№ 312
гр. Габрово, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радосвета Д. Станимирова
при участието на секретаря Ина П. Г.
като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело №
20254210100404 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „БИРАРИЯ ПЛОВДИВ"
ЕООД ПРОТИВ „УНИТЕХ КО" ЕООД, с ИСКАНЕ да заплати обезщетение поради
пълно неизпълнение на договор за извършване на услуга, сключен на 06 февруари 2023
г. между „Бирария Пловдив" ЕООД, в качеството си на възложител и „УНИТЕХ КО" ЕООД
-изпълнител.
ТВЪРДИ се, че съгласно договор за извършване на услуга от 06 февруари 2023г.
ответникът поел задължението да изработи, достави и монтира „Машина за лепене на
пликове Bag in Box", подробно описана в оферта, неразделна част от договора.
С договора било уговорено ищецът да заплати на изпълнителя общо сума в
размер на 34 000 евро без ДДС по следния начин:
50% авансово плащане на стойност 17000 евро, след сключване на договора;
30 % при готовност за експедиция или 10200 евро;
20 % окончателно пращане в 5-дневен срок от въвеждане на машината в експлоатация
и подписване на протокол за пуск на машината в размер на 6800 евро без ДДС.
Първото авансово плащане от страна на "Бирария Пловдив" ЕООД към "УНИТЕХ
КО" ЕООД било извършено на 06 февруари 2023 г.
Срокът за изпълнение на договора, съгласно чл. 3 от същия, бил 60 работни дни
от датата на първото авансово плащане.
От тази дата започвал да тече срокът за изпълнение на възложената услуга.
Ответникът следвало да изпълни договора за услуга до 4 май 2023 г.
От 05 май 2023 г. бил в забава и неизпълнение на договора за извършване на
услуга.
Към 12 декември 2023 г. ответникът все още не предприел действия, които да
1
сочат желанието му за изпълнение на договора, така както било уговорено и при
съответните технически параметри.
Ищцовото дружество имало интерес от изпълнение на процесния договор за
услуга, поради което до "УНИТЕХ КО" ЕООД била отправена покана за доброволно
изпълнение.
Дружеството ответник изрично било предупредено, че след изтичане на 14-
дневния срок, посочен в поканата за доброволно изпълнение, ищецът ще счита договорът с
"УНИТЕХ КО" ЕООД за прекратен поради пълно неизпълнение.
На 03 януари 2024 г. ответникът потвърдил, че приема договорът за прекратен
чрез съобщение на ел. поща, като по този начин заявил отказ и невъзможност за изпълнение
на договора.
Поради това и на основание чл.31 от договора, "при неизпълнение на предмета на
договора по т.3, изпълнителят дължал обезщетение на възложителя по 100 лева на ден за
всеки ден забава.
Задължението за обезщетение /неустойка се пораждало от факта на неизпълнение
на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а задължението
за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД се пораждало
от неизпълнението на вече породено и неизпълнено задължение за неустойка.
При забава да се изпълнени паричен дълг, макар и под формата на неустойка,
длъжникът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва.
ИСКА се да бъде ОСЪДЕНО „УНИТЕХ КО" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„Бирария Пловдив" ЕООД, ЕИК *********
1. НЕУСТОЙКА поради пълно неизпълнение в размер на 39 100 лева, считано от 5
май 2023 г. до датата на подаване на исковата молба 04 юни 2024 г., на основание чл.
92, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД във вр. с чл. 258 от ЗЗД, във вр. с чл.31 от
договора за услуга
2. Лихва поради неизпълнено задължение за заплащане на неустойка, считано от
деня на забавата - 5 май 2023 г. до окончателното изплащане на главницата в размер на
5665.44 лева, както и
3. направените по делото разноски.
В СРОК Е ПОСТЪПИЛ ПИСМЕН ОТГОВОР от ответното дружество, с който
заявява, че исковете са допустими, но неоснователни, поради което моли да бъдат
отхвърлени.
Не се оспорват твърденията на ищеца, че:
На 06.02.2024 г. между ищеца (в качеството му на възложител) и ответника (в
качеството му на изпълнител) е сключен приложеният от ищеца договор.
По силата на договора ответникът се задължил да изработи, достави и монтира
технологично оборудване.
Оборудването е подробно описано в ИМ и в приложената към договора
Оферта № 470А/05.01.2023 г., която, съгласно т. 1 от договора, е неразделна част от него.
С подписването на договора ищецът се задължил да заплати на ответника
възнаграждение в размер на 34000,00 евро без включен ДДС съгласно посочената в ИМ и в
договора схема за плащане.
С платежно нареждане, на 06.02.2023 г- ищецът извършил първоначално
2
авансово плащане в размер на 50% от общата сума по договора.
Плащането на ищеца към ответника в размер на 39 900,00 лв., равнима на 17
000,00 евро, като плащането включвало и начислен върху сумата ДДС в размер на 6650,00
лв.
Срокът за изпълнение на работата по договора от страна на ответника - 60
работни дни, считано от датата на авансовото плащане.
Приложената покана за доброволно изпълнение от 12.12.2023 г., изпратена от
ищеца и получена от ответника на същата дата по електронната поща.
На 03.01.2024 г. ответникът потвърдил на ищеца с писмо по електронната
поща, че приема договора за прекратен чрез съобщение по електронната поща до
процесуалния представител на ищеца.
Клаузата на чл. 31 от процесния договор.
Процесният договор между страните е развален на 27.12.2023 г.
Оспорват се като неверни и недоказани твърденията на ищеца, че:
Ответникът следвало да изпълни предмета на договора до 04.05.2023 г.
Към 12.12.2023 г. ответникът не бил предприел каквито и да е правни
действия, които да сочат желанието му за изпълнение на договора, така както е било
уговорено в срок и при съответните технически параметри.
Същественият интерес на ищеца от изпълнение на договора бил "обективен
факт", като този факт бил доказан от извършен допълнителен разход за сметка на ищеца,
изразяващ се в изработка на 52 кг разролен полиетилен 40/340 мм и 102 кг трислойно фолио
без печат.
От страна на ответника като изпълнител по договора не била последвала
адекватна реакция в продължение на повече от 6 месеца от неговото сключване.
Представлявало "безспорен факт", че ответникът изпаднал в забава на
05.05.2023 г.
С ОТГОВОРА се правят допълнения и твърдения по фактическата
обстановка:
Направеното от ищеца първоначално плащане постъпило в банковата сметка
на ищеца на 06.02.2024 г.
Срещу така извършеното плащане от страна на ответника била издадена
данъчна фактура № **********/06.02.2024 г.
Съгласно т. 9 от процесния договор, изпълнителят се задължавал да направи
съответните проби с материали, осигурени от възложителя.
Съгласно т. 13 от договора, възложителят се задължавал да осигури
необходимите материали за съответните проби до 20 работни дни след първата авансова
вноска.
Съгласно т. 20 от договора, ако той бъде прекратен преди доставката по искане
на възложителя и изпълнителят вече е изработил цялата или част от поръчката, всички
авансови плащания остават в полза на изпълнителя.
Съгласно т. 29 от договора, машината била собственост на изпълнителя до
пълното изплащане на сумата по договора.
Съгласно т. 30 от договора, при неизпълнение на предмета на договора по т. 1
изпълнителят дължи връщане на получената сума, ведно с лихва в размер на 1% от
3
получената сума за забава от датата на плащането до датата на предявяването.
Съгласно т. 32 от договора, при неизпълнение на задължението на възложителя
по договора дължи обезщетение на изпълнителя по 100 лв. на ден за всеки ден забава и
срокът за изпълнение се удължава с времето, през което възложителят е в забава.
Съгласно т. VI от Оферта № 470А/05.01.2023 г. към договора, срокът на
изработка бил до 60 работни дни, с изключение на м. август и коледните празници.
