Решение по дело №1649/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.84, ал.3 от Закона за убежището и чужденците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Т.П.П., гражданин на Руска федерация, с адрес на територията на България в с.Лозенец, общ.Царево, ул. „Царски път“ №Д1, вх.2, ет.3, ап.15 против Решение № 10250/16.06.2023г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, с което, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно, постановено при липса на мотиви, в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Счита изводите на административния орган за необосновани, като формирани при несъобразяване с конкретната бежанска история и при неотчитане на обосновано опасение от бъдещо преследване, предвид обществено-политическата обстановка в Руската федерация, която определя като усложнена за гражданите на страната, с изключително висока степен на безогледно насилие, което обосновава сериозни опасения от реална опасност за цивилните лица поради присъствието им на тази територия. Иска се отмяна на решението.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Чрез пълномощник, извънсъдебно, е депозирал писмено становище, с което поддържа жалбата на сочените в нея основания и моли да бъде уважена. Претендира разноски.

Административният орган не се явява и не изпраща представител. Също чрез пълномощник е депозирал подробни писмени бележки, видно от които моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Встъпилият в производството прокурор от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в законовия срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Данните от административната преписка сочат, че жалбоподателят Т.П. е гражданин на Руската федерация.

Подал е молба за международна закрила вх. № 521/08.12.2022г. до Държавната агенция за бежанците.

На 08.12.2022г. с него е проведено интервю от длъжностно лице при ДАБ, за което е съставен Протокол № УП3266/08.12.2022г.

Видно от дадените в хода на интервюто сведения, напуснал е Русия заедно с майка си Оксана Пименова и брат си Даниил П. в края на септември - началото на октомври 2022г., с полет от Москва през Истанбул и от там с автомобил пристигнали в България, като разполагал с виза тип „Ц“, не помнел кога е издадена. Като конкретен повод да напусне страната си по произход е посочил възможност да бъде мобилизиран в армията след навършване на 18г. през м.март 2023г. и въпреки че имал здравословни причини – проблеми с гръбначния стълб и по-къс ляв крак по рождение, е споделил опасение, че е възможно те да не бъдат зачетени и да му бъде изпратена повиквателна за военна служба. Страхувал се да не бъде мобилизиран и затова с родителите му взели решение да напуснат Русия, като баща му останал да работи там, защото за него нямало опасения да бъде мобилизиран. Разказал е още, че е студент първи курс в колеж в Москва, където понастоящем се обучавал онлайн. не му е било оказвано насилие, не е бил задържан или арестуван, като е заявял същото и по отношение на близки и роднини, но заради напрегната политическа обстановка в страната и предвид войната с Украйна е решил да напусне Русия.

По преписката са приложени и протоколи от проведено интервю с майката на жалбоподателя Оксана Пименова, която посочила, че в момента в Русия няма мобилизация, но през м.октомври 2022г. бил приет закон, според който дори и при онлайн обучение може да се получи призовка за мобилизация, въпреки че няма обявена такава, а други закони, при които, при определени заболявания не подлежиш на военна служба, вече били променени. Споделила за случай на познати хора, чийто син бил мобилизирани и изпратен в Украйна и въпреки получени наранявания на фронта не е бил освободен от служба. Описала е обстановката в Русия като напрегната заради войната и мобилизацията, а обсъждането и протестирането на тази тема е посочила като повод да бъдеш арестуван. Отбелязала е, че срещу нея и нейни близки не е било оказвано насилие, задържане или арест. Изразила е страх, че ако се върне може да има военни действия директно насочени към Руската федерация, поради което иска да се установи със семейството си в България.

По подадената от жалбоподателя П. молба за закрила е постановено процесното Решение № 10250/16.06.2023г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, с което, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, респ. е отхвърлена молбата му международна закрила. Видно от изложените мотиви административният орган е приел, че за молителя липсват данни спрямо него да е било осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ, в частност – жалбоподателят не е посочил никакви факти, обосноваващи страх от разследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. От изложената бежанска история е преценено, че не се обосновава извод за риск от преследване или тежки посегателства по смисъла на ЗУБ, нито извод за реални и субективно осъзнати от кандидата опасения за сигурността му по чл.8, ал.1 от ЗУБ, нито се съдържат факти които да показват наличието на който и да е от характеризиращите понятието „бежанец“ материални признаци. По отношение на основният посочен мотив за исканата закрила, а именно нежеланието на молителя да служи в казарма, след анализ на справка вх.№ ЦУ-361/10.04.2023г. на дирекция „Международна дейност“ на ДАБ, административният орган също не е установил предпоставки за предоставяне на бежански статут, предвид обстоятелството, че лица, които са признати за негодни с ограничения за военна служба поради здравословни причини, не подлежат на наборна военна служба, а студентите, какъвто е молителят, могат да отлагат постъпването си в армията за период еквивалентен на продължителността на обучението им, а също така и втора вълна на мобилизация не се обсъжда, поради което е счетено, че съществува само абстрактна вероятност жалбоподателят П. да постъпи в армията, като за него няма опасност да бъде принудително мобилизиран и изпратен в Украйна. Счетено е още, че чуждият гражданин няма релевантен за предоставянето на статут мотив да напусне държавата си по произход и да остане извън нея, както и че спрямо него не е осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.2-ал.5 от ЗУБ и няма риск от бъдещо такова, поради което не са налице условия за предоставяне на статут на бежанец. Отбелязано е също така, че за него не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ, тъй като събраните факти не дават основание да се приеме, че е бил принуден да отпътува от страната си по произход поради реална опасност от тежки посегателства, смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и спрямо него не съществува риск от посегателства по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Разгледана е и хипотезата на т.3 на ал.1 на чл.9 от с.з., която също е счетена за неприложима поради липса на относимите за нея предпоставки, касаещи хипотеза на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Административният орган е приел, че не са налице предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ, тъй като молителят не е заявил член на семейството му, на когото да е предоставен статут в РБългария, а по отношение на майка му и брат му има висящи производства по ЗУБ.

Решението е законосъобразно.

Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може, или не желае да се ползва от закрилата на тази държава, или да се завърне в нея. По арг. от ал.4 „преследване“ е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Видно от заявеното от Т.П. по време на проведеното интервю реда на чл.63а от ЗУБ, по отношение на него не се установява преследване по някой от изброените в нормата признаци. Като основна причина за напускане на страната си по произход чуждият гражданин заявява вероятността да бъде призован за наборна военна служба, поради навършване на пълнолетие, но в случая не се доказва основателността на тези опасения от завръщане в страната по произход. Данните по преписката, в частност справка ЦУ-361/10.04.2023г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, който по своето естество е официален документ, не сочат в Руската федерация в момента да тече мобилизация, нито има данни жалбоподателят да е бил търсен или призован за военна служба след навършването му на пълнолетие. Напротив – видно е, че той е студент, който факт обективно препятства призоваването му за военна служба, а от друга страна налице е възможност за нейното отлагане за времето на обучение. Твърдението за наличие на физически причини, правещ го негоден за военна служба, също е аргумент в противовес на поддържаното опасение от военна мобилизация, като няма обективни данни за неприложимост на тази хипотеза поради промяна на законите, каквито данни е посочила неговата майка при проведеното с нея интервю. В случая, от събраните по делото доказателства не се установява от една страна жалбоподателят основателно да се страхува от преследване в държавата си по произход, а от друга, това преследване да е по причина неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю, от негова страна не са изложени обстоятелства, сочещи наличие на някое от обстоятелствата, предвидени в чл.8, ал.1 от ЗУБ във връзка с чл.8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ. Заявените от него обстоятелства изтъкнати като причина да напусне Руската федерация не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ. Не са налице и предпоставките по чл.8, ал.5, т.5 от ЗУБ, които биха били относими към твърденията на жалбоподателя, тъй като най - напред не се установява той да е бил търсен за военна служба.

Правилна е преценката на административния орган, че спрямо жалбоподателя не са налице основания и за субсидиарна закрила с предоставяне на хуманитарен статут. Не се установяват релевантните за това предпоставки – да е бил арестуван и осъждан в държавата си по произход, да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за приложение хипотезата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предоставената информация по време на интервюто не сочи на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността й като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. След преценка на информацията за страната по произход, обективирана в Справка вх. № ЦУ-361/10.04.2023г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС е видно, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на масово и безогледно насилие в държавата му по произход, в частност – няма данни в гр.Москва, посочен като местоживеене преди напускането на държавата, да се водят активни военни действия, съответно – няма данни да се счита, че за жалбоподателя би възникнал риск да стане обект на заплаха само поради присъствието си на територията на страната по произход.

Жалбоподателят няма членове на семейството си, които да са получили закрила в Република България, затова за него не са налице и предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ. Липсват и предпоставки относно предоставяне на хуманитарен статут в хипотезата на чл.9, ал.8 от ЗУБ, доколкото липсват твърдения за други възможни причини от хуманитарен характер, които да бъдат обсъдени.

В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания – решението е поставено от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, изложени са обстойни мотиви по приложението на различните законови хипотези, материалният закон е правилно приложен, както и не е налице отклонение от целта на закона.

Поради липса на основания за предоставяне на международна закрила на жалбоподателя, процесното Решение № 10250/16.06.2023г. издадено от заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците е законосъобразно постановено, поради което подадената срещу него жалба от Т.П. следва да се отхвърли като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.85, ал.3 от ЗУБ, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.П.П., гражданин на Руска федерация, с адрес на територията на България в с.Лозенец, общ.Царево, ул. „Царски път“ №Д1, вх.2, ет.3, ап.15 против Решение № 10250/16.06.2023г. издадено от заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: