Р Е Ш
Е Н И Е
№ 550
гр.Силистра, 26 март 2014
год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Силистренският районен съд, гражданска
колегия, в публично тридесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета
година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА
с участието на секретаря Г.Й. като
разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 1109 по описа за 2012 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците С.С. Иблямова,
лично и като пълномощник на Р. Каран А. , Г.Д.А. и Г.З.М., всички наследници на
К. Мехмедали А. и Юлвие З.М.,
чрез процесуалния си представител адв. И.Р.,***, офис
№ 2, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че са собственици на недвижим имот – на 2000 /две
хиляди / кв.м. върху които изградена къща с четири стаи и маза, от нива ,
цялата с плот 5932 кв.м., имот - 000055 в землището на с. Професор Иширково, V категория, реално обособено в съответствие с
кадастралната карта. Твърдят, че владеят имота от
Ответниците М.Й.М. , с. ЕГН **********,***,
Д.И.П. с ЕГН **********,***, О.П.М. с ЕГН **********,***, Й.С.Й. с ЕГН **********,***,
П.С. Йоданов, с ЕГН **********,***, Й.С.Й., с ЕГН **********,***,
С.И.С., с ЕГН **********,***, П.И.С. - Бонева, с ЕГН **********, гр. София, 14
район „Искър", ул. „Драган Цанков" №
Ответниците Х.И.Е. с ЕГН **********,***, Д.П.Д.
с ЕГН **********,***, С.П.Д. с ЕГН **********,***, чрез назначения им от съда
особен представител адв. В.К. изразяват становище за
допустимост на иска, но излагат възражения относно неговата основателност като
излагат доводи относно невъзможността да бъде установено и прогласено правото
на собственост на ищците при условие, че се касае за реално обособен имот с
площ от 2 000 мв.м., включващ жилищна сграда и
същевременно представляващ част от по – голям имот с площ от 5 932 кв.м.,
при това със статут на земеделска земя извън регулация и начин на трайно
ползване – нива. Считат, че действащата нормативна уредба не разрешава
строителство върху земеделски земи на жилищни сгради, а от друга страна площта
на имота от 2000 кв.м. е под минималния размер за самостоятелен земеделски
имот.
След като прецени представените по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Установиха се твърденията на ищците, че имотът
е бил купен от общия им наследодател няколко месеца преди смъртта му, на 02.
08.
От заключението на назначената съдебно –
техническа експертиза се установява, че по действащия кадастрален и
регулационен план на селото описаната в НА жилищна сграда, изградена в имот пл.
№ 656, остава извън регулация и поради припокриване на кадастралния план с
картата на възстановената собственост част от имот пл. № 656 (в която се намира
сградата) попада в земеделския имот с № 000055, т.е. в нивата, по отношение на
която е възстановено право на собственост на наследодателя на ответниците. При
извършения оглед на имота вещото лице е установило, че в процесната нива е
изградена ограда с мрежа, като ограденият имот, след извършените замервания
напълно съответства на отразеното в кадастралната снимка от 2012 г. / л. 14 по
делото/. Отделената чрез тази ограда част от имот № 000055, приобщена към
собствения на ответника имот, обхваща площ от 1970 кв.м., а 80 кв.м. попадат в друг имот, а именно имот с
№ 000056, както и в имот № 000064.
Ищците твърдят, че са получили
владението върху претендираните от тях 2 дка от целия
земеделски имот през 1968 г. след извършена сделка за покупко – продажба с
наследодателя на ответниците, като веднага са установили фактическа власт над
продадената им част от земеделския имот и оттогава до момента владеят същия
необезпокоявано. Тези твърдения се потвърдиха изцяло от показанията на свидетелите
Кямил, Хайрула и и Али, които са категорични в
твърденията си относно явното, непрекъснато и необезпокоявано владение върху
претендираната от ищците част от земеделския имот. Свидетелите лично познават
ищците и техните родители, както и наследодателя на ответниците и целогодишно
живеят в населеното място, поради което имат постоянни наблюдения по отношение
на процесния имот. Всички те отбелязват, че той е разположен в края на селото и
в него е издигната жилищна сграда. Следва да се отбележи, че тези свидетелства
кореспондира с данните от представените от вещото лице скици.
От изслушаните свидетелски показания по
безспорен начин се налага изводът, че за период с продължителност над 10 г., а
всъщност за приблизително 40 - 45-годишен период ищците са упражнявали
фактическа власт върху спорната между страните площ, находяща се в североизточната
част на имот № 000055, т.е в края на селото, като ищците не само са установили
фактическа власт върху имота, но и са упражнявали тази власт безпрепятствено и
необезпокоявано, без да срещнат противопоставяне на права на други лица и без
да прекъсват ползването на имота.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години. Установи се, че ищците необезпокоявано по явен
начин са владяли претендирания от тях имот за срок по
– дълъг от необходимия по закон. Владението, упражнявано преди края на 1997 г.
по силата на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ не следва да е взема предвид, въпреки което давностното владение, упражнявано след тази дата е с
достатъчна продължителност за да изпълни законовите изисквания за придобиване
на собствеността. Отделно от това съдът намира, че за придобиването на земеделски имот по давност не е необходимо
същият да отговаря по площ на
минималните размери, предвидени в чл. 72 ЗН за площта на земеделските
имоти – ниви, ливади, лозя и овощни градини. Чл. 7, ал. 1 ЗСПЗЗ гласи, че при
разпореждане, делба и оземляване земеделските имоти не могат да се раздробяват
на части с размери, по – малки от размерите, определени в чл. 72 ЗН. При
тълкуването на тази разпоредба следва да се приеме, че в законодателството
липсва забрана за придобиване по давност на реална част от имот, която
самостоятелно не отговаря на посочените в чл. 72 ЗН размери. Такава забрана не
може да се извежда по аналогия от забраната за раздробяване на земеделските
имоти под определени размери, въведена за разпоредителните сделки.
Обстоятелството, че забраната за раздробяване на урегулираните поземлени имоти,
въведена в чл. 200 ЗУТ, изрично се разпростира върху хипотезите на придобиване по давност на реална част от
поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, идва
да предотврати презюмирането на подобна забрана и при
придобиването чрез давностно владение на части от
земеделски имоти, при положение, че такъв вид ограничение в приложното поле на
института на придобивната давност не е регламентирано
изрично.
Поради изложените причини съдът счита,
че на ищците следва да се признае правото на собственост върху имот с площ от 1
970 кв.м., находящ се в североизточната част на имот № 000055, в землището на с.
Професор Иширково, с ЕКАТТЕ 58699, цялата с площ от
5.932 дка, V категория , в местността „ВЯТАРНАТА /ВЯТЪРНАТА/ МЕЛНИЦА".
Ищецът е искал да бъде признат за собственик на конкретно определен стопанисван
от него терен, който се явява предмет на настоящото производство. В своето
заключение вещото лице установи площта на този терен – 2050 кв.м., докато
посочената в исковата молба площ от 2000 кв.м. е само приблизително определена.
Именно защото предмет на делото е засвоената от наследодателя
на ищците земеделска земя, обособена от останалите имоти чрез своите граници, а
не конкретна математическа величина, съдът счита, че ищецът следва да се
признае за собственик на реално ползваната от него площ в нейния действителен
размер, без да се съобразява с неточното
посочване на този размер в исковата молба. Макар и да се установи
владение на площ от 2050 кв.м., в настоящото производство ищците могат да бъдат
признати за собственици единствено на 1 970 кв.м., които са част от имота
на ответниците и по отношение на които е предмет настоящото производство.
Останалите 80 кв.м. са в границите на други земеделски имоти, респективно имат
други собственици, които не участват в производството и по отношение на тях не
е налице възможност за произнасяне.
Поради уважаването на предявените искови
претенции ответникът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищците направените от тях
деловодни разноски, в размер общо на 1 255 лв., от които 480.00 лева за
адвокатски хонорар, 25 лв. за съдебни удостоверения, 600 лева за назначения
процесуален представител на ответниците и 150 лв. за експертиза. Ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят и дължимата за производството ДТ в размер
на 50.00 лева.
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Й.М. , с. ЕГН **********,***, Д.И.П.
с ЕГН **********,***, О.П.М. с ЕГН **********,***, Й.С.Й. с ЕГН **********,***,
П.С. Йоданов, с ЕГН **********,***, Й.С.Й., с ЕГН **********,***,
С.И.С., с ЕГН **********,***, П.И.С. - Бонева, с ЕГН **********, гр. София, 14
район „Искър", ул. „Драган Цанков" №
ОСЪЖДА
М.Й.М. с ЕГН **********,***, Д.И.П. с
ЕГН **********,***, О.П.М. с ЕГН **********,***, Й.С.Й. с ЕГН **********,***, П.С.
Йоданов, с ЕГН **********,***, Й.С.Й., с ЕГН **********,***,
С.И.С., с ЕГН **********,***, П.И.С. - Бонева, с ЕГН **********, гр. София, 14
район „Искър", ул. „Драган Цанков" №
ОСЪЖДА
М.Й.М. , с. ЕГН **********,***, Д.И.П.
с ЕГН **********,***, О.П.М. с ЕГН **********,***, Й.С.Й. с ЕГН **********,***,
П.С. Йоданов, с ЕГН **********,***, Й.С.Й., с ЕГН **********,***,
С.И.С., с ЕГН **********,***, П.И.С. - Бонева, с ЕГН **********, гр. София, 14
район „Искър", ул. „Драган Цанков" №
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: