Определение по дело №116/2021 на Административен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№      584                                   22.03.2021 година               гр.Бургас                                

 

 

Бургаският административен съд, ХХIII-ти състав, на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година, в закрито заседание в следния състав:

                                             Председател: Галя Русева

 

като разгледа докладваното от съдията Русева административно дело № 116 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл.203 и сл.от АПК във вр. счл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба, подадена от „Т. Т.и синове“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Лазур“ бл.79, вх.2, ет.5, ап.28, против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар по анд № 265/2019 г. по описа на БРС, във връзка с оспорен от страна на ищеца като незаконосъобразен административен акт – НП № 02-0002177-10.12.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, изменен с Решение № 333/20.03.2019 г. по анд № 265/2019 г. по описа на РС Бургас.

Ищецът твърди, че с влязло в сила съдебно решение по адм.дело № 265/2019 г. по описа на РС Бургас е изменено атакувано от него НП № 02-0002177-10.12.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, като е намален размерът на наложената санкция от 6 000 лв. на 1 500 лв. Ищецът твърди, че вследствие неправомерните действия на ответника във връзка с издаването на незаконосъобразния акт е претърпял вреди във връзка с воденето на делото за неговата отмяна по съдебен ред, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар от 300 лв. на адвокат А.Г., която да го представлява по анд № 265/2019 г. на БРС. С оглед на това, ищецът претендира присъждане на обезщетение за причинени му от ответника имуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната лихва от 11.04.2019 г. – датата на влизане в сила на съдебния акт за изменение на НП, както и присъждане на разноските в настоящото производство.

Правното основание на предявения иск е чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от адв. Г., която моли за уважаване на иска и за присъждане на разноските в настоящото производство.

           Ответната страна, редовно призована, изпраща процесуален представител в съдебно заседание – ю.к. Николова, която оспорва предявения иск. В депозиран писмен отговор  ответникът оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция. Заявява липса на основание за прилагане на разпоредбата на чл.204 АПК, доколкото на първо място не е налице отменен административен акт, а само изменен такъв, която хипотеза не попада в приложното поле на чл.204 АПК и не е основание според ответника за търсене на отговорност по реда на ЗОДОВ. На следващо място посочва, че безспорно ищецът е извършил нарушението, за което е било издадено процесното НП, тъй като в производството по неговото оспорване съдът е приел за доказано, че нарушението е извършено, но е изменил НП само в частта относно санкцията, която е приел, че не е съобразена с тежестта на нарушението. Ответникът моли за прекратяване на делото поради недопустимост на иска, а в условията на евентуалност – за отхвърляне на иска и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

           Участващия по делото като контролираща страна прокурор от ОП Бургас счита, че искът е основателен и следва да се уважи, като се присъди на ищеца претендираната сума.

            С определение от 22.02.2021 г., постановено в открито с.з., съдът е приключил събирането на доказателства, дал е ход по същество и е обявил делото за решаване.

             В срока за произнасяне, настоящият съдебен състав констатира, че предявеният иск е недопустим, тъй като не е налице хипотезата на чл. 204 АПК, по следните съображения:

Претенцията на ищеца е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от изменено наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на  чл. 203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, а съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред.

          С процесното НП № 02-0002177/10.12.2018 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас отговорността на ищеца е била ангажирана за нарушение на чл.275, ал.1 от КТ вр.чл.19, т.1 от Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи и чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд, като за нарушението му е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 6 000 лв.

           Наказателното постановление е било обжалвано от ищеца като незаконосъобразно пред Районен съд – Бургас, като с жалбата си ищцовото дружество изцяло е оспорвало НП. С Решение № 333/20.03.2019 г. по НАХД № 265/2019 г. процесното НП е изменено в частта относно наложената имуществена санкция, като същата е намалена от 6 000 лв. на 1 500 лв. поради липса на мотиви на органа относно размера на санкцията над минимално определената в закона. По  същество съдът е приел, че нарушението е извършено от ищеца. Решението не е обжалвано и видно от извършеното върху него отбелязване, същото е влязло в сила на 11.04.2019 г.

           НАХД № 265/2019 г. на Районен съд – Бургас е приложено към настоящото дело и от него е видно, че за правна защита и съдействие във връзка жалбата срещу горното наказателно постановление и процесуално представителство по делото пред РС – Бургас, ищецът е упълномощил адв.Г. и е заплатил на същата изцяло и в брой договорената сума от 300 лева хонорар, за което е представил пред съда пълномощно и Договор за правна защита и съдействие Серия В № 0000050088 от 04.02.2019 г.

           При горната фактическа обстановка се налага извод за недопустимост на предявения иск. Според Определение № 2938 от 25.02.2020 г. по адм.дело № 13501/2019 г. на Трето отделение на ВАС, случаят, при който административният акт е бил изменен, не се обхваща от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.Административният акт се изменя в части, които не се отнасят до същността на направеното от органа волеизявление, което лишава от основание претенцията за обезщетяване на вреди от изменен административен акт.
Липсата на отменен като незаконосъобразен административен акт основава недопустимостта на исковото производство, основано на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, при приложението на чл.204, ал.1 от АПК.

           Както е прието в многобройната практика на Върховен административен съд – Определение № 13208/07.10.2019 г. по адм.д. № 11184/2019 г. на ВАС, III отд., Определение № 13209/07.10.2019 г. по адм.д. № 11040/2019 г. на ВАС, III отд., Определение № 2938/25.02.2020 г. по адм.д. № 13501/2019 г. на III отд. на ВАС, Решение № 3756/14.03.2019 г. по адм.д. № 15153/2018 г. на III отд. на ВАС, Решение № 13426/29.10.2020 г. по адм.д. № 624/2020 г. на III отд. на ВАС, Решение № 12139/30.09.2020 г. по адм.д. № 13850/2019 г., III отд. на ВАС, Решение № 3756/14.03.2019 г. по адм.д. № 15153/2018 г. на ВАС, III отд. и др., измененото НП не се приравнява на отменен административен акт, а след като не е налице предварително отменен административен акт, липсва процесуална предпоставка за допустимост на иска.

               Горното налага отмяна на определението, с което е приключено събирането на доказателства по делото и е даден ход по същество, като исковата молба на „Т. Т.и синове“ ООД против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София се остави без разглеждане и производството по делото се прекрати поради недопустимост на предявения иск.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на §1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. чл.78, ал.и ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на осн.чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от горното, Административен съд Бургас

 

 

                                   О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определението си от с.з. от 22.02.2021 г., с което е приключено събирането на доказателства и е даден ход по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на „Т. Т.и синове“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Лазур“ бл.79, вх.2, ет.5, ап.28, против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 116/2021 г. по описа на АдмС Бургас.

ОСЪЖДА „Т. Т.и синове“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Лазур“ бл.79, вх.2, ет.5, ап.28, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                СЪДИЯ: