Решение по дело №569/2024 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 218 и сл. От АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. В. от гр. Г. Оряховица, [улица], вх. А чрез .... Н. К. гр. Г. Оряховица, [улица] против Решение № 255/5.06.2024г. постановено по АХД 360/24г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за задържане на лице № 1739зз-52/29.2.2024г. издадена от Д. С. на длъжност Началник група 02 , сектор КП , при РУ В. Търново, с която същият е задържан на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР като лице, за което има данни за съпричастност към извършено престъпление, а именно за времето от 23.2.2024г. до 29.2.2024г. е извършил престъпление по чл. 215, ал.1 от НК.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Съдът неправилно е приел, че Заповедта има нормативното съдържание по чл. 74, ал.2,т.2 от ЗМВР, като съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване, при което направеното в бланката описание е противоречиво, неясно и не отговаря на горното изискване за наличие на мотиви. С оглед само на това, Заповедта се явява материално незаконосъобразна поради нарушение на чл. 59, ал.2,т.1 от АПК. В подкрепа на становището си цитира Решение на СЕС по дело С-608/21г. На следващо място чрез разпита на свидетелите М. и С. се е направил опит да бъде саниран горепосочения порок, което се явява недопустимо в административното производство. Освен това от събраните доказателства става ясно, че по- скоро се касае за престъпление – отнемане на МПС такова по чл. 346 от НК, а не както е приел АО и съдът чл. 215, ал.1 от НК. Освен това твърденията на органа са останали недоказани, тъй като в преписката и при разпита на свидетелите не се установиха сочените от ответника факти, а именно: осуетяване от страна на жалбоподателя на проверка от полицейските органи чрез отказ да се осигури достъп до бояджийските помещения. Дори да се приеме, че е налице такова поведение на жалбоподателя, то тогава правното основание на Заповедта следва да е по чл. 72, ал.1 т.2 ЗМВР ,а не по т.1 , както е посочено в административния акт. Освен това ответникът сам си противоречи, доколкото в показанията си сочи, че към момента на задържането вече е имало осигурен достъп до помещенията, като липсват доказателства в тези помещения да са били открити откраднати автомобили. При това фактическото задържане е станало около 17, 00 часа, а самата Заповед е издадена около 22, 00 часа, с оглед на което е налице фактическо задържане без правно основание, а на следващо място антидатиране на оспорвания административен акт.

От съда се иска да отмени обжалваното Решение на ВТРС, като се отмени обжалваната Заповед за 24 задържане. Претендира разноски.

В о.з. не се явява , не се представлява, от .... К. е постъпила молба с писмено становище по спора и 2 бр Решения на ВТРС по аналогични казуси.

Ответник жалба , редовно призован се явява лично и оспорва така подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че правилно съдът е приел, че при издаване на на обжалваната Заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната й, както и същата е в съответствие с материалния закон. Съдът е обсъдил в решението си съответствието на Заповедта с практиката на СЕС, както и с принципа за съразмерност п очл. 6 от АПК. Споделя аргументите на съда и предлага Решението да бъде оставено в сила.

Административният съд – Велико Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 255/5.06.2024г. постановено по АХД 360/24г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за задържане на лице № 1739зз-52/29.2.2024г. издадена от Д. С. на длъжност Началник група 02 , сектор КП , при РУ В. Търново, с която същият е задържан на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР като лице, за което има данни за съпричастност към извършено престъпление, а именно за времето от 23.2.2024г. до 29.2.2024г. е извършил престъпление по чл. 215, ал.1 от НК.

За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното. По делото няма спор, че жалбоподателят е бил служител в автоморга „Автоспринт“ на ул. „А. С. „№ 44, където на 29.02.2024г. около 17 часа е извършена проверка от полицейски служители във връзка с данни за откраднати МПС. По конкретно, във връзка с противозаконно отнемане на МПС [Марка] с рег. № [рег. номер], бял цвят на 23.2.2024г. от гр. В. Търново, [улица] са били извършени процесуални действия, които са довели до установяване, че посоченият автомобил на същата дата в 20,52 часа е преминал покрай автокъща „ТЕО АУТО“ в гр. Г. Оряховица и спира пред горепосочената автоморга. На посочената в Заповедта за 24 часово задържане дата, полицейските служители установили в автоморгата четири лица вкл. И жалбоподателя, като същите заявили , че работят там. Тъй като бояджийското помещение е било заключено, полицейските служители изискали да им бъде осигурен достъп, при което са били открити части от лекия автомобил- предмет на кражба. Лицата са били задържани в 17 часа, в база в [жк], като самото оформяне на Заповедта е станало в помещенията на РУ Г. Оряховица. При задържането не са били използвани сила и помощни средства, на жалбоподателя и другите задържани са били разяснени правата им, като същите са отказали адвокатска защита, за което са попълнили съответните Декларации, като им е бил извършен и личен обиск, за което е съставен протокол, приложен по делото. Св. М. –Началник група 01 в Сектор КП РУ В.Търново е уведомил .... К. и .... Т., които видно от книгата за пропускателния режим са били в сградата на РУ, но тъй като жалбоподателят е отказал адвокатска защита, не са били допуснати.

Тази фактическа обстановка съдът е установил като е ценил заедно и поотделно всички събрани писмени доказателства: Протокол за личен обиск , 2 бр Декларации на задържаното лице, негови лични обяснения, разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице, Декларация при освобождаване, Докладна записка от ответника , извадка от книгата за пропусквателния режим, както и свидетелските показания на св. М. и св. С..

При така установеното от фактическа страна ВТРС е направил следните правни изводи :

Административният акт е издаден от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал 1 от ЗМВР в кръга на неговите правомощия , определени в чл. 61 от ЗМВР. От формална страна е намерил, че Заповедта има нормативно установените реквизити по чл. 74, ал.2,т.2 от ЗМВР, като съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване. ВТРС е приел, че от събраните доказателства се установява, че задържането е било осъществени при наличие на данни за извършено престъпление по чл. 215, ал.1 от НК , като тези фактически обстоятелства обосновават правната квалификация по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Допълнителни мотиви са изложени в Докладната записка на инсп. С., с която е запознат лично жалбоподателя. В този смисъл съдът е приел за неоснователно възражението , че Заповедта противоречи с чл. 6 §2 от Директива 2012/13/ЕС на ЕП и Съвета по горецитираното решение на СЕС. ВТРС е посочил ,че Заповедта се явява и материално- законосъобразна, тъй като съгласно чл. 30, ал 2 от КРБ никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и реда, определени със закон. Този ред е предвиден в чл. 72 и сл. От ЗМВР, при което фактическото задържане на жалбоподателя за 24 часа е било на основание чл. 72, ал.1 ,т.1 от ЗМВР , което представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН и има за цел да предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. ВТРС е приел, че за прилагането на мярката е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление, чийто автор да е задържаното лице, без дори да се иска уточняване на правната квалификация на деянието. ВТРС е направил разграничение, че за образуване на досъдебно производство е необходимо наличието на достатъчно данни, които да обосновават основателността на предположението за извършено престъпление –чл. 207 от НПК, докато за задържането по чл. 72 от ЗМВР е необходимо само наличието на данни за такова, поради което не е необходимо към този момент да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин участието на лицето в извършване на престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или е съпричастен, което дава право на полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи ПАМ. Съдът е приел, че такива данни по отношение на жалбоподателя са били налице към момента на постановяване на ИАА.

Съдът е изложил и подробни съображения досежно принципа за съразмерност по чл. 6, ал.2 от АПК, като предвидените в чл. 5 от ЕКЗПЧОС принципи, съотнесени към казуса сочат, че задържането на жалбоподателя е въз основа на данни за съпричастност към престъпление, които да обуславят реална необходимост от задържане в името на обществения интерес пред правото на зачитане на личната му свобода.

Освен това съдът не е констатирал и допуснати от АО съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя, като фактът, че физическото задържане е станало в 17 часа, а заповедта е издадена по- късно не може да се тълкува като такова. Необходимо е било извършването на определени процесуални действия по установяване на фактическата обстановка, като реално полицейското задържане не е превишило законовото ограничение от 24 часа.

Настоящият касационен състав намира решението на първоинстанционния съд за валидно, допустимо и правилно като споделя напълно изложените в него мотиви, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

По делото няма спор относно качеството на ответник жалба, а именно полицейски орган, който по силата на това си качество има право да издава Заповеди за задържане от процесния вид.

