Решение по дело №7052/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261723
Дата: 15 март 2021 г. (в сила от 15 март 2021 г.)
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20201100507052
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

N.

гр.София 15.03.2021 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Г.О., IV-„В“ състав в откритото съдебно заседание на 15.12.2020 г. в състав:

                                                           Председател: Елена Иванова

                                  Членове: Димитър Ковачев                                                                                 

Йоана Генжова

при секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 7052/ 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „А.Б.“ ЕАД (с предишна фирма М. ЕАД) срещу решение № 77076 от 27.04.2020 г. по гр. д. № 41890/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 75 състав, с което е уважен предявеният от И.В.П. иск с правно основание чл. 128 от КТ за заплащане на сумите от 305,44 лева трудово възнаграждение за м. Април 2016г. и 113,65 лева – трудово възнаграждение за м. Юни 2016г. ведно със законна лихва от датата на исковата молба.

Излагат се доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност, поради погрешен извод на СРС за липса на дадено от работника съгласие за извършване на удръжки по чл. 272 КТ.

Въззиваемия оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението.

СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност СГС е ограничен от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

От фактическа страна няма спор между страните, че въззиваемия е работил при въззивника на длъжност търговски консултант.

Няма спор и че на посочената в исковата молба и в отговора дата 08.02.2016г. в магазина, в който е работил ищецът е настъпила липса на стока-телефон „Самсунг“.

Няма спор и за направени удръжки на горепосочените суми от възнаграждението на въззиваемия.

Не се спори и се установява от длъжностната характеристика, че ответника заема отчетническа длъжност.

Спора се концентрира върху въпроса дали е било налице изискуемото съгласие на работника за направата на удръжки.

Въззивника е представил и не е оспорена от ищеца, подписана на 13.01.2016г. декларация, че е съгласен да се правят удръжки от неговото възнаграждение в случай на липси.

За да уважи иска СРС е приел, че така подписаната декларация е обща и не съдържа съгласие за удръжки за конкретно установени липси.

СГС споделя тези изводи. КТ и съдебната практика допускат при пълна имуществена отговорност- тя да се реализира и извънсъдебно, но за да се случи това СГС счита, че е необходимо писменото съгласие на работника, което трябва да се отнася за конкретно установена липса, която да е настъпила преди даване на съгласието. Нормативната уредба на удръжките на суми от трудовото възнаграждение е в защита на работника и има императивен характер. В закона чл. 272 КТ са уредени изрично и изчерпателно случаи на удръжки без съгласие на работника. Във всички останали случаи е необходимо съгласие и то трябва да е дадено по конкретен повод за конкретен размер на удръжката.

Практиката на която се позовава въззивника е постановена именно за случаи, в които работника е дал съгласие за удръжка след като е констатирана конкретна липса, а не преди тя да е настъпила, какъвто е процесния случай.

Съгласието за удръжка представлява признание за наличие на основание за ангажиране на отговорност и нейния размер и поради това е невъзможно да се отнася до вреди от липси, които все още не са настъпили, защото липсва яснота за вида и размера на отговорността.

От датата на представената декларация - 13.01.2016г. се налага извод, че тя може да служи като основание за удръжки само за случаи на липси настъпили, респективно открити преди нейното подписване, а процесния не е такъв.

Предвид пълното съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на РС решението следва да се потвърди.

При този изход на делото право на разноски има само адвокатът на въззиваемия за оказаното безплатно процесуално представителство. Минималния хонорар съгласно Наредба 1/2004г. на Висш адвокатски съвет е 300,00 лева, които следва да се присъдят в полза на адвоката.

 

Водим от горното Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 77076 от 27.04.2020 г. по гр. д. № 41890/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 75 състав,

Осъжда „А.Б.“ ЕАД да заплати на адвокат  Л. Р. С. от САК със служебен адрес ***, офис 501 на основание чл. 38 от ЗА сумата, от 300 лева (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател :                                 Членове  :  1.                                   2.