РЕШЕНИЕ
№ 2
гр.Плевен, 05.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, V –ти състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети
декември две хиляди двадесет и първа
година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
административно дело №888 по описа на
Административен съд-Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.107,
ал.2 от Закон за автомобилните превози във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс.
Образувано е по жалба от А.А.М. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Б. ***
със съдебен адрес ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-3106/5.11.2021 год. на
Директора на РД“АА“-Плевен, с която
спрямо жалбоподателя са приложени
принудителни административни мерки, както следва : по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“
и ал.2, т.1 от ЗАП-спиране от движение за срок от 12 месеца чрез сваляне и
отнемане на предна табела с рег.номер ****** и отнемане на свидетелството за
регистрация №********* на лек автомобил „Мерцедес А140“ с рег.№*******, собственост на А.А.М. за не повече от 12 месеца; по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАП-временно
отнемане на СУМПС №********* на водача А.А.М.
, за не повече от 12 месеца.
В жалбата се навеждат доводи, че издадената заповед е
постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при
неспазване на императивните изисквания досежно съдържанието на административния
акт. Твърди, че в оспорената заповед не са изложени мотиви, обосноваващи от
фактическа страна възприетото решение за наличие на материалноправното
основание за прилагане на ПАМ. Сочи още, че заповедта е издадена при неизяснена
фактическа обстановка и без да са разгледани, обсъдени и преценени всички
релевантни за случая факти, което е довело до необосновани изводи за
съществуването на хипотезата на чл.106, ал.1, т.1 и т.4 от ЗДП.
Административният орган е приложил ПАМ, без да изясни действителните взаимоотношения
между жалбоподателя и превозваното от него лице. Сочи, че описаните в заповедта
две улици са съседни и на тях живеят жалбоподателят и лицето, посочено като
негов пътник.. В случая не е установено, че е заплатено или договорено
заплащане за превоза, като жалбоподателят не е реализирал никаква икономическа
полза от превоза на лицето. Сочи още, че жалбоподателят не е уведомен за
започналото срещу него административно производство, като са нарушени правата
му-от него не са снети обяснения по случая. Сочи, че след изменението на ЗАП ,
в сила от 7.07.2020 год., законодателят е предвидил максимална продължителност
на мярката от 12 месеца, като продължителността на действието й зависи от
поведението на адресата на мярката, а именно-“до отстраняване на нарушението“.
Колкото по-скоро нарушителят отстрани
нарушението, толкова по-скоро ще се преустанови
действието на мярката, съответно нейните неблагоприятни последици. Чрез
това изискване законодателят е поставил интензивността на ПАМ в зависимост от
поведението на нейния адресат. В случая предвид липсата на посочена в заповедта
нарушена законова разпоредба не става ясно какви действия и/или бездействия
следва да предприеме превозвачът, за да се приведе в съответствие с
изискванията на органа , както и при какви
обстоятелства последният би приел, че нарушението е отстранено. В случая
продължителността на мярката в оспорената заповед е сведена просто до
максималния предвиден затова срок от 12 месеца,
с което е нарушен принципът на съразмерност, предвиден в чл.6, ал.2 от АПК. По същия начин не е посочен срок на приложената ПАМ по чл.106а, ал.1, т.4,
б.“б“ и ал.2, т.3 от ЗАП. В заключение моли да бъде отменена заповедта,
претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява от адв.Б. с пълномощни на л.8 от делото, която поддържа жалбата на
заявените в нея основания. По същество моли за нейната отмяна, претендира
разноски.
Ответникът по жалбата- Директорът на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Плевен
в съдебно заседание не се явява не се представлява. В придружителното
писмо, с което е изпратил административната преписка в съда, е изразил
становище заповедта да бъде потвърдена, тъй като е съобразена с материалните и
процесуалните правила при издаването й.
Административният съд, пети състав, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
На 5.11.2021 год. около 11:45 часа е
била извършена съвместна проверка от служители на ПИП при ОД на МВР-Плевен,
РУ-Кнежа и РД АА-Плевен, при която е установено, че А.М. като водач на лек
автомобил „Мерцедес А140“ с рег.№**************,
собственост на същия, извършва обществен превоз на пътници срещу заплащане от
ул „Родопи“ гр.Кнежа до ул.“Назъм Хикмет“ №10 гр.Кнежа, като е превозвал пътник
в автомобила с рег.№*********-Д.Н.К. от гр.Кнежа, без
да притежава лиценз за извършване на обществен превоз на пътници на територията
на Република България или лиценз на Общността за превоз на пътници. За
констатираното нарушение е бил съставен приложеният на л.15 от делото Акт за
установяване на административно нарушение №294966/5.11.2021 год., в който
жалбоподателят е вписал следните възражения: „Не съм извършил такъв превоз. Не
съм съгласен“. От водача на автомобила и от пътника в него са снети сведения,
приложени на л.16 и л.17 от делото. В дадените сведения жалбоподателят е посочил,
че не е извършвал нерегламентиран превоз и не е взимал пари от съседа, с когото
живее в един квартал и когото е закарал до вкъщи. От предоставеното от Д.К. сведение се установява, че на 5.11.2021
год. е отишъл до центъра, до хранителния магазин на пазар за хранителни
продукти. След което отишъл до Автогарата и от там се качил в колата на „А.от махалата“ и му казал да го закара до
вкъщи в гр.Кнежа, на ул „Назъм Хикмет“ №10. Знаел, че извършва „кирия“ и че
затова следва да му заплати 2 лева.
Чувал, че А. вози като такси и по тази причина се качил при него да го закара.
К. е разпитан и като свидетел в съдебното заседание на 16.12.2021 год. От
неговите показания се установява, че след като напазарувал в магазина
хранителни продукти, си тръгнал със съседа си-жалбоподателят, на когото не е
заплащал парична сума.
Издадена е и оспорената в настоящото производство
заповед Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №РД-14-3106/5.11.2021 год. на Директора на
РД“АА“-Плевен, която е връчена на жалбоподателя на 5.11.2021 год., видно от
отбелязването върху разписката на л.7 от делото.
Жалбата против заповедта е подадена на 15.11.2021 год.
и е заведена с вх.№РД-14-3106/2/.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна
страна, адресат на акта, пред компетентния съд и против административен акт,
който по неблагоприятен начин засяга адресата си.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав
на съда намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган
съобразно с изискванията на чл.107 от
ЗАП, съгласно който принудителните
административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана
заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Процесната заповед
е издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Плевен, който е оправомощен да издава заповеди за прилагане на
ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАП с приложената на л.10 от делото Заповед
№РД-01-43/23.01.2020 год. на Изпълнителния директор на ИААА. Заповедта е
издадена от лицето, назначено на длъжност Директор с приложената на л.13 от
делото Заповед №588/31.01.2020 год. на Изпълнителния директора на ИААА.
Заповедта е издадена в писмена форма и формално съдържа
установените в закона реквизити. В нея са изложени фактически основания,
обуславящи издаването й – описано е нарушението, като от една страна са
посочени обстоятелствата, при които е извършено, а от друга страна е налице
препратка към констатациите, съдържащи се в съставения АУАН.
В ЗАвтП са уредени условията и редът за извършване на
обществени вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили,
извършвани от български или чуждестранни превозвачи. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвП обществен превоз на
пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване
на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността,
удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или
удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на
пътници, и документи, които се изискват от този
закон. Извършването на обществени превози на пътници или товари без
изискуемия лиценз или удостоверение за регистрация е основание за прилагане на
ПАМ както по отношение на собственика на автомобила, с който е извършен превоза
– чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗАвП,
така и за водача – чл. 106а, т. 4, б. "б" ЗАвП
/които в случая са едно и също лице/, като и в двата случая законът предвижда
срокът на мярката да е до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година. В случая основание за прилагането на двете процесни принудителни
административни мерки е извършването на обществен превоз на пътници без за
автомобила да е бил издаден лиценз, като адресат на двете мерки е жалбоподателят в качеството
си едновременно на собственик на МПС и на водач на МПС. За да бъдат приложени
посочените мерки, в процеса следва да са установени както вида на извършвания
превоз, така и спазването на установените в закона изисквания за него.
Не е спорно, че за процесното МПС – Мерцедес А140 с
рег.№ ****** няма издаден лиценз за извършване на обществен превоз на пътници, изискуем съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвП, респ. в автомобила е
липсвало заверено копие от него. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАвтП, заверено копие от
лиценза се издава за всяко моторно превозно средство, с което се извършва
дейност, при условие, че това средство е с българска регистрация и превозвачът
е доказал финансова стабилност за него. От това следва, че целта на завереното
копие за всяко от МПС, с които превозвачът извършва дейност, е да улесни
проверките от страна на правоприлагащите органи и да удостовери извършената от
тях проверка за наличието у превозвача на достатъчно ресурси, с които да
гарантира за нормалното функциониране на транспортното предприятие.
В този случай за изясняване на релевантните за спора
факти е необходимо да се изясни дали
процесният превоз има характеристиките на обществен.
В оспорената заповед процесният превоз е квалифициран
като обществен превоз на пътници, като от описанието на деянието и от
приобщените доказателства става ясно, че се касае за осъществен вътрешен
превоз-вътре в рамките не само на страната, но и в пределите на едно населено
място. По смисъла на § 1,
т.1 и т.2 от ДР на ЗАП "обществен
превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.
"Превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по
извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или
срещу заплащане или икономическа облага.
От посочените дефиниции се установява, че превозът на
пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се
различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвП, който представлява
превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел.
Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвП за
извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е
тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже,
че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата
превоз. Заплащането на услугата превоз е различно от плащането само на част от
разхода на гориво (при т. н. споделено пътуване), който разход е само един от
компонентите, формиращ цената на услугата превоз. В този смисъл е и трайната
съдебна практика на ВАС - напр. Решение № 2234 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 8892/2014 г., Решение № 92 от
5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014 г., Решение № 70 от 5.01.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 6864/2014
Заключение за възмездност на превоза административният
орган черпи от дадените сведения от Д.К., приложени на л.17 от делото, който е
посочил най-общо, че е помолил жалбоподателя да го закара от автогарата до дома
му в гр.Кнежа, ул „Назъм Хикмет“ №10, тъй като знае, че жалбоподателят „вози
като такси“ и по тази причина се качил при него. Освен това в сведението К. не е заявил, че за превоза е заплатил
конкретна сума, а е посочил, че „трябваше да му заплатя сумата от 2 лева“, т.е. дал е обещание за
бъдещо плащане, но от начина на построяване на израза в изречението става ясно,
че плащането не е било осъществено и не е ясно дали е било поискано от водача.
Дори да се приеме обаче, без да има доказателства за реално извършено плащане,
че такова е осъществено, само тези обяснения са недостатъчни, за да изяснят
дали плащането покрива само разходите по пътуването (гориво) или включва и цена за предоставена транспортна
услуга. За да изясни тези обстоятелства, органът е могъл например да извърши проверка и да приложи по
административната преписка доказателства относно разстоянието между посочените
автогара и адрес на живеене на свидетеля К. , поради което обективно не може да
се установи дали дадените/обещани пари покриват единствено разходите по
пътуването (гориво) или включват и цена за
предоставена транспортна услуга. При все че размерът на разходите за посочения
маршрут би могъл лесно да се прецени с оглед на километрите и нормата на разход
на горивото на автомобила. Такава проверка обаче от страна на органа не е
извършвана. Ето защо съдът намира, че не
е доказано наличието на възмездна транспортна услуга, за да е налице
"обществен превоз" на пътници. За да бъде установено нарушение на
разпоредбите на ЗАвтПр за извършване на обществен превоз на пътници,
административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже,
че превозът се извършва срещу заплащане и икономическа облага, или има уговорка
за извършване на плащане на услугата превоз. Последното обстоятелство не е
установено по делото.
Независимо от горното обаче, в снетите от пътувалото в
процесния ден в автомобила лице Д.К. на л.17 от делото се установява, че тези
обяснения не са оформени надлежно по реда, визиран в чл. 44, ал. 2 от АПК. Според този текст от
закона, сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали,
и се приподписват от административния орган или от определен от него служител.
В случая издателят на заповедта за прилагане на ПАМ е Директорът на РД
"АА" – Плевен, но писмените обяснения, дадени от К. са подписани от
М.М., посочен като „снел сведението“, без да е посочено в какво качество, но от
приобщения по преписката АУАН се установява, че той е служител в РУ-Кнежа.
Сведенията не са приподписани нито от
административния орган, нито от лица, които са служители на "АА" – Плевен
и са определени от административния орган именно да приподпишат сведенията. Допуснатото
нарушение е съществено, още повече, че на лицето, дало сведения, не е разяснено
по реда на чл. 44, ал. 4 от АПК, респ. няма
доказателства да е разяснено, че пред съда може да бъде разпитан като свидетел,
по аргумент от чл.44, ал.4 от АПК /Решение № 4178 от 11.04.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 11216/2015 г. /. Поради изложеното, сведенията на Д. К. са негодни за
установяване на отразените в тях обстоятелства. Още повече, че св.К. е разпитан
като свидетел пред съда и е заявил, че за извършения превоз не е заплащал
никаква сума на жалбоподателя.
С оглед на изложеното, съдът приема за недоказано
отразеното в оспорената заповед, че с процесния автомобил е осъществен обществен
превоз на пътници по смисъла на § 1 от ДР на ЗАвтПр.
Разпоредбата на чл. 35 от АПК визира, че индивидуалният административен
акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации. Административният орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да
изясни действителните взаимоотношения между водача на автомобила и пътника в
него, а оттам и характера на констатирания превоз. Органът не е събрал чрез
регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства,
удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза. Следва да се
има предвид и че съставеният срещу водача АУАН не се ползва с презумптивна
доказателствена сила.
При така очертаната законова регламентация,
необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 4, б. "б" от ЗАвтПр не е
доказана. След като не е установено, че соченият като извършител на превоза е
осъществявал дейност срещу заплащане, дори и тази дейност да има инцидентен
характер, то няма как обосновано да се приеме, че са налице основания за
налагане на процесните ПАМ.
Съдът намира,
че оспорената заповед е постановена и в
противоречие с неговата цел. Нормативно, срокът и на двете мерки е предвиден до
"отстраняване на нарушението". В действителност към момента на
проверката, с извършването на констатацията за обществен превоз на пътници,
свалянето на предната табела с регистрационния номер, отнемането й заедно с
документа, удостоверяващ регистрацията, и отнемането на СУМПС на водача,
извършвал превоза от компетентните административни органи, се постига
преустановителния характер на мерките, като се преустановява нарушението –
извършване на този превоз без лиценз. Срокът на мерките обаче е до отстраняване
на нарушението. ЗАвП изисква лицензионен режим за извършване на обществен
превоз на пътници. В този смисъл, отстраняване на нарушението по смисъла на чл. 106 а, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 4, б. "б" от ЗАвП би трябвало
да означава извършване на правни действия по лицензиране на превозвача. В
хипотеза на преустановен обществен превоз на пътник обаче (ако такъв беше
налице), без идея на собственика на автомобила, който е физическо лице, да се
регистрира като търговец (§ 1, т. 5 от ДР на ЗАвП) и да се снабди с
лиценз съгласно чл. 7 от ЗАвП, или на шофьора да извършва
впоследствие дейност по превоз на пътници по занятие, осъществяването на факта
по лицензиране на практика се оказва нежелан и непостижим, т. е. събитие, което
никога няма да настъпи. Освен това обаче, и в двата диспозитива на оспорената
заповед не се съдържа срок „до отстраняване на нарушението“, каквато е
законовата регламентация, не е описано и как следва да се отстрани нарушението,
което съставлява самостоятелно нарушение, защото този срок е поставен от
законодателя. Предвиден е и краен срок на действие на двете мерки – не повече
от 12 месеца по чл. 106 а, ал. 1, т. 1, б. "а" и не
повече от една година по чл.106а, ал.1, т. 4, б. "б" от ЗАвП. Т.е. само
ако в рамките на максималния предвиден срок от 12 месеца/1 година, нарушението
не бъде отстранено, тогава двете ПАМ действат за максимално предвидения срок от
12 месеца/1 година. В случая и двете принудителни административни мерки- спиране от движение на МПС и отнемане на
свидетелството за регистрация на МПС, и временно отнемане на СУМПС, са наложени
не „до отстраняване на констатираното нарушение“, а директно за максималния
предвиден в закона срок от 12 месеца. Във
всички случаи обаче, мерките за принуда следва да имат нормативно определен
вид, размер, срок, какъвто в конкретната хипотеза законодателят е въвел да бъде
срокът "но за не повече от 12
месеца". Предвид законодателния подход, да не се определи срок на мярката
с конкретна продължителност, а да се зададе краен срок на прилагането й, и то
максимално предвидения в закона такъв, без да се обоснове и мотивира това разрешение, сочи на допуснато
съществено и неотстранимо нарушение. В тази връзка свеждайки срокът на мерките
до максималния предвиден от 12 месеца без конкретни мотиви, които да го
обусловят (например повторност), органът е нарушил принципа на съразмерност - чл. 6, ал. 2 АПК, който предвижда, че
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Безспорно е, че една от целите на закона е да се осигури безопасност на
автомобилните превози на пътници, но това трябва да става със законосъобразни
средства. Посоченият порок съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта
съгласно чл. 146, т. 5 от АПК (в този смисъл Решение
№ 6454 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13522/2020 г.и Решение № 7663 от
25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5911/2021).
Ето защо оспорената заповед следва да бъде отменена.
При този изход на делото и с оглед направеното искане
в жалбата и в хода по същество, на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите,
направени и доказани с разходооправдателни документи по делото разноски - 400 лева поискано, договорено и заплатено
изцяло в брой възнаграждение за един адвокат и 10 лева държавна такса.
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалбата на А.А.М. с ЕГН ********** ***,
чрез адв.Б. *** със съдебен адрес ***, Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №РД-14-3106/5.11.2021 год. на Директора на РД“АА“-Плевен, с
която спрямо жалбоподателя са приложени принудителни
административни мерки, както следва : по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1
от ЗАП-спиране от движение за срок от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на
предна табела с рег.номер ******* и отнемане на свидетелството за регистрация
№********* на лек автомобил „Мерцедес А140“ с рег.№*******, собственост на А.А.М.
за не повече от 12 месеца; по чл.106а,
ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАП-временно отнемане на СУМПС №********* на водача А.А.М. , за не повече от 12 месеца.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да заплати на А.А.М. с ЕГН ********** *** по делото разноски в
размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14 -/четиринадесет/
дневен срок от съобщението до страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/