Определение по дело №1068/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 4448/03.06.2013г., постановено по гр.д. №68/2012г. по описа на РС Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от А. К. М., от град Б., ул. „Д. Х. Т.” № 36 Б, . 2.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, на основание предявения иск с правно основание чл. 424 от ГПК, за който е приложим критерият валиден за другите отменителни производства, свързани с релевирането на нови обстоятелства или представянето на нови доказателства, а първоинстанционния съд е счел в мотивите към обжалвания съдебен акт, че липсва позоваване на ищеца на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение от съда или с които същият да не е могъл да се снабди в този срок. В тази връзка се сочи като незоконосъобразен извода на съда, че фактите изнесени в протоколите и решението към НАХ дело № 890/2011г., не съставляват новооткрити факти и дори че са неотносими към предмета на делото, за което във въззивната жалба са развити подробни съображения. Акцентира се с въззивната жалба, че с исковата молба П. предявен иск с правно основание чл. 424 ал.1 от ГПК, ищецът е длъжен да се позове на такива обстоятелства, като ги посочи, както и наведе доводи за определеност и установеност към конкретен времеви момент, когато е научил за тях и тези обстоятелства са му станали известни, като така обоснове твърденията си и даде възможност на съда за проверка, че това са обстоятелства възникнали или писмени доказателства станали му известни, след възникване на твърдяното от взискателя съдебно изпълнително основание, какъвто е и предметния обхват на предявения иск с правно основание чл. 424 ал.1 от ГПК. Оплакването за неправилност на атакуваното решение на първоинстанционния съд се основава на твърдението, че макар ищецът да е посочил такива обстоятелства, съдът е счел предявения иск за недоказан и неоснователен като не е съобразил наведените в хода на производството нови правно релевантни факти. С жалбата се иска от въззивния съд, да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 424 ал.1 от ГПК като доказан и основателен.

С въззивната жалба не е направено доказателствено искане или искане за събиране на нови доказателства във връзка с направените оплаквания и възражения. Направено е искане за заплащане на дължимите разноски.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от Я. Г., чрез пълномощника му адв. К. Д., АК Б., с който се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба, тъй като не са налице посочените пороци на обжалваното първоинстанционно решение. Излагат се съображения, че въззивника М., няма да понесе неоснователно последиците от едно незаконосъобразно съдебно решение, тъй като се установява от събраните доказателства по делото неговото неправомерно деликтно поведение. Оспорват се основните оплаквания направени от жалбоподателя във въззивната жалба, като се възразява че протоколите и решението към НАХ дело № 890/2011г., нито са нововъзникнали нито новооткрити обстоятелства, като същите дори са неотносими към предмета на делото, поради което преценката на съда относно тяхното кредитиране е правилна и законосъобразна. Предмет на административно наказателното производство е неизпълнение на полицейско разпореждане и няма никакво значение за това дело, периферния проблем относно демонтажа на табелата. Допълва се, че наличието на образуваното административно производство, не може да бъде основание жалбоподателят да бъде освободен от отговорност като деликвент, тъй като липсва такава житейска и правна логика. С писмения отговор се оспорват и част от твърденията във въззивната жалба- че длъжника М. не е могъл да реализира защитата си в рамките на образуваното заповедно производство, след като е имал възможност да депозира възражение срещу издадената заповед и така да инициира исково производство, за установяване съществуването на вземането- нещо което той не е направил. Възразява се и срещу доводите в жалбата за тенденциозния подход към събраните доказателства в хода на делото пред първата съдебна инстанция. С писмения отговор се иска от съда да остави въззивна жалба без уважение, като се потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.

Съдът П. проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание. Писменият отговор на другата страна е своевременно представен, като същият отговаря на изискванията на закона за съдържание и реквизити и е депозиран пред съда от надлежната страна.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, пълномощните на страните по делото, поддържат доводите си от въззивната жалба и отговора към нея, на основанията посочени в тях, като правят искане и за присъждане на сторените пред въззивната съдебна инстанция разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд в рамките на правомощията си и за да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана пред първоинстанционния съд искова молба от А. К. М., ЕГН *, на адрес: град Б., ЖК “З.”, бл. 45, вх. Б, . 1, ап. 2, със съдебен адрес: град Б., ул. “Д. Х. Т.” № 36Б, . 2, с която срещу Я. И. Г. с ЕГН * и с адрес: град Б., ул. “М. К.” № 5, . 4, ап. 5, е предявен иск с правно основание чл. 424 от ГПК.

Сочи се в исковата молба, че въз основа на заявление от въззиваемия Я. И. Г., е била издадена по реда на чл. 410 от ГПК, от съда по заповедното производство Заповед за изпълнение на парично задължение № 3699/10.05.2011г., по ч.гр.д. № 1403/2011г. по описа на РС Б., по силата на която жалбоподателя- А. К. М. е осъден да заплати на заявителя сумата от 200.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението– 09.05.2011г. до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 25.00 лева, представляваща внесена държавна такса по заповедното производство. В заповедта е посочено, че вземането произтича от обстоятелството, че са налице нанесени от длъжника по заповедта /ищец пред първоинстанционниоя съд/ неимуществени вреди от премахване на собствена на заявителя /ответник по първоинстанционнот дело/ информационна табела от входа на офиса му без негово разрешение.

Ищецът в исковата си молба твърди, че не е получил издадената заповед за изпълнение и съобщението за връчването на същата било връчено чрез залепване на уведомление, поради което същият е пропуснал да подаде възражение срещу заповедта по чл. 414 ал. 2 от ГПК, като по ч.гр.дело № 1403/2011 г. по описа на РС – Б. бил издаден изпълнителен лист, а въз основа на него и по молба на взискателя Я. И. Г. е било образувано ИД № 642/2011г. по описа на ЧСИ В. Т., с район на действие ОС Б., вписана под № 795 в регистъра на Камарата на ЧСИ.

Ищецът в исковата молба пред първоинстанционния съд излага съображения, че на 29.09.2011г. му е било изпратено и надлежно връчено съобщение от ЧЗИ В. Т., за образуваното срещу него изпълнително дело, като същият е бил поканен доброволно да изплати присъдената в полза на Я. И. Г. сума от 200лв. и тогава жалбоподателят А. К. М. научил за издадената срещу нето заповед за изпълнение.

Недоволен от издадената срещу него Заповед за изпълнение и образуваното въз основа на нея изпълнително производство, жалбоподателят като ищец пред първоинстанционния съд, е обосновал правния си интерес от завеждането на иска пред съда, с доводите че заповедта за изпълнение е издадена без правно основание и неправомерно са засегнати неговите права и интереси, поради което за него единствената възможност е да оспори вземането на Я. И. Г. по съдебен ред.

Като фактически основания за предявения иск с правно основание чл. 424 ал.1 от ГПК са посочени от ищеца А. К. М. в исковата молба доводи за факти, които са съотнесени към момента на премахването на табела, окачена на недвижим имот, находящ се в град Б., ул. „И. М.” № 2, като се сочи че Я. И. Г. не притежава собственост на този адрес, че собственичка на помещението където е била окачена табелата е друго лице- Й. И. А., която не е давала съгласие за монтиране на табела на нейния имот, както и че табелата е била монтирана без да са спазени правилата на ЗУЕС, ЗУТ и ЗС. Навадени са още доводи, че на този адрес има единствено офиси, но не и търговски обекти, а на табелата е било изписано – „Д., БИЖУТЕРИЯ И СУВЕРИНИРИ”. Изложените факти дават основание на ищеца- А. К. М., да заяви с исковата молба пред първоинстанционния съд, че тоя не е причинил имуществени вреди на Я. И. Г., за което срещу него е била издадена Заповед за изпълнение и започнато принудително изпълнение.

Основан на изложените фактически твърдения и правни основания, жалбоподателят М., като ищец моли съда да постанови решение, с което се признае за установено по отношение на ответника- Я. И. Г., че не му дължи сумите по изпълнителния лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 3699/10.05.2011г., по ч.гр.д. № 1403/2011г. по описа на РС Б.. Иска се и присъждане на сторените по гражданското дело разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

След оставяне на първоначалната искова молба от съда без движение, А. К. М. е депозирал изправена исковата молба, в която сочи, че е налице една от хипотезите на чл.424, ал.1 от ГПК, а именно - наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на ищеца до изтичане на срока за подаване на възражението срещу заповедта. Сочи се, че това са факти изнесени в протоколите и решението към НАХ дело № 890/2011г. по описа на РС Б., влязло в законна сила на 11.01.2012г.,от които се установява че лицето премахнало табелата не е А. К. М.. Затова отново се иска да бъде признато за установено със силата на присъдено нещо по отношение на Я. И. Г., че А. К. М. не му дължи сумите по изпълнителния лист, издаден по ч.гр. д. № 1403/2011г. по описа на РС - Б..

С писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК на исковата молба, ответника Я. И. Г. възразява, че предявеният иск с правно основание чл. 424 ал.1 от ГПК е недопустим, тъй като не са налице нито новооткрити обстоятелства, нито нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които да обуславят правния интерес на ищеца от завеждането на същия пред съда. Отделно са изложени правни съображения, че представените от ищеца протоколите и решението към НАХ дело № 890/2011г., не могат да бъдат съотнесени към отношенията между страните по делото, по повод на които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3699/10.05.2011г., по ч.гр.д. № 1403/2011г. по описа на РС Б., поради което са неотносими към предмета на настоящото дело, тъй като визират административни отношения на трети неучастващи в делото лица. Въззиваемият Я. И. Г., като ответник пред първоинстанционния съд, моли съда да прекрати производството по делото поради недопустимост на предявения иск. Алтернативно се поддържа становището, че предявения иск е и неоснователен, тъй като с наведените по делото факти и доводи, по никакъв начин не се опровергават изводите на съда в заповедното производство, които са мотивирали същия да издаде поисканата заповед за изпълнение. Ответникът оспорва иска по съображенията, изложени в исковата молба и моли първоинстанционния съд, в случай че счете същия за допустим, да го отхвърли като неоснователен.

Въззивният съд, въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, счита за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от Я. И. Г. пред съда на 09.05.2011г., срещу длъжника А. К. М. е образувано ч.гр.д. № 1403/2011г. по описа на РС Б., като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3699/10.05.2011г., за следните суми: сумата от 200.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението– 09.05.2011г., до окончателното изплащане на дължимото, както и за сумата от 25.00лв., представляваща внесена държавна такса по заповедното производство. В заповедта е посочено, че вземането е за неимуществени вреди, причинени на Я. И. Г. от премахване на собствена на заявителя информационна табела от входа на офиса му без негово разрешение.

Съобщението до длъжника- А. К. М., за връчване на заповедта за изпълнение на постоянният и настоящият му адрес: град Б., ул.“А. К.” № 10, е било извършено чрез залепване на уведомление на 30.06.2011г., тъй като длъжника не е бил открит на адреса от призовкаря. С разпореждане от 03.08.2011г. съдията по заповедното производство е приложил уведомлението като редовно връчено на основание чл. 47 ал. 5 от ГПК и с оглед неподаването на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, е разпоредил да се издаде изпълнителен лист. Такъв е издаден на 04.08.2011г. и въз основа на него е образувано ИД № 642/2011г. по описа на ЧСИ В. Т., с рег. № 795 на КЧСИ и район на действие ОС Б..

На 29.09.2011г. на длъжника по образуваното изпълнително дело- А. К. М., е изпратено от ЧЗИ В. Т., уведомление за започналото срещу него принудително изпълнение по ИД № 642/2011г. по описа на ЧСИ В. Т., с район на действие ОС Б., вписана под № 795 в регистъра на Камарата на ЧСИ, с което длъжника е бил поканен доброволно да изпълни задълженията си срещу взискателя кредитор Я. И. Г.. От този момент жалбоподателят А. К. М. е научил за издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение № 3699/10.05.2011г., по ч.гр.д. № 1403/2011г. по описа на РС Б., както и за образуваното въз основа на издадена изпълнителен лист ИД № 642/2011г. по описа на ЧСИ В. Т., с район на действие ОС Б., вписана под № 795 в регистъра на Камарата на ЧСИ.

Макар и да твърди че съобщението за издадената срещу него заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК не е надлежно връчено, длъжника А. К. М. макар и да не е могъл да оспори вземането чрез възражение по чл. 414 от ГПК, не се възползвал от процесуалната възможност да депозира възражение пред ОС Б., по реда на чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК.

В изправената искова молба по делото, жалбоподателят А. К. М., като ищец пред първоинстанционния съд твърди, че през месец ХІІ.2011г. е научил от свидетелката Й. И. А., за получено обявление за изготвено решение на съда по НАХ дело № 890/2011г., влязло в законна сила на 11.01.2012г., което е обусловило за М. правния интерес от завеждането на иск с правно основание чл. 424 ал.1 от ГПК пред съда, основан на установените фактически положение с цитираното решение по административното дело и изготвените по него протоколи от съдебно заседание.

Ведно е от представените и приети от първоинстанционния съд като писмени доказателства протоколи и решение по НАХ дело № 890/2011г., по описа на РС Б., административното производство е образувано по жалба от Й. И. А. от град Б., срещу НП № 136/04.05.2011г. на Началника на 01 Р. Б., с което за нарушение на чл. 55 от ЗМВР и на основание чл. 270 ал.2 от същия закон, с което на жалбоподателката е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50.00лв. Видно е от събраните доказателства и мотивите на съда в решението по делото, че административната санкция е наложена за неизпълнение на полицейско разпореждане, за преустановяване на разправията между Й. И. А. и И. П. М., по повод на свалена рекламна табела, с дата на извършване 21.04.2011г. около 10.30 часа сутринта. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства и е стигнал до извода за несъставомерност на деянието, тъй като П. повторното посещение на полицията, за което е бил съставен и съответния административен акт, не е имало вече разправия между Й. И. А. и И. П. М., а въпроса за премахването на табелата е бил извън компетентността на полицейските органи, поради което и същите не са се занимавали с него. Изложени са от съда разглеждащ административното дело и съображения, че липсват доказателства и за умисъла на дееца за нарушаването на полицейското разпореждане, поради което деянието е останало недоказано и от субективна страна. С Решение № 9631/14.12.2011г. по НАХ дело № 890/2011г. по описа на РС Б., съдът е отменил НП № 136/04.05.2011г. на Началника на 01 Р. Б., като незаконосъобразно.

П. разпита на ищеца- А. К. М. от първоинстанционноия съд по настоящото дело, по реда на чл. 176 ал. 1 от ГПК, той сам е посочил, че на 21.04.2011г. се е намирал в град Б. на ул.“И. М.“ № 2, като около 10.00 часа се е качил на стълба и свалил рекламна табела с размери на 30 см. на 30 см. от ламарина, на която пишело “БИЖУТЕРИЯ“ или нещо подобно. Заявил е, че не е влизал в спор с лица, имащи собственост в сградата и че е демонтирал табелата само веднъж.

Разпитан П. условията на чл. 176 от ГПК от първоинстанционния съд по гр.д. № 68/2012г. по описа на РС Б., въззиваемият Я. И. Г. е заявил, че лично той е монтирал табелата, след като била демонтирана първия път. Вторият път не могло да се монтира табелата отново, защото тя не ставала за нищо и я изхвърлили. Имало жалба до общината и общината дала отговор, че над 2.15м. не трябва да се иска разрешение, а табелата била разположена на височина над 2.15 м. Г. е посочил, че не е видял А. К. М. да пипа табелата, но насочил претенцията си срещу него, защото И. П. М. го видяла да демонтира табелата.

По настоящото дело пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели, чиито показания са кредитирани от съда.

От разпита на свидетелката Й. И. А.се установява, че тя е собственик на магазин и апартамент в град Б. на ул.“И. М.“ № 2 и на 21.04.2011г. е била в магазина си, който се намира на партера. Била наела А. К. М./неин братовчед/, да оправят фасадата на помещението. На колонка пред вратата й се намирала табела, на която пишело “Д. – бижутерия и сувенири“, с размери 30 см. на 30 см., която била направена от обикновена ламарина и надписът бил с боя, като табелата е била рекламна. Към 10.00 часа под нейно наблюдение А. К. М., започнал да ремонтира и тъй като се слагали мрежи на цялата колона, нямало как да не се свали табелата, и А. се разпоредила да я демонтират. Непосредствено след това дошли служителите на М., извикани според свидетелката от И. П. М., като М. започнала да крещи и да обижда. Така полицейските органи след посещение на място, издали разпореждане за преустановяване на саморазправата между А. и М. А- отишла да си върши работа и когато се върнала към 12.00 часа, видяла, че табелата е монтирана отново. Била леко закрепена и А- отвила винтчетата и ги сложила на земята до себе си. Я. И. Г. отново извикал полиция, а майсторът/А. К. М./ казал на А., че в присъствието на полицаите Я. И. Г. е монтирал повторно табелата. В показанията си пред РС Б., свидетелката А. пояснява, че Я. И. Г. няма собственост в сградата, като магазина е собственост на фирма “МИКО”, но свидетелката не знае какво общо имал Г. с фирмата - дали бил наемател или имал други отношения. Свидетелката в показанията си е уточнила, че първият път М. демонтирал табелата, вторият път – самата тя, тъй като тя вече не била прикрепена толкова здраво.

Друг свидетел- К. К. в показанията си пред първоинстанционния съд сочи, че на 21.04.2011г., пил кафе отвън с А., като я видял лично пред него да демонтирала рекламна табелка, която не била закачена много добре. Това било към обяд. После Г. излязъл и си прибрал табелата, на която пишело “Магазин Д. – бижутерия“. Ремонтът бил на фасадата на офиса и табелата била в горния и край, ремонтирала се точно колоната и табелата влизала в границите на тази фасада. К. видял че А. К. М. е майстора, който ремонтира фасадата. Това било около 11.30ч. Идвали полицейски служители, а след тях дошъл Г.. А. отвила болтовете, на които се държала табелата.

Свидетелката И. М. също е разпитана от първоинстанционния съд, като сочи в показанията си, че са приятели с Я. И. Г. и че на фасадата на сградата на ул.“И. М.“ 2, в град Б. имало монтирана фирмена табела с надпис “Д.“ със специално лого и цветове. Била поставена на фасадата на сградата, защото имало магазин вътре в безистена, който магазин бил собственост на Я., но бил даден под наем. Я. поръчал табелата и той си я платил, като стойността й била 200.00 лева. Това било в началото на лятото на 2008г. и оттогава табелата стояла там, до 21.04.2011г., когато била демонтирана. Табелата била на височина около 2 м. М. видяла лично А. К. М., на 21.04.2012г. да демонтира табелата и това станало, когато отишла да отвори офиса. В безистена имало офис, който бил собственост на Я. и бил различно помещение от магазина, който бил даден на фирма “Д.“. Я. И. Г. имал собственост върху един обект, който бил разделен на две - в едната част бил офисът, а в другата - магазин “Д.“. Когато М. отишла, видяла, че А. К. М. се е качил на една стълба и демонтира табелата. Това било към 10.00 часа. М. му казала да преустанови да разрушава чужда собственост, но той продължил. Тя се обадила на Я., той дошъл и извикал полиция. Преди да тръгнат за полицията, Я. поставил табелата на фасадата и когато се върнали, табелата отново била демонтирана и захвърлена настрани. Свидетелката сочи чу лично е възприела че А. К. М. свалял табелата, а А. стояла настрани. След второто демонтиране Я. казал, че табелата била съсипана и затова нямало как да се ползва пак, защото била със специални бои и светлоотразители и не била годна за ползване отново. Я. платил 200.00 лева за табелата. Била изработена в рекламно студио. М. била в офиса, когато Я. платил рекламната табела пред нея в брой.

Въз основа на фактическите си изводи, които съвпадат с тези направени от първоинстанционния съд, въззивната инстанция излага следните правни съображения:

Правната квалификация на предявения иск, с която е сезиран съдът е чл. 424 във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК.

Допустимостта на иска се определя от наличието на всички положителни и отсъствието на отрицателните процесуални предпоставки, а правният интерес от иска е положителна предпоставка за съществуване на правото на иск. За да е допустим предявения в настоящото производство иск и респективно да е успешна защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за незабавно изпълнение след влизане в сила на същата, в хипотезите по чл. 424 ГПК ищецът следва да докаже, че има новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК или с които не е могъл да се снабди в същия срок и то П. кумулативно наличие на посочения преклузивен срок по ал. 2- тримесечен срок за предявяване на иска от деня, в който му е станало известно новото обстоятелство или от деня в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от 1 година от погасяване на вземането.

Неподаването на възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК от страна на длъжника пред съда по заповедното производство, неизползването на процесуалната възможност да оспори вземането чрез възражение по реда на чл. 423 ал.1 т. 1 от ГПК, след като твърди че заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 във връзка с чл. 451 ал. 1 от ГПК, имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, като за жалбоподателя- А. К. М. в настоящия случай е останала единствената процесуална възможност- да предяви специален отрицателен установителен иск, ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 от ГПК.

Производството по чл. 424 ГПК предполага наличието на влязла в сила заповед за изпълнение, поради което и отрицателният установителен иск съдържа и някои от белезите на производство по отмяна. Приложим е критерият, валиден за другите отменителни производства свързани с релевирането на нови обстоятелства и представянето на нови доказателства - чл. 240 ал. 2 ГПК и чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК. Най-общо казано, това са обстоятелства, които не са били известни на страната и тя не е могла да узнае за тях П. полагане на нормално дължимата грижа, както и да се снабди с доказателства за тях или с други доказателства за факти, нерелевирането на които не се дължи на собствената и небрежност. В настоящия случай, с изправената искова молба по чл. 424 ГПК от ищеца са въведени доводи на новооткрити обстоятелства, като се представят като нови писмени доказателства от съществено значение за делото- протоколите и решението към НАХ дело № 890/2011г. по описа на РС Б.. В този случай страната която се позовава на тях, следва да обоснове по-късния момент на тяхно научаване. След като М. е научил за издадената срещу него заповед за изпълнение и започналото изпълнително производство на 29.09.2011г., то същият не е подал възражение в срока по чл. 414 ал. 1 от ГПК и не е оспорил вземането по реда на чл. 423 от ГПК. Посочените от него като нови обстоятелства в изправената искова молба по делото- протоколи и решение на съда по НАХ дело № 890/2011г., влязло в законна сила на 11.01.2012г., са обстоятелства настъпили след изтичането на сроковете за възражение, към момент когато издадената заповед вече е била стабилизирана. Доколкото обаче от страна на ищеца е налице позоваване на нови обстоятелства в изправената искова молба, въпроса за "убедителността на новооткритите обстоятелства", респ. убедителността на новите писмени доказателства по смисъла на чл. 424 от ГПК е въпрос, който е от правно значение за основателността на предявения по този ред отрицателен установителен иск, но не е въпрос, който би могъл да е от значение за процесуалната допустимост на този иск. От значение за последната е въпросът дали ищецът изобщо сочи в исковата си молба новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 424 от ГПК. След като предявения иск от А. К. М. е предявен и в сроковете по чл. 424 ал.2 от ГПК, настоящия въззивен състав счита че същият следва да се приеме за процесуално допустим, като П. преценката дали действително доказателствата и обстоятелствата са нови, дали те са от съществено значение за делото и променят ли дължимостта на вземането, съдът дължи произнасяне с решението си по същество.

В исковата молба са посочени като обстоятелства обуславящи за ищеца правния интерес от предявяването на иск с правно основание чл. 424 от ГПК – протоколите и решение на съда по НАХ дело № 890/2011г., влязло в законна сила на 11.01.2012г., като се твърди че в тях се съдържат доказателства за факти, които опровергават деликта чрез демонтирането на табелата, да е бил осъществен от А. К. М., както и че вредите от това деяние не са могли да настъпят за Я. И. Г.. След като в исковата молба са посочени новооткрити или нововъзникнали обстоятелства, които да не са могли да станат известни на длъжника в рамките на предвидения срок за възражение по реда на чл. 414 от ГПК и които да оказват влияние върху съдържанието на правоотношението, то въззивният съд счита, че въпроса за „убедителността на новооткритите обстоятелства”, по смисъла на чл. 424 от ГПК е въпрос, който може да бъде от значение за основателността на предявения за разглеждане пред съда отрицателен установителен иск /Определение № 706 от 22.11.2011г. на ВКС по ч.гр.д. № 645/2011г. на ІV г.о. на ГК/.

С нормата на чл. 424 от ГПК законодателят е предвидил специални предпоставки, П. наличието на които може да бъде предявяван така уредения в закона специален отрицателен установителен иск. Длъжникът може да оспори вземането на кредитора по исков ред, като основе исковата си претенция на новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му станат известни до изтичането на срока за подаване на възражение или с които не е могъл да се снабди в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК. Приложното поле на приложението на нормата на чл. 424 от ГПК, като възможност за защита на длъжника, пропуснал да направи възражение срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, е значително стеснено. По този ред длъжника не може да се защитава, основавайки се на обстоятелства, които са му били известни още преди изтичането на този срок, както и на такива обстоятелства, с които е могъл да се снабди в сроковете за възражение срещу заповедта за изпълнение, тъй като по отношение на тези обстоятелства се проявява ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо. В тази насока е и константната практика на ВКС на РБ/ Определение № 225 от 27.03.2012г. на ВКС по ч.гр.д. № 41/2012г. на ІІІ г.о на ВКС; Определение № 480 от 19.07.2013г. на ВКС по ч.гр.д. № 2566/2013г. на ІV г.о на ВКС; Определение № 950 от 28.11.2011г. на ВКС по ч.т.д. № 550/2010г. на ІІ т.о на ВКС; Определение № 596 от 27.11.2012г. на ВКС по ч.гр.д. № 359/2012г. на І г.о на ВКС и др./

С оглед характера на иска по чл. 424 ГПК- отрицателен установителен, който за разлика от този по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК положителен установителен, е разменена доказателствената тяжест. В настоящото производство П. оспорено вземане от страна на длъжника, върху него е тежестта да докаже твърдяните от него факти и обстоятелства по недължимостта му досежно основание и размер.Основателността на този иск обаче следва да се обсъжда единствено и само П. наличието на доказани предпоставки за неговото надлежно упражняване -новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Тъй като е предявен иск за оспорване на вземане от длъжник, то за да е допустимо производството по реда на чл. 424 ГПК, следва да се установи кумулативното наличие на предпоставките, предвидени в същия, а именно: 1. да са се намерили новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок и 2. да не са изтекли повече от три месеца срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането. Дали същите са налице, т. е. изложеното в исковата молба твърдение на ищеца се явява относимо към фактическите признаци, свързани с обстоятелство, имащо правната характеристика на новооткрито и дали попада в обсега на посочените в чл. 424 ГПК по изискуемите се според закона белези- определеност и установеност към конкретен времеви момент и дали съществува връзка между поддържаното основание за оспорване на вземането и обстоятелствата на които са изградени решаващите изводи за издаване на заповедта за изпълнение, като въпрос, стоящ извън редовността на исковата молба и срока, в които правото да се предяви този специален иск може да бъде надлежно упражнено, подлежи на разглеждане по същество.

Анализа на представените и приети като доказателства по делото протоколи и решение на съда по НАХ дело № 890/2011г., по описа на РС Б., налагат безспорния извод, че изложените в изправената искова молба факти, на които са основани исковете, не са от категорията на предвидените в чл. 424 от ГПК и чл. 439 от ГПК, тъй като нямат качеството на новооткрити обстоятелства или доказателства, или на новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти. Решението на съда по НАХ дело № 890/2011г. по описа на РС Б., следва да бъде разглеждано като официален диспозитивен документ, материализиращ държавния правосъден акт, като съдържащите се в мотивите към решението на съда фактически констатации, макар и да наподобяват официални удостоверителни факти, издадени въз основа на събраните по делото доказателства, не могат да имат задължителна доказателствена сила спрямо трети, неучастващи в делото лица, досежно така установените от съда факти. Протоколът от съдебното заседание е един официален свидетелствуващ документ, която е съставен от съда в качеството му на орган оторизиран от закона да състави съдебния протокол. Материалната доказателствена сила на този особен свидетелствуващ документ, се разпростира до удостоверяване на направените изявления от трети лица пред съда, т.е. с обвързваща доказателствена сила само за това, че са направени изявления от частни лица със съответното съдържание, но не и до това че така направените изявления пред съда са верни. Изложеното налага извода, че нито протоколите нито самото решение на съда по НАХ дело № 890/2011г. на РС Б., макар да са изготвени след изтичане на срока за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 414 от ГПК, нямат характера на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, тъй като съдържащите си в тях изявления на разпитаните свидетели, както и установените от съда фактически констатации, не могат да имат обвързваща материална доказателствена сила за правно релевантни факти нито за съда по настоящото дело, нито за третите лица, неучаствали в административното производство, каквито са ищецът и ответника по настоящото дело.

Отделно следва да бъдат изложени съображения, че в конкретния случай представените протоколи и съдебно решение не могат да бъдат квалифицирани като новооткрити писмени доказателства по смисъла на чл. 424 от ГПК, не само поради гореизложеното, но и поради факта, че същите не установяват обстоятелства, които са от съществено значение за делото. Решението на съда по НАХ дело № 890/2011г., по описа на РС Б. е постановено въз основа на административно производство по обжалване на издадено наказателно постановление за неизпълнение на разпореждания на органите на Р., като се е развило между други страни и следва да се отбележи че същото е неотносимо към въпросите свързани с оспореното вземане за деликт, предмет на настоящото производство. Дори представените по делото протоколи и съдебно решение да имаха обвързваща материална доказателствена сила за фактите, установени от направените изявления на частни лица по административното дело и от фактическите констатации на съда, отразени в мотивите към съдебното решение, то там не се съдържат категорично установени факти които да опровергават демонтирането на табелата от А. К. М., както и обстоятелства доказващи, че вредата не е настъпила за въззиваемия Я. И. Г., а за друго лице. В този смисъл претенцията по чл. 424 от ГПК следва да се счете и за недоказана, освен че същата е неосноветелна поради това, че представените протоколи и съдебно решение не могат да бъдат квалифицирани като новооткрити писмени доказателства по смисъла на цитираната законова норма.

Въззивният съд в рамките на правомощията си съобразно разпоредбата на чл. 271 от ГПК и въз основа на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, изложи правните си доводи и доколкото същите съответстват на тези изложени от първоинстанционния съд, счита че обжалваното първоинстанционно решение на РС Б. е правилно и законосъобразно и са налице основанията на закона, същото да бъде изцяло потвърдено.

Поради неоснователността на депозираната въззивна жалба следва да бъде осъден жалбоподателят А. К. М. да заплати на въззиваемия Я. И. Г., сумата – 150.00лв. за адвокатски хонорар, съставляващи разноски пред въззивната инстанция.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4448/03.06.2013г., постановено по гр.д. №68/2012г. по описа на РС Б., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА А. К. М. с ЕГН * и с адрес: град Б., ЖК “З.”, бл. 45, вх. Б, . 1, ап. 2, със съдебен адрес: град Б., ул. “Д. Х. Т.” № 36 Б, . 2, да заплати на Я. И. Г. с ЕГН * и с адрес: град Б., ул.“М. К.” № 5, . 4, ап. 5, сумата – 150.00лв. за адвокатски хонорар, съставляващи разноски пред въззивната инстанция.

Решението на съда не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :