Р Е Ш Е Н И Е
№427/22.10.2019 г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на тридесети
септември, две хиляди и деветнадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар: Сребрена Русева
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №88 по описа за 2019г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът
е с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът, настояват съдът да постанови решение с което да приеме за
установено, че ответницата, дължи сумата от 372,71 лева, представляваща
незаплатена цена на консумирана топлинна енергия за периода от 31.10.2016г. до
25.06.2018г.; 39,81 лева изтекла лихва за забава за периода от 01.12.2016г. до
08.10.2018г. и сумата от 25 лева разноски по заповедното производство.
Претендира законна лихва върху главницата, от датата на подаване на заявление
по реда на чл.410 от ГПК-09.10.2018г. и направените по делото разноски.
Ответницата е уведомена по реда
на чл.47 от ГПК. Назначеният й от съда особен представител с писмения отговор и
в съдебно заседание настоява иска да се отхвърли изцяло, като неоснователен и
недоказан. Заявява, че ищецът не е представил доказателства, че на името на
ответницата има открита и се води партида в дружеството на сочения адрес; че за
процесния период топлинната енергия е измерена, отчетена и разпределена; няма
доказателства за количества и дати на измерване на топлинна енергия в имота, не
се представят и издадените фактури за това с отбелязване за кой период се
отнасят; че посочената в представената справка периодична фактура с дата
31.10.2016г. не би могла да се отнася за процесния период с начална дата също
31.10.2016г.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното:
Съгласно
допълнително представената справка- извлечение от имотния регистър при АВ-л.61
от делото, ответницата В.Н.Т. *** е собственик на жилище, апартамент, находящ
се в гр.Р., ул.**. Жилището се намира в сграда етажна собственост и видно от
протокол на ОС на живущите в жилищен блок на адрес: ул.**-л.65 от делото, те са
присъединени потребители на топлинна енергия и на входа се доставя топлинна
енергия от абонатна станция №26. При ищеца ответницата е записана с абонатен
номер 10447, а в протокола от ОС е записано, че жилището е необитаемо.
По реда
на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№1985/2018г.
на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
срещу ответницата за сумата 372,71 лева за доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 31.10.2016г. до 25.06.2018г. и за сумата 39,81 лева лихва
за забава за периода 01.12.2016. до 08.10.2018г. и 25 лева разноски по
производството. Пред вид разпоредбата на чл.415 ал.3 и ал.4 от ГПК
заявителят-„Топлофикация Разград“ЕАД е предявил настоящия иск.
Съгласно
представените фактури за доставена топлинна енергия за абонатна станция №26 извършвано
е измерване, дялово разпределение и начисление на доставената топлинна енергия
за процесния период- от 31.10.2016г. до 25.06.2018г. Видно от представените две
индивидуални справки-л.62 от делото дирените от ответницата суми се отнасят за
сградна инсталация и отоплително тяло щранг лира. Фактурите и двете и двете
индивидуални справки не се оспориха от процесуалния представител на ответницата
и съдът ги прие и приобщи като писмени доказателства по делото.
Пред вид изложеното съдът намира от правна страна
следното: Съгласно чл.142 ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се разпределя на 1.топлинна енергия отдадена от
сградната инсталация, 2.топлинна енергия за отопление на общите части и 3.
Топлинна енергия за отопление на отделните жилища. А съгласно чл.11 ал.1 от Общите
условия на договорите за продажба на топлинна енергия, всеки
купувач-потребител, присъединен към една абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение има право да се откаже от ползване на топлинна енергия
за отопление, за което обаче, следва да подаде писмено заявление до
продавача-„Топлофикация Разград”ЕАД, но този потребител остава клиент на
топлинната енергия отдавана от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата-чл.153 ал.6 от ЗЕ. Факта, че за процесния период
жилището не е било обитавано не е достатъчен за да се приеме, че тя не дължи
дирените суми, които се отнасят за сградна инсталация и отопление щранг лира.
Съгласно чл.32 ал.1 от Общите условия купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода за който
се отнасят, като при неизпълнение в ал.6 на същия текст е предвидено
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Размера на претендираната
законна лихва за забава не е оспорен и
съдът приема, че 39,81 лева лихва за забава се дължат.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца и направените разноски,
както по настоящото дело и тези по заповедното производство, пред вид, точка
11г от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС при определяне размера на направените
разноски, следва да се имат пред вид и разноските, направени в заповедното
производство. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, разноските по двете
дела са в размер на 550 лева.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
за установено по отношение на В.Н.Т. с ЕГН-********** ***, че съществува
вземане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД с ЕИК-********* с адрес: гр.Разград, ул.”Черна”,
по заповед за изпълнение на парично задължение №4147/10.10.2018г. по ч.гр.д.№1985/2018г.
по описа на РРС, но за сумата от 372,71 лева за ползвана
топлинна енергия отдавана от сградна инсталация и щранг лира за периода 31.10.2016г.-25.06.2018г.,
ведно със законна лихва, считано от 09.10.2018г.
до окончателното плащане, и сумата 39,81
лева обезщетение за забава, за периода от 01.12.2016г. до 08.10.2018г.
ОСЪЖДА В.Н.Т. с
ЕГН-********** *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД-гр.Разград сумата 550
лева разноски, от които 25 лева по заповедното производство и 525 лева по
настоящото дело.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: