Решение по дело №777/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 204
Дата: 15 декември 2021 г. (в сила от 15 декември 2021 г.)
Съдия: Кристина Антонова Лалева
Дело: 20214400600777
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Плевен, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря В. В. В.
в присъствието на прокурора Дойчо Илиев Тарев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20214400600777 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. Г.
Г. срещу Присъда №71 от 21.10.2021 година постановена по НОХД
1775/2021 година по описа на Районен съд Плевен.
С обжалваната присъда Плевенския районен съд е признал подсъдимия
подсъдимия П. Г. Г. - роден на *** в град Д., област С. , живее в град С., ул.
„Р.” №*, партер /в момента се намира в Затвора Белене/, българин, български
гражданин, със средно образование, разведен, пенсионер, осъждан, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 20.12.2020г. в гр. П., при условията на
опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на
имот, отнел чужди движими вещи: 1 бр. велосипед „П.“, на стойност 175
лева, 1 бр. ъглошлифовъчна машина „Р.“ АС 34/115мм., на стойност 45,00
лева, 2 бр. дъмбели (гири) по 5 килограма, 1 всяка на стойност 35,00 лева и 2
броя смесителни батерии, всяка на стойност 10 лева, вещи на обща стойност
1
310,00 лева от владението на собственика Н. Д. Д. от гр. П., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.
196, ал.1,т. 2 вр. чл.195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и
б.“б“ от НК поради което и на основание чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58а ал.4
от НК, вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК и му определлил наказание в размер на 1/една/
година и 6/шест/ месеца лишаване от свобода , което да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим. Осъдил на основание чл. 189, ал.3 от
НПК подсъдимият да заплати направените деловодни разноски в размер на
139,33 лв. по сметка на ОДМВР Плевен.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за несправедливост на
наложеното наказание и се иска намаляването му към минималния предвиден
от законодателя размер за този вид наказание.
Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна
прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдена.
Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията,
съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло
правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първата инстанция е проведено по реда на Глава
27 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт и е направил самопризнание
одобрено от съда.
За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е
извършил пълноценен анализ на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и е приел за установено от фактическа страна
следното:
На 20.12.2020 година подсъдмият П.Г. се намирал в гр. П.. Същият
минавал по ул. „С.С.“ №*, когато видял, че входната врата на вход "*" е
отворена и решил да извърши кражба на вещи от някоя от мазите във входа.
2
Влязъл във входа, взломил вратата на маза, стопанисвана от свидетеля Н. Д.
Д., изкривил халката на катинара, с която била заключена вратата на мазата,
така проникнал в нея, откъдето отнел следните чужди движими вещи: 1 бр.
велосипед „П.“, 1 бр. ъглошлифовъчна машина „Р.“ АО 34/115мм., 2 бр.
дъмбели (гири) всяка по пет килограма и 2 броя смесителни батерии. Всички
вещи били собственост на Н. Д. Д.. След като отнел вещите подсъдмият Г. се
разпоредил с тях, като в себе си задържал двата броя смесителни батерии,
поставяйки ги в носения от него куфар. Около обяд на същата дата,
свидетелят В. С., който живеел в същия вход, се прибирал от работа.
Влизайки във входа забелязал, че общата врата на мазите е в притворено
положение, като едното й крило било подпряно с куфара . Ключът за
осветлението бил включен, лампите не светели, след което чул шум идващ от
мазите. Свидетелят С. тръгнал към мазите, за да види какво се случва, като
пред мазата на свидетеля установил подсъдимия П.Г. и го извел от мазите.
Подсъдмият Г., излизайки от общата врата на мазите взел куфара, с който
била подпряна вратата. Свидетелят С. уведомил за случилото се своя съсед-
свидетеля Д., който се явил на мястото и видял, че вратата на мазата му е
взломена, в отворено положение, като са изкривени халките на катинара,
който преди това бил в заключено положение. Свидетелят Д. установил, че от
мазата липсват вещите, отнети от подсъдмия Г..
Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно
фактите, са събрани по време на досъдебното производство чрез подробен
разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на писмените
доказателства по реда на чл.283 от НПК. По тези съображения въззивният съд
приема, че изводите на първата инстанция относно фактите по делото са
правилни, обосновани и законосъобразни, поради което възприема
фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция. Не се
установява в хода на досъдебното производство да са допуснати нарушения
на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата.
От така установените факти районният съд е направил правилния
извод, че с действията лицето, спрямо което се провежда наказателното
производство е осъществило престъпния състав по чл. и по чл.196 ал.1 т.2,
във вр. с чл.195 ал.1 т.3, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 буква „ а ” и
буква “б“ от НК . Съдът правилно е приел, че са налице както елементи от
3
обективна, така и от субективна страна на деянието. Относно квалификацията
на деянието като опасен рецидив данни се черпят от свидетелството за
съдимост на подсъдимия, от където се установява, че С Определение по
НОХД № 2581/2018 година по описа на Софийски районен съд, било
одобрено споразумение, с което обв. Г. се признал за виновен, за това че на
08.02.2018 година е извършил престъпление по чл. 196,ал. 1, т. 2 вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 ,б.“а“ и б.“б“ от НК,
като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
което да се изтърпи при първоначален строг режим. Определението влязло в
сила на 12.02.2018 година. Наказанието е изтърпяно на 08.02.2020 година. С
Определение по НОХД № 2208/2017 година по описа на Софийски районен
съд, било одобрено споразумение, с което обв. Г. се признал за виновен, за
това че на 05.12.2016 година е извършил престъпление по чл. 196,ал. 1, т. 1 вр.
чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал. 1 ,б.“а“ и б.“б“ от НК, като му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да се изтърпи
при първоначален строг режим. Определението влязло в сила на 23.03.2017
година. Наказанитео е изтърпяно на 11.08.2017 година. Въззивният съд счита,
че правните изводи, направени и изложени от решаващия съд, относно
квалификацията на деянието и извършителя, са правилни и последователни.
При определяне на вида и размера на наказанието
първоинстанционният съд правилно е преценил обществено-опасния характер
на деянието и дееца, тежестта на самото увреждане, конкретната фактическа
обстановка при извършване на деянието, и е определил наказание при
условията на при условията на чл.58а ал.4, вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК и е
определил наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА «Лишаване от
свобода» за престъплението ,което да бъде търпяно при първоначален «Строг
« режим . Въззивната инстанция приема, че наказанието е правилно
уразмерено, като е взета предвид високата степен на обществена опасност на
лицето и относително по-ниската обществена опасност на самото деяние. В
този смисъл възраженията за несправедливост на наказанието са
несъстоятелни.
Въззивният съд не установи при изготвяне на мотивите на
първоинстанционната присъда да са допуснати каквито и да е било
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. В мотивите си
4
районният съдия е отговорил задълбочено и съобразно изискванията на чл.301
от НПК на всички въпроси, поставени от закона. Посочил е въз основа на
какви доказателства е направил своите изводи относно фактическата и
правната страна на деянието (които изводи се споделят напълно от въззивния
съд), приложил е правилно закона и е постановил законосъобразна и
справедлива присъда. Обсъждането на доказателствата е подчинено на
правната и житейската логика, съобразено е с разпоредбите на закона и при
категорично установеното авторство на деянието от подсъдимия и на
неговата вина, е настъпила и единствено възможната последица за
противообщественото му поведение - осъждане и налагане на наказание.
Изводите на съда са съобразени с доказателствата по делото и правилата на
логиката и са направени при спазване на процесуалните правила относно
събирането, проверката и преценката на доказателствата, като установените
факти са подведени под правилния наказателен закон и е определено
наказание, съответстващо на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства при пълно съобразяване на целите на наказанието, установени
в чл.36 от НК. Даден е приоритет на специалната превенция и е определено
сравнително ниско наказание, като по този начин първоинстанционният съд
се е показал хуманен и снизходителен към подсъдимия.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови
своето решение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Плевенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №71 от 21.10.2021 година постановена
по НОХД 1775/2021 година по описа на Районен съд Плевен.

Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6