Решение по дело №521/2019 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 168
Дата: 21 октомври 2019 г. (в сила от 13 ноември 2019 г.)
Съдия: Марио Димитров Стоянов
Дело: 20194330100521
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

   

Град Тетевен, 21.10.2019 година

       

В     ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На двадесет и пети септември,

През две хиляди и деветнадесета година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря:  КАТЯ ХРИСТОВА,

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 521  по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със страни:

Ищец: „ ПРОФИ КРЕДИТ България“-ЕООД-град София,

Ответник: Д.С.И. ***,

И  за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Предявен е осъдителен иск за сумата от 6 183.63 лева.

Ищецът излага ,че на 18.05.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит ********* между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и Д.С.И. като длъжник по кредита.Договорът е сключен при следните параметри: Сума на кредита: 3300 лв.;Срок на кредита: 36 месеца;Размер на вноската: 161.02 лв.;Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %;Годишен лихвен процент: 41.17 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 5796.72 лв.

По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2571.84 лв.; Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 71.44 лв.

Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 8368.56 лв.,Общ размер на вноска-232.46 лв., дата на погасяване: 17-ти ден от месеца.

Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.Съгласно т.5 от Договора за потребителки кредит Д.С.И. е пожелала да бъде извършено рефинансиране на старо нейно задължение към „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с част от отпуснатата сума по кредита, както следва: Задължение в размер на 1234.57 лв. към ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, с оглед на което е извършено вътрешно рефинансиране за тази сума. „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД  е изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като на ******г. превежда остатъчната парична сума в размер на 2065.43 лв. по посочена от длъжника Д.С.И. банкова сметка (***: *********, с дата*********г.).От своя страна длъжника поема задължение по Договор за потребителски кредит № **********, като го сключва за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 232.46 лв. и падежна дата всяко 17-то число на месеца

Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № ************* длъжникът Д.С.И. дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план и в размер на 2496.72 лева (две хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и седемдесет и две ст.). Страните по този ДПК се споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. С плащанията си длъжникът е направил частично погасяване в размер на 976.30 лева (деветстотин седемдесет и шест лева и тридесет стотинки). Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 1520.42 лева (хиляда петстотин и двадесет лева и четиридесет и две ст.).Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължи възнаграждение в размер на 2571.84 лева (две хиляди петстотин седемдесет и един лева и осемдесет и четири ст.). С плащанията си длъжникът е направил частично погасяване в размер на 714.40 лева (седемстотин и четиринадесет лева и четиридесет стотинки). Оставащото неизплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги е в размер 1857.44 лева (хиляда осемстотин петдесет и седем лева и четиридесет и четири ст.).

В процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита. Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е опционално, по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Всяка една и всички тези услуги потребителят може да използва, ако пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет. Пакетът от допълнителни услуги предоставя на ответника право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със закупуването на пакет от допълнителни услуги, Д.С.И. си е гарантирала приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит. Гарантирала си е, че при настъпване на неблагоприятни за нея събития, тя няма да изпадне в забава, а кредитът й да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирала си е, че ако доходът й намалеят, ще може да си намали размера на определен брой вноски - длъжникът може да поиска от кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски. Гарантирала си е, че ако сменят датата на заплащане на месечното и възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за кея. Гарантирала си е, че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища документи. Всички тези възможности, които ответникът е получил, съответно всички тези услуги, които кредиторът се задължава да му предостави със закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакъв случай не могат да се определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита. Очевидно, предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствието на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация. Това, че пакетът от допълнителни услуги се закупува по избор на потребителя е видно, освен от заявеното от длъжника в искането за отпускане на потребителски кредит и от това, че кредиторът предлага и реално отпуска кредити и без закупен такъв пакет.

Възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент от живота на договора. Предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за кредит, а са по повод на същия. С оглед на гореизложеното, споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, първо, не е пряко свързано с договора за кредит, тъй като такъв може да съществува в правния мир и без договорените допълнителни услуги; второ, сключването на споразумението е в резултат на свободната воля и индивидуално желание на длъжника; трето, сключването на споразумението не е задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят е извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите разходи по кредита.

