№ 382
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20221000501379 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Г. С. срещу постановеното по гр.д.
№ 14887/2019 год. по описа на Софийски градски съд решение № 260772 от
04.03.2022 год., с което жалбоподателката е осъдена да заплати на „Юробанк
България“ АД следните суми по договор за кредит от 17.10.2007 год.: сумата
38444,76 лева - главница, 4402,80 лева - просрочена възнаградителна лихва за
периода към 04.09.2019 год., 268,73 лева – наказателна лихва, 70 лева – такса
за администриране на просрочен кредит и 120 лева – нотариална такса за
връчване на уведомление за предсрочна изискуемост. Ответницата е осъдена
да заплати на ищеца разноски в размер 6154,28 лева. За разликата над общата
сума 43306,29 лева до 45568,14 лева исковете са отхвърлени.
В жалбата, подадена чрез назначения на ищцата особен представител и
уточнена с молба от 17.08.2022 г., се навеждат доводи за неоснователност на
уважените искове. Оспорва се изводът за основателност на исковете с оглед
направеното възражение за изтекла погасителна давност, след като
основанието за предявяването им – настъпване на предсрочна изискуемост на
целия кредит, е осъществено на 26.09.2009 г. и давността е изтекла преди
датата на исковата молба. Евентуално, ако не се приеме това оплакване, се
сочи грешка при изчисляване размера на дължимата главница, дължимата
лихва и такса по кредита, от които след приспадане погасените части
ответницата дължи съответно сумите 34583,64 лева; 624,75 лева и 49 лева.
1
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с
което да се отхвърлят исковете, предявени от банката или да се намалят
размерите на дължимите суми.
Въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата. Излага доводи
по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли да се потвърдят
обжалваното решение като правилно и законосъобразно и да се присъдят
направените по делото разноски.
Софийски апелативен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира следното:
Софийски градски съд е сезиран с иск с правно основание чл.430, ал.1 от
ТЗ от „Юробанк България“ АД срещу В. Г. С.. В исковата молба се твърди, че
ответницата е длъжник по договор за банков кредит от 17.10.2007 г., по
силата на който е получила от банката 40000 лева със задължение за
погасяването му на равни месечни вноски за срок от 300 месеца. Съгласно
договора при неиздължаване на три последователни вноски целият остатък по
кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска. Неизпълнението на задълженията по договора
дало основание за едностранна промяна в условията на същия-обявяването му
за предсрочно изискуем. С нотариална покана от 02.09.2019 г., връчена на
ответницата на 04.09.2019 г., банката я уведомила, че поради неплащане на
дължимите вноски обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем. Моли да
се постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати
следните суми:
43092,72 лева- главница за периода 10.07.2019-11.11.2019 г.;
624,75 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 04.09.2019
год. до 04.09.2019 год.;
сумата 1518,22 лева - наказателна лихва за просрочие за периода от
10.07.2019 год. до 11.11.2019 год.;
49 лева – банкови такси от 09.10.2019 г. до 11.11.2019 г.;
43,45 лева – застраховки за периода 21.11.2018 г. до 11.11.2019 г.;
240 лева – нотариални такси от 12.09.2019 г. до 11.11.2019 г.
Ответницата е подала отговор, с който оспорва изцяло предявените
искове с възражение за нищожност на подписаните след договора
допълнителни споразумения. Твърди, че предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила към 26.09.2009 г. на основание чл.18, ал.2 от договора и
вземането на банката по него е погасено с изтичането на петгодишния
давностен срок преди подаване на исковата молба.
Във въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации, въз
основа на които е постановено обжалваното решение. Те се възприемат от
настоящата инстанция при условията на чл.272 от ГПК, а и няма основание
същите да бъдат ревизирани предвид неоспорването им от страните.
От фактическа страна е установено сключването на договор за банков
2
ипотечен кредит от 17.10.2007 г., по силата на който „Българска пощенска
банка ДСК” АД е предоставила на В. Г. С. като кредитополучател кредит в
размер на 40 000 лева, усвоен на 29.09.2007 г. Срокът за погасяване на
кредита е 300 месеца от 29.10.2007 г. Уговорената годишна лихва е в размер
на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в лева, намален с
0,5 пункта. Към момента на сключване на договора приложимият БЛП е в
размер 7,5 %. Предвидено е кредитът да се погасява на равни месечни вноски,
включващи лихва и главница, с размер на вноската 282,71 лева и падеж 29-то
число на всеки месец. При промяна на БЛП от страна на банката, размерът на
погасителната вноска се променя автоматично. При неиздължаване на три
последователни вноски целият остатък по кредита се превръща в предсрочно
и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
През периода 2009-2015 г. между страните по договора за кредит са
сключвани множество анекси, предвиждащи капитализиране на просрочените
задължения и натрупването им към редовната главница. Пред настоящата
инстанция не се спори, че анексите са нищожни поради съдържащите се в тях
клаузи за капитализиране на лихва. С анексите е предвидено капитализиране
на просрочените лихви и прибавянето им към главницата. Според решение №
132 от 13.01.2021 г. по т. д. № 2195/ 2019 г. на ВКС, І т. о., уговорката в
допълнителните споразумения към договор за кредит за прибавяне към
размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва,
представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, пр. 3 от ЗЗД, който е допустим
само между търговци съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ. Анатоцизъм е допустим
само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи.
Нормите на чл.10 и чл.147 от ЗЗД са императивни. Липсва приета от БНБ
наредба по чл. 10, ал. 3 от 33Д. Уговорката в анексите към договора за кредит
за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения
за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява
анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ, но не и по
отношение на физически лица, каквото качество има кредитополучателката.
Затова и клаузите, предвиждащи включване на просрочените задължения за
лихва към главницата, респ. даващи възможност върху тях да бъдат
начислявани лихви, са нищожни като противоречащи на закона - чл. 26, ал. 1
във връзка с чл. 10, пр. 3 от ЗЗД. На основание чл.26, ал.4 от ЗЗД
капитализираните суми, добавени към главницата въз основа на нищожните
клаузи на анексите, не се дължат от ответницата.
Следователно задълженията на ответницата следва да се съобразяват
спрямо първоначалния погасителен план. Видно от заключението по съдебно-
счетоводната експертиза, задълженията по договора са погасявани до
30.09.2019 г., след което изпълнението е преустановено.
Общо погасените суми по договора са 37732,29 лева, с които съобразно
първоначалния погасителен план са погасени: 1555,24 лева - главница;
25381,38 лева - възнаградителна лихва; 6825,95 лева - наказателна лихва;
3
116,70 лева - годишна такса за управление; 3853 лева - такса при
администриране на просрочен кредит.
Установява се от заключението на вещото лице по приетото съдебно-
счетоводна експертиза, че при спазване на първоначалния погасителен план
общо заплатената от ответницата сума от 37732,29 лева е погасила изцяло
вноските с падеж до 29.03.2010 г. Към датата на получаването от ответницата
на изявлението за обявяване на кредите за предсрочно изискуем 04.09.2019 г.
непогасените от нея вноски, на които е настъпил падежът, са 9313,22 лева
главница и 3894,98 лева (натрупани 6104,58 лева лихви за периода 29 май
2010 - 29.08.2019 г., частично погасени с последното плащане на 2209,60 лева
от 30.09.2019 г.) съгласно погасителния план и уговорените лихвени
проценти по договора.
Размерът на дължимите суми се установява от приетата пред
първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза. Общата сума на
непогасената главница е 38444,76 лева, от които редовна главница 28791,23
лева и просрочени вноски по главница 9653,53 лева. Съдът следва да
коригира посочените суми, тъй като падежиралата главница следва да се
отчита до 04.09.2019 г., когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
При тази корекция сумата на падежиралите главници с падеж до 29.08.2019 г.
включително е 9313,22 лева. Съответно след прибавяне на вноските за
главница, дължими за септември-ноември 2019 г. общо 340,31 лева размерът
на предсрочно изискуемата главница е 29131,54 лева.
Съдът е сезиран с допустими осъдителни искове по чл.430 от ТЗ. По тях
ищецът следва да установи наличието на твърдяната облигационна връзка
между кредитора и ответницата-кредитополучател; предоставянето на сумата
по договора за кредит от банката в полза на кредитополучателя; изпадането в
забава на длъжника; настъпването на предсрочната изискуемост на кредита и
надлежното уведомяване на длъжника за това обстоятелство. В тежест на
ответника е да установи фактите, които погасяват, изключват или
унищожават задължението.
По делото е безспорно установено, че е налице валидна облигационна
връзка между банката ищец и ответницата и че банката е изпълнила
задължението си за предоставяне на парични средства на кредитополучателя.
Не се оспорва от ответника обстоятелството, установено от ССчЕ, че след
последното плащане на 30.09.2019 г. ответницата е преустановила
изпълнението на задълженията си по договора.
По отношение на момента на настъпване на предсрочната изискуемост
следва да бъде съобразена т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014
г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост. Съгласно дадените разяснения в
мотивите към тълкувателното решение предсрочната изискуемост има
4
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. При констатираните по-горе данни съдът приема, че е налице
основанието на договора за обявяване на кредита за изцяло предсрочно
изискуем, считано от 04.09.2019 г. Поканата до длъжника, в която е
обективирано изявлението на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост, е връчена на 04.09.2019 г. Това е моментът, в който
задълженията по договора за кредит са станали изцяло и предсрочно
изискуеми. Даденият в поканата 7-дневен срок за плащане на вече обявените
за изискуеми главница и лихви, не променя горния извод.
Възражението на ответницата за погасяване на исковете по давност e
основателно за вземанията за главница, възникнали преди 13.11.2014 г. и за
лихва – преди 13.11.2016 г. За възнаградителните лихви следва да се приложи
кратката тригодишна погасителна давност /решение № 130 от 15. 04. 2020 г.
по т. д. № 1829/2018 г. на ВКС, I т. о./, а за главницата – петгодишна давност
/решение № 45/17. 06. 2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на ВКС, II т. о./, като
давностният срок съгласно императивната норма на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва
да тече от датата на настъпването на изискуемостта на всяка отделна
погасителна вноска, а не от датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита /разрешението по цитираното решение по т. д. № 237/2019 г. на ВКС,
II т. о., което се споделя от настоящия състав/.
От сумата на падежиралите към датата на обявяване на предсрочната
изискуемост главници – 9313,22 лева следва да се извади сумата 3777,39 лева
– натрупани преди 13.11.2014 г. падежирали главници. Получената сума
5535,83 лева представлява непогасена по давност падежирала до 04.09.2019 г.
главница. Към нея следва да се прибави предсрочно изискуемата главница в
размер 29131,54 лева, с оглед на което общата сума на дължимата от
ответницата главница е 34667,37 лева.
От сумата на падежиралата до 04.09.2019 г. лихва 3894,98 лева за периода
29 май 2010 - 29.08.2019 г. следва да се извади сумата на лихвите, падежирали
преди 13.11.2016 г. (колона 4, редове от 238 до 298 на приложение № 1),
вследствие на което се установява, че този иск е погасен по давност изцяло.
След обявяване на кредита за предсрочно изискуем не се дължат
договорни възнаградителни и наказателни лихви – т. 2 на ТР № 3/2017 от
27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо начислените за периода 29.10.2019-
29.11.2019 г. наказателни лихви в размер 268,73 лева не се дължат от
ответницата.
За обявената за предсрочно изискуема главница и за падежиралите лихви
и главници преди горните дати възражението за погасяване на исковете по
давност е неоснователно. Това е така, защото предсрочната изискуемост не
настъпва автоматично с осъществяването на предвиденото в договора
основание, а трябва да бъде съобщена на длъжника. Изявлението на банката
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до
5
кредитополучателя на 04.09.2019 г. От тази дата вземането за непадежиралата
главница става изискуемо и започва да тече погасителната давност. До
подаване на исковата молба на 13.11.2019 г. давностният срок не е изтекъл.
Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
прави следните правни изводи. Обжалваното решение е валидно. По неговата
допустимост и правилност съдът излага следните съображения:
Претенцията на ищеца за главница за периода 10.07.2019-11.11.2019 г. е
за сумата 43092,72 лева. С обжалваното решение ответницата е осъдена да
заплати сумата 38444,76 лева. Съобразно изложените по-горе мотиви
настоящата инстанция приема този иск за основателен за 34667,37 лева.
Решението следва да се потвърди за сумата 34667,37 лева и да се отмени за
разликата над 34667,37 лева до 38444,76 лева и за посочената разлика искът
следва да се отхвърли.
Претенцията за възнаградителна лихва е за сумата 624,75 лева. С
решението ответницата е осъдена да заплати сумата 4402,80 лева. Решението
следва да се обезсили като недопустимо - постановено по непредявен иск за
разликата над 624,75 лева, и да се отмени в частта, с която ищцата е осъдена
да заплати 624,75 лева, вместо което искът за заплащане на 624,75 лева следва
да се отхвърли.
Решението следва да се отмени и в частта, с която ответницата е осъдена
да заплати на ищеца сумата 268,73 лева за наказателна лихва и вместо това
искът следва да се отхвърли.
Претенцията за банкови такси от 09.10.2019 г. до 11.11.2019 г. е заявена
за 49 лева. С решението е присъдена сумата 70 лева (такса за администриране
на просрочен кредит). Решението следва да се обезсили като недопустимо за
разликата над 49 лева, а в останалата част следва да се потвърди. В частта, с
която ответницата е осъдена да заплати нотариална такса в размер на 120 лева
решението следва да се потвърди.
По разноските пред първата инстанция. Общо направените от ищеца
разноски са в размер 6496,18 лева. Съразмерно на уважената част от исковете
общо за 34836,37 лева спрямо общо претендираната сума от 45568,14 лева на
ищеца се дължат разноски в размер 4966 лева. Решението следва да се отмени
за разликата над тази сума до присъдените 6154,28 лева.
При този изход на спора в полза на въззиваемия „Юробанк България“ АД,
София на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъдят направените по
делото разноски за въззивната инстанция в размер на сумата 1511,50 лева
съразмерно на уважените искове спрямо обжалваем интерес от 43306,29 лева
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
6
ОБЕЗСИЛВА решение № 260772 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д. №
14887/2019 г. по описа на Софийски градски съд, в частите, с които В. Г. С. е
осъдена да заплати на „Юробанк България“ АД, София възнаградителна
лихва по договор за банков кредит от 17.10.2007 г. за разликата над 624,75
лева до 4402,80 лева и банкова такса за разликата над 49 лева до 70 лева.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която В. Г. С. е осъдена да заплати на
„Юробанк България“ АД, София главница по договора за разликата над
34667,37 лева до 38444,76 лева, възнаградителна лихва в размер 624,75 лева и
наказателна лихва в размер на 268,73 лева, както и разноски над 4966 лева,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“ АД, София срещу В. Г.
С. искове с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ за заплащане на главница по
договор за банков кредит от 17.10.2007 г. за разликата над 34667,37 лева; на
възнаградителна лихва в размер 624,75 лева и на наказателна лихва в размер
на 268,73 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която В. Г.
С. е осъдена да заплати главница в размер 34667,37 лева, банкови такси в
размер на 49 лева и нотариална такса в размер на 120 лева.
ОСЪЖДА В. Г. С. да заплати на „Юробанк България“ АД, София
направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 1511,50
лева (хиляда петстотин и единадесет 0,50) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7