Определение по дело №580/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 №………../……….05.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

търговско дело №580 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х.Н.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения му особен представител адв.Д С, съдебен адрес:***, против Решение №22/11.02.2019г. по гр.д.№378/2018г. по описа на РС Девня, в частта, с която е уважен предявения от “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33 представлявано от В Д В, против жалбоподателя, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемия сумата от 407.63лв., представляваща общ сбор от задълженията за консумирана и незаплатена вода и В и К услуги по партида с абонатен №2262081, по фактури издадени през периода 18.03.2015г.-13.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-14.06.2017г. до окончателното ѝ, изплащане и сумата от 67.84лв., представляваща сбор от мораторна лихва за периода от падежа на съответната фактура до 07.06.2017г., за които задължения е издадена Заповед №352/15.06.2017г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№557/2017г. по описа на ДРС.

В жалбата се излага, че решението на РС Девня, в атакуваната му част, е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, и постановено при допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че е налице процесуално нарушение, тъй като след приемане на нови писмени доказателства в първото по делото съдебно заседание, съдът не е разпределил точно и ясно доказателствената тежест между страните, не е указал на ответника тежестта на доказване, която носи с оглед на оспорените новоприети по делото писмени доказателства, представени от ищцовата страна. На следващо място се поддържа, че съдът, е формирал погрешни изводи за приложимост на разпоредбата на § 1, ал,1, т.2, б.“б“ от ЗРВКУ, респективно, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът като потребител дължи заплащане на предоставени В и К услуги. Сочи се, че по делото не е доказано, че между ищеца и ответника е налице валидно облигационно отношение за предоставяне на В и К услуги. Сочи се, че в представените от подкрепа на горното, карнетни листи като потребител е посочено лицето Т П П, като на единият карнет е извършена корекция на ръка, като е задраскано името на титуляра, а над него е изписано името на ответника и срещу тази поправка не е положен негов подпис, който да го ангажира. Поддържа се, че от карнетите, е видно, че абонатът е Т П П, а не ответника. Оспорват се изводите на съдът, че Т П е представител на ответника, както и че за претендираните суми е налице валиден отчет на реално доставено количество на услугите. Поддържа се, че ищецът не е доказал реалния обем на твърдените за доставени В и К услуги, като сочи, че заключението на ССч.Е и справка за недобора не са годни доказателства в тази насока.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при постановяването му, съдът е съобразил всички доказателства по делото и е обсъдил задълбочено твърденията и възраженията на страните по спора. Оспорват се доводите на въззивника за недоказаност на претенциите, като се сочи, че с подписа си върху представеният карнет за абонат с абн.№2262081, абоната удостоверява неизгоден за себе си факт, като едновременно с това удостоверява, че е запознат и е съгласен с начисленото количеството В и К услуги за последния месец, както и с доставеното количество услуги в предходния период, тъй като показанията за съответния месец, отчетени на водомера са сбор от количество доставени В и К услуги за предходните месеци. Поддържа се, че възражението за негодността на карнета като доказателство, тъй като в него е записано друго име, а над него с химикал е изписано името на ответника, е неоснователно. Сочи се, че ответника не е спазил ОУ на Дружеството, при промяна на собственост да уведоми В и К оператора, като след извършена служебна справка ищеца е установил, че именно П., е собственик на имота и служебно е нанесло корекции в карнета. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.

Жалбоподателят е направил искане за назначаване на съдебно почеркова експертиза, която да установи авторството на положените подписи за абонат по двата карнетни листа, приети като доказателства по делото, без обаче да е изложил съображения за допуснати от РС Варна процесуални нарушения при произнасяне по направените доказателствени искания, което да обосновава приложението на чл.266, ал.3 от ГПК. Наред с това видно от протокола от проведеното о.с.з., представителят на е присъствал при представянето на документите, като е оспорил тяхната относимост и доказателствена стойност като е изложил становище за неяснота на авторството на положените подписи върху документа, но не е оспорил автентичността на подписите като заяви че същите не са положени от потребителя. Оплакването за допуснати от съдът нарушения при разпределение на доказателствената тежест, са неоснователни, тъй като същата е разпределена у указана правилно, като липсва задължение за указване на страната, че може или следва да оспорва истинността на документ. Ето защо искането за назначаване в настоящото производство на СПЕ, е преклудирано и като такова, следва да се остави без уважение.

С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на Х.Н.П., против Решение №22/11.02.2019г. по гр.д.№378/2018г. на РС Девня, в частта, с която е уважен предявения от “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, против жалбоподателя, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемия сумата от 407.63лв., представляваща сбор от задълженията за консумирани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен №2262081, по фактури издадени през периода 18.03.2015г.-13.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-14.06.2017г. до окончателното ѝ изплащане, и сумата от 67.84лв., представляваща сбор от мораторна лихва за периода от падежа на съответната фактура до 07.06.2017г., за които вземания е издадена Заповед №352/15.06.2017г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№557/2017г. по описа на ДРС.

ОСТАВЯ без уважение искането на въззивника за допускане на СПЕ, със задача да се даде заключение за авторството на положените подписи за абонат по двата карнетни листа, приети като доказателства по делото.

НАСРОЧВА производството по в.т.д.№580/2019г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 05.06.2019г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

           2.