Предвид факта, че длъжникът не е изпълнил точно поетите с договора задължения и е направил девет пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата *********г., след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД * просрочи една месечна еноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва 9 автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.", на 03.07.2018г. договорът е прекратен от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На********г. на Д.С.И. е изпратено уведомително писмо, с което тя е информирана, че договорът е едностранно прекратен от дружеството и е обявена неговата предсрочна изискуемост.

Към настоящия момент размерът на погасеното от длъжника задължение по ДПК N9 ********** е в общ размер на 2290 лева. С плащанията си длъжникът е погасил част от номинала по заема в размер 2184.93 лева. Сумата от 25.07 лева  е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.“. Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК № ********, а именно „ КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР ТАКСИ ПО ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на ^ обезщетение за всички разноски, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс-и и друго съгласно действаща Тарифа..“. С плащанията си клиентът е заплатил 80 лева (осемдесет лева) от начислените такси по тарифа.

Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата Д.С.И. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в общ размер на 6183.63 лева (шест хиляди сто осемдесет и три лева и шестдесет и три ст.), от които главница в размер на 2805.77 лева (две хиляди осемстотин и пет лева и седемдесет и седем ст.), договорно възнаграждение в размер на 1520.42 лева (хиляда петстотин и двадесет лева и четиридесет и две ст.) и възнаграждение по сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 1857.44 лева (хиляда осемстотин петдесет и седем лева и четиридесет и четири ст.), представляващи неизплатено парично задължение по ДПК № ***********

В съответствие с изложеното, считат, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КП и СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.Следва да се отбележи също, че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по заема, което считам за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.

Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.

Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд- гр. Тетевен. По заявлението е образувано ч.гр.дело № 247/2019г. След като съдът е отхвърлил изцяло искането на дружеството за издаване на заповед за изпълнение на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е дадено указание за предявяване на осъдителен иск за вземането си, получено от заявителя на *********г.

Моли да бъде  постановено решение, с което бъде осъден длъжника Д.С.И., ЕГН ********** да заплати задълженията, възникнали на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ***********, в общ размер на 6183.63 лева (шест хиляди сто осемдесет и три лева и шестдесет и три ст.), от които главница в размер на 2805.77 лева (две хиляди осемстотин и пет лева и седемдесет и седем ст.), договорно възнаграждение в размер на 1520.42 лева (хиляда петстотин и двадесет лева и четиридесет и две ст.) и възнаграждение по сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 1857.44 лева (хиляда осемстотин петдесет и седем лева и четиридесет и четири ст.), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Моля да бъдат присъдени и направените разноски в заповедното и исковото производства.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника по делото.

От приложените по делото писмени доказателства,съдът приема за установено следното:

 Приложен е договор за потребителски кредит №********** „Профи кредит Стандарт“,сключен между страните на ********** година,в който е отразена за предоставена сума по кредита 3300.00 лева,срок на кредита-36 месеца,ГПР-49.89%,годишен лихвен процент 41.17% и дължима сума по кредита 5796.72 лева.По избран и закупен пакет от допълнителни услуги е отбелязано възнаграждение в размер на 2571.84 лева и общо задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги-8368.56 лева.

В договора са отразени съществените и несъществени елементи от договора за кредит.

Приложен е погасителен план по договора,с посочена месечна погасителна вноска общо в размер на 232.46 лева и крайна падежна дата-.******* година.

Представен е документ с наименование „Транзакции“ от дата ***********г,в който е отбелязана парична сума от 2065.43 лева,също извлечение от сметка към договор за потребителски кредит №*********,в което са отразени плащания от ответника на суми до ******г.

Представено е уведомително писмо до ответника,в което ищецът е обективирал изявление,че считано от ***** е прекратил едностранно сключения между страните договор за кредит,като уведомителното писмо и получено от ответника на дата **** година.

На решаващият състав е служебно известно  обстоятелството,че на ****г за претендираното вземане е депозирано заявление от ищеца/заявител/по чл.410 от ГПК,като с разпореждане от 22.04.2019г заповедният съд е отхвърлил изцяло молбата за издаване на заповед за изпълнение.С разпореждане от 27.05.2019г. на заявителя е указано,че може да предяви осъдителен иск срещу длъжника,в едномесечен срок от съобщението,като довнесе дължимата държавна такса.Съобщението е връчено на заявителя на дата *****г,а исковата молба е входирана в деловодството на съда на дата 04.07.2019 година,но е изпратена по куриер и пратката е предадена от ищеца на дата 03.07.2019 година.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съдът приема, че между страните са възникнали облигационни отношения по силата на договор за потребителски кредит и спрямо него следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.Изложените по-горе факти във връзка със сключването и прекратяването на договора не се оспорват от ответника/същият не е ангажирал становище в производството-нито отговор на исковата молба,нито становище в съдебно заседание/.

Спорен е въпросът относно наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, за които съдът е задължен да се произнесе служебно.

Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК регламентира изискванията за форма на договора за потребителски кредит (ДПК), а в чл.11, ал.1 се определя необходимото съдържание на договора за потребителски кредит.Неспазването на тези изисквания има за последица нищожност на договора, съгласно чл.22, ал.1 ЗПК. В чл.11, ал.2 е регламентирано, че Общите условия са неразделна част от ДПК и всяка страница се подписва от страните по договора.

Съпоставяйки клаузите на приложения по делото договор за потребителски кредит с посочените изисквания на ЗПК, настоящият съдебен състав приема, че договорът отговаря на изискванията за действителност. Спазено е изискването на чл.10, ал.1 за форма.Посочен е общият размер на кредита, съгласно чл.11, ал.1,т.7 ЗПК, лихвеният процент на кредита - чл.11, ал.1,т.9 ЗПК, определен на годишна основа, съгласно §1,т.4 ДР на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит- чл.11, ал.1,т.10 ЗПК, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и останалите изискуеми от разпоредбата на чл.11,т.20 условия.

В конкретния случай кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем поради спиране плащането от страна на длъжника, за което го е уведомил преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-на дата 12.03.2019г е получено уведомлението/изявлението/ на ищеца,която дата също не е оспорена от ответника. Съобразно изявлението на кредитора/ищеца/ за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и прекратяване/едностранно/на същия,преди депозиране на заявлението по чл.410  от ГПК,искането за незаплатената главница по договора,съобразно и приложения погасителен план и неоспореното от ответника извлечение по сметка към договора за потребителски кредит,се явява основателен и следва да бъде уважен.

 След  датата на обявяване на предсрочната изискуемост-****г.,длъжникът дължи само законна лихва за забавеното плащане на главницата, но не и възнаградителна лихва, тъй тя е обвързана с продължителността на ползване на предоставената в заем сума. В този смисъл се е произнесъл ВКС в ТР № 3 от 27.03.2019 година по тълк.дело № 3/2017 г. на ОСГТК, като е отрекъл правото на кредитора при предсрочна изискуемост на кредита да получи уговорената в договора за кредит възнаградителна лихва за времето от настъпване на предсрочната изискуемост до крайния срок на договора.

С оглед на това съдът приема, че кредитополучателят дължи на кредитора пълния размер на непогасения остатък от предоставената парична сума (главницата) и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/29.03.2019г./ до изплащане на задължението. До датата на предсрочната изискуемост *****г. задължението му включва главница и договорна лихва.Последната е в общ размер на 865.52 лева,за периода от ****г до ******* година/това е датата,на която реално изявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника и именно с нея съдът свързва настъпилите последици от обявяване на предсрочната изискуемост на вземането/.В настоящия случай не е налице хипотезата и съдът не коментира действието на ТР №8/2017 от 02.04.2019 г. на ОСГТК по т.д. № 8/2017г.,тъй като от приложеното уведомително писмо реално се установява,че преди депозиране на заявлението  по чл.410 от ГПК е била обявена на длъжника предсрочната изискуемост на кредита, от страна на  заявителя.

Съдът намира обаче,че посоченото възнаграждение от 2571.84 лева,респ.претендираната част от същото в размер на 1857.44 лева,за закупен допълнителен пакет услуги, противоречи на закона.Това възнаграждение по своя характер е дейност по усвояване и управление на кредита и с това споразумение се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. То противоречи и на добрите нрави, тъй като размерът му е приблизително еднакъв с този  на отпуснатия кредит. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на  ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.

Наред с изложеното, споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП, като неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните проявни форми на неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1, но по аргумент от т.19 следва че изброяването е примерно, а не изчерпателно.Към тези разпоредби препраща нормата на чл.24 от ЗПК.

Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

Ищецът е приложил по делото погасителния план към договора за потребителски кредит, от който може да се направи извод относно начина на формиране общия размер на месечните вноски, включващи главница, договорна лихва, вноска по пакет от допълнителни услуги.Съобразно този план  общият размер на дължимата от ответника главница по договора за потребителски кредит № **********г. е в размер на 2 805.77 лева и върху нея следва да заплати, на основание чл.86 ЗЗД, законна лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК пред РС-Тетевен/датата 29.03.2019г./ и до окончателното изплащане.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното производство.Съобразно изхода на производството,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 246.86 лева или по  123.43 лева разноски в заповедното производство и такъв размер на разноските в исковото производство,като от тази сума възнаграждението на юристконсулта се определя до размера на су,мата от 50.00 лева в заповедното и 50.00 лева в исковото производство.

Мотивиран от горното,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСЪЖДА Д.С.И.,ЕГН:********** *** заплати,на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, на „ПРОФИ КРЕДИТ България“-ЕООД,с ЕИК175074752,със седалище и адрес на управление в град София,бул.“България“ №49,бл.53Е,вх.В,представляван от Светослав Николаев Николов,Ирина Харалампиева Георгиева,Ондрей Локвенц,Ярослав Ян Чечински-управители,винаги от двама управители заедно,чрез пълномощника по делото юрисконсулт К. Стумбов,сумата от 3671.29/три хиляди шестстотин седемдесет и един лева и двадесет и девет ст./лева,от които главница в размер на 2805.77 лева и договорна лихва в размер на 865.52 лева за периода от ****г до ****г.,по договор за потребителски кредит №**** „Профи кредит Стандарт“,сключен между страните на ***** година,заедно със законната лихва върху главницата,начиная от ****г. до окончателното и заплащане,а за разликата до пълния претендиран размер на договорната лихва-до сумата от 1520.42 лева,отхвърля иска,като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ иска на „ПРОФИ КРЕДИТ България“-ЕООД,с ЕИК175074752,със седалище и адрес на управление в град София,бул.“България“ №49,бл.53Е,вх.В,представляван от Светослав Николаев Николов,Ирина Харалампиева Георгиева,Ондрей Локвенц,Ярослав Ян Чечински-управители,винаги от двама управители заедно,чрез пълномощника по делото юрисконсулт К. Стумбов,против Д.С.И. ***,Лов.облб.,за сумата от 1857.44 лева,представляваща възнаграждение по сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

            ОСЪЖДА Д.С.И.,ЕГН:********** *** заплати  на „ПРОФИ КРЕДИТ България“-ЕООД,с ЕИК175074752,със седалище и адрес на управление в град София,бул.“България“ №49,бл.53Е,вх.В,представляван от Светослав Николаев Николов,Ирина Харалампиева Георгиева,Ондрей Локвенц,Ярослав Ян Чечински-управители,винаги от двама управители заедно,сумата от 246.86/двеста четиридесет и шест лева и осемдесет и шест ст./лева-разноски,от които 123.43 лева в настоящето производство и 123.43 лева в заповедното производство по ч.гр.дело №247/2019г по описа на РС-Тетевен.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: