Решение по дело №163/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Кюстендил обжалва Решение № 461/22.12.2023 г. на ДРС по НАХД № 837/2023 г. по описа на същия съд за 2023 г.

Твърдят се касационни основания, че са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила, нарушение на материалния закон, основания предвидени в чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, което прави решението на ДРС неправилно.

Подадена е и частна жалба срещу Определение № 58/08.02.2024 г. по НАХД № 837/2023 г., като се моли да се измени решението, в частта относно присъдените разноски. Излагат се подробни мотиви за това.

Касаторът се представлява по делото от гл. юр. Б., която поддържа подадените жалби.

Ответникът по касационната жалба се представлява по делото от адв. М. Д., който оспорва подадените жалби и моли решението, съответно определението на РС – Дупница да се оставят в сила.

Заключението на прокурора е, че решението и определението на ДРС са неправилни и незаконосъобразни и следва да се отменят.

Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно,

поради което жалбата е допустима.

Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Предмет на касационна проверка е Решение № 461/22.12.2023 г. на ДРС по НАХД № 837 по описа на същия съд за 2023 г. С атакувания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 23-1139-001217/22.05.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Кюстендил, в частта, в която са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 30 лв. за нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП на С. И. А., на основание чл. 183 ал. 3 т. 6 от ЗДвП и ОД МВР Кюстендил е осъдена да заплати адвокатски хонорар в размер на 1100 лева.

Обжалвано е и Определение № 58/08.02.2024 г. по делото, с което е оставена без уважение молба на процесуалния представител на ОД МВР Кюстендил, с искане за изменение на горецитираното решение, в частта за разноските и присъждане на такива в размер на 400 лева.

Отмененото от ДРС наказателно постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № [рег. номер]/28.04.2023 г. срещу С. И. А. от гр. София, за това че на 28.04.2023 г. в 09.57 ч., в община Дупница, на път 1 клас № 1 Е-79, км. 322+400, Попови кошари, в посока към гр. Дупница, управлява собствения си лек автомобил “Хонда Акорд Турер”, с рег. № [рег. номер], като водача извършва маневра „изпреварване“ при наличието на ПМ М, като при изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка.

Нарушението е установено в хода на извършена проверка на 28.04.2023 г. Актосъставителят е приел, че e нарушена разпоредбата на чл. 6 т. 1 от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя на 28.04.2023 г. Въз основа на АУАН е издадено НП № 23-1139-001217/22.05.2023 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя е наложена глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 183 ал. 3 т. 6 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е приел, че жалбата е основателна, като е отменил НП, приемайки че АУАН и НП не притежават необходимото съдържание по чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Липсва описание на нарушението с неговите съставомерни признаци.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав намира основания за уважаване на касационната жалба, като констатира нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК.

ДРС е извършил цялостна преценка и съпоставка на събраните по делото доказателства. Касационният съд обаче не споделя изводите на първоинстанционният съд за недоказаност на извършеното нарушение по чл. 183 ал. 3 т. 6 от ЗДвП. Показанията на актосъставителя Р. и свидетеля Демиревски безпротиворечиво сочат, че водачът е извършил непозволена маневра изпреварване при забрана с пътна маркировка за това. В този смисъл нарушението по чл. 183 ал. 3 т. 6 от ЗДвП се явява доказано.

Настоящият състав на съда, счита че извършеното нарушение, с което водача е санкциониран за нарушение на чл. 6 т. 1 от ЗДвП – несъобразяване поведението с пътната маркировка е ясно конкретизирано в АУАН и НП, доказано и от свидетелските показания и в този смисъл неправилно е било отменено. Макар и лаконично и в АУАН и в НП в достатъчна степен са описани съставомерните признаци на установеното административно нарушение. Съставеният АУАН, съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. В същият изрично е посочено, че водачът извършва маневра изпреварване при наличието на пътна маркировка М1 – „единична непрекъсната линия“, която е забранено да се застъпва и пресича, съгласно чл. 63 ал. 2 т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата. Изпреварването при наличие на пътна маркировка М1, винаги е неправилно, без значение дали създава или не непосредствена опасност за движението на останалите МПС.

Горното мотивира съда да отмени решението на ДРС изцяло, вкл. и в частта за присъдените разноски.

При този изход на спора, съдът ще отмени и обжалваното Определение № 58/08.02.2024 г., с което е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на касатора по настоящето дело за изменение на решението, в частта за присъдените разноски.

Воден от тези мотиви и на основание чл. 222 ал. 1 във вр. с чл. 221 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 461/22.12.2023 г. на ДРС по Н.А.Х.Д. № 837 по описа на същия съд за 2023 г. и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-1139-001217/22.05.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Кюстендил, с която на С. И. А. с [ЕГН] и адрес: гр. София, [жк], [адрес], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 лв., на основание чл. 183 ал. 3 т. 6 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ Определение № 58/08.02.2024 г., с което е оставена без уважение молба за изменение на горецитираното решение, в частта за разноските.

ОСЪЖДА С. И. А., със съдебен адрес: гр. София, [улица], чрез адв. М. И. Д., сумата от 80 /осемдесет/ лева дължимо юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.