№ 17242
гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С. Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от С. Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110144245 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от Б. В. Д. против 54 ******
искове: по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за установяване на незаконност и отмяна на
уволнение, извършено със Заповед № 1738/05.07.2023 г.; по чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши
учител по изобразително изкуство”; 344, ал. 1, т. 2 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ -
за заплащане на обезщетение в размер на 13 473,78 лв. за оставане без работа в
периода 05.08.2023 г. – 05.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /07.08.2023 г./
Твърди се, че страните са били в трудово правоотношение по договор,
прекратен поради намаляване на обема на работа, което фактическо основание
за прекратяване на договора, според ищеца, не се е осъществило – няма
намаляване на обема на работата, като дори има постъпили заявления от
ученици с желание за факултативно изучаване на керамика и иконопис за
учебната 2023/2024 г., за което ищецът е подал нарочно заявление до
директора; оспорва извършения подбор по съображения, че подборът е
формален; не са посочени обективни критерии за оценка; ищецът има
допълнителна квалификационна степен, както и научна степен „доктор“, като
преди прекратяването на трудовото правоотношение е заемал длъжността
„старши учител“, което е пренебрегнато при извършения подбор; работил е
повече от 20 години в училището и негови ученици имат спечелени награди и
грамоти от участие в множество конкурси; счита за незаконосъобразна
заповедта за прекратяване и поради това, че в същата е посочена длъжността
„учител“, а не заеманата от ищеца „старши учител“; работодателят не е
1
отправил писмено предизвестие, а е издал заповед от 05.07.23, в която е
посочил, че прекратява ТПО от 05.08.23 г.; В трудовата книжка като дата на
прекратяване е посочено 07.08.23 г.; прекратяването е по време на ползване на
платен годишен отпуск на ищеца, без предварително разрешение на
Инспекцията по труда; становище, че уволнението представлява злоупотреба с
право от страна на работодателя с цел прекратяване на ТПО на ищеца, тъй
като: това е било многократно заявявано на ищеца в устна форма от
директора на училището Соня Василева, след като през 2018 г. ищецът се е
явил на конкурс за длъжността „директор“ на училището; трудовата книжка е
била предварително оформена; след издаване на заповедта за прекратяване
работодателят е направил три обяви за длъжността на ищеца, като на
поставения от ищеца въпрос директорът е предложил на ищеца да участва в
конкурса, ако желае; неспазване на действащия Колективен трудов договор.
Заявените от ищеца основания за незаконосъобразност на уволнението
са допълнени по реда на чл. 214 ГПК /обявени с Определение на съда от
22.11.2023 г./ със заявени от страна на ищеца нови основания - нарушения на
цитирани в молба на ищеца от 16.10.2023 г. клаузи на представения с отговора
КТД и неспазена процедура при уволнение на ищеца като член на Синдиката
„Образование“ към Конфедерация на труда „Подкрепа“.
От страна на ответника с Отговора се заявява, че прекратяването на
договора е законосъобразно извършено - при осъществено уволнително
основание и извършен подбор, като са спазени изискванията на КТД; - подбор
е извършен реално по установените в КТ критерии и съобразно карта за
оценка, като е констатирано, че другият участвал в подбора служител Росица
Чафадарова работи по-добре; посочването на длъжността не представлява
задължителен реквизит на заповедта за уволнение; -в заповедта е посочено, че
прекратяването е считано от 05.08.2023 г., което е след изтичане на срока на
разрешения на ищеца отпуск, тъй като с две заповеди на работодателя от дата
05.07.2023 г. срокът на отпуска на ищеца е променен – до 04.07.23 г.; счита
твърденията на ищеца за недобросъвестност за основателни, недоказани и че
не представляват основание за отмяна на заповед за уволнение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и се установява, че ищецът Б. В. Д. е работил при ответника
„54-то ******“ на длъжност „учител по изобразително изкуство“ по
безсрочен трудов договор, който е прекратен с процесната Заповед №
1738/05.07.2023 г.
Според издадената Заповед № 1738/05.07.2023 г. (л. 69 от делото),
трудовото правоотношение се прекратява, считано от 05.08.2023 г., на
2
основание „чл. 328, ал. 1 , т. 3 КТ (намаляване обема на работа)”, с мотиви:
поради намаляване обема на работа в проекто-образец за учебната
2023/2024 г. в часовете по изобразително изкуство от 1442 ч. на 1080 ч. … и
извършен със заповед на работодателя подбор.
Съдът намира за несъществен порок на издадената заповед за уволнение
обстоятелството, че в същата е посочено прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца за длъжност „учител“, вместо действително
изпълняваната от ищеца – старши учител, което качество на заеманата от
ищеца до уволнението длъжност е обявено по делото за ненуждаещо се от
доказване,
От страна на ищеца не е оспорено удостовереното с негов подпис
изявление /върху представения с Отговора екземпляр на Заповед №
1738/05.07.2023 г./ за обстоятелството, че заповедта е връчена на ищеца на
дата 27.07.2023 г. към датата на прекратяване на ТПО ищецът е заемал
длъжността „старши учител по изобразително изкуство”.
Относно оспорването на основанието за уволнение „намаляване
обема на работа“:
Считано от 01.04.2017 г., държавният образователен стандарт за
нормиране и заплащане на труда в институциите в системата на
предучилищното и училищното образование – детски градини, училища и пр.,
се урежда от НАРЕДБА № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на
труда., която /за разлика от действащата дотогава Наредба № 3 от 18
февруари 2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне
на числеността на персонала в системата на народната просвета/ не
предвижда съставяне на Образци-списъци № 1, 2 и пр/, което навежда на
извод, че продължаващото съставяне на Проекто образци-списъци № 1, 2 и
пр., такива документи е само с оглед установената до приемането на новата
наредба практика. Следва, че е неоснователен доводът на ищеца, че
ответникът-работодател не представя като доказателство утвърдения за
2023/2024 г. Образец, а представя само Проект-образец.
Съгласно чл. 143. (1) чл. 295, ал. 2 от Закона за предучилищното и
училищното образование, училищният план-прием /различен от т.нар.
държавен прием“, който е само за в професионалните гимназии и уреден в
чл. 143, ал. 2/ се определя преди началото на учебната година от директора на
училището при условията и по реда на държавния образователен стандарт за
организацията на дейностите в училищното образование.
Отговор на въпроса, какво представлява държавния образователен
стандарт за организацията на дейностите в училищното образование /ДОС/, с
който директорът на училището следва да се ръководи, когато изготвя
3
училищния плван-прием, се съдържа в НАРЕДБА № 10 ОТ 1 СЕПТЕМВРИ
2016 Г. ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТИТЕ В УЧИЛИЩНОТО
ОБРАЗОВАНИЕ /Наредба 10/.
Съгласно чл. 41. (1) от Наредба 10, училищният план-прием
определя за училището за всяка предстояща учебна година:
1. броя на паралелките в І и V клас;
2. броя на местата в паралелките в І и V клас съобразно стандарта за
физическа среда и информационното и библиотечното осигуряване на
детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие
и стандарта за финансирането на институциите;
3. промяна броя на паралелките в останалите класове и свободните места в
тях;
4. класове, за които се предвижда целодневна организация на учебния ден…
Съгласно чл. 42, Училищният план-прием се определя от директора
въз основа на анализ на броя на учениците в населеното място,
училищната мрежа, ДОС за физическата среда и информационното и
библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за
подкрепа за личностно развитие и съобразно информационната система и
стратегията на общината.
Чл. 44. (1) Училищният план-прием за предстоящата учебна година
се утвърждава със заповед на директора в срок до 30 март след становище на
обществения съвет и се публикува на интернет страницата на училището.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2017 г.) Директорът до 10 април информира
началника на регионалното управление на образованието и финансиращия
орган за утвърдения училищен план-прием за предстоящата учебна година.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че директорът
разполага с правомощие да преценява и утвърждава училищния план-прием,
като тази негова преценка не е необходимо да бъде предварително съгласувана
с други органи, а се изисква становище на обществения съвет и публикуване
на интернет страницата на училището.
Може да се приеме, че директорът разполага със свобода на
преценка /която съдът не контролира/ при определяне на училищния план-
прием, но от чл. 42 от Наредба № 10 следва, че формирането на тази преценка
не може да бъде произволно, а следва да е обосновано – с броя на учениците в
населеното място, училищната мрежа, ДОС за физическата среда и
информационното и библиотечното осигуряване, като за утвърждаването на
нов план-прием е необходимо преди това да има взето становище на
обществения съвет и публикуване на интернет страницата на училището.
4
В процесния случай от страна на ответника-работодател се
поддържа посоченото в издадената на 05.07.2023 г. заповед за уволнение, че
трудовото правоотношение е прекратено на основание „чл. 328, ал. 1 , т. 3 КТ
(намаляване обема на работа)” поради намаляване обема на работа в
проекто-образец за учебната 2023/2024 г. в часовете по изобразително
изкуство от 1442 ч. на 1080 ч. …“
От заключението на назначената по делото съдебна експертиза,
изготвена от вещото лице Т.М., положително се установява твърдението на
ответника, че за предстоящата учебна година 2023/2024 г. съставеният
Проекто-образец предвижда намаляване на часовете по изобразително
изкуство от 1442 ч. на 1080 ч. …
Съдът обаче, предвид изискванията при формирането на преценката
на директора с оглед цитираните по-горе разпоредби на чл. 41-43 от
НАРЕДБА № 10 ОТ 1 СЕПТЕМВРИ 2016 Г. ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА
ДЕЙНОСТИТЕ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, намира за
неубедително доказано, че обемът на работа досежно часовете по
изобразително изкуство да е бил намален, и то трайно, защото е възможно
намаляването на паралелките да е само формално разписано, без да е
обосновано с брой ученици, капацитет на училището, в т.ч. финансирането.
Като се има предвид, че най-късно от 10.04.2023 г. /три месеца преди
издаването на заповедта за намаляване на обема работа и уволнение/ за
училището има вече действащ и утвърден училищен план-прием, а новият
план-прием може да бъде изготвен едва през до 30 март на следващата 2024 г.
/чл. 44, ал. 1 от Наредба 10/, то при липсата на други изложени от ответника
доводи и съображения, съдът намира за НЕдоказано намаляването на обема на
работа, защото не е ясно какви обстоятелства са обосновали този извод по
средата на периода на действие на утвърдения най-късно на 30-ти март 2023 г.
план-прием.
С оглед минималната учителска норма също НЕ се доказва
убедително намаляване на обема на работа, независимо че от заключението на
вещото лице се установява предвидено за 2023/2024 г. намаляване на часовете
по изобразително изкуство което съответства на посоченото в заповедта за
уволнение - от 1442 ч. за учебната 2022/2023 г. на 1080 часа за учебната
2023/20224 г., при минимална норма за предмета „изобразително изкуство
700 часа годишно.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и
заплащане на труда, нормите за преподавателска работа представляват броят
на учебните часове, които се изпълняват от педагогическия персонал в
5
рамките на работното време, установено в трудовия договор, съобразно
изискванията на Кодекса на труда.
Съгласно чл.4, ал. 11 от Наредба № 4, при нормална продължителност
на работното време по смисъла на чл. 136 от Кодекса на труда на
педагогическите специалисти се възлага изпълнението на не по-малко от
минималните норми преподавателска работа, определени в приложение № 1.
Както правилно установява вещото лице, действително минималната
норма преподавателска работа, определена в приложение № 1 към Наредба
№ 4, за изобразително изкуство е 700 часа годишно.
Обстоятелството, че работодателят е предвидил намаляване на
паралелките заедно с така установената минимална норма от 700 часа обаче не
е достатъчно за категоричен извод, че обемът работа по учебната дисциплина
…. е намалял. Наредба № 4 предвижда възможност минималната норма да
бъде постигната и чрез допълване с факултативни учебни часове. Съгласно чл.
5 (1) Работно място за учителска длъжност може да се открива при наличие на
учебни часове по определен учебен предмет, включително и на
факултативни учебни часове, за изпълнение на минимална норма
преподавателска работа.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 4, работно място за учителска
длъжност може да се открива и когато по учебен предмет са налице учебни
часове, включително и на факултативни учебни часове, повече от
половината минимална норма преподавателска работа, при условие че
работното място е единствено по съответния учебен предмет или всички
други работни места по същия учебен предмет са формирани по реда на ал. 1.
Така и съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4, когато работното място е
открито при условията на чл. 5, ал. 3 или ал. 4, минималната норма
преподавателска работа може да се допълва с часове по други учебни
предмети, с факултативни учебни часове и с часа на класа.
В първото съдебно заседание /проведено на 25.10.2023 г., след
пренасрочване, л. 242 от делото/ вещото лице Т.М. изяснява, че предвиденото
от работодателя намаляване на брой часове от от 1442 ч. за учебната
2022/2023 г. на 1080 часа за учебната 2023/20224 г. не отчита брой
факултативни часове.
Съдът отбелязва, че дори и от гледна точка на брой паралелки
планираният прием да е обективно обоснован с намален брой ученици, то
налице са обстоятелства, при които и при по-малко ученици, съответно по-
малко паралелки, за оставащите ученици да е било възможно планиране на
факултативни учебни часове, с които минималната преподавателска норма на
ищеца по „изобразително изкуство“ да бъде допълнена.
6
Съдът намира, че по отношение на ищеца са били налице условията
за формиране на минимална норма както по реда на чл. 5, така и по реда
на чл. 8 от Наредба № 4. От страна на ответника не са оспорени твърденията в
исковата молба и представените в тази връзка писмени доказателства, че в
училището има ученици, които желаят да изучават факултативно
изобразително изкуство, и че директорът е бил уведомен от ищеца за това
обстоятелство – близо месец преди уволнението /Заявление вх.№
1897/09.06.2023 г., л. 27 от делото; както и заявления на 14 ученика до
директора с декларирано желание да изучават „керамика и живопис през
учебната 2023/2024 г. – л. 28-42 от делото/.
Относно оплакването за проявена от работодателя „злоупотреба с
право“:
От страна на ответника не е изразено становище с Отговора и не са
оспорени представените с исковата молба публикувани в сайта на Регионално
управление Образование обяви от 12-ти 13-ти юли 2023 г. за обявено 1
свободно работно място за учител по изобразително изкуство – л. 43 от
делото, което отделно налага извод, че уволнението на ищеца е тенденциозно.
От обстоятелството, че издадената за уволнението на ищеца Заповед е от
05.07.2023 г. /и то на основание намаляване на обема на работа по
дисциплината „изобразително изкуство“/, като прекратяването на ТПО на
ищеца не е настъпило /тъй като е предвидено в заповедта прекратяване да
произведе действие от 05.08.2023 г./, а веднага на следващата седмица след
издаването на заповедта – на 12.07.2023 г. работодателят е обявил свободно
работно място за длъжността на ищеца по преподаваната от ищеца учебна
дисциплина „изобразително изкуство“, а действащото от 25.082023 г. ново
щатно разписание включва името на втори учител по изобразително изкуство
/Дара Желязкова/, наред с участвалия заедно с ищеца в подбора учител Росица
Чафадарова, и при липсата на твърдения и доказателства, които да обясняват
тази поредност в действията на директора на училището, може да бъде
направен единствено възможният извод, че работодателят е упражнил
недобросъвестно правомощията си при уволнението на ищеца на основание
намаляване на обема на работа, като прекратяването на неговото трудово
правоотношение е било извършено само и единствено с цел да бъде
прекратено трудовото правоотношение с ищеца Б. Д.. По тези съображения
съдът намира за доказани твърденията на ищеца за проявена от работодателя
злоупотреба с право в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ.
Относно оплакванията във връзка с подбора :
Независимо от изложеното, дори и да се приеме, че основанието за
уволнение намаляване на обема на работа обективно е било осъществено,
съдът намира, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно поради
7
необективно оценяване, съответно незаконосъобразно извършен подбор.
Съгласно дадените с тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012г. по
тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГК на ВКС указания, които са
задължителни за съдилищата, с оглед изричната разпоредба на чл.130, ал.2 от
Закона за съдебната власт, преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ - кой
от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на
съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1
КТ, при упражняването на който контрол съдът проверява, основават ли се
приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ
на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация
и ниво на изпълнение на възложената работа.
В тежест на ответника-работодател е да установи по делото при
условията на пълно и главно доказване, че е извършил реална съпоставка на
всички лица, заемащи длъжностите, засегнати от намаления обем на работата
на предприятието, съответно, че приетите при тази съпоставка оценки се
основават на конкретни факти от обективната действителност, които да
водят до извода, че работниците, правоотношението с които е запазено,
действително притежават по-висока квалификация и работят по-добре от
уволнения служител.
В случая със Заповед № 1693/28.06.2023 г. на директора на училището е
определен поименния състав на комисия, която да извърши подбор с
правомощие членовете на комисията да изработят карта за оценка при подбор
(л. 74 от делото).
От представения Протокол на комисията от дата 29.06.2023 г. се
установява, че Комисията е приела образец на карта за оценка на служителите
Б. Д. и Росица Чафадарова, като Комисията е извършила оценка съобразно
критериите, включени в картата за подбор и като резултат, съобразно
проведеното оценяване, комисията предлага на директора да прекрати ТПО на
ищеца Б. Д..
От заключението на вещото лице Т.М. положително се установява, че
ищецът и Росица Чафадарова са били единствените учители по изобразително
изкуство, за които е било възможно участие в подбора към датата на неговото
извършване 29.06.2023 г.
От картите за оценка на двамата служители се установява, че Росица
Чафадарова е получила общ брой точки 43 /неоспорен документ на карта,
повторно представен, но в пълнота, в последното съдебно заседание – л. 274
от делото/, докато ищецът Б. Д. е получил общо 27 точки.
Видно е от двете карти за оценка, че при Росица Чафадарова няма
отнемане на точки, докато за Б. Д. има намаляване с общо 8 точки (4 точки за
8
уронване авторитета на ръководството; 2 т. – за участие и създаване на
конфликти с ученици, колеги и родители; 2 т. за жалби от родители) – л. 274 и
л. 79 от делото.
При Росица Чафадарова положителната оценка включва 2 точки за
добро партньорство с колеги и 4 точки за добро отношение към родители (от
максимални 4 т.), докато по същите критерии за Б. Д. са определени съответно
- 1 точка за добро партньорство с колеги и 0 точки за добро отношение към
родители (от максимални 4 т.).
Следва да бъде отбелязано, че сред най-високите по тежест в картата за
оценка критерии са определени критерии, които изискват субективна оценка.
Така например доброто партньорство с родители е зададено като по-
значим критерий /макс 4 т./, в сравнение с участието в реализиране на
проекти, резултати от проверки, години стаж, спечелени награди /макс 3 т./
Още по-впечатляваща е зададената висока тежест на критерии /и то
субективни/, по които при подбора се предвижда намаляване на общия брой
точки. Така например за уронване авторитета на ръководството се
предвижда отнемане на цели 6 бр. макс точки /, при положение че за
обективни критерии, които не подлежат на субективна преценка, се
предвижда добавяне на по-малко точки – за придобита клас квалификация се
предвижда добавяне на максимум 5 точки; за стаж над 10 години –
максимално добавяне на 3 т.; спечелени награди – максимално добавяне 3 т.;
резултати от проверки – максимално 3 т., а за участие в образователни и
квалификационни форми и използване на нови образователни технологии –
максимално 1 точка.
Съдът намира за относими към качествата и работата на учителите
посочените в т. 9.3;9.4; 9.5; т. 10.1; т. 10.2 от картите субективни критерии, но
тежестта на възможните за получаване или отнемане точки във връзка с тези
субективни критерии не е справедливо да надхвърля допустимите точки за
другия вид критерии – които отразяват обективни, проверяеми факти.
За да прецени общата тежест на субективните критерии и как тази
субективност се е отразила на крайното оценяване, съдът условно изключва
субективните критерии, за които двамата оценявани служители са получили
различни оценки - а именно съдът проверява какъв би бил крайният резултат,
ако бъдат изключени субективните критериите по т. 9.3;9.4; 9.5; т. 10.1; т. 10.2,
като при тази проверка съдът намира, че без отчитане на получените точки от
посочените субективни критерии, то за Росица Чафадарова биха се следвали
общ брой 32 точки, докато за Б. Д. биха се следвали 33 общ брой точки.
Следва, че ако оценяването на двамата участници в подбора бе
извършено без субективните критерии и само въз основа на зададените в
9
същата карта обективни критерии, то с оглед резултата по тези оставащи
обективни критерии ищецът Б. Д. би бил участникът в подбора с по-добър
краен резултат, съответно – Б. Д. би бил учителят, за когото би се следвало
запазване на трудовото правоотношение.
Съдът обаче намира, че по-ниското оценяване на ищеца Б. Д. се явява
необосновано и с оглед зададени в картата за подбора обективни критерии.
По критерия в т. 1 от Картата за оценка /квалификация и образование/
няма прибавени за ищеца точки за притежаваната от ищеца образователна и
научна степен “Доктор“ по научната специалност 05.07.01 „Теория на
възпитанието и дидактика „Социална педагогика“ – /диплома на л. 57 от
делото, представена с исковата молба и неоспорена от ответника с Отговора/.
Съдът намира, че при извършения подбор и по критерия в т. 4.6 /участие в
образователни и квалификационни форми/ определените от Комисията за Б. Д.
„0“ точки са необосновани, предвид множеството обучения, в които е
участвал Б. Д., което съдът намира за установено въз основа на неоспорените
от ответника 17 броя удостоверения за присъдени квалификационни кредити
във връзка с проведени допълнителни обучения по теми „Работа с деца с
хиперактивност и дефицит на внимание“; компютърни технологии“;
стимулиране на ученическото мислене и пр. /л. 158-172 от делото,
представени от ищеца в 1-седмичния срок по чл. 312, ал. 2 ГПК/.
Отделно съдът отбелязва, че дадените на Б. Д. „0“ точки по критерия в т.
4.6 (участие в образователни и квалификационни форми) противоречи на т.
4.6.2 от същата карта, където на ищеца е призната една точка за обучения по
инициатива на работодателя. Нелогично е ищецът да заслужава 1 точка за
„обучения по инициатива на работодателя“, а да не заслужава поне 1 точка за
по-общия критерий „участие в образователни и квалификационни форми“.
Съгласно чл. 71, ал. 1 от Наредба № 12 за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти,
Длъжностите „старши учител" или „старши възпитател" се заемат от лица,
които освен завършено висше образование и професионална квалификация,
необходими за заемане на длъжността, така също: 1. заемат длъжността
„учител" или „възпитател"; 2. имат не по-малко от задължителните
квалификационни кредити за всеки преминат период на атестиране по чл. 49,
ал. 3; 3. имат придобита пета или четвърта професионално-квалификационна
степен; 4. имат оценка от последното атестиране не по-малко от „отговаря на
изискванията". Съдът намира, че няма отражение върху законосъобразността
на подбора обстоятелството, че на ищеца не са дадени точки за заеманата от
него длъжност „старши учител“, тъй като такъв по-висок ценз в йерархията на
учителите притежава и другият участник в подбора /Росица Чафадарова/,
10
видно от неоспорения документ на неин трудов договор от 2019 г. - л. 81 от
делото/.
Обективен критерий, по който ищецът е бил сравняван с неговия колега
Росица Чафадарова е и посоченият в т. 10.3 от Картите - „жалби от родители“.
По този критерий, за разлика от Росица Чафадарова, оценката на Б. Д. е
намалена с 2 точки, но от страна на ответника-работодател, чиято е
доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства за получени от
работодателя такива жалби, поради което и съдът намира, че макар и да
представлява обективен критерий, т.е. критерий за оценяване с оглед
обективен, т.е. проверим факт, не се доказва подаване на жалби срещу ищеца и
намаляването на общата оценка с 2 точки за това обстоятелство се явява
необосновано.
По изложените съображения съдът намира, че оценяването на двамата
учители по изобразително изкуство не е обективно, тъй като това оценяване
не отразява действително притежаваните от ищеца качества - квалификация,
образование и как ищецът изпълнява преподавателската работа. Отделно, по-
ниското оценяване на ищеца се основава на несправедливо зададени отнапред
с по-висока тежест субективни критерии (добро партньорство с колеги; добро
отношение към родители; уронване авторитета на ръководството; участие и
създаване на конфликти с ученици, колеги и родители).
При Росица Чафадарова положителната оценка включва 2 точки за
добро партньорство с колеги и 4 точки за добро отношение към родители (от
максимални 4 т.), докато по същите критерии за Б. Д. са определени съответно
- 1 точка за добро партньорство с колеги и 0 точки за добро отношение към
родители (от максимални 4 т.).
Следва да бъде отбелязано, че сред най-високите по тежест в картата за
оценка критерии са определени критерии, които изискват субективна оценка.
Така например доброто партньорство с родители е зададено като по-
значим критерий /макс 4 т./, в сравнение с участието в реализиране на
проекти, резултати от проверки, години стаж, спечелени награди /макс 3 т./
Още по-впечатляваща е зададената висока тежест на критерии /и то
субективни/, по които при подбора се предвижда намаляване на общия брой
точки. Така например за уронване авторитета на ръководството
Изложеното мотивира съда да приеме, че уволнението на ищеца е
незаконосъобразно извършено и подлежи на отмяна, като предявеният иск
по чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява основателен като достатъчно пълно доказан.
Само за пълнота следва да се отбележи, че е неоснователно оплакването
на ищеца за прекратяване на трудовия договор през време на ползване на
неговия платен годишен отпуск. Вярно е, че според нейната номерация,
11
издадената Заповед № 1739/05.07.2023 г. (с която е съкратен срокът на
разрешения отпуск) следва да е издадена по време след Заповед №
1738/05.07.2023 г. (за прекратяване на трудовия договор). Като се има
предвид, че според Заповед № 1738/05.07.2023 г. трудовият договор на ищеца
се прекратява , считано от 05.08.2023 г., а според разпоредбата на чл. 335 КТ
при прекратяване с предизвестие – трудовият договор е прекратен с
изтичането на срока на предизвестието, следва, че в случая датата на
прекратяване е предвидената в заповедта за уволнение бъдеща дата 05.08.2023
г., а към тази дата (05.08.2023 г.), ищецът вече не е бил в период на ползване на
платен годишен отпуск, защото по-рано е бил дал своето съгласие за
съкращаване на срока на отпуска (неоспорен подпис на ищеца, положен в
Заповед № 1739/05.07.2023 г., с която е съкратен срокът на разрешения
отпуск – л. 73 от делото).
Неоснователно е и оплакването на ищеца, че е недопустимо в един
документ на работодателя да се съдържат едновременно предизвестие за
прекратяване и Заповед за прекратяване на трудовия договор, считано от
посочена бъдеща дата. Не е налице забрана в закона, нито нормативно
задължение за страните да оформят отделните си изявления в отделни
документи.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност:
Незаконността на извършеното уволнение и това, че прекратеното
трудово правоотношение е било за неопределено време, представляват
основание за уважаване на предявения иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ - за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител
по изобразително изкуство” в 54-то ******.
Относно иска по 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за на
обезщетение в размер на 13 473,78 лв. за оставане без работа в периода
05.08.2023 г. – 05.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /07.08.2023 г./
Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното
му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради
това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Въз основа на извършената в съдебно заседание на 07.02.2024 г.
констатация, според която в периода след 07.08.2023 г. /вписана в трудовата
книжка на ищеца дата на прекратяване на договора с ответника/, не е налице
отбелязване за започване на работа по следващ трудов договор. С оглед
незаконосъобразното уволнение и при извършените по реда на чл. 162 ГПК
12
изчисления съдът намира за изцяло основателен предявеният от ищеца иск за
обезщетение в размер на 13 473,78 лв. за оставане без работа в 6-месечният
период 05.08.2023 г. – 05.02.2024 г., определено на база 2 245,63 лв. брутно
трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец март 2023 г.,
както е посочено в издадена от ответника-работодател Служебна бележка изх.
№ 873/07.08.2023 г., която не е оспорена в срока за отговор (л. 18 от делото).
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се
следва присъждане в пълен размер на сторените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение – 950 лв., за които възражението за прекомерност
е неоснователно, като се има предвид, че само за паричния иск по чл. 344, ал.
1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ се следват 935 лв. минимално адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на
съда сумата лв. - държавни такси за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3
КТ (50 лв., 50 лв., 538,95 лв.), както и 400 лв. – изплатено от бюджета на съда,
вместо ищеца, възнаграждение за експертиза, или общо 1038,95 лв.
Предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
обезщетение за работа ще бъде постановено –на основание чл. 242, ал. 1 ГПК
и тъй като ответникът не представлява държавно учреждение по смисъла на
уреденото в чл. 243, ал. 2 ГПК изключение. Видно от неоспорената справка от
Регистър Булстат, ответното 54-то ****** е общинско и с източник на
финансиране община, а не държавата.
Обявената в съдебно заседание дата на постановяване на решението не е
спазена, поради което срокът за въззивно обжалване ще тече от датата на
получаване на препис от решението.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на Б. В. Д. с ЕГН **********, извършено със
Заповед № 1738/05.07.2023 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Б. В. Д. с ЕГН
**********, на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по
13
изобразително изкуство” в 54-то ******.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал.1 КТ, 54-то
****** с БУЛСТАТ ********* да заплати на Б. В. Д. с ЕГН **********
обезщетение в размер на 13 473,78 лв. /бруто/ за оставане без работа в
периода 05.08.2023 г. – 05.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /07.08.2023 г./ до окончателното изплащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 950 лв. – съдебни разноски.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение за работа – за
сумата 13 473,78 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, 54-то ****** с БУЛСТАТ
********* да заплати на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата 1038,95 лв. –
държавни такси и разноски за експертиза.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14