Непосредствено след получаване на авансовото плащане от 06.02.2023 г.,
ответникът започнал работа по изпълнение на договора, изготвяйки нужните за изработката
подробни технически чертежи.
Времето, което било нужно на ответника за изготвяне на технически чертежи,
било около 20 работни дни, във връзка с което бил и уговореният по т. 13 от договора срок за
доставка на материали за проба.
Материалите за проба били нужни в етапа на същинската изработка на
оборудването, който следвал етапа по изготвяне на техническите чертежи.
При така договорения срок по т. 13 от договора, ищецът е следвало да достави
на ответника материали за проба в срок до 20 работни дни след датата на първото авансово
плащане, а именно в срок до 07.03.2023 г.
Договорените по т. 13 от договора материали за проби били изпращани от
ищеца на ответника чрез две доставки и включвали както цитираните от ищеца 52 кг
разролен полиетилен 40/340 мм и 102 кг трислойно фолио без печат, така и други
непосочени от ищеца материали гърловини и канелки.
Посочените в ИМ материали (52 кг разролен полиетилен 40/340 мм и 102 кг
трислойно фолио без печат) били изработени и предадени в гр. Габрово директно на
ответника от доставчик на ищеца - "СТС Принт" АД.
Гърловини и канелки били изпратени от ищеца с втората доставка на
материали за проби, която доставка била получена от ответника на 12.07.2023 г., видно от
приложените обозначителен стикер на товарителница № 64657371 и електронно
проследяване на пратка към Товарителница № 64657371 на "СИ ВИ СИ" ЕООД.
Втората от двете доставки на материали за проби била извършена от ищеца на
12.07.2023 г., която дата била 127 дни след договорения между страните краен срок за
доставка на материали 07.03.2023 г.
Поради това, според ответника, срокът за изпълнение на работата не бил
изтекъл на 04.05.2023 г.
Тази дата отговаряла на т. 3 от договора (60 работни дни от датата на първото
авансово плащане), но тя следвало да се удължи съгласно т. 32 от договора със 127 дни.
Удължен по този начин, срокът за изработката изтичал на 08.09.2023 г.
Срокът следвало да се удължи допълнително и предвид уговорката т. VI от
Оферта № 470А/05.01.2023 г. към договора, съгласно която срокът за изработка не тече през
м. август.
Удължен по този начин, срокът за изработката изтичал окончателно на
09.10.2023 г.
Тестването на машината с материала на ищеца било съществена част от
действията на ответника по изработката.
В месеците след изтичане на срока по т. 13 от договора, управителят на
ответното дружество нееднократно се свързвал с представители на ищеца с цел да се ускори
доставката на материали за проби.
4
Значителното забавяне в доставката на материала за проби нарушавало
динамиката в производството на ответника, включително работата му по изпълнение на
други договори.
Към момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение от
12.12.2023 г., по-голямата част от договореното оборудване било изготвено и ищецът
бил информиран за този етап на изработката.
Предоставеният с поканата срок изтичал на 26.12.2023 г., която дата била
част от коледните празници с неработни дни.
За тези дати между страните изрично било договорено в т. VI от Оферта №
470А/05.01.2023 г. към договора, че не се включват в срока за изработка.
Въпреки напредналата фаза на изпълнението, поради липсата на
съдействие и претенциите на ищеца, ответникът преценил да прекрати договора.
Поради това, непосредствено след изтичане на дадения от ищеца срок на
26.12.2023 г., ответникът издал кредитно известие № **********/29.12.2023 г. за връщане
по банков път на заплатения от ищеца аванс в размер на 39 900,00 лв. с включен ДДС.
Плащането по кредитното известие било направено от ответника по банкова
сметка на ищеца на 03.01.2024 г.
На същата дата и в отговор на електронното писмо, с което е връчена
поканата, ответникът заявил на ищеца, че приема договора за прекратен; авансовата сума за
върната; неизпълнението на ищеца по т. 13 от договора водело до неизпълнение от
страна на ответника.
Значителното забавяне в доставката на материалите за проби се явявало
неизпълнение на задълженията на ищеца по т. 13 вр. т. 9 от договора.
Забавата на ищеца довела и до реализиране на хипотезата по т. 32 от договора
и на т. VI от Оферта № 470А/05.01.2023 г. към договора, поради което срокът за
изпълнение от страна на ответника се удължавал със 127 дни, както и с дните през м.
август 2023 г. до 09.10.2023 г.
Според ответното дружество, договорът следвало да се приеме за развален по
вина и на двете страни, доколкото същественото и неоправдано забавяне на ищеца в
предоставянето на материали за проба създало за ответника пречки да изпълни
договореното, дори и след удължения срок.
В отговора се твърди още, че ищецът не бил доказал твърдението си за
направен допълнителен разход за цитираните в ИМ материали за проби.
Приложеният от ищеца документ от "СТС Принт" АД, не съдържал цени или
информация за направено от ищеца плащане.
Прави се възражение за нищожност на неустоечната клауза по т. 31 от
договора, като противоречаща на добрите нрави и създавала у ищеца- възложител интерес
от продължително неизпълнение на договора от страна на ответника, съответно възможност
за противоправно обогатяване.
Претендираната от ищеца неустойка била над половината от стойността на
цялото възнаграждение по договора. Размерът на неустойката противоречал на присъщите
за нея функции и я превръщал в средство за противоправно обогатяване.
Освен това, между ищеца и ответника не следвало да се дължат неустойки при
договор, развален по вина и на двете страни.
По-конкретно не се дължала неустойка от ответника към ищеца, тъй като
първоначалното неизпълнение било от страната на ищеца.
5
Ищецът претендирал неустойка за период, част от който е след датата на
разваляне на договора, поради което нямало основание за времето след тази дата да се
претендира договорна неустойка.
Ищецът претендирал неустойка за периода на собственото си неизпълнение.
Забавената доставка на материали за проби поставила ищеца в неизпълнение и
довела до удължаване на срока за изработка, поради което би могъл да претендира
заплащането на неустойка единствено за периоди след изтичане на удължения срок - не по-
дълъг от периода между 09.10.2023 г. и 27.12.2023 г.
В случай, че съдът не възприеме доводите за нищожност на неустоечните
клаузи и признае главния иск за частично или изцяло основателен, ответникът прави
възражение за прихващане със задължението на ищеца да заплати неустойка на ответника,
както следва:
До размера на уважената част от главния иск, ако този размер е по-малко от 12
700 лв. Или до размера на дължимата неустойка за забава на ищеца 12 700 лв.
Излагат се доводи и за неоснователност на акцесорният иск, както и в начина,
по който е изчислена претендираната сума от 5665,44 лв.
Постъпила е ДОПЪЛНИТЕЛНА ИСКОВА МОЛБА, с която се прави
уточнение,че дължимата по договора неустойка не била уговорена за неизпълнение на
парично задължение, за да бъде съпоставяна с размера на възнаграждението по договора.
Твърдението на ответника, че уговорената неустойка противоречи на
присъщите за нея функции и води до противоправно обогатяване поради неравностойност на
насрещните задължения било необосновано, като изградено при липса на твърдения или
доказателства по делото за подобни обстоятелства.
Оспорва се и твърдението относно периода на претендирана неустойка.
Периодът на дължимост на претендирано обезщетение по чл. 92 ЗЗД поради неизпълнение
предмета на договора следвало да се преценява при отчитане естеството на неизпълненото
задължение и поведението на страните.
В процесният случай било налице пълно неизпълнение на договора за услуга
по вина изцяло на ответника.
Характерът и размерът на щетите, претърпени от пълното неизпълнение на
договора не се ограничавали единствено до момента, в който „УНИТЕХ КО" ЕООД
признавали договора за прекратен, тъй като интересът на ищеца от изпълнение на
процесния договор бил видим и от последващото предложение до ответното дружество за
сключване на друг договор със същия предмет.
В отговора на исковата молба неправилно се говорело за развален договор, тъй
като същият бил прекратен, поради което били приложими правилата на чл.92 ЗЗД при
условията на прекратен договор поради пълно неизпълнение.
Постъпил е ОТГОВОР НА ДОПЪЛНИТЕЛНАТА ИСКОВА МОЛБА, с който
се изразява становище за неоснователност на направените възражения и оспорвания, като се
излагат подробни аргументи.
Предявени са искове с правно основание:
1. чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 39 100 лв.
2. чл. 86 ЗЗД за заплащане на изтекла лихва в размер на 5 665.44 лв.
6
Не се оспорват, поради което не се нуждаят от доказване следните факти:
На 06.02.2024 г. между ищеца (в качеството му на възложител) и ответника (в
качеството му на изпълнител) е сключен приложеният от ищеца договор.
По силата на договора ответникът се задължил да изработи, достави и монтира
технологично оборудване.
Оборудването е подробно описано в ИМ и в приложената към договора Оферта №
470А/05.01.2023 г., която, съгласно т. 1 от договора, е неразделна част от него.
С подписването на договора ищецът се задължил да заплати на ответника
възнаграждение в размер на 34000,00 евро без включен ДДС съгласно посочената в
ИМ и в договора схема за плащане.
С платежно нареждане, на 06.02.2023 г- ищецът извършил първоначално авансово
плащане в размер на 50% от общата сума по договора.
Плащането на ищеца към ответника в размер на 39900,00 лв., равнима на 17000,00
евро, като плащането включвало и начислен върху сумата ДДС в размер на 6650,00 лв.
Срокът за изпълнение на работата по договора от страна на ответника - 60 работни
дни, считано от датата на авансовото плащане.
Приложената покана за доброволно изпълнение от 12.12.2023 г., изпратена от ищеца и
получена от ответника на същата дата по електронната поща.
На 03.01.2024 г. ответникът потвърдил на ищеца с писмо по електронната поща, че
приема договора за прекратен чрез съобщение по електронната поща до процесуалния
представител на ищеца.
Клаузата на чл. 31 от процесния договор.
Процесният договор между страните е развален на 27.12.2023 г.
В с.з. на 6-2-2025 г. Окръжен съд Габрово, който е първоначално, разглеждал
исковете, е допуснал изменение на предявените искове, както следва:
По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД от сумата 39 100 лв. искът се намалява на
сумата от 16 882 лв. главница като неустойка.
По иска с правно основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД от 5665.44 лв. на 22.16 лв.
ПОРАДИ оттегляне на исковете в останалите им части над сумите от 16 882
лв. до 39 100 лв. и над 22.16 лв. до 5665.44 лв. Е ПРЕКРАТЕНО производството поради
оттегляне на исковете
В с. з. 15 юли 2025 г. П. Б., като свидетел по делото уточнява, че е направил
компромис, защото адвоката го посъветвала, че неустойката, която му се дължи, четейки
договора, се дължи от първия ден на заплащането на аванса, но в крайна сметка решили, че
ще търси неустойка от деня, когато са доставени въпросните тапи, без да смятаме целия
период на забава, а доставката - 11.07.2023 година.
Предвид изложеното предявените искове, които следва да бъдат разгледани
от настоящия съд са за заплащане на
НЕУСТОЙКА на основание чл. 92 от ЗЗД - 16 882 лв. за периода от 12-7-2023 г. до
7
прекратяване договора на 27-12- 2023 г.
ЛИХВА върху горната неустойка, по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - 22.16 лв. от 12-7-2023 г. до
прекратяване договора на 27-12- 2023 г.
Съдът, като взе предвид писмените доказателства намира, че процесната
неустойка се дължи на осонование чл. 31 от договора: при неизпълнение на предмета на
договора по т.3 изпълнителя дължи обезщетение по 100 лв. на ден за всеки ден забава, а
съгласно чл.3 от договора срокът за изпълнение е 60 работи дни от датата на първото
авансово плащане. Беспорно по делото, че на 06.02.2023 г. ищецът извършил първо
авансово плащане в размер на 50% от общата сума по договора. Следователно процесното
обезщетение се начислява по силата на договора към претендиранат от икеца дата 12 юли
2023 г./тъй като е налице основание за това икъм средата на май 2023 г./
Свидетелят Б. установява в показанията си следното: С A. живеели на
семейни начала и през 2022 година решиили, че ще дадат допълнителен бизнес на фирмата и
ще започнат производство за пликове за Бег Ин Бокс. Заел с тази задача и направил
проучване на китайски фирми и български фирми. В интернет намерил реклама на фирмата
на С. и видял, че той има опит в производството на такива машини и решил да се свърже с
него. Той му потвърди, че прави такива машини и че може да му направи такава. Дори му
казал, че е правил такава машина, и му каза, че има такава машина при него. Решил да се
запознаят и пътувал до Габрово да види дали има цех и да се запознат, защото не са малко
пари. Машините от Китай били по- евтини, въпреки транспорта, излизало по-евтино да се
вземе от Китай. Отишъл при него, в разговорите, въпреки, че мястото в производството
изглеждаше неугледно и разхвърлено и нямало машина, както му бил казал, но го уверил, че
може да я направи и че тук в Габрово има фирма, която произвежда бек ин бокс и машината
е негова. Решил да се довери, но имал едно на ум и затова в договора включил по-сериозна
клауза за неустойка, за да има гаранция. След новата година сключили договора, всичко
вървяло що-годе нормално, той бил поел ангажимент, от договора се виждало за колко
време трябвало да го изпълни. Въпреки, че срокът бил кратък, той твърдял, че ще се
справи с този срок. Говорили, че той ще започне производството на машината, ще
подсигури материалите и че св.Б. трябва да подсигуря материалите, с които трябва да
направят пробите на машината. Тогава му дал фирмата, която произвежда фолиото –
СТС, също габровска, той е работил с тях. Той дал контакта на тази фирма- на 09.02. му го
изпраща. След това се започва страшната мъка, тъй като фирмата, за да изработи фолиото
трябва да има някаква спецификация, дадена от ответника. Започнала се мъка- март
месец питал, април месец пак питал и то е чудо, като най-накрая към края на април му
отговарил. След това сагата продължила. Започнал да го търси непрекъснато и питал „какво
става с машината?“ „ще има ли машина или няма да има?“ В крайна сметка той не му вдигал
телефона, затварял му, казвал, че е на изложение, че има голям проект, не можел сега,
цилиндрите не му дошли, това не му дошло, онова не му дошло, непрекъснато ходене по
мъките. Времето си вървяло, това което било като бизнесплан започнало да си отшумява.
Към края на годината се обърнал към адвокатите и казал какъв му е проблема и те му
казаха, че ще му пуснат писмо и ще му даде срок да даде машината и ако не даде машината,
8
че прекратяват договора. Изпратихме писмо със срок, защото той казвал, че машината е
готова всеки момент, но през цялото време имало някаква лъжа. Когато адвокатите му му
изпратиха писмото, той моментално върнал парите. Уж машината била готова, уж всичко
било готово, а той моментално върнал авансово изплатената сума. Той просто си бил взел
парите да си ги ползва през цялото време без да прави нищо по проекта на свидетеля Б.. Той
му казвал, че има големи проекти, има това и онова. Най-вероятно си ги е ползвал за нещо
друго. Обадил му се след това и му казал, че не са му цел парите, а че му трябва машина, че
е загубил една година, тъй като всеки бизнес е труден в началото, вече е можело да е
минал първите стъпки. Той започнал да му казва, че машината е готова, че може да бъде
готова до 1 месец или до 2 месеца. Предложил на С. да подпишат нов договор, щом е готова
и както и че щяла да е готова за 1 месец, а след това станало за 2 месеца. Казал му, че на тази
лъжа няма да се хване. Обърнал се към адвокатите да си търся правата, които произтичат от
договора. Не само, че пари загубиили, загубили много повече, защото за това време тази
фирма можеше да влезе в производство и да функционира към днешна дата. Това не се
възстановява, защото това, което имал като възможност през 2022-2023 година за
инвестиция към момента го няма. Той не само, че го излъгал с парите и че ги ползвал
абсолютно безвъзмездно, но нанесе други щети на фирмата, които са необратими вече.
Причините да избере българската фирма са много и са същите, поради които не почивал в
Гърция, а в България, причините са същите, поради които пие български вина, не пие чужди
вина. Причините са такива, такъв човек бил, такава му е емоцията за страната и иска такива
неща да се случват. Затова искал да е при него, да е човек, който все си викал, че има
договор и ще се оправят нещата. Той казал, че има страхотен сервиз и може да реагира до 24
часа. По-късно осъзнал, че всичко е било лъжа, но не може да каже защо е лъгал по този
начин.
С настоящия управител Д.Б., връзката му е, че му е син. A. Г. е собственик на
дружеството и живее с нея на семейни начала. Поръчвал е 100 кг фолио на СТС Принт.
След като С. най-накрая отговорил на какво трябва да отговаря фолиото и каква е
спецификацията, при положение, че договора е подписан началото на февруари, а
поръчката на фолиото в края на март. Кореспонденцията му със СТС започва началото на
февруари, но благодарение на С. поръчал фолиото на 21.03.2023 година. Със С.Н. е
договарял тапи. Тапите, доколкото знае са италиански. Не може да посоча точна дата кога е
ги получил, имало в документите. Изпращал тези стоки до ответното дружество, има дати в
документите. Пише и кога са получени. Получавал е електронни съобщения за извършване
на окончателни плащания по поръчките за материалите за проба от СТС Принт. Цялата
кореспонденция е по делото. Пратката, която е на 11.07.2023 година е за тапите чрез куриер,
материали за проба за готовата машина. Аз трябваше да подсигуря материалите за пробата
на машината, т.е. изпраща му материалите за пробата, преди даже да му е потвърдена
пробата. Смята, че е бил изряден. Направил и компромис, защото адвоката му го
посъветвала, че неустойката, която му се дължи, четейки договора, от първия ден на
заплащането на аванса. В крайна сметка решиили, че ще търся т неустойка от деня, когато са
доставени въпросните тапи, без да смятат целия период на забава, а доставката от 11.07.2023
9
година.
С. С. на основание чл.176 от ГПК дава следните обяснения: Договорът бил е
да произведат машина за изработка на пликове на бек ин бокс. Всичко договарял единствено
с П. Б., който е идвал веднъж при него. Възложителят по договора трябвало да предостави
материалите за проба до 20 дни след превода на авансовата сума. Още от самото
проектиране трябват материали за уточняване на параметрите, температурните режими,
глави за залепвания, четки за залепвания, издърпвания и т.н. Липсата на материал спира
работата изобщо, а също така затруднява работата и по други договори. Свързвал се
многократно с възложителя относно материалите за проба и му се обадили да кажат, че
СТС Принт в края на април или началото на май след подписването на договора ще
доставят материал. Следващата доставка на материал била месец юли по куриер, който му
бил предаден на площада на Гарата, тъй като нямат офис. СТС Принт изготвят фолиата за
плика – вътрешното и външното. А по куриера пристигнаха гърловини, които се залепват на
плика отвътре и специфични канелки за тези пликове. Пристигнали по куриер, юли месец
след авансовото превеждане, не помня коя година. Договорът е сключен декември месец,
първото авансово плащане е през февруари месец и тогава започват сроковете да текат. След
което имало многократни опити да се установи какво става с материалите и в един момент
пристигнали, започнали да работят. Имало затруднение в изработката и забавяне. Получих
покана през декември месец да закара машина и да я пуснем в срок от 14 дни, като поканата
я получил средата на декември, а по оферта, която е прикачена към договора, по коледните
празници не работиел. Това било тенденциозно. Изпратил по емейла им, че прекратява
договора и връща парите по сметката обратно.
Срокът на изпълнение на задължението на изпълнителя, посочен в договора е 60
работни дни, след първото от авансовото плащане, и не обвързан от предоставяне на
материали за проба от възложителя, нито пък с необходимостта изпълнителя да представи
спецификации за тези материали на третите лица - доставчици на тези матриали. На
Възложителя /ищеца по делото/ му е направило впечатление, че този срок е кратък, но
изпълнителят го е уверил, че ще се справи.
Срокът за изпълнение /около средата на м.май 2023 г./ не е спазен от изпълнителя,
а възложителя няма вина за това. Той е този, който е правил неимоверни усилия с
изискване на спецификации за материалите за проба и тяхната доставка, което е било факт
на 11-7-2023 г.поради недаване на съдествие от изпълнителя на третите лица доставчици.
Дори да се приеме, че срокът за изпълнение изтича, както предлага ответникът- на 9-10-
2023 г., и за което няма никакво основание, и на тази дата е налице пълно неизпълнение на
ответника, тъй като няма доказателства поръчаната машина да е готова. Даже и след
прекратяване договора ищецът е имал готовност да сключи нов договор за машината, ако е
имало надежда, че машината ще бъде изработена. Оветникът отговаря на ищеца при
поканата да предаде машината или да счита договора за прекратен, със съгласие договорът
да се прекрати и везднага връща авансово преведената цена.
Неустоечната клауза по т. 31 от договора не е нищожна като противоречаща на
добрите нрави и не създавала у ищеца- възложител интерес от продължително неизпълнение
на договора от страна на ответника, съответно възможност за противоправно обогатяване.
10
Напротив – от една страна тя покрива риска от преки загуби, в случая от безвъзмездното
ползване от ответника на авансово преведената цена, но и от пропуснатите ползи от
неразвиването на бизнес проекта, за който е поръчана машината. От друга страна ищецът не
е допуснал посоченото продължително неизпълнение и е предложили прекратяване
договора преди изтичане на календарната година, когато е сключен.
Уговорената неустойка не противоречи на присъщите за нея функции и не води
до противоправно обогатяване поради неравностойност на насрещните задължения, тъй като
в чл. 32 от договора е уговорена същата неустойка при неизпълнение на задълженията на
възложителя, в полза на изпълнителя.
Налице са основанията на ищеца да бъде за присъдена процесната неустойка,
ведно с законната лихва, тъй като неизпълнението е изцяло на ответника, а спрямо ищецът
не се установява да е в неизпълнение на договора.
РАЗНОСКИ
На ищцовата страна следва да се присъдят направените от нея разноски,
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК до края на устните състезания и разходни
документи, изцяло, в размер на 4793,20 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, тъй като няма
отхвърлена част от изменената пред ГОС искова претенция.
Адвокатското възнаграждение не е прекомерно, то е в размер 3000 лв., а
дължимото съгласно НМРАВ за първоначално предявените пред ГОС размери на исковете е
4231,23 лв. освен това делото не е с малка фактическа и правна сложност.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „УНИТЕХ КО" ЕООД, ЕИК107595509; адрес- ГР. ГАБРОВО, УЛ.
********** № 27, ЕТ.2, АП.3, ОБЩ. ГАБРОВО, ОБЛ. ГАБРОВО да заплати на „БИРАРИЯ
ПЛОВДИВ" ЕООД, ЕИК206603758; адрес - **********; НЕУСТОЙКА на основание чл.
92 от ЗЗД, по чл.31 от Договор за извършване на услуга от 6-2-2023 г. - 16 882 лв. за
периода от 12-7-2023 г. до прекратяване договора на 27-12-2023 г. и ЛИХВА върху
горната неустойка, по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - 22.16 лв. от 12-7-2023 г. до прекратяване
договора на 27-12-2023 г., както и 4231,23 лв. – Разноски по делото, на основание чл. 78,ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчване на
страните, пред ОС Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
11