Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 12.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия
Христова а.х.д. № 344/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.145 и
сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП).
Административното дело е образувано по жалба на С.Л.С.
с ЕГН **********, постоянен адрес *** и посочен адрес за призоваване гр.
Ябланица, обл. Ловеч, пл. „Възраждане” №3, подадена против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-0996-000332 от 15.08.2022г.,
издадена от Началника на Районно управление Монтана към ОДМВР Монтана. С
оспорената ЗППАМ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
по чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС Опел Зафира
с рег. №***за срок от шест месеца.
Първоначално жалбата е подадена пред Административен
съд Монтана, където е образувано адм. дело №357/2022г. по описа на този съд. С
Определение от 16.09.2022г. производството по делото е прекратено и делото
изпратено по подсъдност на Административен съд Ловеч поради адреса на оспорващия.
В жалбата се излага, че заповедта за прилагане на ПАМ
е незаконосъобразна и неправилна, издадена
в противоречие на материалния закон и неспазване на установената форма, предвид
обстоятелството, че административният орган като правно основание е посочил
само чл.171, т.2а от ЗДвП, но не и конкретната хипотеза, предвид съдържащите се
две предложения, разписани съответно в б.”а” и б.”б”. Твърди се липсата на
мотиви в издадената ЗППАМ относно продължителността на срока за налагането й,
представляващо нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В жалбата се излага, че
автомобилът е бил предоставен от собственика му на М.Ц., тъй като последният
имал сериозен здравен проблем в семейството си и спешно му се налагало да
пътува до дома си в***общ. Бойчиновци. Твърди се, че
жалбоподателят не е знаел, че Ц. е неправоспособен водач, след като последният
му съобщил, че има СУМПС. По тези съображения се иска съдът да отмени оспорената
заповед.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован не
се явява, не се представлява и не ангажира становище.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не се
представлява и не ангажира становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.08.2022г. на М.Л. Ц. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 315843 от
същата дата (л.11) за това, че на 13.08.2022г. около 21:30 ч. в с. Владимирово,
ул. „Лютенска дружина” управлява лек автомобил Опел Зафира с рег.№ *** без
да притежава СУМПС, неправоспособен – нарушение на чл.150 от ЗДвП. С акта са
иззети СРМПС №********* и два броя регистрационни табели на автомобила с ДКН ОВ
*** ВМ.
АУАН е подписан без възражение и връчен на М.Ц. на датата
на съставянето му.
За горното нарушение и въз основа на съставения АУАН бл.№
315843/13.08.2022г., Началникът на РУ към ОДМВР
Монтана, РУ Монтана издава оспорената в настоящото производство заповед за
прилагане спрямо С.Л.С. на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС Опел Зафира с рег.№ *** за срок от 6
месеца (л.10). Мотивите на органа са, че С.С. като собственик на процесния лек
автомобил допуска/предоставя управлението му на неправоспособен водач – М.Л. Ц. от с. Владимирово,
който не притежава СУМПС.
По делото са представени съответните доказателства за
компетентност на издателите на АУАН и ЗППАМ (л.12 и л.13), за собственост на
автомобила (л.19), справка за нарушител (л.14-л.18 вкл.).
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок
по чл.149, ал.1 от АПК. ЗППАМ № 22-0996-000332 от 15.08.2022г. на Началника на РУ Монтана е връчена лично на С.Л.С. на 12.09.2022г., видно от отбелязването на същата, а
жалбата е постъпила при административния орган на 16.09.2022г., вх.№ 1919. Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя
на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като
адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно
компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областна дирекция
на МВР Монтана е служба за контрол по ЗДвП – Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.
на Министъра на вътрешните работи (л.13). Съобразно предоставената в закона възможност,
Директорът на ОД на МВР Монтана със своя Заповед № 301з-1411/07.06.2017г. (л.12)
е оправомощил по т.5 Началника на РУ Монтана, да прилага с мотивирана заповед
принудителни административни мерки по Закона за движението по пътищата. Именно
последната заповед на Директора на ОДМВР Монтана е цитирана в оспорената ЗППАМ
като оправомощаваща нейния издател. Нарушението е извършено в с. Владимирово,
област Монтана. Поради изложеното съдът приема, че обжалваният административен
акт е издаден от валидно оправомощен материално и териториално компетентен
орган, а именно – от Началника на РУ Монтана към ОДМВР Монтана.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа всички законово изискуеми реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59,
ал.2 от АПК. Посочени са фактически основания за издаване на заповедта, като е
посочен с номер и дата АУАН, с който е установено извършеното нарушение, посочена
е датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е конкретното
МПС, управлявано от неправоспособния М.Л. Ц., собственикът
и регистрационния номер на същото, както и е описано извършеното нарушение.
АУАН също е съставен в установените от закона форма и ред, поради което е и
валидно доказателство, обвързващо съда във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по
отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните факти
не създават съмнение или неяснота относно характера на нарушението – на
правилата за движение по пътищата. В ЗППАМ нарушението е посочено ясно и
непротиворечиво както цифрово, така и текстово – управление от неправоспособен
водач на МПС, собственост на друго лице. Противно на твърденията на
жалбоподателя, в ЗППАМ е посочена точната хипотеза на правната норма, а именно,
както в заглавната част, така и в диспозитивната част на заповедта е посочено,
че е нарушена б.”а” на чл.171, т.2а от ЗДвП. С оглед на изложеното съдът
приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт при изяснена фактическа
обстановка.
Не се установява от съда да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на
оспорения акт, такива не се твърдят и в жалбата. АУАН е съставен и връчен на
нарушителя при спазване на специалната процедура по ЗАНН, като нарушението е
безспорно установено, заповедта е издадена въз основа на този акт и е връчена
на оспорващия. Описаните факти не създават съмнение или неяснота относно вида и
характера на нарушението – на правилата за движение по пътищата. Характерът и
предназначението на заповедите за прилагане на ПАМ са посочени в закона, а те
са да се предотвратят и преустановят административните нарушения и да се
предотвратят и отстранят вредните последици от тях.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и
доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се
прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като
хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги
прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ № 22-0996-000332
от 15.08.2022г. е издадена на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, съгласно
която норма, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно
адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както
когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е
управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна
уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението
на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.
Приложената на С.Л.С. с обжалвания административен акт
ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че
на 13.08.2022г. около 21:30 ч. М.Л. Ц. е управлявал лек
автомобил с рег. № *** собственост на С.Л.С., без да
притежава СУМПС, поради което органът е приел, че същият е неправоспособен
водач – нарушение на чл.150 от ЗДвП. АУАН бл.№ 315843/13.08.2022г. е подписан
без възражения и доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно
производство. Всъщност жалбоподателят не сочи и не доказва друго по отношение
на главния релевантен факт, а именно неправоспособността на М.Л. Ц. на посочената дата да управлява МПС. Спорът се
концентрира върху въпроса дали спрямо него правомерно е постановена
ограничителната мярка по ЗДвП.
Настоящият състав намира, че след като по делото е
безспорно доказано управлението на процесното МПС от неправоспособен водач и
собственикът на автомобила, административният орган законосъобразно е приложил
ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство“. Нормата на
чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП е императивна, като не предоставя на компетентния
орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана
компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи
основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който
да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на
мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в
рамките на предвидените граници от шест месеца до една година, като в случая
мярката е приложена за минималния законов срок, което от своя страна прави
неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на мотиви относно
продължителността на срока.
Посочената от административния орган правна норма на чл.171,
т.2а, б.”а” от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което
е управлявано от неправоспособно лице. В случая посоченото обстоятелство е безспорно
и е доказано. Жалбоподателят-собственик не е адресат на съставения и цитиран в
заповедта АУАН, но това обстоятелство е ирелевантно за налагане на ПАМ,
доколкото законът изисква самото нарушение (управление на МПС от
неправоспособен водач) да е констатирано с АУАН, което в случая е направено. Приложимата
правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина на
собственика, поради което без правно значение са обстоятелствата дали
жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото си МПС, дали
това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът допуска
засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл.1, ал.2,
както и в чл.171 от ЗДвП – опазването на живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, както и преустановяването на административните
нарушения.
В случая посочените в нормата материалноправни
предпоставки за прилагане на мярката са били налице, изпълнено е изискването
моторното превозно средство да е управлявано от неправоспособно лице, лице
което не притежава СУМПС. Субективното отношение на собственика на превозното
средство не е елемент от фактическия състав. В самата жалба е посочено, че
собственикът е предоставил автомобила си на Ц., след като последният му обяснил,
че притежава СУМПС, но това не снема отговорността на оспорващия, който е бил
длъжен да провери дали лицето действително има СУМПС, а не само да се довери на
думите му.
Неоснователно е оплакването на оспорващия, че
заповедта е немотивирана и от съдържанието й не може да се извлекат
обстоятелствата, въз основа на които е издадена. Относимите факти и
обстоятелства, съставляващи фактическото основание за издаване на заповедта по
смисъла на чл.59, т.4, пр.1 от АПК, а именно управление на моторно превозно средство
от лице, без да е правоспособен водач, са констатирани с АУАН, въз основа на
който се издава самата заповед и към който тя изрично препраща, поради което не
е налице твърдения порок. Административната мярка е приложена за минимално
предвидения в закона срок, за нарушение, което има висока степен на обществена
опасност – управлението на собствения на жалбоподателя автомобил е извършено от
неправоспособно лице; поставени под сериозна заплаха са били животът и здравето
на водача, както и тези на останалите участници в движението.
Противно на оплакванията на жалбоподателя, във връзка
с изложените дотук мотиви приложената ПАМ е съобразена и с постигане на целите
на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, живота и
здравето на участниците в него и преустановяване на административните
нарушения, като съответства и на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, тъй
като е наложена за минималния законов срок.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната
заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на
административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона, е
законосъобразна, а жалбата против нея следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. При този изход на спора разноски на оспорващия не се дължат, а
ответникът не е поискал присъждане на такива.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. първо
от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,
Р Е Ш И:
Отхвърля като неоснователна жалбата на С.Л.С. с ЕГН **********,
постоянен адрес *** и посочен адрес за призоваване гр. Ябланица, обл. Ловеч,
пл. „Възраждане” №3, подадена против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0996-000332 от 15.08.2022г., издадена от Началника
на Районно управление Монтана към ОДМВР Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: