Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.В.Търново, 29.05.2017 г.
Великотърновският районен съд, девети състав, в публичното заседание на
двадесет и девети май, през две хиляди и седемнадесета година,
в състав: районен съдия- Йордан Воденичаров,
при секретаря Виляна Цалова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 937 по описа за
Предявен е иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищецът М. Л.П.
чрез пълномощника си - адвокат И. Стасинополу от
ВТАК твърди в исковата си молба, че с
ответницата В. Х.П.
са сключили граждански брак на 30.12.1984 г., от който имат едно дете- вече пълнолетно. Съпружеските им
отношения в продължение на години
били нормални , но с течение на времето след като
през
Предвид горетвърдяното и с оценъчното твърдение, че бракът му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен, моли съдът да постанови решение, с което да го прекрати с развод, без произнасяне по въпроса за вината .
В с.з. чрез пълномощника си подържа иска за развод.
Ответницата не се явява , не се представлява и становище по иска за развод не е изразила.
Съдът след като прецени по реда на чл. 235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Страните са съпрузи по силата на акт за граждански брак № 0645/30.12.1984 г. , съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при ОбНС В.Търново / вж. удостоверение за граждански брак от 13.01.2016 г. на Община В.Търново/. От брака си имат едно дете - вече пълнолетно / вж. удостоверение за семейно положение, съпруг и деца изх.№ 94 ММ-115/13.01.2016 г. на Община В.Търново/. От повече от 7 години между тях съществува непрекъсната фактическа / социална/ раздяла , лишена от общуване и взаимен интерес. Раздялата им е настъпила по времето, след като двамата са заживели в Испания / свидетелските показания на сестрата на ответницата/.
Изложените факти , приети от съда за безспорно установени, обосновават извод за основателност на брачния иск по следните правни съображения:
Разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от СК по своя социален смисъл предпоставя възникването на субективното преобразуващо право да се иска прекратяване на гражданския брак с развод с наличността на такова порочно и съвършено неприемливо обективно негово състояние, което е довело до пълното му формализиране и невъзможност по какъвто и да било начин да се нормализират вече съпружеските отношения, за да се реализират всички семейни нравствени ценности и цели, очертани в нормите на чл. 14, чл.15, чл.17 от СК - взаимно уважение, доверие, разбирателство, взаимопомощ, обща загриженост за материалното благополучие на семейството, вярност, съвместен живот и др. Разбира се практически много рядко в живота всички тези отношения, лични подходи и състояния съществуват едновременно и в някаква идеална хармония в едно семейство /винаги се срещат несъвместими елементи в характерите, интересите и възгледите на двамата съпрузи - въпросът опира до преодоляване на противоречията с търпение и компромис/, но също така е вярно, че дори някой от тези ценности упорито да отсъства, това може да доведе до окончателен срив и безперспективност на брака. В конкретния случай е ясно, че е налице пълна липса на дължимото от закона и морала горепосочено жизнено съдържание на брачната връзка между страните от няколко години , тъй-като като в тяхното съзнание през тези години вече битува непреодолимо от субективно – волево гледище виждане/усещане за разделност , т.е. всеки живее вече сам за себе си, изразено в пълна липса на икономически /липса на сътрудничество за взаимопомощ и общото семейно благо/ духовно, икономическо и интимно общуване. Това несоциално и непълноценно състояние на брака между съпрузите показва същия като дълбоко и непоправимо разстроен, обезсмисля по-нататъшното му съществуване в правния свят /поради житейската му безпредметност/ и налага прекратяването му с развод като един краен коректив - израз на идеята за привеждане на правното положение в съответствие с фактическото. То е каузална и закономерна последица на продължителната социална/ фактическа/ раздяла , обективно противостояща на моралната и правна повеля за съвместен живот, разрушила безвъзвратно устоите на брака и довела по естествен психологически път до душевно отчуждение между съпрузите и липса на съзнание за общност. Никой от тях не желае да промени това положение на разделност и показателно доказателство за това е фактът, че ответницата проявява безразличие към делото за развод.
На основание чл. 69, ал. 2 от ГПК съдът определя окончателен размер на държавната такса по делото на сумата от 50 лева. Остатъкът от 25 лева съгласно чл.6, т.2 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК следва да бъде заплатен от ответницата .
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал.1 от СК гражданския брак между М.Л.П.,
с ЕГН: ********** и В.Х.П., с ЕГН: **********, сключен с акт № 0645/30.12.1984 г. на
длъжностното лице по гражданското състояние при ОбНС/
Община/ В.Търново, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ОСЪЖДА на основание чл.69, ал.2 ГПК,
чл.6, т.2 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК В.Х.П., с ЕГН: ********** да заплати
по бюджетната сметка на ВТРС сумата
от 25 /двадесет и пет / лева - представляваща остатъка от окончателната
държавна такса по бракоразводното дело- в
двуседмичен срок от влизане в сила на решението.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му .
Районен съдия: