Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 12.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и шести
април две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 5000 по
описа за 2015г. и взе предвид следното:
Производството е по предявени от „К.“ ЕООД
срещу „Ч.Р.Б.” АД при условията на обективно кумулативно съединяване: 1)
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на сумата
420 389,30 лв. – цена за достъп от фотоволтаична електроцентрала „С.С.”,
находяща се в ПИ №076012, м. „К.“ в землището на с. Капатово, община П., до
електроразпределителната мрежа на ответника, платена от ищеца за периода
18.09.2012г. – 31.05.2013г. на отпаднало основание (раздел ІІІ, т. 12 от
решение №Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, отменен с решение №4131/25.03.2013г. по
адм.д. №12503/2012г. на ВАС); 2) осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал.
1, изр. 1 ЗЗД за сумата 84 011,53 лв. – лихви за забава, изтекли в периода
от 20.07.2013г. до 07.07.2015г. върху главното вземане по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
При процесуалното условие, че искът с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД бъде отхвърлен, са предявени евентуални
осъдителни искове за връщане на сумата 420 389,30 лв. на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 и чл. 59 ЗЗД.
Ответникът „Ч.Р.Б.” АД оспорва исковете с
възражения, че решението на ВАС за отмяна на решението №Ц-33 от 14.09.2012г. на
ДКЕВР не произвежда действие в правоотношенията между страните, тъй като ищецът
не е бил страна в производството пред ВАС, освен това не решението на ДКЕВР, а законът
и сключените между страните договори за присъединяване и използване на
електроразпределителната мрежа на ответника са източник на задълженията на
ищеца за плащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, поради
което отмяната на решението на ДКЕВР не е основание за връщане на платените
суми.
Безспорно е между страните, а се и установява
от приетите писмени доказателства по делото, че ищецът е производител на
електрическа енергия от фотоволтаична електроцентрала „С.С.”, находяща се в ПИ
№076012, м. „К.“ в землището на с. Капатово, община П., присъединена към
електроразпределителната мрежа на ответника с договор от 16.06.2009г.; ищецът е
платил на ответника цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода
18.09.2012г. – 31.05.2013г. в размер 420 389,30 лв., съответен на обема на
количеството продадена електрическа енергия през посочения период и временните
цени за достъп, определени с раздел ІІІ, т. 12 от решение №Ц-33 от 14.09.2012г.
на ДКЕВР; в частта му, с която са определени временни цени за достъп по раздел
ІІІ, т. 12 , решение №Ц-33 от
14.09.2012г. на ДКЕВР е отменено с влязло в сила решение №4131/25.03.2013г. по
адм.д. №12503/2012г. на ВАС.
Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЕ правоотношенията
между производителя на електрическа енергия и оператора на
електроразпределителна мрежа се уреждат с договор за достъп до
електроразпределителната мрежа, с който се регламентират правата и задълженията
на страните във връзка с диспечирането, предостяването на студен резерв и допълнителни
услуги, но съгласно чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ цената за достъп до
електроразпределителната мрежа се регулира от ДКЕВР, която до определяне на
окончателните цени има и правомощие да определи временни цени за достъп, а при
несъответствие между временните и окончателно определените цени – да вземе
решение за подходящи компенсаторни мерки в полза на едната или другата страна
по правоотношението (чл. 32, ал. 4 ЗЕ).
Систематичното тълкуване на цитираните
разпоредби предпоставя два неизбежни извода: 1) решението на ДКЕВР за
определяне на цени за достъп (временни или окончателни) представлява елемент от
фактическия състав, при който възниква задължението на производителите на
електрическа енергия за плащане на цена за достъп на оператора на
електроразпределителна мрежа; 2) клауза от договор по чл. 84, ал. 2 ЗЕ, сключен
между производител на електрическа енергия и оператор на електроразпределителна
мрежа, която предвижда различен от определения от ДКЕВР размер на цената за
достъп, е нищожна и съгласно чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1 ЗЗД не произвежда
действие между страните, а се замества от съдържанието на императивни
разпоредби на закона (в случая чл. 30, ал. 1, т. 13, вр. чл. 21, ал. 1, т. 8
ЗЕ).
Изложеното предпоставя, че задължение за
ищеца за плащане на цена за достъп на ответника е възникнало с издаването на
цитираното решение №Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР (съгласно чл. 13, ал. 7 ЗЕ
решението подлежи на изпълнение, независимо дали е обжалвано), но е отпаднало с
влизане в сила на решението №4131/25.03.2013г. по адм.д. №12503/2012г. на ВАС,
с което решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп по чл. 32,
ал. 4 ЗЕ е отменено.
Решението на ВАС съгласно чл. 177, ал. 1,
изр. 2 и чл. 183 АПК произвежда действие по отношение на всички лица, спрямо
които отмененият административен акт е породил правни последици, независимо
дали тези лица са участвали в съдебното производство по оспорване на акта.
Освен това и в противовес на доводите на
ответника решението по адм.д. №12494/2012г. на ВАС има ретроактивно действие,
тоест заличава с обратна сила последиците, произтичащи от отменения
административен акт. Действие занапред на съдебно решение за отмяна на
административен акт е предвидено с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, но само
по отношение на решенията, с които се отменят подзаконови нормативни актове. Процесното
решение №Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР няма такъв характер, поради което и по
аргумент от обратното на чл. 195, ал. 1 АПК съдебния акт за отмяната му отменя
и последиците от решението на ДКЕВР именно с обратна сила.
Това означава, че с обратна сила е отпаднало
и основанието за плащане от ищеца на цена за достъп за периода от датата на
решението на ДКЕВР до отмяната му по съдебен ред – както се посочи по-горе част
от фактическия състав на това основание е именно решение на ДКЕВР за определяне
на цени за достъп.
Ответникът не ангажира доказателства, но и
твърдения след отмяната на цитираното решение №Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР
органът с правомощия по чл. 30, ал. 1, т. 13, вр. чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ да е
постановил последващ акт, с който да са определени цени за достъп по реда на
цитираните разпоредби.
Възраженията на ответника, че задълженията на
ищеца за плащане на цена за достъп произтичат не от решението на ДКЕВР, а от
сключените между страните договори за присъединяване и използване на
електроразпределителната мрежа на ответника, са неоснователни. Цитираните
договори от 16.06.2009г. и 20.07.2012г. (приети като писмени доказателства по
делото) не предвиждат задължения на ищеца за плащане на цена за достъп, но по
същественото в случая е, че по изложените по-горе съображения дори страните да
бяха уговорили размер на цена за достъп, различен от определения от ДКЕВР по реда
на чл. 30, ал. 1, т. 13, вр. чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ, тази клауза ще е в пряко
противоречие на цитираните разпоредби, поради което и съгласно чл. 26, ал. 4,
вр. ал. 1 ЗЗД не може да произведе действие в отношенията между страните.
По изложените съображения предявеният осъдителен
иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се явява доказан по
основание и следва да бъде уважен за пълния му предявен размер от 74 881,99 лв.,
поради което съдът не дължи произнасяне по предявените евентуални искове с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 59 ЗЗД.
В забава по отношение на задължението за
връщане на сумите, получени на отпаднало основание, ответникът съгласно чл. 84,
ал. 2 ЗЗД е изпаднал с изтичане на двуседмичния срок за плащане, определен с
нотариалната покана от ищеца, приета като писмено доказателство по делото.
Видно от удостоверяването върху поканата, същата е връчена на ответника на
05.07.2013г., което означава, че по отношение на главното задължение по чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава на 19.07.2013г.
Лихвите за забава, изтекли върху главното
вземане на ищеца за връщане на сумата 420 389,30 лв. в периода от
20.07.2013г. до 07.07.2015г., изчислени по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД, вр. ПМС
№100 от 29.05.2012г. на база основния лихвен процент на БНБ за този период,
увеличен с десет пункта, възлизат на общия размер 84 012,35 лв. В
съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК)
искът за лихви следва да бъде уважен до предявения размер от 84 011,53 лв.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да възстанови и разноските, които ищецът е
направил за държавна такса и адвокатско възнаграждение за съдебното
производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.” АД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** Бизнес Център
да заплати на „К.“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата 420 389,30 лв. – цена за
достъп от фотоволтаична електроцентрала „С.С.”, находяща се в ПИ №076012, м. „К.“
в землището на с. Капатово, община П., до електроразпределителната мрежа на
ответника, платена от ищеца за периода 18.09.2012г. – 31.05.2013г. на отпаднало
основание (раздел ІІІ, т. 12 от решение №Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, отменен
с решение №4131/25.03.2013г. по адм.д. №12503/2012г. на ВАС), ведно със
законната лихва от 15.07.2015г. до изплащането на сумата, на основание чл. 86,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 84 011,53 лв. – лихви за забава, изтекли върху
главното вземане по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в периода от 20.07.2013г. до
07.07.2015г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 23 776,03 лв. –
разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: