РЕШЕНИЕ

   № 260 043

               гр.Варна, 07.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 16.09.2020 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 204 по описа за  2020  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Делото е след обезсилване с решение от 22.04.2020 г. на ВКС-ТК,ІІ ТО по т.д. №962/2018 г. на предходно решение на АС Варна от 30.11.2017 г. по в.т.д. №461/2017 г. и връщането му за ново разглеждане от друг състав. При повторното му образуване под горния номер в изпълнение на указанията на ВКС исковата молба е оставена без движение и на ищеца е указано да приведе петитума на иска относно втората сделка в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба като съобрази ТР №2/09.07.2019 г. по тълк.д.№2/2017 г. на ОСГТК на ВКС и мотивите в решението по т.д. №962/2018 г. на ВКС. В дадения му срок ищецът „Л“ АД – гр.София /бивше „Т К М“ АД – гр.Пловдив/ е уточнил петитум на иска по чл.135 – ЗЗД за обявяване за относително недействителни спрямо него на две последователни сделки, а именно: договор за покупко-продажба, сключен между „М К Е“ ООД – гр.Силистра и С.И.Р. ***, ЕГН **********, обективиран в нотариален акт, вписан под №109, том Х, вх.рег. 4315 от 25.05.2016 г., дело №1838/2016 г. на Агенция по вписванията и договор за покупко-продажба, сключен между С.И.Р. ***, ЕГН **********, и „К И“ ЕООД – гр.Пловдив, обективиран в нотариален акт, вписан под №185, том Х, вх.рег.№4502 /погрешно посочен - 4475/ от 30.05.2016 г., дело №1917 на Агенция по вписванията.

При новото разглеждане на делото въззивникът „Л“ АД – гр.София моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на исковете му, ведно с присъждане на съдебните разноски за предходните инстанции, като съображения за това излага в писмени бележки.

Въззиваемите страни - „М К Е“ ООД – гр.Силистра, С.И.Р. *** и „К И“ ЕООД – гр.Пловдив молят в с.з. чрез процесуалните си представители за потвърждаване на решението и за отхвърляне на исковете, последните двама - и с присъждане на съдебните разноски по делото по съображения, изложени в писмени защити.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

По правния въпрос дали има увреждане на кредитора при всяко разпореждане с недвижим имот независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си е постановено решение по чл.290 от ГПК № 320 от 05.11.2012г. по гр.дело № 1379/12г., на ІV г.о. на ВКС. С решението ВКС е приел, че увреждане има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност, както и че сделката е сключена с оглед извършване на търговската дейност на страните по нея. Съобразно посочената съдебна практика възраженията на въззиваемите, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън разпореденото,  поради което не е налице увреждане, са неоснователни. Кредиторът не е длъжен да установява цялостното финансово състояние на длъжника и само когато длъжникът не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл.135 ЗЗД.

По възражението за наличието на знание у двете страни по сделките за увреждането: Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или увеличава платежната си неспособност, или предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора. Поради което и длъжникът знае за увреждането, когато знае че има кредитор и действието му уврежда правото на кредитора. Знанието на третото лице - съдоговорител на длъжника за увреждането, се изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си. За да се приеме че приобретателят по продажбата е недобросъвестен, достатъчно е да знае, че продавачът му има дългове и че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно удовлетворяването на кредитора си или го затруднява, без да е необходимо да са му известни личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане. /в този смисъл е разрешението дадено в решение № 60 от 20.04.2017г. по гр.д.№ 3094/16г., по описа на ВКС, ІV г.о./. Доказването на знание за увреждане на третото лице се изисква при възмездни сделки, като при последваща възмездна сделка преди вписването на исковата молба за обявяване на недействителността  следва да бъде доказано наличието му и у последващия приобретател на имота.

Длъжникът всякога има знание за увреждане на кредитора, ако сделката по отчуждаване на имота следва по време възникване на вземането, предвид което в случая следва да се приеме, че първият ответник – длъжник има знание за увреждане на кредитора си - ищец. По договора за заем от 12.12.2014 г. за бизнес кредит „Сохо“ ищецът се е снабдил със изпълнителен лист от 27.01.2016 г. срещу ответника въз основа на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №91/2016 г. на РС Силистра за сумата 50000 евро - част от цяло задължение в размер на 346147.90 евро, като дългът към датата на иска е нарастнал на 590377.47 евро. Двете процесни сделки са извършени четири месеца по-късно, а именно на 25.05.2016 г. и на 30.05.2016 г.

Въззивният съд намира, че е установено по делото знание на третото лице С.Р., че неговият съдоговорител има дългове. Върху имота има вписана изпълнителна възбрана от частен съдебен изпълнител, която е заличена и вдигната от него в деня на продажбата, което именно е позволило изповядването й от нотариуса предвид последиците от действието на възбраната съгласно чл.451 – 453 от ГПК /длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вещта; извършените от длъжника разпореждания с възбранения имот са недействителни спрямо взискателя; на взискателя не могат да бъдат противопоставени прехвърлянето и учредяването на вещни права, както и решения на искови молби, които не са били вписани преди възбраната; оповестително – защитната функция на вписаната възбрана дава гласност на предприетото принудително изпълнение и осигурява противопоставимост при конкуренция на права от същия праводател/. Добросъвестното упражняване на права от страна на купувача предполага осведомяване от негова страна за съществуването на вписана върху имота - предмет на сделката възбрана, както и за основанията за това. Дори искането за заличаване на вписаната възбрана върху продаваемия имот да не е било прочетено като приложен документ към проекта за нотариален акт от нотариуса, следва да се приеме, че приобретателят С.Р. е имал знание за съществуването на изпълнително производство срещу продавача по договора - „М К Е“ ООД.

Самият купувач не е случайно лице. Той е близък приятел на управителя на продавача Генчо Г, на който той смятал първо да прехвърли временно имота, за да вземе кредит, с който да погаси дълга му към ищеца, след което бъде извършена двойна продажба и имотът бъде повторно продаден. Това Г е заявил на свидетеля Н. Пв на среща след извършен опис на имота от ЧСИ Ников на 25.04.2016 г. в имота, на която са присъствали двама служители на ищеца –  Е В и Т К. След справка за извършените вписвания относно сделката в имотния регистър свидетелят си припомня, че Г му съобщил като купувач именно лицето С.Р.. Това име му е било съобщено и друг път – от колегата му  Е В като предлаган още през м.януари 2016 г. евентуален кредитополучател, който чрез получен кредит да погаси задължението по заема към ищеца. Показанията на свидетеля са дадени в качеството му на адвокат на ищеца, нямат отношения към качеството му - член на СД на ищеца, предвид което са допустими, като се преценяват като достоверни, добросъвестни и обективни. Няма причина съдът да не им даде вяра и да не ги кредитира. Няма основание свидетелските показания да се считат заинтересовани, доколкото са последователни и непротиворечиви и се подкрепят при съвкупната преценка и на останалите доказателства по делото.

 Длъжникът е имал нужда от доверено лице, на което да прехвърли имота си, за да се опита чрез него да рефинансира кредита и погаси задължението си към ищеца, както и да запази имота за себе си. Това обяснява защо в нотариалния акт е договорена толкова ниска цена - 100000 лева, която е 55 пъти по-ниска от пазарната в размер на 5416400 лева, защо имотът е прехвърлен без да се иска каквото й да е обезпечение от купувача и защо длъжникът не търси от него заплащане на цената. Най-нормалното, когато един собственик е притеснен финансово, е да иска възможно най-високата цена за своята собственост, а не да договаря символична цена за толкова скъп имот - поземлен имот в с.Гешаново, обл.Добрич с идентификатор 14862.61.5 с площ 92809 кв.м. с 27 селскостопански сгради в имота със застроена площ – 21651 кв.м., дори под данъчната оценка – 349896.60 лева, да се съгласява с отлагане на плащането /в срок до 30 календарни дни/ и да не търси вече четири години заплащане от купувача дори на тази символична цена. Фактът, че вторият ответник - купувачът С.Р. е безработен от 2010 г. и с прекратени здравноосигурителни права, както и че само 5 дни след сделката прехвърля продадения му имот на друг купувач – третия ответник, с оглед и на изложените по-горе преки и косвени данни, е в подкрепа на категоричния извод, че между него и първия ответник е съществувал сговор с покупко-продажбата да се смени собствеността върху процесния имот за пред трети лица като бъде изваден същият от патримониума на ответника, за да бъде осуетено насочване на изпълнение на ищеца спрямо него за задълженията на първия ответник към ищеца по договора за заем от 12.12.2014 г. и по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Знание за увреждане у последващия приобретател на имота, респективно сговаряне за увреждане на ищеца, има и при сключването на сделката по нот.акт от 30.05.2016 г. между втория ответник С.Р. - продавач и третия ответник – „К И“ ЕООД – гр.Пловдив - купувач. Последното дружество е вписано на 19.05.2016 г. само 6 дни преди сделката с капитал от 2 лева. При положение че то не е извършвало никаква дейност и практически е без капитал към датата на сделката, е съмнителна възможността му да придобие имот, и то толкова голям и скъп, и да заплати цената за него. Макар че по делото е представено платежно нареждане за кредитен превод от 07.07.2016 г. на сумата 110000 лева с основание – плащане по нотариален акт от третия ответник на втория ответник, това доказателство, представено едва с молба от 19.01.2017 г., а не с отговора или с допълнителния отговор на исковата молба и на ДИМ, не доказва по несъмнен начин извършено плащане по сделката от 30.05.2016 г. ССЕ сочи като източник на средствата за плащане на сумата по превода привлечени средства от получени заеми от третия ответник, като не се установява от кого и на какво основание е бил даден заемът. Ищецът няма доказателствена тежест да установява от кого ответникът е заел сумата, за да изплати цената на имота. Самият ответник не е счел за нужно да ангажира доказателства в тази връзка. По-важното в случая е друго – получилият цената втори ответник не я е изплатил на първия ответник нито тогава, нито в хода на процеса и досега. Това прави съмнителна действителността на плащането, тъй като би могло получената сума лесно да се върне от втория ответник на третото лице - заемодател, предоставило сумата на третия ответник, като се имитира плащане, което в крайна сметка е върнато обратно. Вторият ответник е физическо лице и няма счетоводство, което да позволи проследяване съдбата на плащането. Няма потвърждаващи доказателства, че внесената сума стои още в сметката на С.Р., а не е била изтеглена от него и насочена другаде. Обяснението, че вторият ответник не заплатил сумата на първия ответник поради завеждането на иска е неубедително. Той така или иначе дължи на първия ответник сумата 100000 лева – цена на имота по първата сделка и задължението му към него няма да отпадне в зависимост от изхода на спора по настоящото дело. Фактът, че същевременно сумата не се търси от първия ответник, макар че тече изпълнително производство срещу него с взискател - ищеца, означава само едно – че тримата ответници са се сговорили да прехвърлят имота чрез две разпоредителни сделки безпарично, като по този начин осуетят насочване на изпълнение от ищеца спрямо имота. При липса на намерение у страните да се плати цената по възмездни сделки при сключването им, каквато се установява при цялостна преценка на данните по делото, са налице по същество безвъзмездни сделки, при които знанието за увреждане у длъжника и придобилите последователно имота трети лица дори се предполага.

Схемата на двойната увреждаща кредитора продажба от една страна се потвърждава от коментираните вече показания на свидетеля Н. Пв. От друга страна за връзка между лицата Г Г– управител на първия ответник и И К, оказал се в последствие собственик и управител на третия ответник, свидетелства свидетелят Г Т. От неговия разпит се установява, че след уговорка по телефон и по имейл с управителя на длъжника - Г Гтой е поискал среща за уреждане на дълга му в офиса на дружеството - ищец, на която да присъстват негови партньори - Б Ми И К и негов адвокат - Д К. Такава среща се е провела на 11.04.2016 г. в офиса на ищеца в гр.Пловдив, на която се явили адв.Д К и Б М, като адвокатът се е представил за адвокат на „М К Е“ и на партньорите му Б Ми И К, като последният не се е явил, тъй като бил възпрепятстван. На срещата от страна на ищеца присъствали свидетелят в качеството му на „кредитен администратор и преговори за лоши кредити“ и колегата му Е В в качеството му на „риск мениджър“. Явилите се лица поискали разсрочване на кредита, намаляване на част от задължението и съдействие за рефинансиране на дълга, но настоявали за отмяна на възбраната върху процесния имот. С това искане служителите на ищеца не се съгласили, тъй като не се налагало с оглед рефинансиране на дълга, като в крайна сметка съгласие относно предложенията за доброволно уреждането на дълга на длъжника не било постигнато. Тогава адв.Д К заявил: „Ние ще прехвърлим имота с Ваше или без Ваше съдействие, има начини“. При два разговора по телефона с лицето Б М той им казал същото: „Ако не ни съдействате, ние имаме начини да прехвърлим имота.“ Развитието на нещата – заличаване на възбраната от ЧСИ и прехвърлянето на имота на два пъти, потвърждават тези свидетелски показания, поради което те не са заинтересовани въпреки роднинската връзка на свидетеля, който е син на управителя на ищеца. Показанията са последователни и непротиворечиви, като на нея е присъствало и друго лице  Е В, а свидетелят е заявил, че за  срещата има запис от камерите и имената и даните на явилите се лица са записани в книгата за посетители на рецепцията при влизане в сградата. Обратно, показанията на разпитания като свидетел адв. Д К, с които отрича да познава лицата по сделките, да е преговарял от тяхно име, да е присъствал на среща в офиса на ТНК „К М“ на 11.04.2016 г., както и да познава Г Ги св. Г Т, посочени му в залата, не следва да се кредитират, тъй като противоречат на показанията на св. Т, които се преценяват като достоверни и обективни. Защитата на ответниците не е поискала с оглед противоречията в показанията на двамата свидетели очна ставка между тях, макар че са се намирали в залата, нито допускане до разпит на присъствалия на срещата  Е В, нито представяне на данните от книгата за посетители от офиса на ищеца, за да потвърдят достоверността на показанията на собствения си свидетел за твърдените от него отрицателни факти и оборят показанията на свидетеля Т. Показания, с които свидетел отрича  познанства на лица и съществуването на определени факти са за отрицателни обстоятелства и поради това са само косвени доказателства. Косвеното доказване на отрицателен факт отпада при доказване на  положителния факт. Ето защо, за да се даде вяра на косвено доказване със свидетелски показания на отрицателни факти при доказани с други свидетелски показания положителни факти, показанията за отрицателните факти следва да се затвърдят и с други доказателствени средства и преки доказателства в тяхна подкрепа, каквито в случая не са ангажирани.

Третият ответник – последващ приобретател на имота не е случайно и неизвестно на длъжника – първи ответник лице. Той, както и лицето Б М, са представени на ищеца от управителя на длъжника Г Гкато негови партньори, с които ще развиват съвместно бизнеса по отглеждане на свине, осъществяван в процесния имот, установено от показанията на св.Т. Регистриралият дружеството „К И“ ЕООД -гр.Пловдив адв. И С от АК Пловдив и адв.Д К от АК Пловдив, явил се като представител на „М К Е“ ООД-гр.Силистра на срещата при ищеца на 11.04.2016 г. са били част от екипа на адвокатска кантора „Сидеров и Колеви“- гр.Пловдив, първият от тях като адвокат, а вторият като съдружник и адвокат, видно от представената по делото уеб страница на кантората от 2016 г., който факт косвено потвърждава връзката между първия ответник и третия ответник и предполага съгласуване и знание за предприети общо действия.

Същевременно от изпратен от електронния адрес на първия ответник имейл от 20.10.2015 г. на електронния адрес на служителя на ищеца  Е В с прикачен файл се установява като съдържание на прикачения файл договор за наем от 28.06.2015 г. между длъжника - първи ответник - наемател и Б С. М – наемодател за отдаване под наем на недвижим имот в гр.Пловдив, потвърдено от заключението на СКТЕ, изслушано пред въззивната инстанция. Защитата на длъжника не оспори авторството на документа, като заяви, че не разполага с договора. Доколкото обаче е доказано, че договорът е изпратен на ищеца като прикачен файл от имейл адреса на длъжника, следва да се приеме, че договорът за наем между посочените в него страни е съществуващ документ, а не просто снимка, както възразяват ответниците. Съдържанието на същия не е оборено с други писмени доказателства. Изпращането на електронно съобщение с прикачен към него файл не изисква подписването му с електронен подпис и не го прави невалиден като електронен документ, от който е снет на хартиен носител представеният договор за наем. Б Мкато собственик и управител на „Бигест груп“ ЕООД-гр.Пловдив в качеството на наемател е сключил и договор за наем от 21.07.2016 г. с третия ответник „К И“ ЕООД – гр.Пловдив със собственик и управител И К в качеството на наемодател за отдаване под наем на процесния имот за срок от 25 години, като договорът е с нотариална заверка на подписите от същата дата – 21.07.2016 г.

