№ 47
гр. Велико Търново, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20224110201546 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. Р. В. с ЕГН **********, от *****, против
наказателно постановление № 22-1275-001049 от 18.08.2022 г., издадено от
Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново, с което за
извършено административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на В. е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 4 месеца. В жалбата се твърди, че описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка не отговаряла на действителната такава,
при съставяне на АУАН и НП били допуснати съществени процесуални
нарушения, поради което се моли за пълната отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. П. Г.ев от ВТАК – редовно упълномощен. Адв. Г.ев
счита, че процесното НП е незаконосъобразно, тъй като при съставяне на
АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до незаконосъобразност на последното. Излага доводи в тази насока.
1
Претендира разноски.
Въззиваемата страна – Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В.
Търново, редовно призована, се представлява от И.Л., служител с юридическо
образование, редовно упълномощена. Същата моли жалбата срещу
процесното НП да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 15.11.2021 год. екип от служители на сектор „Контрол и
правоприлагане“ – В. Търново към Национално ТОЛ управление при АПИ, в
състав инспектор П. В. В. и инспектор Р. Н. Г. са осъществявали контрол на
Първокласен път І-5 в района на км. 101+000. Същите са били със служебен
автомобил, с монтирана компютърна система, отчитаща движение на МПС, за
които няма заплатена винетна такса. Около 09.20 часа компютърната система
е подала информация за движещ се към тях автомобил с рег. № *****, за
който няма заплатена винетна такса. Тогава св. В. излязъл напред към пътното
платно с намерение да спре по установения ред със стоп палка въпросния
автомобил за извършване на проверка. Действително към контролните органи
в посока към гр. В. Търново се движел л.а. „П. П.“ в посочения рег. № *****.
Наближавайки към контролните органи св. В. подал по установения ред ясен
сигнал със стоп палката за спиране на посочения автомобил. Водача на
автомобила обаче изобщо не намалил скоростта си на движение и не
предприел спиране (въпреки, че имало достатъчно място и възможност за
това), а продължил движението си в посока гр. В. Търново.
Във връзка с горното св. П. В. изготвил докладна записка до Началник
сектор „Контрол и правоприлагане“ – В. Търново към Национално ТОЛ
управление относно отказ на водач да спре управлявано от него МПС при
подаден сигнал са спиране съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. В същата В.
описал, че на 15.11.2021 год. на ПП І-5 при км. 101 е подал сигнал за спиране
на автомобил марка „П.“ модел „П.“ с рег. № *****, като в присъствието на
свидетеля Р. Г. водача на автомобила не изпълнил задължението си по чл. 103
от ЗДвП да спре на подаден сигнал от контролен орган за извършване на
проверка съгласно чл. 167а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Освен това от св. Р. Г. било
изготвено становище до Началник сектор „Контрол и правоприлагане“ – В.
Търново, в което е описал, че на посочената дата – 15.11.2021 год. колегата
му П. В. е подал сигнал за спиране на МПС - автомобил марка „П.“ модел
2
„П.“ с рег. № *****, като водачът му не е изпълнил задължението си по чл.
103 от ЗДвП и не е спрял на подадения сигнал.
Посочените материали били изпратени на Директора на ОД на МВР –
В. Търново за по компетентност.
От стана на ОД на МВР – В. Търново била извършена проверка, като от
собственика на посочения автомобил А.З.А. на 10.01.2022 год. била подадена
декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочил, че на 15.11.2021 год.
автомобила му е бил във владението на М. Р. В. с ЕГН **********.
Впоследствие – на 11.02.2022 год. М. Р. В. също попълнил декларация по чл.
188 от ЗДвП, в която посочил, че на 15.11.2021 год. лично той в качеството на
ползвател е управлявал автомобил с рег. № *****.
Въз основа на така констатираното на М. Р. В. била изпратена покана
№ 44 -14.01.21 за явяването му в тридневен срок от получаване на същата в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново за съставяне на АУАН. Поканата
била връчена лично на В. на 11.02.2022 год.,но същия не се е явил в
определения срок. Поради това на 28.04.2022 год. Г. Д. В. – ПИ в сектор „ПП“
в присъствието на свидетелите П. В. В. и Р. Н. Г. в отсъствието на М. Р. В., по
реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН съставил срещу последния АУАН № 962
(бланков № 225084), затова, че на 15.12.2021 г. около 09:20 часа, в община
Велико Търново, на път ПЪРВИ КЛАС № І-5, км.101+000 в посока към гр. В.
Търново управлява лек автомобил "П. П. 2.0 Д", с рег. № *****, собственост
на А.З.А. и предстоящ собственик Г.Н.С., като при подаден сигнал за спиране
от контролен орган - инспектор П. В. В. - инспектор в НТУ сектор КИП В.
Търново към АПИ, водачът не спира най-вдясно на платното за движение, а
продължава движението си и не се връща на място. Водачът М. В. е установен
като такъв, след като е посочен от собственика А. в декларация по чл. 188 от
ЗДвП. Г-н В. се самопосочва като водач към момента на извършване на
нарушението в декларация по чл. 188 от ЗДвП и на същия е връчена покана
№ 44-14.12.2021 г./0920 – *****, на която В. не се явява и АУАН е съставен в
негово отсъствие в сградата на сектор „ПП“ - В. Търново.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП.
АУАН е бил връчен на М. Р. В. на 19.05.2022 година. В
законоустановения срок, пред наказващия орган не са били депозирани
допълнителни писмени възражения от страна на В..
3
Въз основа на описания АУАН, Началника на сектор „ПП“ при ОД на
МВР - В. Търново, на 18.08.2022 год. е издал атакуваното НП № 22-1275-
001049, с което на М. Р. В. с ЕГН **********, от *****, за извършено от него
административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 4 (четири) месеца. НП е било връчено лично на В.
на 28.11.2022 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в
законоустановения срок.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
свидетелите при установяване на нарушението и съставяне на АУАН – П. В.
В. и Р. Н. Г.. Същите потвърждават напълно описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка, като потвърждават, че на посочената в акта дата св.
В. е подал по съответния ред сигнал за спиране на автомобила със стоп палка,
но водача му не е изпълнил задължението си и не е спрял на подадения
сигнал, въпреки, че мястото позволявало автомобила да спре. И двамата
свидетели заявяват, че около час след това посочения автомобил преминал
покрай тях в обратна посока, като дори им свирнал с клаксона, но
компютърната система вече отчитала, че за автомобила имало закупена и
валидна винетка.
При така установеното и след анализ на материалите по делото и
събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
тъй като при издаването на процесното НП е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя и съответно до незаконосъобразност на атакуваното
НП.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата и от
процесуалния представител на жалбоподателя доводи за нарушение на
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Неоснователни са доводите, че наказващия
орган е узнал за авторството на деянието още на 10.01.2022 год., тъй като на
тази дата е подадена информация, че към датата на нарушението автомобила
е бил във владение на жалбоподателя В. и от този момент започва да тече
тримесечния срок за съставяне на АУАН. Съгласно изискванията на закона и
4
с оглед установяване дали действително към датата на нарушението
автомобила е бил управляван от В., контролните органи съвсем обосновано са
потърсили В. и са му предоставили възможност да попълни декларация по чл.
188 от ЗДвП за да се установи по безспорен начин, че именно той е
управлявал автомобила към инкриминираната дата. В. е попълнил такава
декларация на 11.02.2022 год. в която се е самопосочил, че именно той е
управлявал автомобила към датата на нарушението, като именно от тази дата
започва дата започва да тече тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН за
съставяне на АУАН, тъй като именно от тази дата е установен безспорно
нарушителя. АУАН е съставен на 28.04.2022 год., т.е. в законоустановения
срок по чл. 34 от ЗАНН и не е налице твърдяното процесуално нарушение.
Въпреки това обаче при издаване на процесното НП наказващия орган
е допуснал съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.
1 т. 5 от ЗАНН, като при описание на нарушението в НП е описал, че същото
е извършено на 15 декември 2021 год. (15.12.2021 год.). От всички
доказателства по делото (писмени и устни), се установява, че нарушението е
извършено на 15 ноември 2021 год. (15.11.2021 год.), т.е. наказващия орган е
ангажирал административно-наказателната отговорност на М. В. за
извършено нарушение на 15.12.2021 год., като по делото няма никакви данни
и доказателства за извършено нарушение на тази дата. Посочената в НП дата
на извършване на нарушението не съвпада и с вписаната в АУАН такава –
15.11.2021 година. Така допуснатото процесуално нарушение е от рода на
съществените, като ограничава правото на защита на жалбоподателя да узнае
на коя дата е извършено твърдяното нарушение. Това нарушение не може да
бъде санирано от съда и води до незаконосъобразност на обжалваното НП,
поради което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото направеното искане от процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, съдът намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл. 63д,
ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
5
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия
случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, което не се явява
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. В придружителното писмо на въззиваемата страна е направено
възражение за прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на
разноските. Направените разноски обаче са в минималния размер предвиден
за подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения (съгласно
последните изменения на същата). С оглед изхода на делото, а именно отмяна
на процесното НП, съдът намира, че следва да се присъдят на
жалбоподателката направените от нея разноски в размер на 400.00
(четиристотин) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. , т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1275-001049 от 18.08.2022
г., издадено от Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново, с
което за извършено административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на М. Р. В. с ЕГН
**********, от ***** е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 4 месеца. – като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от
АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ОД на МВР – В. Търново да заплати на М.
Р. В. с ЕГН **********, от *****, сумата от 400.00 (четиристотин) лева,
представляваща направени от него разноски за процесуален представител.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6