Определение по дело №1889/2018 на Административен съд - Варна

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                           №                        2019 година,  гр.Варна

 

 

     ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  

     в закрито заседание на  11.04.2019 г.,в състав :

                                                                  Председател :  Красимир Кипров                                                                                Членове   :       Евелина  Попова                                                                                                           Мария Даскалова

      като разгледа докладваното от съдия  Красимир Кипров

     административно дело № 1889/2018 г. по описа на съда,за да се            произнесе                   взе предвид следното :

 

 

      Производството е по реда на чл.144 от АПК във вр. с чл.248 от ГПК.

      Образувано е по молба с.д. 4390/13.03.2019 г. на жалбоподателя П.Т.З. за изменение и допълване на решение № 420/5.03.2019 г. в частта му за разноските. Иска се изменение на разноските присъдени за адвокатско възнаграждение чрез увеличаването им от 500 лв. на 1200 лв. съгласно  плащането по представеният по делото договор за правна защита и съдействие,а исканото допълване касае неприсъдените разноски в размер на 20 лв.,платени от жалбоподателя за  съобщаване  на оспорването по реда на чл.188 от АПК.

      Молбата е връчена на ответника Общински съвет-Варна на 2.04.2019 г., а на Варненска окръжна прокуратура на 28.03.2019 г.,но след изтичане на едноседмичния  срок по чл.248,ал.2 от ГПК, отговор  от тях не е представен.

      Постановеното по делото решение № 420/5.03.2019 г. подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото,като на жалбоподателя З.  то е било съобщено на 11.03.2019 г.   Настоящата молба е подадена на 13.03.2019 г.,т.е. в срока за обжалване на решението,поради което същата е процесуално допустима.

      Разгледана по същество,молбата е неоснователна в частта й относно исканото  изменение,съответно е основателна в частта за исканото допълване.

      За да присъди в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.,съдът е уважил отправеното от ответника на основание чл.78,ал.5 от ГПК възражение за прекомерност. Последното предполага,че съдът е приел за установено плащането от жалбоподателя на адвокатско възнаграждение в размер от 1200 лв.,съгласно представеният по делото договор за правна защита и съдействие,но както повелява нормата на чл.78,ал.5 от ГПК,е присъдил минималният размер  от 500 лв. съгласно чл.8,ал.3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,приемайки че същият съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото. Релевантни аргументи за обратното не са изложени в молбата за изменение,а изложените такива за вложеното от упълномощения адвокат количество труд за проучване на делото и съдебната практика са неотносими,тъй като  определящо е не последното,а  действителната правна  и фактическа сложност на делото. В случая, съобразно  критериите и разбирането на жалбоподателя,дори  количеството труд  на адвоката да се възприема като значително,то  това обстоятелство съвсем не означава,че този труд е съответен на правната и фактическа сложност на делото. Напротив,видно е от мотивите на съдебното решение,че нито едно от повдигнатите с жалбата възражения не е било уважено,а оспорената разпоредба е отменена на служебно установено от съда основание за оспорване. По тези съображения,изводът на съда ,че платеното в размер на 1200 лв. адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и че съответен на последната е  присъденият минимален размер от 500 лв.  ,остава непроменен. С оглед  последното,молбата за изменение на съдебното решение в частта му за разноските не следва да бъде уважена.

      По отношение на неприсъдените разноски в размер на 20 лв. за съобщаване на оспорването,молбата за допълване на решението в частта му за разноските, следва да бъде уважена – разноските са платени от жалбоподателя З., документа за което е приложен на л.249,но съдът е пропуснал да ги присъди в съответствие с изхода от делото и на основание чл.143,ал.1 от АПК  – жалбата е уважена и оспорената разпоредба от подзаконовия нормативен акт е отменена.

      Предвид изложеното,съдът

 

                                                      О П Р Е Д Е Л И  :

 

НЕ УВАЖАВА молбата на П.Т.З. за изменение на решение № 420/5.03.2019 г. в частта му относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

ДОПЪЛВА решение № 420/5.03.2019 г. по адм.дело № 1889/2018 г. по описа на АС-Варна  като   ОСЪЖДА Община Варна  да заплати на П.Т.З.  разноски по делото в размер на 20 лв.

Определението подлежи на обжалване пред Върховия административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

 

                                                     

                 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

 

 

 

 

                                                     

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ  :