Електронната система на НТУ за историята на обработка за
генериране на електронен фиш № **********, снимков материал към
електронен фиш № **********, доклад от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, известие за доставяне на ЕФ, справка за
собственост на ППС, становище от НТУ към АПИ.
Съдът прие гореизложеното за установено с оглед разпоредбата на чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, към които автоматично
се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към
тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата. Поради това съдът кредитира
приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система,
предвид което намира за изяснено безспорно посредством тях, че на
посоченото време и място процесното ППС се е движело по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа. От приложените доказателства се
установява, че не е била заплатена винетна пътна такса, валидна за датата на
преминаването през процесния пътен участък. Видно от приложената справка
жалбоподателят С. е собственик на лек автомобил „****“ с рег. № ******.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение, който съдържа данни за: мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2
3
ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. При
издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената форма и
същият съдържа всички изискуеми реквизити, като изцяло неоснователни се
явяват доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения в тази
насока. Мястото на извършване на нарушението е описано с необходимата
конкретика, като е посочен пътят, част от платената пътна мрежа, точният
километър от същия и посоката на движение на МПС – към намаляващ
километър. Описани са всички релевантни обстоятелства, ясно е посочено в
какво се изразява нарушението и съответстващата му правна квалификация.
Посочен е собственикът на МПС, а не неговият водач, доколкото съгласно
разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП именно собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство и при съобразяване на презумпцията, въведена в
чл. 187а, ал.1 от ЗДвП. В ЕФ изрично е посочен срокът и редът за обжалването
му, както и пред кой съд. По изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че въведените във фиша данни са напълно достатъчни за
пълното индивидуализиране на нарушението и не са били налице каквито и да
било пречки пред жалбоподателя да организира защитата си.
Настоящият съдебен състав намира, че Б. Д. С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 6 ЗДвП водачът на пътно превозно
средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Автомагистрала
„Струма“ (А-3), по която се е движил процесният автомобил, попада в
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура – винетна такса. От доказателствата по делото по
безспорен начин се установява, че към 04.02.2021 г. за автомобил с рег. №
****** не е била заплатена винетна такса, както и че на посочените в ЕФ дата
и час процесното МПС, имащо характеристиките на ППС по чл. 10, ал. 7 от
4
ЗП, е било заснето да преминава през съответния сегмент от системата за
събиране на пътни такси. Съдът приема, че именно жалбоподателят е
управлявал процесното МПС – при отчитане оборимата презумпция на чл.
187а, ал. 1 от ЗДвП и при липса на релевирани твърдения в обратната насока.
Във връзка с доводите в жалбата следва да се отбележи, че липсва изискване
за поставяне на знак, обозначаващ местата за контрол.
С разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП законодателят е санкционирал
неправомерното поведение на водач, който управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, като за
осъществяване състава на съответното административно нарушение е
предвидена санкция – „глоба“ в размер от 300 лв. Така възведеното правило за
поведение касае всички водачи на пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса до или равна на 3, 5 тона, които имат най-малко
четири колела и са предназначени за превоз на пътници, като задължението е
за заплащане на такса за ползване на платената пътна мрежа винетна такса,
която дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок
платената пътна мрежа. С оглед на това съдът намира, че правилно е
приложена и санкционната норма и определен размерът на
административното наказание.
Въпреки установяване извършването на нарушението, налице е
основание за отмяна на ЕФ поради изтекла давност за
административнонаказателно преследване. В случая сроковете по чл. 82 от
ЗАНН не са приложими, тъй като касаят само хипотезата, когато актът, с
който е наложено наказанието, е влязъл в сила. Съгласно разпоредбата на чл.
11 ЗАНН относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото ЗАНН не
предвижда друго. Във връзка с давността ЗАНН регламентира конкретна
уредба в два случая: по отношение на изпълнение на наказанието по влязъл в
сила административнонаказателен акт ( чл. 82 от ЗАНН) и в разпоредбите на
чл. 34 от ЗАНН, които се отнасят до административнонаказателното
производство в частта, която се развива пред административнонаказващия
орган. Що се отнася до съдебната фаза на административнонаказателното
производство, спрямо нея изрична уредба в ЗАНН не се съдържа, като по
5
силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, в този случай се прилагат
разпоредбите за давността и абсолютната давност по НК. В глава IX от НК
„Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание“, чл.
79 предвижда, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла
предвидената в закона давност. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК вр. чл. 11 ЗАНН
административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато
то не е възбудено в продължение на три години. Разпоредбата на чл. 81, ал. 2
НК вр. чл. 11 ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е
насочено преследването, а съгласно чл. 81, ал. 3 НК независимо от спирането
или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК.
В разглеждания случай, предвид датата на извършване на
административното нарушение - 04.02.2021 г., още към момента на връчване
на ЕФ – 21.03.2025 г. е била изтекла предвидената в закона обикновената
тригодишна давност, тъй като в рамките на този срок АНО не е предприел
действия за реализиране на административнонаказателната отговорност на
лицето, които да са от естество да прекъснат давността. Изтичането на
давността за административнонаказателно преследване неминуемо обуславя
отмяната на обжалвания ЕФ. Следва да се отбележи, че и в рамките на срока
за обжалване на настоящото решение ще изтече и предвидената от
законодателя абсолютна давност.
Предвид основателността на жалбата на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие,
който има характер и на разписка, възнаграждението е заплатено изцяло и в
брой. Така определеният размер не надхвърля минимално предвидения в
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура“, за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, с който
на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП на Б. Д. С. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Б. Д. С.,
ЕГН ********** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7