От една страна се доказва връзка между длъжника, третия ответник и лицето Б Мкато бизнес партньори, установено от показанията на св.Т, като това се потвърждава и от договорните отношения между всеки от двамата ответници и Б М. От друга страна – третият ответник е сключил с Б.М дългосрочен договор за наем с вписване, осигуряващо достоверност на датата на същия. Този договор дава право на наемателя Б.М да държи за продължителен срок имота като противопоставя на всеки, който оспорва собствеността върху имота, в т.ч. кредитора – ищец, свои права по отношение на същия имот. От трета страна нито третият ответник, нито лицето Б.М  реално владее или държи имота. Това се доказва от представения във въззивното производство протокол на ПЧСИ П.Петров от 03.07.2020 г. за оглед на друг поземлен имот на първия ответник в с.Гешаново, обл.Добрич с идентификатор 14862.61.4, обявен на публична продан в изп.производство, в който е отразено, че достъп до имота му е предоставен от Г Г– управител на длъжника – първи ответник. Същият заявил готовност за съдействие, както и че със семейството си живее в съседния поземлен имот с идентификатор 14862.61.5, т.е. в процесния имот, като потенциалният купувач би могъл да преговаря за имота с него, както и за имот с ид. 14862.61.5 с построените в него сгради, който можел да бъде закупен или отдаден под наем с дългогодишен договор със срок от 20 години. Протоколът бил съставен в сградата, където живеел Г със семейството в ПИ с ид. 14862.61.5. Отразените в протокола обстоятелства сочат, че въпреки двете процесни прехвърлителни сделки от 25.05.2016 г. и 30.05.2016 г., с които е прехвърлен имотът на трети лица – втория и третия ответник по делото и вписания договор за наем от 21.07.2016 г. с Б.М, длъжникът – първи ответник продължава да счита имота за свой собствен и заявява, че относно същия следва да се преговаря с него лично. Представеното удостоверение за постоянен адрес *** не опровергава отразеното в протокола. Едно лице може да пребивава и живее на различни места в страната, в т.ч. и на адреса, на който осъществява производствената си фирмена дейност. От този факт може да се направи извод, че третият ответник и лицето Б.М са действали като доверени лица на първия ответник като страни по посочените сделки, за да се легитимират за пред трети лица съответно като владелец и държател на имота, който обаче реално е останал във владение на първия ответник. Действията по придобиването на имота от третия ответник, така както и от втория ответник, са недобросъвестни, тъй като те са знаели, че с прехвърлянето се цели собствеността върху имота на длъжника да се запази и да се увреди кредитора - ищец, който няма да може да насочи принудително изпълнение върху имота.

Всички събрани по делото доказателства в съвкупност и поотделно  водят до еднозначния извод, че със сделките по прехвърляне на процесния имот страните по тях - ответниците по иска са се сговорили да увредят кредитора – ищец, като осуетят удовлетворяването му за дълга на длъжника към него за сметка на имота.

Искът по чл.135-ЗЗС е основателен и за двете прехвърлителни сделки и следва да се уважи изцяло. Обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което обяви сделките от 25.05.2016 г. и 30.05.2016 г., съответно -  между първия ответник и втория ответник и между втория ответник и третия ответник за относително недействителни спрямо ищеца.

При този изход на спора в полза на въззивника се присъждат направените съдебни разноски за предходните инстанции общо в размер на 54774.07 лева. Възражението на защитата на „Кундинвест“ ЕООД за прекомерност на адвокатското възнаграждение с вкл.ДДС на касатора „Л“ АД /21000 лева/ пред ВКС е неоснователно, тъй като почти същият размер възнаграждение с вкл.ДДС /20500 лева/ е претендиран от „Кундинвест“ ЕООД по първоинстанционното дело. Освен това „Л“ АД не е претендирало за адвокатско възнаграждение по настоящото второ въззивно производство след връщане на делото от ВКС.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 93/16.05.2017 г. на Окръжен съд Добрич - ТО по т.д.№139/2016 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо „Л“ АД – гр.София /бивше „Т К М“ АД – гр.Пловдив/, ЕИК *********, договор за покупко-продажба, сключен между „М К Е“ ООД – гр.Силистра, ЕИК *********, и С.И.Р., с ЕГН ********** и с адрес ***, обективиран в нотариален акт №ХХ, том І, рег.№339, дело №29 от 25.05.2016 г. на Нотариус Евгения Заркова, №653 по регистъра на Нотариалната камера, с район на действие района на Районен съд - гр.Добрич, вписан под №109, том Х, вх.рег. 4315 от 25.05.2016 г., дело №1838/2016 г. на Агенция по вписванията - Служба по вписванията - гр.Добрич.

ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо „Л“ АД – гр.София /бивше „Т К М“ АД – гр.Пловдив/, ЕИК *********, договор за покупко-продажба, сключен между С.И.Р., с ЕГН ********** и с адрес ***, и „К И“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, обективиран в нотариален акт №ХХ, том І, рег.№362, дело №31 от 30.05.2016 г. на Нотариус Евгения Заркова, №653 по регистъра на Нотариалната камера, с район на действие района на Районен съд - гр.Добрич, вписан под №185, том Х, вх.рег.№4502 от 30.05.2016 г., дело №1917 на Агенция по вписванията - Служба по вписванията - гр.Добрич.

ОСЪЖДА „М К Е“ ООД - гр.Силистра, ЕИК*********, С.И.Р., с ЕГН ********** и с адрес ***, и „К И“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, да заплатят на „Л“ АД – гр.София, ЕИК *********, сумата 54774.07 лева – съдебни разноски по делото за всички инстанции.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛВЕ:1.                     2.