Основното възражение на касатора е, че липсват мотиви за издаване на същата съгласно изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК не са посочени фактическите и правни основания за нейното издаване. Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно т. 2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й. Като правно основание в заповедта е посочено чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като полицейските органи имат правомощие да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането на лице на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 72 от ЗМВР принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Това е видно и от възприетия от законодателя различен стандарт на доказване в административното производство по издаване на заповедта за задържане и в евентуално последвалото го наказателно производство. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква единствено наличието на данни, че задържаното лице е извършило престъпление, докато, за сравнение, чл. 64, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 1 от НПК, за вземане на мярка "задържане под стража" в досъдебното производство е необходимо да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Данните по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да са налице преди издаване на административния акт за задържането на лицето, а не да се установяват след това. Целта на мярката е не да се ограничи свободата на лицето, а да се попречи на заподозрения да извърши престъпление, да се укрие, или да заличи следите от извършено престъпление, както и да осуети предприемането на наказателно преследване срещу него. Задържането с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, като принудителна административна мярка (ПАМ), се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. Както се приема в т. 34 – т. 39 от решение от 25.05.2023 г. по дело C 608/21 на Съда на ЕС, Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство е приложима и по отношение на задържането на лица по реда на чл. 72 от ЗМВР. Щом задържането на лица на това основание попада в приложното поле на правото на ЕС, то по отношение на настоящия случай се явява приложима и Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС). Съгласно чл. 6, § 1, първа алинея от Договора за ЕС тя има същата юридическа сила като Договорите и поради това е част от първичното право на Съюза. Текстът на чл. 51, § 1 гласи, че разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено, когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенциите на Съюза. В чл. 52, § 3 от ХОПЕС е предвидено, че доколкото Хартата съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита. Разпоредбата на чл. 6 от ХОПЕС гласи, че всеки има право на свобода и сигурност. Тази разпоредба, както и основните права по ХОПЕС, следва да бъдат тълкувани и предвид Разясненията относно Хартата на основните права (2007/C 303/02). Това е предвидено изрично в нейния преамбюл: Освен това изрично разпоредбата на чл. 6, § 1, трета алинея от ДЕС, която гласи, че правата, свободите и принципите, съдържащи се в Хартата, се тълкуват съгласно общите разпоредби на дял VII на Хартата, уреждащи нейното тълкуване и прилагане, и като надлежно се вземат предвид разясненията в Хартата, които посочват източниците на тези разпоредби. Така в разясненията по чл. 6 от ХОПЕС е посочено, че правата по член 6 съответстват на правата, гарантирани от член 5 от ЕКПЧОС, и в съответствие с член 52, параграф 3 от Хартата имат същия смисъл и същия обхват. От това следва, че ограниченията, които могат законно да им бъдат наложени, не могат да надхвърлят границите, позволени от член 5 от ЕКПЧОС. Разпоредбата на чл. 5, § 2 от ЕКПЧОС предвижда, че на всеки арестуван трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват. В константната практика на ЕСПЧ се приема, че не е необходимо причините за задържането на лицето да бъдат изложени в решението, разрешаващо задържането, както и да бъдат изложени писмено или в някаква специална форма. Причините за ареста могат да бъдат съобщени или да станат ясни в хода на разпита след ареста. Няма спор по делото, че жалбоподателят е информиран за предполагаемото, извършено от него престъпление, като са посочени както правната квалификация на същото, извършените конкретни действия, представляващи изпълнителното деяние, формата на съучастие, както и неговата конкретна роля. Всичко това подробно е описано както в самата Заповед, надлежно връчена на касатора, така и от докладната записка на ответник жалба, която определено изпълнява изискванията на ТР № 16/1975г., на ОСГК на ВС, че е допустимо фактическите съображения да бъдат изложени в отделни съдържащи се в преписката документи, каквито органите на МВР съставят и изготвят съобразно установените техни вътрешни правила, а именно докладни записки. Тази възможност да се мотивира акта, като се изложат съображения в друг акт, съобразно нашето законодателство не противоречи на чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС, за което ще бъдат изложени съображения по- долу. Освен това по делото са приложени писмени доказателства, че посочената докладна записка е връчена лично на касатора.С оглед на така изложеното настоящата инстанция намира, че районният съд е установил с допустими по закон доказателства и доказателствени средства, правилно и в пълна степен относимите за случая факти и обстоятелства и въз основа на тях е извел напълно обосновани правни изводи, като е приел, че оспорваната Заповед се явява мотивирана.

В светлината на постановеното от СЕС с решение по дело С-608/21 г.по повод преюдициално запитване по чл. 267 от ДФЕС и съгласно чл. 633 от ГПК е задължително за всички съдилища и учреждения в Р България, като поставеният втори преюдициален въпрос от Софийски районен съд касае именно начина на мотивиране на заповедта за задържане на лица по ЗМВР и тълкуването на чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС и по- конкретно дали посочената разпоредба изисква заповедта за задържане да съдържа информация относно престъпното деяние, в извършването на което едно арестувано лице е заподозряно, включително за времето, мястото, начина на извършване и конкретното участие на лицето в него и следващата се наказателноправна квалификация. Разпоредбата на чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС има следното съдържание: държавите-членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите, които са арестувани или задържани, са информирани относно основанията за техния арест или задържане, включително за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени. Съгласно чл. 3, § 1, б. "в" от същата директива, държавите-членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите се предоставя незабавно информация относно най-малко следните процесуални права, както се прилагат съгласно националното право, с цел да се позволи ефективното им упражняване: правото на информация относно обвинението в съответствие с член 6. Разпоредбата на чл. 3, § 2 от своя страна гласи, че държавите-членки гарантират, че информацията, предвидена в параграф 1, се предоставя устно или писмено, на прост и достъпен език, като се отчитат специфичните потребности на заподозрени лица или обвиняеми в уязвимо положение.Съгласно съображение 28-мо от преамбюла на тази директива, на заподозрените лица или на обвиняемите се предоставя незабавно информация относно престъпното деяние, в извършването на което лицето е заподозряно или обвинено, като това става не по-късно от техния първи разпит в наказателното производство от полицията или от друг компетентен орган, без да се нарушава хода на текущи разследвания. Описание на фактите, включително, ако са известни, времето и мястото, свързани с престъпното деяние, в извършването на което лицето е заподозряно или обвинено, както и евентуалната правна квалификация на предполагаемото престъпление, следва да се предоставя с достатъчно подробности, като се отчита стадия, на който се намира наказателното производство, когато подобно описание се дава, за да се гарантира справедливостта на производството и да се позволи ефективно упражняване на правото на защита. Според т. 60 от решение по дело С-608/21 г. по описа на СЕС, задължението информацията да се предоставя с необходимите подробности се прилага и в случай на задържане по смисъла на чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС. Така с решението си (т. 62 и т. 63) СЕС приема, че за да се гарантира преследваната с член 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС цел, на задържаното лице трябва да се предостави цялата необходима информация, за да може то да оспори ефективно законосъобразността на задържането си. По-специално, от една страна, трябва да му се предостави описание на релевантните факти, които са известни на компетентните органи и са свързани с престъплението, в извършването на което лицето е заподозряно или обвинено. Това описание трябва да съдържа — освен известните време и място на настъпване на фактите — формата на участие на съответното лице в това престъпление (т. 63).

От друга страна, СЕС приема (т. 64 и т. 65 от решението), че е необходимо също така в това описание да се включи дадената от компетентните органи неокончателна правна квалификация на престъплението, в чието извършване съответното лице е заподозряно или обвинено, стига тази квалификация да е от естество да позволи на лицето или на неговия адвокат да разбере по-добре основанията за задържането и съответно да оспори ефективно законосъобразността му пред компетентния съд (т. 64). Степента на подробност на информацията, посочена в предходните две точки (т. 63 и т. 64), трябва да бъде адаптирана в зависимост от стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване, като едновременно с това на арестуваното или задържаното лице се гарантира предоставянето на достатъчно информация, за да разбере основанията за ареста или задържането си, и ако е необходимо, да оспори ефективно неговата законосъобразност (т. 65). Съгласно т. 71 от решението, националният съд трябва да се увери, че предоставяната във всеки конкретен случай информация е достатъчно пълна, в съответствие с посоченото в точки 63—65 от настоящото решение. В заключение СЕС е приел, че чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване.

При съобразяване с цитираното решение на СЕС, следва несъмненият извод, че към момента на задържане на лицето, полицейският орган е имал задължение да даде правна квалификация на предполагаемото престъпление, като тази правна квалификация обаче не е окончателна, още повече предвид изключително ранния етап, на който се намира производството. Освен това са изпълнени и другите изисквания, съгласно цитираното решение на СЕС по дело С-608/21 – лицето е било информирано към момента на задържането му за известните на полицейския орган време и място на настъпване на релевантните факти, както и за формата на конкретното му участие в предполагаемото престъпление. Както се посочи по- горе, посочено е времето и мястото на извършване на предполагаемото престъпление, неговата първоначална правна [жк], с оглед на което се явява неоснователно възражението на касатора, че същата не е правилна за вещно укривателство, а следва да бъде за кражба на МПС. В т. 50 от решение по дело С-608/21 г. по описа на СЕС се сочи, че Директива 2012/13 не урежда способите, чрез които информацията, предвидена в член 6 от нея, трябва да бъде съобщена на заподозряното лице или обвиняемия. Тези способи обаче не биха могли да застрашават постигането на целта, посочена в тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 23 ноември 2021 г., IS (Незаконосъобразност на акта за преюдициално запитване), C-564/19, EU: C: 2021: 949, т. 128 и цитираната съдебна практика), и особено на целта в основата на параграф 2 от посочения член, припомнена в предходната точка от настоящото решение. Но от друга страна в цитираната по-горе в настоящото изложение разпоредба на чл. 3, § 2 от същата директива се казва, че необходимата информация по чл. 6 от директивата може да бъде предоставена на задържаното лице устно или писмено. Това следва и от цитираната по-горе практика на ЕСПЧ по чл. 5, § 2 от ЕКПЧ. В т. 52 от решението на СЕС се посочва, че всъщност само по себе си обстоятелството, че този акт /акта за задържане на лицето/ не съдържа достатъчно информация относно основанията за задържане, не възпрепятства възможността задържаните или арестувани лица да оспорят ефективно законосъобразността на ареста или задържането си, при условие че елементите, съдържащи се в други документи, съставени от компетентните органи и съобщени на тези лица, им позволяват да разберат тези основания, като следва задържаното лице да бъде уведомено възможно най-бързо, а именно до момента на задържането му или в кратък срок след началото на същото за основанията за задържането му, а точният момент на това съобщаване може да бъде определен в зависимост от конкретните обстоятелства около лишаването от свобода (арг. от т. 53 и т. 54 от решение по дело С-608/21 г. по описа на СЕС).

В този смисъл представените две решения на ВТРС по отношение Заповедите за задържане на две от другите лица, които са били на мястото на проверката не могат да променят изводите на настоящата инстанция, тъй като видно от доказателствата по делото е, че съставената Докладна записка е била надлежно връчена на касатора, какъвто факт по посочените решения не е налице.

Настоящата инстанция не намира, че е налице антидатиране на обжалваната Заповед, както и опит същата да бъде мотивирана в о.з. чрез показанията на свидетелите. Макар фактическото задържане да е било в 17 часа, което е посочено и в самата Заповед, същата е била надлежно обективирана по- късно в сградата на РУ, доколкото е било необходимо касаторът да бъде запознат с правата си, да му бъде извършен личен обиск, да му бъдат снети обяснения. Едва след като са попълнени Декларации от касатора за информиране за неговите права вкл. За право на адвокат, снемане на обяснения и съставяне на протокол за личен обиск, Заповедта е издадена като е посочен вярно началния час на задържането, и което е най- съществено същото не е продължило повече от 24 часа. Ако бе налице горната хипотеза, то наистина би могло да се говори, че има определен момент на фактическо задържане без правно основание. Неоснователно е и възражението, че чрез показанията на свидетелите се допълват мотивите на Заповедта, тъй като както се посочи по- горе съдът правилно е приел, че същата е била мотивирана с оглед представената Заповед и приложената и връчена на касатора Докладна записка.

Настоящата инстанция не споделя и виждането, че правното основание на задържането следва да бъде чл. 72, ал.1 т.2 от ЗМВР като следва да се приеме, че касаторът бил пречил на органа да изпълни задълженията си по влизане в бояджийските помещения. Напротив основанието за задържането е, че касаторът е участвал в демонтираното на краден автомобил, като по този начин евентуално е извършил вещно укривателство. Следователно правната квалификация на задържането съответства на събраните в хода на производството доказателства и е вярно посочена от органа - чл. 72, ал.1 т.1 от ЗМВР – наличие на данни за извършено престъпление. Дали са открити на мястото други откраднати коли е правно ирелевантен факт за настоящия спор.

В заключение на гореизложеното по делото няма съмнение, че са били налице предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за постановяване на процесната заповед за задържане. Безспорно са били налице достатъчно данни по смисъла на чл. 207, ал. 1, вр. с чл. 211, ал. 1 от НПК, от които да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление, като тези данни са били налични преди постановяването на ПАМ, респ. при задържането на лицето.

Правилно първоинстанционният съд е достигнал до изводи, че в настоящия случай не е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. Законът императивно предвижда, че в посочената хипотеза задържането може да бъде не повече от 24 часа, с което е осигурена именно съразмерността на приложената принудителна мярка спрямо хипотезите, при които тя се налага.

Изложените съображения дават основание на касационната инстанция да приеме, че в настоящия случай не са налице твърдените от касатора пороци на въззивното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 255/5.06.2024г. постановено по АХД 360/24г. по описа на Районен съд Велико Търново

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: