№ 955
гр. Варна, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. П.
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500870 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от Р. Б.
К. от гр.Варна, срещу решение №553/21.02.23г. по гр.д.№1632/22г. на ВРС, с което е
признато за установено в отношенията между ищеца А. Й. Б. и ответника Р. Б. К., че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1500лв., дължима по запис на заповед, издаден на
20.07.2021г., с падеж 5.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението в съда 29.11.2021г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.№17163/2021г. по описа на РС –
гр.Варна, на основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.535 от ТЗ;
отхвърлен е предявеният от Р. Б. К. срещу А. Й. Б. насрещен иск за осъждане на А. Й. Б. да
заплати на Р. Б. К. сумата от 2180лв. търсена като представляваща неплатен остатък от
уговорено възнаграждение по договор за изработка на мебели за спалня, на осн. чл.266, ал.1
от ЗЗД, отхвърлен е и предявеният от Р. Б. К. срещу А. Й. Б. в условие на евентуалност иск
за осъждане на А. Й. Б. да заплати на Р. Б. К. сумата от 2180лв., дължима за изработването
на обзавеждане за спалня, без възлагане от страна на А. Й. Б., но приети и ползвани от
последния, на основание чл.61 от ЗЗД.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението и постановяването му при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Счита, че неправилно ВРС не е разгледал и обсъдил
приетата по делото съдебно-техн.експертиза, поради което е формирал противоречиви на
1
установеното от вещото лице изводи за недоказано изпълнение на договора за изработка.
Счита, че неправилно съдът не е обсъдил показанията на свидетелите И.К. и Б.К., които
лично участвали в изработването и монтажа на мебелите, а вместо това е кредитирал
показанията на св.Ж. и В. и е приел, че възнаграждението по договора за изработване на
обзавеждане на спалня е платено. Навежда оплакване, че неправилно съдът е формирал
извод за нищожност на договора за изработка, както и неправилно се е произнесъл по
предявения в евентуалност иск с правно основание чл.61 ЗЗД. Оспорва и извода на съда за
липсата на каузална връзка между издадения запис на заповед и договора за изработка.
Моли да бъде отменено решението, като бъде отхвърлен устан.иск и се уважи насрещния
иск.
В срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна А. Й. Б. е постъпил отговор, с който счита решението за правилно и
моли жалбата да бъде оставена без уважение.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от А. Й. Б. против Р. Б. К.
иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК вр. чл.535 от ТЗ за приемане за
установено, че Р. Б. К. дължи на А. Й. Б. сумата в размер на 1500лв, представляваща
непогасена главница по запис на заповед, издаден на 20.07.21г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от подаване на заявлението в съда – 29.11.21год. до окончателното й
изплащане, за което вземане е издадена заповед №6759/30.11.21г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.г.д.№17163/2021г. на ВРС.
В исковата молба поддържа, че на 20.07.21г. ответникът е издал запис на
заповед, по силата на който се задължил да заплати на ищеца сумата от 1500лв, като
падежът бил определен на 05.08.21г. Излага, че на определения падеж задължението не било
изплатено, поради което било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист, по което била издадена заповед за изпълнение и
изп.лист по ч.гр.дело №17163/2021г. на ВРС срещу длъжника, като в законоустановения срок
постъпило възражение от него.
В отговор на исковата молба Р. Б. К. счита иска за неоснователен и моли да
бъде отхвърлен. Твърди, че между страните били налице облиг.отношения във връзка с
обзавеждане на имот на ищеца в ***, като всяка поръчка за изработване на определено
обзавеждане за помещенията в имота представлявала отделен договор за изработка. Излага,
че на 20.07.21г. след уточнения ищецът поръчал на ответника изработването на обзавеждане
на спалня, което включвало легло, две нощни шкафчета, ламперия над леглото, секция с
шкаф за телевизор, при договорено възнаграждение 3680лв, което не включвало монтажа на
мебелите. Сочи, че на 20.07.21г. като гаранция за изпълнение на договора издал запис на
заповед с падеж 05.08.21г. за сумата от 1500лв. Твърди, че изпълнил задълженията си като
изработил поръчаното и обзавеждането било доставено и монтирано до края на м.10.22г.
Излага, че част от възнаграждението в размер на 1500лв било заплатено на 20.07.21г., като
остатъка следвало да бъде заплатен на 05.08.21г., която дата била и падеж на задължението
2
за изработване на обзавеждането. Счита, че задължението по записа на заповед било
погасено с изпълнението на договора за изработка и не се дължало.
По делото са предявени и насрещни искове от Р. Б. К. против А. Й. Б., с
правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от
2180лв, представляваща неизплатен остатък от дължимо възнаграждение по договор за
изработка на обзавеждане за спалня от 20.07.21г., а в евентуалност с правно основание чл.61
ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2180лв, представляваща неизплатена
част от стойността на изработено обзавеждане за спалня.
Ищецът по насрещния иск твърди, че между страните били налице
облиг.отношения във връзка с обзавеждане на имот на ищеца в ***, като всяка поръчка за
изработване на определено обзавеждане за помещенията в имота представлявала отделен
договор за изработка. Излага, че на 20.07.21г. след уточнения ищецът поръчал на ответника
изработването на обзавеждане на спалня, което включвало легло, две нощни шкафчета,
ламперия над леглото, секция с шкаф за телевизор, при договорено възнаграждение 3680лв,
което не включвало монтажа на мебелите. Твърди, че изпълнил задълженията си като
изработил поръчаното и обзавеждането било доставено и монтирано. Излага, че част от
възнаграждението в размер на 1500лв било заплатено, като останала неизплатена част от
възнаграждението в размер на 2180лв, която била дължима. Излага, че при недоказаност
съществуването на договор за изработка, то изработването на обзавеждането за спалня
съставлява водене на чужда работа, като ищецът бил положил грижата на добър стопанин,
работата била предприета уместно и добре водена в интерес на ответника.
В отговора на насрещния иск ответникът по него оспорва предявените искове
по основание и размер. Не оспорва наличието на договорно правоотношение между
страните, но твърди, че същото е сключено през м.09.20г. със срок на изпълнение м.03.21г.
Твърди, че е заплатил на ищеца пълния размер на договорената цена от 3680лв, като
плащането било извършено в брой в началото на м.10.20г. Твърди, че ищецът е изработил
само част от договореното.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415 от ГПК вр. чл.535 от ТЗ и чл.266, ал.1 ЗЗД за процесуално допустими, поради което и
дължи произнасяне по същество на спора.
3
Видно от приложения по делото запис на заповед, издаден на 20.07.2021г.,
място на издаване гр.Варна, и с падеж 05.08.21г., Р. Б. К., се е задължил да заплати
безусловно, без протест, въз основа на този запис на заповед на А. Й. Б. сумата от 1500лв.
По делото между страните няма спор, че помежду им е сключен договор за
изработка на обзавеждане на спалня в имот, находящ се в ***, което включвало легло, две
нощни шкафчета, ламперия над леглото, секция с шкаф за телевизор, при договорено
възнаграждение 3680лв. При тези съвпадащи твърдения на страните изводът на ВРС за
нищожност на договора поради неопределен обем на договореното е несъстоятелен. За да е
налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. В случая
страните не спорят относно предмета на договарянето и определянето му по начин,
достатъчен за индивидуализиране на дължимата по договора престация, поради което и
липсва основание за обявяване на процесната сделка за нищожна.
Независимо от това съдът намира, че по делото не е доказана твърдяната
обезпечителна връзка между записа на заповед и наведеното от ответника с отговора
каузално правоотношение. В отговора си ответникът е посочил, че записът на заповед е
издаден за обезпечаване на задължението на изпълнителя Р.К. по горепосочения договор за
изработка. Същият обаче въпреки носената от него доказ.тежест не е ангажирал нито преки,
нито косвени доказателства, които да установяват безспорно така твърдяната гаранционно-
обезпечителната функция на процесния запис на заповед. Само фактът на сключен между
страните договор за изработка не е достатъчен, за да обоснове извод, че именно във връзка с
изпълнението на задълженията на ответника по него е издаден записа на заповед, още
повече, че самият ответник сочи наличието на облиг.отношения по „поредица от договори
за изработка“. Следователно в процеса е останала недоказана твърдяната от ответника
връзка между записа на заповед и конкретното каузално правоотношение.
Съгласно съдебната практика / Решение №202/9.12.2014г. по т.дело
№600/2012г. на ВКС / ищецът – поемател по запис на заповед, за съществуване вземането,
по която е предявил иска по чл.422, ал.1 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от
издателя задължение за плащане, както и да доказва възникването и съществуване на
вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника като издател,
по повод или във връзка, с които е издаден записа на заповед. При въведена от ответника
кауза той носи доказателствената тежест за установяване на тези твърдения. За да премине
доказателствената тежест у ищеца ответникът следва да докаже връзката между процесния
запис на заповед и твърдения договор, задължението по което е поддържал, че обезпечава с
менителничния ефект.
Ищецът в исковата молба не е въвел твърдения, че записът на заповед е
издаден за обезпечение на съществуващо каузално правоотношение, а в хода на процеса, в
становище по отговора оспорва твърденията на ответника за обезпечителния характер на
ценната книга. В евентуалност, ако се приеме, че записът на заповед обезпечава
изпълнението на поръчката, то счита, че следва да се приеме, че същият обезпечава
вземането на ищеца, съответстващо на платеното от него, но неизработено и недоставено от
4
ответника обзавеждане. Доколкото обаче не се установява твърдяната от ответника каузална
причина за издаване на записа на заповед, и предвид заявяването на такава от ищеца
единствено в евентуалност, то съдът намира, че тези евентуални твърдения на ищеца не
следва да бъдат разглеждани.
При неоснователност на релативното възражение на ответника ищецът не
дължи доказване на възникване/съществуване на каузално правоотношение, по повод на
което е издадена ценната книга.
Предвид гореизложеното, при безспорния по делото факт за наличие на
редовен от външна страна менителничен документ, както и при липсата на ангажирани от
длъжника доказателства за погасяване на менителничния дълг, са налице основанията за
признаване на отразеното в заповедта парично вземане за съществуващо.
Що се касае до предявените насрещни искове съдът съобрази следното:
Както бе посочено по-горе страните не спорят, че помежду им е сключен
договор за изработка на обзавеждане на спалня в имот, находящ се в ***, което включвало
легло, две нощни шкафчета, ламперия над леглото, секция с шкаф за телевизор, при
договорено възнаграждение 3680лв.
Съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД правото на изпълнителя да получи дължимото
възнаграждение възниква при наличието на следните предпоставки: изпълнение на
възложените с договора работи и предаване на изпълнението, с което се поражда и
корелативното задължение на поръчващия да заплати възнаграждението, който е носител и
на задължението да приеме изпълнената работа.
В случая ищецът по насрещния иск навежда твърдението, че е изработил и
доставил в цялост договореното обзавеждане, за което му било заплатено част от
възнаграждението в размер на 1500лв. Тези твърдения обаче не се установяват от
доказателствата по делото. Събраните по делото показания на св.Б.К. и св.И.К., доколкото
същите се явяват синове на ответника, следва да се преценяват по реда на чл.172 ГПК.
Действително липсва забрана въз основа на заинтересовани свидетели да бъдат установени
факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които
вредят на противната страна. Показанията на тези свидетели обаче съдържат непълноти и
противоречия, поради които не може да се изключи възможността заинтересоваността на
свидетелите да е повлияла на достоверността на показанията им. Така свидетелите сочат, че
всичко, което било договорено било изпълнено, но както съдебно-техн.експертиза по
делото, така и другите свидетели св.Д.Ж. и св.М.В. сочат, че липсва ламперия над леглото,
като вещото лице не установява и следи от премахването на такава. От друга страна
установените от вещото лице следи от пробиване на отвори за закрепване на нощни
шкафчета, витрини, етажерка, за които в с.з. се пояснява, че само част от тях са след
демонтаж, съответстват преди всичко на показанията на св.Д.Ж. и св.М.В., които сочат, че е
имало разминаване във врати и цветове, че „не са пасвали и са монтирани, после са
изкарвани“. Отделно от това в показанията си св.Б.К. сочи, че работата по обзавеждането е
започнала през м.07.21г. и е приключила към месец август 2021г., а същевременно едва към
5
м.11.21г. спалнята била изцяло завършена, което противоречи на установеното от св.В., че
още към м.03.21г. в спалнята е имало легло, гардероб, тв шкаф. Св.Ж., от своя страна, също
сочи, че е посетил жилището малко след м.03-04.21г., и спалнята не била довършена, като
нямало ламперия над леглото. Горепосочените противоречия в показанията на св.Б.К. и
св.И.К. от своя страна обуславят некредитирането им.
Неоснователни са доводите на ответника за неправилно кредитиране от ВРС
на показанията на св.В. и св.Ж., доколкото същите отразяват техни лични непосредствени
впечатления, които не само не се опровергават от други доказателства, но и са съответни на
заключението на събраната по делото експертиза в частта относно извършеното изпълнение.
Видно от показанията на св.В., които както бе посочено по-горе съдът
кредитира, ищецът е заплатил на ответника обща сума от 9000лв за обзавеждане на
апартамента, в т.ч. и сумата за спалнята. Предвид така установеното плащане на
договореното по договора за изработка възнаграждение не е налице вземане в полза на
ответника, което обуславя неоснователност на предявения насрещен иск с правно основание
чл.266, ал.1 ЗЗД, поради което и същият следва да бъде отхвърлен.
Що се касае до предявения в евентуалност насрещен иск с правно основание
чл.61 ЗЗД, доколкото се установи, че страните са валидно обвързани от договор за
изработка, то отношенията между тях породени при и по повод изпълнение на това
правоотношение, следва да бъдат уредени на договорно, а не на извъндоговорно основание.
Воденето на чужда работа без пълномощие, е извъндоговорен източник на облигационни
отношения, който се явява неприложим в случай, че се установи, че между страните е
валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет, идентичен с предмета на
спорното право. Видно от изложеното в насрещния иск ищецът Р.К. претендира заплащане
на изработено обзавеждане, което обаче е уговорено и е предмет на договора за изработка,
поради което и липсва основание за ангажиране на извъндоговорната отговорност на
ответника за него. Предвид това предявеният иск с правно основание чл.61 ЗЗД се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
Решението на ВРС като краен резултат се явява правилно и следва да бъде
потвърдено, макар и по мотиви, различни от изложените от районния съд.
Предвид изхода от спора и направеното от въззиваемата страна искане, в
тежест на въззивника следва да се присъдят направените пред втората инстанция съдебни
разноски в размер на 520лв –адв.хонорар.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №553/21.02.2023г., постановено по гр. д.
№1632/2022г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА Р. Б. К., ЕГН **********, с адрес ****, ДА ЗАПЛАТИ на А. Й. Б.,
6
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 520лв, представляваща сторените съдебно-
деловодни разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7