№ 1877
гр. София, 21.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Частно гражданско дело № 20211110125550 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 63624/2021 г. от длъжника с искане за допълване в частта за
разноските на Разпореждане № 15909/13.09.2021 г., с което заповедта по чл. 410 ГПК е
обезсилена и производството е прекратено, като бъде присъдено на длъжника адвокатско
възнаграждение в размера съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подадено становище от заявителя, в което възразява
срещу искането за присъждане на разноски. Счита, че на длъжника не се дължат разноски за
заповедното производство, като се позовава на съдебна практика. Релевира възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар и моли за намаляването му до
нормативно установения минимум.
Съдът намира, че искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е направено в законоустановения
срок, поради което се явява допустимо.
По същество молбата е частично основателна по следните съображения:
С Разпореждане № 15909/13.09.2021 г. е обезсилена издадената по делото Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
С възражението по чл. 414 ГПК е направено искане за присъждане на длъжника на
адвокатско възнаграждение, като са представени доказателства за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 450 лв.
В Разпореждане № 15909/13.09.2021 г. съдът е пропуснал да се произнесе по
претенцията на длъжника, който пропуск следва да бъде отстранен по реда на чл. 248, ал. 1
ГПК.
По възражението на заявителя, че в заповедното производство не се дължат разноски
на длъжника, съдът отчита, че цитираните определения на ВКС, с които е обосновано това
възражение, са постановени при различно развитие на делото – по дела, при които е бил
1
предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК като продължение на заповедното производство,
в който случай ВКС приема, че няма основание длъжникът да бъде възмездяван двукратно
за едно и също нещо, защото възмездяването за дублираща се адвокатска защита,
кумулативно – по подаване на възражение по чл. 414 ГПК и по защитата срещу иска по чл.
422 ГПК, би представлявало злоупотреба с право /чл. 3 ГПК/, тъй като възражението няма
самостоятелен характер и е само формална предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. В случая обаче се касае за хипотеза, при която в резултат на упражненото от
длъжника право на възражение срещу издадената заповед се е стигнало до обезсилване на
заповедта поради непредявяване на иск и прекратяване на производството, т.е. заповедното
производство не е прерастнало в исково, като това развитие на делото е следствие именно от
подаденото от длъжника чрез процесуалния му представител възражение. Следователно
налице е акт, с който приключва делото в съответната инстанция, поради което и на
основание чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе по искането за разноски, а съгласно чл.
78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, какъвто
именно е настоящият случай. Ето защо съдът намира, че на длъжника се дължат разноски за
заповедното производство, след като осъществената от него защита срещу заповедта, макар
и чрез формално средство – подаване на възражение срещу заповедта, в крайна сметка се е
оказала ефективна.
Основателно е възражението на заявителя за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от длъжника, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност – касае се за заповедно производство, по което извършената от адвоката работа се
изчерпва с подаване на възражение срещу заповедта. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 5
ГПК адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до нормативно установения в
чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимум от 300 лв.
По изложените съображения молбата за допълване на разпореждането в частта за
разноските е частично основателна – за сумата от 300 лв., а в частта, с която се претендира
по-голямо адвокатско възнаграждение, следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА в частта за разноските Разпореждане № 15909/13.09.2021 г.,
постановено по ч. гр. д. № 25550/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОСЪЖДА
ФИРМА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, АДРЕС, да
заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на Х. П. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, АДРЕС, сумата от 300 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 63624/2021 г., подадена от Х. П. Х., в
2
останалата й част.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3