№ 1120
гр. Пазарджик, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220102821 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК от И. К. И., ЕГН- ********** от гр. ............, бул.
......................................., срещу Л. И. К., ЕГН-********** от с.
................................, обл. Пазарджик, с цена на исковете – 18 000 лева.
Подадена е искова молба от ищеца, в която се твърди, че ищецът
сключил с ответника на 19.03.2018 г. Договор за правна защита и съдействие
№ 778820/19.03.2018г., по силата на който същият се задължил да му изплати
хонорар от 18000 лева за търговско дело с материален интерес, преди да бъде
проведено заседание по делото.
Твърди, че водили т.д. № 221/2017г. по описа на Пазарджишкия
Окръжен съд, което не се нуждае от обсъждане, тъй като ответникът се е
задължил едностранно и безусловно. Същият няма претенции за неправилно
водене на делото и лично се задължи да плати сумата. Твърди, че ответникът
и до ден днешен не му е превел цитираната сума, като отказва плащането.
Ищецът твърди, че няма контакт с ответника, нито реален шанс за
доброволно уреждане на сметките, затова се обръща към съда. Във връзка с
правата му като заповеден кредитор, моли съдът да проведе установителна
процедура, да потвърди Заповедта за изпълнение, за да може ищецът да се
1
снабди с изпълнителен лист и да може да влезе в преговори и/или в съдебно
изпълнителни процедури - по желание на ответника Л. И. К.; Изрично се
обръща към Л. И. К., че има някои скрити блага, които могат да разрешат
техния съдебноадвокатски спор. Ищецът се обръща към съдебната инстанция,
за да се озове в ситуация на преговори. Посочва, че единствено на неговата
интелектуална дейност и на неговия екип се дължи перемирането на
отношенията му с ОББ. Изчерпал е огромен интелектуален потенциал, за да
организира пред съдия В. П. - доктор по право - първоинстанционно в полза
на Л. И. К. решение. Впоследствие, постигнал и второинстаиционно
потвърдително решение, всичко на негов гръб. За да не остава излъганият,
завел заповедно производство, и сега моли РС – Пазарджик да организира
съдебно производство.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с
което да признае за установено, със силата на „пресъдено нещо” вземането,
което ответникът Л. И. К., с ЕГН **********, дължи на ищеца процесната по
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК сума в размер на 18000 лв., като по
този начин да се снабди с влязла вече в сила заповед за изпълнение и да си
получи изпълнителен лист. Размерът на вземането е 18 000 лв., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 22.03.2021 г.
Основанието, от което произтича вземането, е договор за правна защита
и съдействие, посочен по-горе. Неизпълнението на договорните задължения
не може да бъде коментирано, защото няма приплащане.
Сочат се доказателства. Направено е искане за прилагане на по
настоящото производство на ч.гр.д. № 1031/2021 г. по описа на PC
Пазарджик.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника, с който счита че предявеният от ищеца иск е недопустим и
неоснователен. Твърди, че от описаните в исковата молба обстоятелства, на
които претенциите на ищеца се базират, счита, че следните обстоятелства не
отговарят на действителното положение между страните, а именно:
Ответникът не е сключвал Договор за правна защита и съдействие
№778820/19.03.2018г. с ищеца И. К. И.. Същия познава от адв. К. Г. от АК-
............. Твърди, че с адв. К. Г. коментирал заведено от ответника
ТД№221/2016год. по описа на Окръжен съд Пазарджик. Правният спор
2
започнал още през 2012 г. с ответник ОББ ЕАД и приключил през 2018г. По
това дело било насрочено открито съдебно заседание на 19.04.2018г. В деня
на заседанието, адв. К. Г. дошъл с ищеца. Адв. К. Г. дал на ответника да
подпиша непопълнено Пълномощно №778820, за да го предостави по делото,
но Договор за правна защита и съдействие ответникът не бил подписвал.
Ищецът се явил в откритото съдебно заседание на дата 18.04.2018 г.
Твърди се, че след като ответникът направил справка по воденото от
ответника ТД№221/2016 г. установил, че в провелото се открито съдебно
заседание на 18.04.20218 г. ищеца е представил Пълномощно по
ТД№221/2016 г. и договор за правна защита и съдействие, без да е отбелязал
номера на делото. В протокола от заседанието (стр. 840) е записано изявление
на ищеца: „че представя Списък на направените разноски по чл.80 от ГПК
разноски по договор №А718820/19.03.2018г. под точка едно е записал
„договорено възнаграждение в лева е в размер на 18000.00 лева.“ (Стр.245).
По т.2 е записал „Изплатено възнаграждение в лева по банкова сметка преди
провеждане на откритото съдебно заседание. Приложени са и доказателства
за платената сума преди провеждане на откритото съдебно заседание, а
именно на стр.246 - банкова извлечение от Банковата сметка на ищеца от дата
20.03.2018 г. за получена сума в размер на 6000 лв., с основание: „част от
хонорара по ГД № 221/2016 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик по
договор от 19.03.2018г. На страница 246-гръб - е платежно нареждане от
Централна кооперативна банка за извършен банков превод от сметката на Л.
И. К. по сметката на ищеца в размер на 6000 лв. от дата 20.03.2018 г. На стр.
247 - вносна бележка от Райфайзенбанк за внесена сума в размер на 6000 лв.
от дата 20.03.2018г. на страница 248 е представена вносна
бележка от Райфайзенбанк от дата 04.04.2018 г. за внесена сума в размер на
4000.00(четири хиляди) лева по сметката на ищеца от Л. И. К. с основание
внасяне на част от хонорар по пълномощно от 19.03.2018год. по
ТД№210/2018г. На страница 249 е представена вносна бележка от
Райфайзенбанк от дата 17.04.2018 год. за внесени по сметката на ищеца
2000.00 лв., с основание по договор от 19.03.2018 г. на стр. 250 е приложено
извлечение по банкова сметка на ищеца (BG69RZBB91551008279589) за
период 01.03.2018 г. до 31.03.2018г., от която е видно че на дата 20.03.2018 г.
са постъпили две суми от по 6000.00лв., едната с банков превод от сметката
на Л. К. и внесени на ръка на каса в Райфайзенбанк. Сочи се, че на стр.840 - от
3
Протокола от провелото се ОСЗ - 18.04.2018
г. на стр.2 е записано че ищеца по настоящето дело И. К. е представил списък
с разноски и доказателства за плащането им. Поискал е присъждането им. На
стр.853 - Решение №116/17.05.2018 г. е записано че „Оставя без уважение
искането на Л. К. за присъждане на сторените разноски с оглед на изхода на
делото, деловодни разноски адвокатско възнаграждение в размер на 18 000
лв.
Сочи се, че на стр. 863 - ищеца по настоящето дело адв. И. К. И. е подал
Молба с вх.№5304/16.06.2018год. за изменени на решението по делото в
частта за разноските, с оглед преразглеждането му и уважаване на надлежна
направените и подкрепи с доказателства искане за присъждане на разноски .
Сочи се, че на стр. 867 е постъпил отговор на ответника по делото ОББ АД - с
вх. №5798/25.06.2018г. със становище: че подадената молба по чл.248 от ГПК
е подадена след изтичане на законоустановеният срок, т.е. преклудирана,
направено възражение за прекомерност на хонорара и е обърнато внимание на
съда, че ищеца Л. К. е бил освободен от заплащане на ДТ“.
Сочи се, че на стр. 877 е депозиран молба от Л. К. с вх.
№5923/27.06.2018г. за оттегляне на молба с вх.№5304/11.06.2018г. по чл.248
от ГПК от адв. И. К. И.. Сочи се, че на страница 878 - Определени
№517/27.06.2018год. на Окръжен съд Пазарджик е оставена без разглеждане
подадената молба с вх. №5304/11.06.2018г. по чл.248 от ГПК от адв.И. К. И.,
тава определение не е обжалвано и влязло в законова сила както и
Решение№116/17.05.2018год.
Ответникът твърди, че не е подписвал представеният договор за
възлагане на конкретна услуга с ищеца. Дори не са се срещали на дата
19.03.2018 г. Твърди се, че пълномощното представено по ТД№221/2016г.
представено от ищеца е подписано непосредствено преди началото на
открито съдебно заседание на 18.04.2021 г. Той е представил списък със
сторени разноски по чл.80 от ГПК, както и доказателства за платения хонорар
от ответника. По делото е постановено е Решение №116/17.05.2018 г., в което
не са присъдени разноските на ответника. Ищеца на основание чл.248 от ГПК
е депозирал молба за изменение на решението в частта за разноските, но
съдът не го е уважил- поради факта, че молбата не била подадена в
едномесечният срок. Няколко дни по-късно чрез Л. К. е депозирана
4
молба за оттегляне на същата молбата. Постановеното Определение
№517/27.06.2018 г. не обжалвано. Сочи се, че нормата на чл. 81 ГПК
предвижда, че с всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. След като законът
свързва с този приключващ акт и произнасянето по въпроса за разноските, то
материалноправните предпоставки за възникване на отговорността за
заплащането им се преценяват към същия този момент, а не съобразно
уредбата им към по-късен момент - постановяване на определението по чл.
248 ГПК при пропуск на решаващия съд да се произнесе или при погрешното
определяне на разноските в приключващия производството пред съответната
инстанция съдебен акт. Твърди се, че ищецът не е упражнил правото си по
чл.250 от ГПК, не е поискал допълване на съдебно решение, нито е обжалвал
на основани чл.303 от ГПК вече влязлото в сила решение. Твърди се, че след
влизането на решението в сила, ищецът е загубил правото си да иска
изменение на решението в частта за разноските, както и допълване с
присъждане на разноски, т.е. според ТР№6/2013г., адвокатско възнаграждение
може да бъде поискано да бъде присъдено до приключване
на устните състезания в самото производство. След като не е направено
такова искане в производството, то самостоятелен иск за адвокатско
възнаграждение е недопустимо.
Твърди се, че давността за предявяване на вземане по сключени
договори от изправната страна е три години, считано от датата на
сключването, съгласно ЗЗД. Настоящият договор е сключен на 19.03.2018г. и
тригодишният срок изтича на 18.03.2021 г. Заявлението по чл.410 от ГПК е
изпратено, с пощенско клеймо от 19.03.2021 г., т.е. е изпратено след изтичане
на тригодишния срок за предявявате на претенцията. Сочи се, че видно от
представеният Договор, не е посочен номера на делото по което е трябвало да
оказана правна защита и съдействие изразяваща се в „процесуално
представителство по търговско дело - материален интерес, окончателно
разрешаване на спора“. Твърди се, че така предявеният иск е неоснователен.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови съдебен акт, с който
да отхвърли иска на ищеца като недопустим и неоснователен. Ако, съдът
счете, че иска е допустим, то се моли същият да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Прави се искане за обезсилване на разпореждането в издадената
5
Заповед №931 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от дата
21.05.2021 год. като се обезсили издадената заповед. Претендират се
сторените разноски на ответника по заповедното производство по ч.гр.д. №
20215220101031/2021 г. по описа на PC-Пазарджик и сторените разноски за
настоящето производство. Сочат се доказателства. Прави се искане за
прилагане на т.д. №№221/2016 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията,
изложени в молбата и доразвити в хода на производството, като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,
прие за установено следното:
От приетите по делото доказателства се установява ,че между страните
в настоящото производство е налице облигационна връзка, тъй като
ответникът Л. И. К., ЕГН-********** от с. ................................, обл.
Пазарджик е бил страна по ТД №221/2016г. по описа на ОС- Пазарджик
/приложено към настоящото дело/, по което дело ищецът И. К. И., ЕГН-
********** от гр. ............, бул. ....................................... се е явил в качеството
му на процесуален представител в проведеното на 18.04.2018г. открито
съдебно заседание.Пред съда ищецът И. се е легитимирал като процесуален
представител на К. с пълномощно и Договор 778820 за правна защита и
съдействие №1 от 19.03.2018г. /приложен по делото/.
Видно от съдържанието на протокола от проведеното по ТД
№221/2016г. по описа на ОС- Пазарджик на 18.04.2018г. открито съдебно
заседание по делото, адв. И. е представил Списък на разноските по чл.80 от
ГПК по Договор 778820 за правна защита и съдействие от 19.03.2018г.
Съгласно записаното в договора, между страните по него е било договорено
възнаграждение в размер на 18 000.00лв. за оказване на правна защита и
съдействие , изразяващи се в процесуално представителство. Договореното
възнаграждение в размер на 18 000.00лв. е било заплатено по „банкова сметка
преди да се проведе заседанието“. Приложени са и доказателства за
платената сума преди провеждане на откритото съдебно заседание по
делото- банково извлечение от банковата сметка на ищеца И. от 20.03.2018г.
/л.246/ за получена сума в размер на 6 000.00лв. с основание „част от
хонорара“ по ГД №221/2016г. по описа на ОС- Пазарджик по договор от
6
19.03.2018г.“. Приложено е и платежно нареждане от Централна
Кооперативна банка за извършен банков превод от банковата сметка на К. по
сметка на ищеца в размер на 6000.00лв. от 20.03.2018г., както и вносна
бележка от Райфайзен Банк за внесена сума в размер на 6000.00лв. от дата
20.03.2018г. На страница 248 от материалите по делото е представена вносна
бележка от Райфайзен Банк от дата 04.04.2018г. за внесена сума в размер на
4000.00лв. по сметката на ищеца И. от Л. И. К. с основание – внасяне на част
от хонорар по пълномощно от 19.03.2018г. по ТД №221/2016г. На страница
249 от делото е представена вносна бележка от Райфайзен Банк от
17.04.2018г. за внесени по сметката на ищеца 2000.00лв. с основание – по
договор от 19.03.2018г., а на стр. 250 е приложено извлечение от банковата
сметка на ищеца да периода от 01.03.2018г. до 31.03.2018г. , от която е видно
,че по нея са постъпили суми с основание за заплащане на хонорар по
процесния договор.
С допълнителна молба ответникът К. е представил пред съда заверени
копия от процесните документи - Списък на направените разноски по чл.80
ГПК, представени на 18.04.2018г.; заверено копие от Разписка за извършено
плащане №2000000148115225 от 20.03.2018г.; заверено копие от вносна
бележка от 20.03.2018г. за внесена сума в размер на 6000.00лв.; заверено
копие от вносна бележка от 04.04.2018г. за внесена сума по банковата сметка
на ищеца в размер на 4000.00лв.; заверено копие от вносна бележка от
17.04.2018г. за внесена сума по сметката на ищеца в размер на 2000.00лв.;
заверено копие от извлечение по банковата сметка на ищеца за периода от
01.03.2018г. – 30.03.2018г., както и заверено копие от молба за изменение на
решението в частта на разноските с вх.№5304 от 11.06.2018г., подадена от
ищеца по ТД №221/2016г. по описа на ОС- Пазарджик. Същите са били
приети от съда в проведеното на 29.07.2022г. открито съдебно заседание по
делото.
Във връзка с направеното от ответника оспорване истинността на
процесния Договор за правна защита и съдействие,съдът е допуснал
изслушването на Съдебно почеркова експертиза /Протокол №25/. Съгласно
заключението на вещото лице, ответникът К. е положил подписа си за клиент
в Договора за правна помощ №778820, обект на експертизата. Ответникът е
положил подписа и в пълномощното към договора, като ръкописният текст в
договора е бил изпълнен от И. К. И.. Индигираното копие на договора на
7
л.241 по т.д. №221/2016г. по описа на ОС- Пазарджик от договора, представен
от ищеца,както и пълномощното.
Експертното заключение е прието от съда, същото не е било оспорено
от страните по делото.
Видно от приложените по делото материали по частно гражданско дело
№1031/2021г. по описа на Районен съд Пазарджик, ищецът е пристъпил към
принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на
Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско дело №1031/2021г. по
описа на Районен съд Пазарджик. По цитираното дело е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №931 от 21.05.2021г. Тъй като
срещу издадената заповед за изпълнение е било подадено възражение от
длъжника по реда на чл.414 от ГПК, на ищецът И. е била указана
възможността на осн. чл.415,ал.1,т.1 ГПК да предяви иск за установяване на
вземането си, което било сторено от ищеца.
По делото не са били разпитвани свидетели за установяване на
фактическата обстановка.
Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е
допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение, срещу която е било подадено възражение, и
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск
за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е
установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на
парично задължение., издадена по ч.гр.д. №1031/2021г. по описа на РС-
Пазарджик, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното
провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за
изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване
на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице
съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск
8
с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,се предпоставя от
установяване на съществуването на вземането. Затова в тежест на ищеца е да
установи съществуването на вземането, чрез ангажиране на съответните
доказателства.
В този смисъл предявеният иск е допустим и подаден в
законоустановения срок, но неоснователен, по следните съображения:
Производство по настоящото дело е инициирано по искова молба от
ищеца И. против ответника К., в която по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, е
предявен положителен установителен иск, за признаване, като установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично
вземане, с правно основание чл. 36, ал. 1 ЗА във вр. с чл. 286 ЗЗД във вр. с
чл.79 ЗЗД.
Основателността на претенция по иск за плащане на уговорено
възнаграждение по Договор за правни услуги, с правно основание чл. 36, ал. 1
ЗА вр. чл. 286 вр. чл. 79 ЗЗД, по общо правило, е предпоставена от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца:
наличието между страните на валиден договор; че задължението на ищеца е
изпълнено точно; че ответникът дължи възнаграждение; че ищецът е
уведомил доверителя за изпълнението – чл. 284, ал. 1 ЗЗД. Съответно в
тежест на ответника е да установи, при условие на пълно и главно доказване,
всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т. ч.
да установи точното изпълнение на задължението си по договора за поръчка в
количествено, качествено и времево отношение. В процесния случай относно
възражението за заплащане на дължимите суми, в тежест на ответника е да
установи, че е платил сумата от 18 000 лева като възнаграждение на ищеца за
извършените от него действия.
От представените по делото доказателства се установява, че между тях е
възникнало валидно облигационно правоотношение с източник Договор за
правна защита и съдействие, по силата на който ищецът, срещу
възнаграждение, е следвало да извърши възложена му от ответника работа.
Спорът между страните е дали задължението на ищеца е изпълнено точно и
дали ответникът дължи възнаграждение. В тази насока ответникът, правейки
възражение за недължимостта на претендираното възнаграждение, обоснова
9
твърдение за липса на фактическо възлагане на задачи по процесния договор
от страна на възложителя.
Основните характеристики на договора за процесуално
представителство по дела го определят като Договор за поръчка - с договора
за правна защита и съдействие адвокатът се задължава да извърши за сметка
на доверителя възложените му от последния правни действия. /В този смисъл
в Р. № 495/25.06.2010 г., ГД № 1669/2009 г. 3 г. о.; Р. № 623/1.12.2010 г., ГД
№ 1744/2009 г. на 4 г. о.; Р. № 224/11.07.2011 г., ГД № 371/2010 г., IV г. о./.
Договорът за правна защита и съдействие от адвокат е изрично регламентиран
в Закона за адвокатурата, като за неуредените въпроси е приложима и общата
регламентация по чл. 280 и сл. ЗЗД. Принципно договорът за поръчка не е
възмезден, освен ако страните са уговорили възнаграждение - чл. 286 ЗЗД,
докато договорът за правна защита и съдействие по принцип е възмезден
договор – арг. от разпоредбата на чл. 36 ЗАдв., освен в случаите на чл. 38
ЗАдв. Следователно в отклонение на общото правило на чл. 286 ЗЗД,
съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само,
когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално
представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги – чл. 36, ал. 1 ЗА. В
този смисъл правилото е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя
труд. Възнаграждението се определя в самия договор за правна помощ между
адвоката и клиента.
В процесния случай съгласно приетия по делото Договор за правна
защита и съдействие, възложителят /ответник в настоящото производство/
възлага, а изпълнителят /ищец в настоящото производство/ приема да
извършва правни услуги във връзка с процесуално представителство по ТД
№221/2016г. по описа на ОС- Пазарджик. Макар и да не упоменато изрично в
договора, от приетите по делото доказателства се установява, че ответникът
К. е възложил на ищеца именно извършването на такова процесуално
представителство по посоченото дело, като съгласно Закона за адвокатурата ,
адв.И. е представлявал ответника въз основа на писмено пълномощно.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА „Размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
10
работа“. Когато страните по договора не са определи размера му, то
възнаграждението е съгласно действащата Наредба за АВ, а изискуемостта на
вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката – от
извършването на уговореното от страните правно действие. В разпоредбата на
чл. 36, ал. 3 ЗА е предвидена възможност при липса на договор, по искане на
адвоката, адвоката от ЕС или клиента, адвокатският съвет да определя
възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Задължението за заплащане уговореното възнаграждение следва да
настъпи с подписването на договора и уговарянето на дължимото
възнаграждение, като в настоящият случай е уговорен краен срок за
заплащане- преди датата на съдебното заседание, проведено на 18.04.2018г.
по ТД №221/2016г. по описа на ОС- Пазарджик. Съдът приема, че с
подписването на договора, ответникът К. е бил информиран ,че следва да
заплати дължимата сума за процесуално представителство по посоченото
дело, тъй като в проведеното на 18.04.2018г. съдебно заседание е бил
представляван , като е присъствал и лично.
От приетата и неоспорена от страните по делото съдебна експертиза се
установи по безспорен начин, че ответникът К. е положил подписа си за
клиент в Договора за правна помощ №778820, обект на експертизата.
Ответникът е положил подписа и в пълномощното към договора, като
ръкописният текст в договора е бил изпълнен от И. К. И.. Индигираното
копие на договора на л.241 по т.д. №221/2016г. по описа на ОС- Пазарджик от
договора, представен от ищеца,както и пълномощното.
От изложеното следва, че договорът между страните е породил
обвързаност, като в тежест на ответникът е да представи доказателства,
които да установяват изпълнение на задължението му за плащане на
възнаграждение по въпросния Договор за правна защита и съдействие
№778820 от 19.03.2018г.
От представените в хода на производството по делото доказателства от
ответната страна, както и от материалите по ТД. №221/2016г. по описа на ОС-
Пазарджик обаче се установява, че ответникът К. е заплатил дължимото
възнаграждение на ищеца И., което води до неоснователност на исковите
претенции. До този извод водят приетите от съда Списък на направените
разноски по чл.80 ГПК, представени на 18.04.2018г.; заверено копие от
11
Разписка за извършено плащане №2000000148115225 от 20.03.2018г.;
заверено копие от вносна бележка от 20.03.2018г. за внесена сума в размер на
6000.00лв.; заверено копие от вносна бележка от 04.04.2018г. за внесена сума
по банковата сметка на ищеца в размер на 4000.00лв.; заверено копие от
вносна бележка от 17.04.2018г. за внесена сума по сметката на ищеца в
размер на 2000.00лв.; заверено копие от извлечение по банковата сметка на
ищеца за периода от 01.03.2018г. – 30.03.2018г., както и заверено копие от
молба за изменение на решението в частта на разноските с вх.№5304 от
11.06.2018г., подадена от ищеца по ТД №221/2016г. по описа на ОС-
Пазарджик. От цитираните доказателства е видно, че ответникът К. е
заплатил дължимата сума на ищеца преди провеждане на откритото съдебно
заседание по делото. Това обстоятелство се установява от представеното
банково извлечение от банковата сметка на ищеца И. от 20.03.2018г. /л.246/
за получена сума в размер на 6 000.00лв. с основание „част от хонорара“ по
ГД №221/2016г. по описа на ОС- Пазарджик по договор от 19.03.2018г.“.
Приложено е и платежно нареждане от Централна Кооперативна банка за
извършен банков превод от банковата сметка на К. по сметка на ищеца в
размер на 6000.00лв. от 20.03.2018г., както и вносна бележка от Райфайзен
Банк за внесена сума в размер на 6000.00лв. от дата 20.03.2018г. На страница
248 от материалите по делото е представена вносна бележка от Райфайзен
Банк от дата 04.04.2018г. за внесена сума в размер на 4000.00лв. по сметката
на ищеца И. от Л. И. К. с основание – внасяне на част от хонорар по
пълномощно от 19.03.2018г. по ТД №221/2016г. На страница 249 от делото е
представена вносна бележка от Райфайзен Банк от 17.04.2018г. за внесени по
сметката на ищеца 2000.00лв. с основание – по договор от 19.03.2018г., а на
стр. 250 е приложено извлечение от банковата сметка на ищеца да периода от
01.03.2018г. до 31.03.2018г. , от която е видно ,че по нея са постъпили суми с
основание за заплащане на хонорар по процесния договор.
Представените доказателства свидетелстват за плащане на договорената
сума, като на 20.03.2018г. ищецът И. е получил сумата от общо 12 000.00лв.-
чрез банков превод в размер на 6000.00лв. от личната банкова сметка на
ответника и 6000.00лв., които са внесени с вносна бележка. Гореизложеното
се установява по несъмнен начин и от извлечението по банковата сметка на
ищеца /л.81/, съгласно което на 20.03.2018г. е бил извършен превод в лева с
наредител Л. И. К., като сумата по превода е 6000.00лв. На същата дата
12
/20.03.2018г./ е била извършена и вноска на каса от Л. И. К. също в размер на
6000.00лв., като и при двата случая е посочено основанието за плащането на
сумите – заплащане на част от хонорар по ТД №221/2016г. Още на същият
ден /20.03.2018г./ И. е изтеглил суми в общ размер на 9000.00лв. от сметката
си, поради което съдът приема, че е бил запознат с извършените преводи.
С вносна бележка от дата 04.04.2018г. е била внесена сума в размер на
4000.00лв. по сметката на ищеца И. от Л. И. К. с основание – внасяне на част
от хонорар по пълномощно от 19.03.2018г. по ТД №221/2016г. Представена е
и вносна бележка от Райфайзен Банк от 17.04.2018г. за внесени по сметката
на ищеца 2000.00лв. с основание – по договор от 19.03.2018г., т.е съдът
приема, въз основа на представените по делото доказателства, че
договорената сума е била изплатена изцяло на И. преди провеждане на
процесното открито съдебно заседание на 18.04.2018г.
Това обстоятелство е било потвърдено и от ищеца И. чрез извършените
от него действия в хода на проведеното открито съдебно заседание по ТД
№221/2016г., където е бил представен пред съда Списък на разноските по
чл.80 ГПК, както и доказателства за платения хонорар от ответника. Следва
да се има предвид и приетото ТР № 6/2012 от 06.11.2013г. съгласно което,
разноските за правна защита са разходи за производството и включват
възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за
адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма
е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така
и че само са договорени. В договора за правна помощ следва да бъде указан
вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин - по банков път. Тогава,
както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да
бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането, което е било сторено в случая. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. Във
всички случаи той има характер на разписка, с която се удостоверява, че
страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение. В представените Договор за правна защита и съдействие и
пълномощно изрично е отбелязан размерът на договореното възнаграждение
и е направено отбелязване за начина на плащане – по посочена банкова
13
сметка преди провеждане на ос.з., насрочено за 18.04.2018г.. Не е посочено,
че плащането ще бъде извършено в по-късен момент, нито пък има
отбелязване, че е извършено частично плащане. Така от съдържанието на
самия договор следва да се приеме, че заплащането на адвокатския хонорар е
било извършено.
Предвид гореизложените съображения, предявеният установителен иск
следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца са направените от
ответника разноски за производството, които са в общ размер на 2450.00лв. /
2200.00лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 250.00лв. – внесен
депозит за възнаграждение на вещо лице по изслушаната почеркова
експертиза./
Така мотивиран Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. И., ЕГН- ********** от гр. ............,
бул. ......................................., срещу Л. И. К., ЕГН-********** от с.
................................, обл. Пазарджик, иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. с чл.415 ГПК за признаване за установено със сила на присъдено
нещо съществуването на вземане в полза на И. К. И., ЕГН- ********** от гр.
............, бул. ....................................... срещу длъжника Л. И. К., ЕГН-
********** , възникнало на основание неизпълнение на Договор за правна
защита и съдействие №778820 от 19.03.2018г. в размер на 18 000.00 лв.
/осемнадесет хиляди лева /, представляващо неизплатено възнаграждение по
договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда /22.03.2021г./ до изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед №931 от 21.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. №1031/2021 г. по описа на РС- Пазарджик, като
неоснователен и недоказан
ОБЕЗСИЛВА Заповед №931/21.05.2021 г. за изпълнение на парично
14
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №1031/2021г. по описа на РС-
Пазарджик
ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН- ********** от гр. ............, бул.
....................................... ДА ЗАПЛАТИ на Л. И. К., ЕГН-********** от с.
................................, обл. Пазарджик , сторените съдебно-деловодни разноски
по производството в размер на 2450.00лв. /две хиляди четиристотин и
петдесет лева/, на осн. чл.78,ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
15