Присъда по дело №910/2015 на Районен съд - Русе

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №910/2015г. по описа на РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав

 

Русенска районна прокуратура е обвинила:

М.И.М. в това, че

На 28.09.2014г. в гр.Русе, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си, причинил  на М.К.М. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст вляво, причинило му трайно затрудняване на дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК

Прокурорът поддържа обвинение.

По делото са предявени два субективно и обективно съединени граждански иска от св. М.К.М., действащ лично и със съгласието на майка си А.С. Б. срещу подс. М.И.М., действащ лично и със съгласието на баща си И.М.Ф. и срещу И.М.Ф., като баща на подс. М.И.М., в качеството му на граждански ответник, единият - в размер на 10000лв., обезщетение за нанесени неимуществени вреди, другият – в размер на 195лв., обезщетение за нанесени имуществени вреди, платими солидарно. Претендира се законната лихва от деня на деликта, както и направениете по делото разноски. Св. М.К.М., действащ лично и със съгласието на майка си А.С. Б. е конституиран като граждански ищец,  с повереник адв.Г. Д.. Св. И.М.Ф. е конституиран като граждански ответник.

          Подс.М. отказва да дава обяснения, не признава вината си. Защитата му пледира алтернативно: оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението или приложение на чл.66 НК.

          След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

          Подс. М.И.М. е роден на ***г***. Живее в същия град. Има завършено начално образование. Неженен. Ученик. Осъждан, като с Определение №172/08.05.2014г. по НОХД №574/2014г. на Районен съд - Русе било одобрено споразумение, с което за престъпление по чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК му било наложено наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”.

            Подс.М. *** при добри санитарно – битови условия и учи в СОУ „В.” в града. Родителите не успяват да контролират действията му. Същият бил лекомислен, със склонност да лъже. Води се на отчет при ДПС за нанасяне на побой, заплашване с такъв и грабеж. Налагани са ме мерки по ЗБППМН.  

          Подс.М.М. и св. М.М. се познавали. Имали общи познати, между които и свидетелите И.С., Г.Д. и С.Г.. В средата на месец септември 2014год. св. М. споделил пред св. С., че св. Г. имала интимни отношения с подс.М.. Последният разбрал за това и решил да се разправи със св. М., като му нанесе побой.

          Вечерта на 28.09.2014г. подс.М. се разхождал заедно със св. М.М. ***. В района на бл. „Вяра”  срещнали св. М.М. и подс. М. решил да изпълни намерението си. Заговорил го, като заявил, че не възнамерява да се бият. Двамата отишли зад бл.”Вяра”, седнали на една пейка, когато подс.М. М. изненадващо му нанесъл два последователни юмручни удара в областта на долната челюст. Замаян, св. М. М. станал от пейката и се опитал да се отдалечи, но подсъдимият го повалил на земята, след което му нанесъл още един юмручен удар по долната челюст. Св. М., изпитвайки силна болка станал, тръгнал кърващ да се отдалечава от мястото, а подс.М. тръгнал след него. Двамата стигнали до заведение за бърза закуска „Вяра”, където като продавач работела св. М.Б.. Подс. М.М. влязъл и взел от щанда салфетки. След това двамата се върнали отново на пейката, където подс.М. дал салфетките на пострадалия да попие кръвта, след което му нанесъл още един юмручен удар в челюстта.  В резултат на нанесените от подсъдимия юмручни удари,  св. М.М. получил счупване на долната челюст вляво. Тръгвайки си, подс.М. го заплашил да не разказва за случилото се на никого, за да няма и „други проблеми” с него.

Когато св. М.М. се прибрал в дома си, родителите му установили, че му е бил нанесен побой, поради което посетили Първо РУП при ОД на МВР – Русе. В полицейското управление, уплашен от станалото и от заплахата на подс.М., св. М. заявил, че побоят му бил нанесен от непознати лица, кото се опитали да го ограбят. Било образувано настоящото досъдебно наказателно производство, в хода на което впоследствие, пострадалият разказал действителната причина за нараняванията си и посочил автора на побоя – подс.М.М.. В хода на разследването св. В.С., управител на „Вяра”ЕООД, предал с протокол за доброволно предаване оптичен носител  DVD – R, съдържащ записите от охранителните камери на заведението за бърза закуска „Вяра” от 28.09.2014г, на който била назначената и изготвена техническа експертиза. Заключението на същата фиксира кадри, относими към престъплението, свързани с посещението на подс.М. в заведението.      

Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на разследването съдебно – медицинска експертиза, в резултат на нанесените му удари св. М.М. получил счупване на долната челюст вляво, с което му било причинено трайно затрудняване на дъвченето и говореното за срок  повече от тридесет дни.

 

Изложеното се установява от показанията на св. М. М., пострадал от престъплението. В тях последният сочи подс.М. за автор на получените увреждания - счупване на долната челюст вляво, както и механизма на получаването му. Съдът кредитира показанията му с доверие, тъй като те не са изолирани, а се допълват и кореспондират със заключението на техническа експертиза, направена на оптичния носител, съдържащ записи от охранителните камери на заведение за бърза закуска „Вяра” в гр. Русе. Тя отразява кадри, доказващи посещението на подсъдимия и св.М. в процесния ден в заведението, от където първият  взел салфетки, необходими на пострадалия за да избърше кръвта от лицето си. Последната е улика и пряка последица доказваща увреждането на св.М., увреждане причинено от действията на подсъдимия. За посещението на подсъдимия свидетелства и св.М. Б., продавач-консултант в него, която потвърждава, че „младеж с бейзболна  шапка /подсъдимия/ поискал салфетки. Показанията на св.В. С. не съдържат относими към престъплението доказателства, но са свързващи звено с последния – установяват начина, по който оптичния носител от камерата бил предаден на полицейските органи – предоставен от него. Подкрепящи обвинението доказателства се съдържат и в показанията на св.М. М., който не отрича, че на 28.09.2014г., зад бл.Вяра, видял „двете момчета да си говорят”, т.е. той потвърждава срещата между двамата в инкриминирания ден и място. Премълчава обаче упражненото физическо насилие от страна на подс.М. спрямо св.М., което се обяснява с близките приятелски отношения с подсъдимия.   

Категорични доказателства обосноваващи мотива на извършеното престъпление се съдържат в показанията на св.Г. Стойкова, която потвърждава изнесеното от страна на пострадалия, че последният споделил пред св. С., че св. Г. имала интимни отношения с подсъдимия, за които узнал от него, обстоятелство което разгневило дееца и го мотивирало да се разправи с пострадалия. Идентични доказателства досежно това обстоятелство се съдържат и в показанията на св.С.Г., както и в показанията на св.И.С..

Доказателства за отправени заплахи в социалната мрежа Фейсбук от подс.М. към пострадалия сочат свидетелите И.С., Г. Стойкова, както и последният. Наличието на такива сочат намерението на дееца да се саморазправи със св.М., което сторил непосредствено след това и косвено го уличават в авторство.

 Съдът кредитира показанията на св.М. и поради това, че се подкрепят и допълват с установеното в СМЕк, досежно механизма на получаване на уврежданията, както и твърденията на експерта-д-р.С., лице безпристрастно и незаинтересовано от изхода на делото. Според експертизата уврежданията са резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при инцидента на 28.09.2014год. Д-р.С. в показанията си потвърждава заключението и експертизата е приета като част от доказателствения материал и неоспорена от страните.

Подсъдимият отказва да дава обяснения.

 

Предвид така установената фактическа обстановка и направения анализ на доказателствата , съдът намира, че с деянието си подс. М.И.М. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК: на 28.09.2014г. в гр.Русе, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си, причинил  на М.К.М. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст вляво, причинило му трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, за срок повече от 30 дни.

          От обективна страна елементите на изпълнителното деяние са налице: нанасяйки удар с юмрук върху челюстта на пострадалия подс.М. е причинил телесни увреждания: счупване на долна челюст вляво. Това счупване е затруднило движенията на долната челюст, т.е. налице е трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок повече от 30 дни, което обективира признака на средна телесна повреда, съгласно чл.129 ал.1 НК. Този вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия. Последният бил непълнолетен, но физически и психически здрав, разбирала свойството и значението на извършеното и можел да ръководят постъпките си – годен субект на наказателна отговорност.

Деянието е осъществил умишлено, с ясното съзнание за противоправността на извършеното, за опасността от уврежданията, които може да получи св.М. при нанесените удари с юмрук, но воден от желанието да се саморазправи с него и да демонстрира надмощието си, се е съгласил с този резултат.

Предвид изложеното, съдът признава подс. М.И.М. за ВИНОВЕН в извърщване на престъплението по чл. 129 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК и му налага наказание, при индивидуализацията на което съобрази:

          Смегчаващи отговорността обстоятелства: социалната среда към която принадлежи подсъдимия, лишила го от изграждане на устойчиви морални норми и възпитание. Отегчаващи отговорността обстоятелства: наличие на друго осъждане и лоши характеристични данни – налагани мерки по ЗБППМН. Предвид изложеното, съдът му налага наказание при баланс между смегчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, при условията на чл.54 от НК, като отмери наказание към средата – лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА. Последното, съобразявайки  мотива подтикнал го към престъплението, присъщ към възрастта му и неоформената му психика не следва да се търпи ефективно и предвид наличието на предпоставките на чл.66, вр. чл.69 ал.1 от НК, следва да бъде ОТЛОЖЕНО за максималния изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и съобразено с целите предвидени в чл.36НК: ще въздейства предупредително и ще го накара да преосмисли поведението си, да отчете и оцени постъпките си, ще го мотивира за в бъдеще да се въздържа от противообществени прояви и да се съобразява с общоприетите принципи на морала и форми на общуване.

ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:

От събраните по делото доказателства се установи, че подс.М. по непозволен начин е увредил здравето на св.М., като му е нанесъл средна телесна повреда, описана по-горе. Описаните в СМЕк увреждания са пряка и непосредствена последица от виновното поведение на подс.М., което е породило и деликтната му отговорност. Св.М. е претърпял за срок от близо от 3 месеца, според показанията на експерта значителни болки и страдания, правена е операция, като челюстта е фиксирана, пострадалият не е трябвало да натоварва челюстта, да не дъвче твърди храни, според показанията на св.Б., хранел се е предимно с течна храна, сокове, използвал е сламка, не е можел да говори. Бил е лишен от нормален начин на живот, отсъствал от около 20дни от училище. До този вредоносен резултат не би се стигнало, ако подс.М. не беше причинил телесните увреждания. На основание чл.45 ЗЗД последният дължи обезщетение за вредите, които е причинил. Обезщетението, което следва да заплати за причинените неимуществени вреди, съдът по справедливост и на основание чл. 52 ЗЗД, вземайки предвид претърпените болки и страдания, дългия период на лечение – 3 месеца, претърпените физически неудобства за времето, през което е било затруднено дъвченето и говоренето,  ОПРЕДЕЛЯ в размер на СЕДЕМ ХИЛЯДИ ЛЕВА, платими солидарно с гражданския ответник И.М.Ф., ЕГН:**********, който носи отговорност съгласно чл.48 и чл.53 от ЗЗД, след като не е упражнил достатъчно ефикасен контрол върху поведението на непълнолетния си син, като искът в останалата му част, до пълно предявения размер от 10 000лв., поради липса на доказателства съдът ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.  Дължими са и разноски в размер от 300лв., адвокатски хонорар, като претендираната законната лихва следва да се уважи от деня на деликта – 28.09.2014год. Подсъдимият и гражданският ответник дължат солидарно и сумата 195лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди: представените в съдебно заседание писмени доказателства, обосновават посочената сума. Дължи се законната лихва от 28.09.2014год.

          Гр. ответник И.М.Ф. следва да заплати направените по делото разноски: 174.35лв. по сметка на ОДМВР – гр.Русе, 50лв. по сметка на РРС и държавна такса от 287,80лв. върху уважения размер на гражданските искове.

          Причини за извършване на престъплението: слаби морално-волеви задръжки, неуважение към чуждата личност, липса на изградени морални норми.

          В този смисъл съдът постанови присъдата си.

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………….