РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Пловдив, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20215300900639 по описа за 2021 година
Осъдителен иск с правно основание чл. 432 от КЗ, обективно съединен с
акцесорен иск за присъждане на законна лихва по чл. 409 от КЗ във вр. чл. 86
от ЗЗД и предявен в условията на евентуалност обратен иск по чл. 499, ал.7
КЗ във вр. с чл. 127 ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 53 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на Г. С. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. *****, чрез адв. Р. И. М., против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Доктор
Г.М.Димитров“ № 1, с искане да бъде осъден ответникът да заплати
обезщетение в размер на 150 000 лв. за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, свързани със загубата на ** му Д.К.Д., ЕГН **********,
починала в резултат на ПТП от 23.05.2017 г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя –
08.05.2018 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищецът твърди се, че на 23.05.2017 г. е реализирано ПТП по подробно
изложен в исковата молба механизъм на извършване на деянието, вследствие
на което е причинена смъртта на неговата ** Д.К.Д. по вина на един от
водачите, участвали в ПТП - П. Г. Б.. За произшествието бил съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица и образувано досъдебно
производство по описа на РУ Сандански. Твърди се, че в резултат на загубата
на ** си Г. Д. бил дълбоко травмиран – станал некомуникативен, тревожен и
потиснат. Ищецът бил силно привързан към нея, живеели в едно домакинство
и имали изградена трайна духовна и емоционална връзка. Твърди, че бил
1
съкрушен, изпитвал болки и страдания, изразяващи се в тревожност,
нарушения в съня и апетита и понастоящем все още не се бил отърсил от
шока от внезапната й загуба. Сочи, че виновният водач имал сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и в тази връзка с молба
вх.№ 1162/08.05.2018 г. отправил претенция до застрахователя му ЗАД
„ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД с искане да бъде определено и заплатено
обезщетение за неимуществени вреди. След изтичане на законоустановения
срок и към момента на завеждане на исковата молба застрахователят не е
удовлетворил извънсъдебната претенция, поради което за ищеца възникнал
правния интерес от предявяването на настоящия иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Същият приема претенцията за допустима, но разгледана по
същество я намира за неоснователна. Оспорва механизма на ПТП. Навежда
възражения за изключителен принос за настъпване на вредоносния резултат
от страна на водача на другия автомобил, в който е пътувала загиналата
поради нарушаване на правилата за движение по пътищата. Не оспорва, че Д.
Д.а е починала в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие, но
твърди, че смъртта й не е в резултат на виновно поведение на застрахования
от него водач П. Б.. Оспорва възникването на неимуществени вреди по
основание и размер, като обосновава възражението си с липсата на близост и
съвместно съжителство между починалата и ищеца. В условията на
евентуалност счита претенцията за прекомерно завишена, противоречаща на
принципа за справедливост, като моли същата да бъде намалена най-малко с
90% поради изключително съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата поради неизползван от нея предпазен колан, довело до леталния
изход. Признава съществуването на валидно застрахователно
правоотношение.
В срока за отговор ответникът е предявил обратен иск при условията на
евентуалност срещу застрахователя на другия водач, участвал в ПТП – „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД.
Твърди, че ответникът по обратния иск е застраховал гражданската
отговорност на МПС с валидна застрахователна полица към датата на
събитието на водача С. Г. Д., който в нарушение на ЗДвП, е причината, при
изключителен превес на вината, за реализирането на процесното ПТП.
Поради това същият, респ. неговият застраховател, носи отговорност за
причинения вредоносен резултат. В този случай при заплащане на
обезщетение от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД, последният встъпвал
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. В случай че се уважи главният иск, при
установена виновност и противоправност на действията на двамата участващи
водачи на МПС в произшествието, имал интерес да предяви претенция за
заплащане на разликата, която е платил в повече от своята част според
конкретния принос, обема на вината и квотите на отговорност на двамата
2
водачи. Моли, в случай че се установи горното, да се осъди „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД да удовлетвори претенцията на ищеца за обезщетяване на
причинените му вреди и едновременно с това да се осъди да заплати на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД сумата от 150 000 лв. – заплатено
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 23.05.2017 г., заплатената от застрахователя лихва върху сумата,
за която е осъден с решението по главния иск, лихвата върху тази сума от
датата на плащането й до окончателното изплащане, както и за присъдените
разноски в негова тежест. Претендира разноски по предявения обратен иск.
Ответникът по обратния иск е подал отговор, с който твърди, че искът е
недопустим, тъй като не е налице правен интерес от конституирането му по
делото като трето лице-помагач на страната на ответника.
В срок е постъпила допълнителна искова молба по обратния иск, с която
ищецът по него поддържа изцяло претенцията си, както и оспорва
възраженията на ответната страна за недопустимост на конституирането му
по делото.
Допълнителен отговор по обратния иск не е постъпил.
Ищецът по главния иск с допълнителна искова молба, депозирана в срок,
поддържа иска. Оспорва наведените възраженията на ответника, като излага
подробни съображения в молбата. Противопоставя се на възражението на
ответника за съпричиняване на вредите от страна на починалата, поради
твърдяното от него непоставяне на обезопасителен колан.
С допълнителна молба ищецът представя присъда № 901945 от
20.06.2022 г., постановена по НОХД № 236/2019 г. по описа на ОС –
Благоевград, влязла в сила на 06.07.2022 г., с която П. Г. Б. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4, предл. 3, б. „б“,
предл. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Със същата
присъда е признат за виновен и С. Г. Д. при условията на независимо
съпричиняване с П. Б. в това, че е причинил смъртта по непредпазливост на
Д.К.Д..
В допълнителен отговор на исковата молба ответното дружество
заявява, че оспорва доводите на ищеца, направени с допълнителната искова
молба. Поддържа всички направени с отговора правни и фактически
твърдения, възражения и доказателствени искания.
Допълнителни съображения се излагат в писмени бележки, в които
ответникът счита, че квотата на отговорност на двамата водачи е 60 % на 40
% при превес на отговорността на другия водач, поради което и обратният му
иск е основателен до този обем.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
В настоящото производство е приет за съвместно разглеждане в процеса
предявеният от ответника против помагача, конституиран на негова страна,
3
обратен осъдителен иск, предявен при условията на евентуалност – ако
главният иск против него бъде уважен и по делото бъде установено, че ПТП е
причинено при независимо съпричиняване от страна и на двамата водачи на
МПС, за сумата от 150 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, лихви
и разноски, за които бъде осъден с решението.
Доказателствената тежест е разпределена в процеса по следния начин:
При условията на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК е указано, че всяка от страните
следва да установи позитивните факти, на които основава своите твърдения
или възражения съобразно правилото на чл. 154 от ГПК. В тежест на ищеца е
да докаже, че е претърпял и търпи твърдените неимуществени вреди и техния
интензитет и размер, както и че същите са в причинна връзка с
противоправното поведение на водача, който е застраховал гражданската си
отговорност на автомобилист при ответния застраховател. В тежест на
ответника е да докаже наведените възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия, както и останалите
правоизключващи възражения за положителни факти, в това число следва да
установи и позитивните факти, на които основава твърденията си по обратния
иск, а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение между
деликвента и застрахователното дружество - ответник към момента на
извършване на деликта, конкретния обем на приноса на втория деликвент,
застрахован при дружеството – помагач и ответник по обратния иск, спрямо
отговорността на първия при причиняване на вредите, като се има предвид, че
хипотезата на независимо съпричиняване е безспорно установена с оглед
задължителната сила на мотивите на присъдата, с която е признат за виновен
и вторият водач, спорен е само нейният обем и процентното му изражение.
Ответникът по обратния иск следва да установи правоизключващите си
възражения за положителни факти.
По главната претенция:
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.
380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно
сезиран, но без удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск
по чл. 432 КЗ допустим.
Разгледана по същество, претенцията е безспорно доказана по основание.
На страните изрично е указано, че обстоятелствата относно това дали е
4
извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на
дееца - предмет на влязлата в сила присъда по образуваното по случая НОХД,
не се нуждаят от доказване, а и не подлежат на пререшаване от гражданския
съд. Наличието на независимо съпричиняване от страна на втория водач,
чиято ГО е застрахована при дружеството – помагач, също е безспорно
установено с оглед задължителната сила на мотивите на присъдата,
признаваща вината му.
Не се оспорва също, че ищецът е син на пострадалата, както и че към
датата на настъпване на произшествието между виновния водач Б. и
ответното дружество е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
В случая е налице влязла в сила присъда, признаваща вината и на
двамата водачи за настъпване на произшествието поради нарушаване
правилата за движение и причинената в резултат на това смърт по
непредпазливост на пострадалото лице.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които
са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат
установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които
не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената
смърт на пострадалото лице в резултат на настъпилото ПТП, именно заради
което и двамата водачи – Д. и Б., са наказани за престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК за причинена смърт по непредпазливост. Тези
факти са елемент от състава на престъплението и без наличието им
извършителите нямаше да бъдат наказани за точно това престъпление.
За да се разграничат въпросите, обхванати от задължителната сила на
мотивите на присъдата и неподлежащи на преразглеждане от гражданския
съд и тези, свързани с възражението на ответника за съпричиняване, е
необходимо да се посочи следното: Въпросът налице ли е съпричиняване на
вредоносния резултат, подлежи на изследване и преценка от гражданския съд
независимо от приетото в наказателното производство, тъй като поведението
на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването не
представлява елемент от състава на престъплението и не е било предмет на
изследване в наказателното производство по конкретното дело. Но изводът за
наличие на съпричиняване съдът следва да основе на приноса на пострадалия
и неговото поведение, а не на поведението на други участници в
произшествието. Ако е налице противоправно поведение на друго лице, както
се твърди и установява в случая, възниква хипотеза на назависимо
съпричиняване на вредите от страна на няколко деликвента, които отговорят
солидарно и каквото безспорно е установено от наказателния съд, признаващ
вината и на двамата водачи. С чл. 499, ал. 7 КЗ се предвиди солидарна
5
отговорност на застрахователите, аналогична на отговорността на
съпричинителите. Това означава, че при съпричиняване по чл.53 ЗЗД на
увреждането от няколко деликвента, застрахователят по застраховка
„Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо
увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на
застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на
застрахования при него делинквент. Следователно и да има противоправно
поведение на друго лице, извън пострадалото, то е без значение за
отговорността на главния ответник, която е пълна – за всички вреди и за
целия им размер. За него възникнат единствено регресни права спрямо другия
застраховател, аналогично на солидарната отговорност на деликвентите - за
припадащата се на другия застраховател част от дълга. В случая, доколкото
по делото е привлечен като помагач на негова страна другият застраховател и
регресните му права са упражнени чрез предявяване на обратен иск против
него, конкретният обем на отговорност на двамата водачи ще бъде предмет на
коментар при разглеждане на обратния иск. Така или иначе обаче от значение
за изхода на спора по главната претенция са само наведените твърдения за
съпричиняване, свързани с непоставянето от страна на починалата на
предпазен колан.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането
като неблагоприятен резултат.
В тази връзка по делото е изслушано заключение на КСМАТЕ, което
съдът възприема като обективно и професионално изготвено, а и неоспорено
от страните. След анализ на материалите по делото експертите са стигнали до
следните изводи: автомобилът фабрично следва да е имал предпазни колани
на всички места. По предната повърхност на гръдния кош и коремната стена
са установени специфични лентовидни кръвонасядания, които сочат, че
пострадалата е била с поставен предпазен колан. Освен това в конкретния
случай ролята на предпазния колан поради факта, че ударът е страничен в
предната дясна врата, е сведена до нула. Ролята му е да ограничи движението
на тялото в предно-задна или странична посока и да предпази пътника от
травми в интериора на купето. Пострадалата е била с поставен предпазен
колан, видно от специфичните следи от него, а получените травматични
увреждания са получени от удара на Хондата в предната дясна врата, където е
стояла.
Никъде вещите лица не правят извод, дори със степен на вероятност,
че, ако пострадалият е бил с колан, увреждане е нямало да има. Т.е., дори под
условие да се приеме за категорично установен по делото факт, че
пострадалият е пътувал без правилно поставен предпазен колан, каквито
доказателства по делото няма, а тъкмо обратното, то само по себе си това
обстоятелство не може да доведе до извод за съпричиняване. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
6
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Т.е. предпоставките за отчитане на
съпричиняването и неговия размер са безспорно установена причинно-
следствена връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с
преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали по-малък обем /брой,
интензитет/, при липса на личен принос. По делото няма нито конкретни
твърдения, нито данни в подобна насока. Даже напротив, обратното следва от
изводите на вещите лица.
Поради това съпричиняване от страна на пострадалата няма и
обезщетението, което ще се присъди на ищеца, не следва да се намалява с
процент съпричиняване.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение, като се
ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52
от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се зачетат от съда. Такива обективни критерии при
причиняването на смърт са обстоятелствата, при които е настъпил
вредоносният резултат, възрастта на увредения, общественото положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на
чл.52 ЗЗД възмездява страданията и/или загубата на морална опора и
подкрепа, понесени от близките на увредения, вследствие на настъпилата
смърт.
Причинената на ищеца душевна болка и страдание от загубата на ** му,
се установява по категоричен начин от разпита на свидетеля Х. /брат на ****
на ищеца/ и Д. /**** на ищеца/, чийто показания съдът възприема като
добросъвестни, непосредствени и безпротиворечиви и от които се установява
близката им емоционална връзка, нормални хармонични отношения и
непреодоляната скръб от загубата на най-близък човек.
Следователно налице са доказателства за интензитета и
продължителността на негативните емоции, преживени от ищеца, като дори
при липса на такива съдът би ги приел за доказани предвид невъзможността
да се обективират болките и страданията като част от психичния живот на
личността и строго субективните й преживявания, а и чисто житейски се
предполагат при безспорно установени добри житейски взаимоотношения,
взаимна обич и подкрепа, доколкото в случая се касае до една от най –
тежките безвъзвратни загуби – тази на **. Не води до друг извод
обстоятелството, че от заключенията на двете СПЕ не се установяват някакви
необичайни емоционални състояния, няма значима промяна в житейския
стереотип и волевото функциониране, като ищецът е преминал по обичаен за
възрастта и половата му принадлежност начин през етапите на траурното
събитие. Така или иначе последното е факт и въпреки липсата на патологични
7
промени в психичната сфера и при безспорно установена привързаност,
взаимна обич и грижа, болките и страданията от безвъзвратната загуба на **
са обичаен и закономерен резултат.
Затова съдът приема, че претендираната от ищеца сума от 150 000 лв
представлява справедливо обезщетение за безспорно доказаните болки и
страдания съобразно общоприетите критерии за справедливост и обществено-
икономическите условия за живот в страната, поради което претенцията му е
изцяло основателна.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Същевременно според
специалната разпоредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Според цитирания чл. 496, ал. 1
срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая няма спор, че застрахователната претенция е предявена на
08.05.2018г, като на 14.05.2018г е постановен отказ. Следователно и
доколкото между страните не е водена кореспонденцията по повод
допълнително изискани от молителя писмени доказателства от значение за
определяне размера на претендираното застрахователно обезщетение, законна
лихва се дължи от датата на предявяване на застрахователната претенция,
както се претендира от ищеца.
Поради това и акцесорната му претенция е основателна изцяло и ще се
уважи.
Ищецът претендира разноски, но не ангажира доказателства за направата
на такива, поради което не му се присъждат. Не е направено от страна на
пълномощника и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ, нито се представя договор за правна
защита и съдействие, удостоверяващ подобна хипотеза, липсва и списък на
разноските.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПОС, сумата от 6 000 лв за ДТ и 407.40 лв – депозит за СПЕ или общо
8
6 407.40 лв.
По обратния иск:
Предмет на предявения срещу помагача обратен иск е сумата от 150 000
лв – обезщетение за неимуществени вреди, лихви и разноски, за които
ответникът бъде осъден с решението.
Обратният иск е винаги евентуален, тъй като се разглежда само ако бъде
постановено неблагоприятно решение по делото за подпомаганата страна.
Евентуалността на обратния иск се отнася и до размера му, като той се
разглежда за толкова, за колкото е уважен главният иск срещу ищеца по
обратния иск.
В случая правото на регрес на ответника категорично е възникнало, тъй
като каза се вече, че застрахованият при помагача втори водач също е признат
за виновен в хипотеза на независимо съпричиняване, при която съгласно чл.
499, ал. 7 КЗ възниква солидарна отговорност на застрахователите,
аналогична на отговорността на съпричинителите. Т.е. спорен е само обемът
на отговорността на деликвентите, респ. застрахователите им.
При определяне степента на категорично установеното независимо
съпричиняване на съпоставка подлежи тежестта на конкретното нарушение на
двамата водачи, за да бъде установен действителният обем, в който всеки
един от тях е допринесъл за настъпване на процесното пътно произшествие.
Сравнението на конкретното поведение на участниците в движението с оглед
правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, обосновава специфичната за
всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на
отговорността за причиняването на деликта. Съпричиняването е винаги
конкретно и във всеки отделен случай се изследва на чие поведение се дължи
преимуществено вредоносният резултат, респ. в каква по обем степен са
допринесли конкретните нарушения на правилата за движение и безопасност
от страна на участниците в произшествието.
В случая неоспорените изводи на автоексперта при изследване на
горните правнорелевантни обстоятелства са следните:
Причините за настъпилото ПТП от техническа гледна точка са следните:
Водачът на л.а. „Ситроен” - С. Г. Д., е навлязъл на платното за движение и е
предприел маневра - завой на ляво на място, по начин и в момент, когато това
не е било безопасно, т.е. при наличие на Пътен знак номер Г2 „Движение
само надясно след знака“, при единична непрекъсната линия и без да
пропусне движещия се по платното за движение л.а. „Хонда CRV“ при
наличие на Пътен знак номер Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“. Водачът на л.а. „Хонда CRV“ - П. Г. Б., се е движел със скорост
98 km/h, поради което е нямал техническа възможност да избегне удара от
момента в който е реагирал, тъй като при движение със скорост 78 km/h
(включително и 60 km/h) той би имал възможност да спре преди мястото на
удара. Посоката на движение на л.а. „Хонда CRV“ има Пътен знак номер А27:
„Кръстовище с път без предимство отдясно“ и Пътен знак номер В2:
9
„Забранено е движение със скорост, по-висока от означената - 60“.
Налага се изводът, че правонарушенията на Д. са повече и се явяват
инициална причина за инцидента, докато правонарушението на Б., свързано с
управление на автомобила с превишена скорост, макар и сериозно укоримо,
не е съпътствано с други за разлика от поведението на Д., разкриващо
нарушения на повече от едно правило за движение и безопасност на
участниците на пътя. Все пак обаче следва да се отчете, че превишението на
скоростта е значително /с 38 км/ч над ограничението/, като при превишение
до 78 km/h ПТП не би настъпило въпреки правонарушенията на другия
водач. Поради това при разпределение на отговорността следва да се приеме
минимален превес за водача Д..
От горното следва извод за разпределение на отговорността между
двамата водачи в предложеното от ищеца по обратния иск в писмените му
бележки съотношение 60/40 при по – висока степен за водача Д., поради което
регресната претенция срещу застрахователя му е основателна за 60 % или за
сумата от 90 000 лв – неимуществени вреди ведно със законната лихва от
08.05.2018г до окончателното плащане, както и за 60 % от разноските по
главния иск, които застрахователят е осъден да заплати в полза на държавата
или за сумата от 3 844.44 лв, като за разликата над тези суми до пълния им
предявен размер от 150 000 лв и съответно 6 407.40 лв. – разноски по делото в
полза на бюджета на съда, претенцията е неоснователна и ще се отхвърли.
При този изход на спора по обратния иск на страните по него се следват
разноски по съразмерност.
На общо основание на ищеца по обратния иск се дължат по
съразмерност разноските, посочени в списък на разноските на л. 251 в общ
размер на 700 лв, от които по съразмерност му се следва сумата от 460 лв
/700 лв х 0,6/. В действителност платената ДТ по обратния иск е в по – голям
размер, както и депозитът за вещи лица съобразно увеличения му и внесен
размер, но разноските се дължат в претендирания обем съобразно списъка,
който определя волята на ищеца по този иск.
Ответникът по обратния иск не претендира и не доказва разноски, поради
което такива не му се присъждат по съразмерност.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Доктор Г.М.Димитров“ № 1
да заплати на Г. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, сумата
от 150 000 лв. за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
10
свързани със загубата на ** му Д.К.Д., ЕГН **********, починала в резултат
на ПТП от 23.05.2017 г., във връзка с което единият от водачите П. Г. Б.,
застрахован при ответника, е признат за виновен с присъда № 901945 от
20.06.2022 г., постановена по НОХД № 236/2019 г. по описа на ОС –
Благоевград, влязла в сила на 06.07.2022 г, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя –
08.05.2018 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Доктор Г.М.Димитров“ № 1
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПОС, сумата от 6 407.40 лв – за ДТ и депозит за вещо лице.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника: „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД ЕИК *********.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД ЕИК ********* да заплати
на ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Доктор Г.М.Димитров“ № 1, сумата от 90 000
лв – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Г. С. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***** в резултат на гореописаното ПТП и
поради установено независимо съпричиняване от страна на другия водач С. Г.
Д., застрахован при ответника и също признат за виновен с присъдата и при
установен принос за него в размер на 60 % спрямо този на водача П. Г. Б.,
ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на
уведомяване на застрахователя – 08.05.2018 г., до окончателното изплащане
на обезщетението, както и сумата от 3 844.44 лв – 60 % от сумата, която
дружеството – ищец е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на ПОС, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с ЕИК *********
изпълни постановеното срещу него осъдително решение по първоначалния
иск, КАТО ОТХВЪРЛЯ обратния иск за разликата над тези суми до пълния
им предявен размер от съответно 150 000 лв – неимуществени вреди и
6 407.40 лв. – разноски по делото в полза на бюджета на съда.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД ЕИК ********* да заплати
на ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Доктор Г.М.Димитров“ № 1 сумата от 460
лв. – разноски в производството по обратния иск съразмерно на уважения му
размер.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12