№ 6251
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110133465 по описа за 2021 година
Предявен е от ЗД " Е.И. "АД срещу СО осъдителен иск - с правно
основание чл. 410, ал.1 КЗ , вр. с чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата в размер на
108, 90 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на МПС" за вреди на лек
автомобил "Р.М.“ с рег. № СВ 3711 МС , причинени при ПТП, настъпило на
04.02.2021 г. в с. Б. на ул. „С.С.“ и ул. „В.“ , поради попадане на автомобила
в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2021 г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 04.02.2021 г. в с. Б. , на ул. „С.С.“ и ул. „В.“ е
реализирано ПТП, при което лек автомобил "Р.М.“ с рег. № СВ 3711 МС ,
еуправляван от Н.Н., при движевие по процесния участък , попаднал в
необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което на автомобила
били нанесени материални щети. Твърди, че със собственика на увредения
автомобил ищецът имал сключена застраховка "Каско на МПС" с полица №
... /30.11.20г., със срок на действие към датата на събитието. Твърди, че във
връзка с настъпилото ПТП и въз основа на уведомление за щета от водача на
увреденото МПС била образувана преписка по щета №
**********/08.02.2021г. , като бил изготвен опис на щетите, а увреденото
МПС било отремонтирано. Поддържа, че стойността на ремонта възлизала на
1
сумата в размер на 108,90 лева, която ищецът заплатил на правоимащия.
Ищецът твърди, че с изплащането на застрахователно обезщетение за него се
е породило правото на регресен иск срещу ответника до размера на платеното
и направените обичайни разноски по обработка на щетата, тъй като
процесното ПТП е възникнало вследствие на необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно на път, за чиито поддръжка и обслужване отговаря
СО. Посочва, че с писмо от 16.03.2021 г. била изпратена регресна покана до
ответника за възстановяване на сумата от 108,90 лева, но сумата не била
заплатена. Ето защо моли съда да осъди ответника да му заплати посочената
сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника СО, в който оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Твърди липса на покрит застрахователен риск. Оспорва механизма
на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между вредите и
настъпилото ПТП. Твърди, че СО е взела всички необходими мерки като
"стопанин на пътя". Оспорва размера на иска с твърдения, че изплатеното
обезщетение надхвърля действителните вреди. Прави възражение за
съпричиняване, изразено в несъобразяване поведението на водача на МПС с
пътната обстановка.
С отговора на исковата молба ответникът е поискал привличане на трето
лице-помагач на своя страна - "ГБС-И.С.“АД , като е обосновал правния си
интерес от привличане на подпомагаща страна с обстоятелството, че това
лице е имало задължение през процесния период да поддържа в добро
състояние пътя по силата на договор по поддържане и текущ ремонт на пътя
№СОА19-ДГ 55-391/14.06.2019г. Предявил е обратен иск срещу "ГБС-
И.С.“АД за заплащане на търсените от ответника с исковата молба на ищеца
суми.
Третото лице – помагач на ответника "ГБС-И.С.“АД ангажира
становище по предявените искове. Счита предявения обратен иск за
неоснователен и необоснован, като твърди, че е извършвало ремонтни
дейности, които са изпълнени качествено и в срок, като работата е била
приета без забележки от СО , което било потвърдено с Протокол образец 158
за установяване завършване и заплащане на натурални видове строително-
2
монтажни работи. Поддържа, че от приложен по делото Акт относно
фактическо приключване на СМР от 02.10.20г. се установявало, че работата,
възложена с възлагателно писмо от СО , била приета без забележки, като за
дължимите суми е издадена двустранно подписана фактура. Навежда
твърдения, че процесното ПТП е реализирано след извършване и приемане
без забележки от страна на СО на възложената работа, като било възможно за
конкретния опасен участък да не е възложена дейност за изпълнение по
договора, или пък да е станал опасен непосредствено преди произшествието.
Моли за отхвърляне на предявения обратен иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представената от ищеца и неоспорена от ответника застрахователна
полица № ... се установява, че към датата на настъпване на ПТП – 04.02.2021
г. между ищеца и собственика на лек автомобил "Р.М.“ с рег. № СВ 3711 МС
е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена
застраховка "Каско на МПС" със срок на застрахователното покритие от
07.12.2020 г. до 06.12.2021г. Не се спори между страните, а и от
представеното преводно нареждане се установява, че на 08.03.2021 г. ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 108,90 лева на
собственика на увредения автомобил.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства –
декларация , опис на щети , експертна оценка , Протокол за ПТП, както и от
приетото по делото заключение на автотехническата експертиза, се
установява механизма на произшествието, а именно , че на 04.02.2021г. в с. Б.
е настъпило ПТП с участието на л.а. „Р.М.“ с рег. № ... , попадайки в
необезопасена дупка на платното за движение. От описания механизъм на
произшествието вещото лице дава заключението , че описаните щети по
автомобила – по предна лява гума, се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с настъпилото произшествие . Вещото лице е изчислило, че
стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по лекия
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП
възлиза на 113,35лева.
Предвид изложеното по-горе, възраженията на ответника се явяват
3
неоснователни и недоказани.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл. 410, ал.1 КЗ дава право на репариралия вредите
застраховател на увреденото имущество да възстанови платеното от
делинквента, встъпвайки в правата на увредения. Уважаването на иска се
обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на застрахователно правоотношение между застрахователя
– ищец и пострадалото лице досежно увреденото имущество; 2. плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите
вреди; 3. за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу
ответника, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД
следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник
или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е
необходимо персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди
и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Следва да се
установи и дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали
процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
В случая между страните не се спори, че процесният участък е част от
общински път по смисъла на чл.3, ал.3 от Закона за пътищата, поради което и
на основание чл.19, ал.1, т.2 и чл.31 ЗП задължен да осъществява
дейностите по поддържането му е именно СО. Същата е била задължена и
съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни знаци с
оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31ЗП и чл.13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните по
необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът
носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители. При това положение се налага извод, че ищецът има основание
за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик
на увреденото МПС срещу ответника.
4
В контекста на изложеното съдът намира, че увреденият собственик на
застрахованото МПС има срещу ответника вземане по чл. 49 вр. чл. 45, ал.1
ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че
на посочената по-горе дата е платил обезщетение за причинените от деликта
вреди и за него е възникнало регресно право срещу делинквента.
Неоснователно и недоказано е и възражението на ответника водачът на
увреденото МПС да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като
поведението на водача на увреденото МПС не било съобразено с условията на
пътното платено. Съобразно чл. 51, ал.2 ЗЗД основание за намаляване на
размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл
за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с
поведението на делинквента, увреждането се намира в пряка
причинноследствена връзка и с поведението на самия увреден.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно
субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. /.
Принос по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението
си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице ( Решение №27 от 15.04.2015г. по т. д. № 457/2014 г на
ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. № 2976/2013 г. на ВКС, II
ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от него
главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не се установи
в хода на производството водачът на увреденото МПС по някакъв начин с
поведението си да е допринесъл за настъпване на ПТП.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца,
следва да бъде съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно
предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната пазарна стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността на
5
ремонта на причинените щети по средни пазарни цени възлиза на 113,35лева ,
който размер дори е по-висок от платеното от ищеца обезщетение. При
горните изводи следва , че ответникът дължи сумата в размер на 108, 90
лева, и предявеният иск следва изцяло да бъде уважен.
По обратния иск .
Ответникът е предявил срещу " ГБС –И.С.“ АД обратен иск за
главницата 108,90 лв., в случай, че бъде осъден.
Видно от изложените по-горе мотиви, искът за главницата от 108,90 лв.
е основателен и ответникът следва да бъде осъден за заплащането им.
Следователно сбъднато е процесуалното условие за произнасяне по
предявения обратен иск срещу третото лице-помагач.
Безспорно се установява от събраните в настоящия процес
доказателства- писмени такива и САТЕ, че вредите върху застрахования по
застраховка "автокаско" автомобил са настъпили в резултат на попадане на
същия в необезопасена и несигнализирана дупка в пътното платно на с. Б., на
ул. „С.С.“ и ул. „В.“ , както и че в частта, в която е реализирано процесното
ПТП е общински път, чийто собственик е СО.
В изпълнение на задължението си по чл. 31 от Закона за пътищата
относно изграждане, ремонт и поддръжка на общинските пътища ,
ответникът е сключил договор с третото лице –помагач ГБС –И.С.“ АД по
поддържане и текущ ремонт на пътя №СОА19-ДГ 55-391/14.06.2019г. с
предмет извършване на територията на СО на дейности по поддържане и
текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения , в частност текущ
ремонт и поддържане на пътните настилки на цялата улична мрежа в
границите на определената с договора зона на територията на СО, част от
която се явява и мястото на настъпилото произшествие.
Видно от представените от ответника към отговора писмени
доказателства е , че конкретни ремонтни дейности в изпълнение на договора
са възлагани на третото лице –помагач преди настъпване на процесното ПТП
с Писмо с изх. № СОА20-ВК08-7035-/2//03.09.20г. , вкл. в с. Б., по ул. „Ст.
С.“ – за направа на асфалтови кръпки при машинно изрязване и машинно
полагане на плътен асфалтобетон с дебелина 6см.- до 50кв.м., както и
обкантване на кръпката с битумна паста. Следователно съгласно договора
между страните в тежест на третото лице-помагач е било да поддържа този
6
участък на територия на СО, в нормално експлоатационно състояние. От
приложения по делото /л.90-91/ Акт относно фактическо приключване на
СМР съгласно Договор № СО А19-ДГ 55-1/14.06.19г. и Възлагателно писмо
№ СОА20-ВК08-7035/2/03.09.20г., на дата 02.10.20г. Комисия при СО в
състав от представители на Общината, ТЛП и инвеститорски контрол е
констатирала завършване на възложените СМР в срок до 02.10.20г.. Не са
констатирани дни на забавяне. Дадено е заключение , че всички СМР са с
необходимото добро качество и в съответствие с техническите изисквания и
спесификации. Направен е извод , че СМР са завършени съгласно
изискванията на Договора и следва да бъдат съставени документи за отчет и
приемане на количествата на изпълнените СМР. Предвид представените от
самия ответник с отговора на исковата молба доказателства , следва, че
третото лице –помагач е изпълнило точно и в срок поетите с договора
задължения , като не е налице неизпълнение . Предвид изложеното третото
лице-помагач не следва да отговаря за вредите, за които е осъден ответника ,
поради което предявеният спрямо него обратен иск се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските .
С оглед изхода на спора , в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за заплатена държавна такса, депозит за
експертиза и юрисконсуелтско възнаграждение в минимален размер , в
размер общо на 340лева .
Ответникът е поискал присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение , като с оглед уважаване на главния иск срещу него, и
отхвърляне на предявения от ответника обратен иск , разноски не следва да
му бъдат присъждани за производството пред настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 410, ал.1 КЗ , вр. с чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД
СО с адрес гр. София, ул. „М.№33 , представлявана от Кмета, да заплати
на ЗД " Е.И. “АД , ЕИК: ..., сумата от 108,90лева , представляваща
7
дължимо застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на МПС“
(застрахователна полица с № .../30.11.2020г.) за вреди възникнали върху л.а.
"Р.М.", с рег.№ ... , при ПТП от 04.02.2021 г. в с. Б., на ул. „Ст. С.“ и ул. „В.“ ,
след попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, за което е образувана щета № **********/08.02.21г. по
описа на ЗД „Е.И.“АД , ведно със законната лихва върху тази сума от
11.06.2021 г.( датата на подаване на ИМ в съда) до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ приетия за разглеждане обратен иск с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД , ПРЕДЯВЕН ОТ СО с адрес гр. София, ул.
„М.№33 , представлявана от Кмета срещу "ГБС – И.С.“ АД, ЕИК *********
за заплащане на сумата от 108,90лева , представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на МПС"
(застрахователна полица с № .../30.11.2020г.) за вреди възникнали върху л.а.
"Р.М.", с рег.№ ... , при ПТП от 04.02.2021 г. в с. Б., на ул. „Ст. С.“ и ул. „В.“ ,
след попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, задължение за поддържане на което е имало "ГБС – И.С.“
АД, ЕИК ********* по силата на Договор №СОА19-ДГ55-
391/14.06.2019г., сключен със СО, ведно със законната лихва върху тази сума
от 06.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА "СО", със седалище: гр.София., ул. "М." № ЗЗ,
представлявана от Кмета, да заплати на ЗД " Е.И. “АД , ЕИК: ..., сумата от
340 лв., представляваща сторените от ищеца разноски в производството.
Решението е постановено при участието на трето лице –помагач на
страната на ответника - "ГБС – И.С.“ АД, ЕИК ********* .
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8