О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. ЛОВЕЧ, 21.06.2019 г.
Окръжен
съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и първи през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. №
342 по описа за 2019 г. на Окръжен
съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл. 418, ал. 4 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278,
ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, депозирана чрез юрисконсулт Д.М.,
срещу Разпореждане № 1612 от 24.04.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 788 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Ловеч, в частта, с която съдът e оставил без уважение заявлението по отношение на сумата
от 120 лв., представляваща разходи за заемни такси. Сочи, че претендираната
сума е дължима, тъй като е начислена на основание чл. 15 от сключения между
страните договор за кредит за текущо потребление и тарифата за лихвите, таксите
и комисионните. Смята, че съдът е следвало да уважи искането на заявителя и по
отношение на процесната сума, доколкото към
заявлението е бил представен редовен от външна страна документ измежду
изчерпателно изброените в чл. 417 от ГПК –
извлечение от счетоводните книги, удостоверяващ подлежащото на
изпълнение вземане. Твърди, че в настоящото производство съдът не е следвало да
обсъжда представения договор и приложенията към него, тъй като всички въпроси,
касаещи претендираните със заявлението материални субективни права, следва да
бъдат обект на изследване в исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК,
при положение, че длъжникът входира възражение по чл.
414 от ГПК. Моли съдебният акт да бъде отменен в обжалваната част, като въззивният съд уважи заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и по отношение на сумата от 120 лв., представляваща заемни такси.
Към
жалбата са приложени документ, озаглавен Такси по кредити за текущо потребление
и документ, озаглавен Приложение 5.1. (физически лица).
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-разпореждането
е получено от заявителя на 15.05.2019 г., а жалбата е подадена на 21.05.2019 г.
/видно от п. кл., намиращо се на л. 15 от делото/,
против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния
размер на претендираните вземания (чл. 418, ал. 4 от ГПК).
Настоящата инстанция, като
съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. № 788/2019 г. по описа на
Районен съд – Ловеч, намира за установено следното:
Със заявление за издаване на
заповед за изпълние по чл. 417 от ГПК, по
което е образувано производството пред първоинстанционния
съд, заявителят „Банка
ДСК“ ЕАД е претендирал, че Т.И.Х. дължи заплащане на следните суми: 3440,49 лв.,
представляваща главница; 455,26 лв. - договорна лихва за времето от 16.04.2018
г. до 14.04.2019 г.; 75,53 лв. – лихва за забава върху просрочената главница за
времето от 16.04.2018 г. до 14.04.2019 г.; 120 лв. – заемни такси; и законна
лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането.
В
обстоятелствената част на заявлението е посочено, че горепосочените вземания
произтичат от Договор за кредит за текущо потребление от 07.04.2011 г. и
Допълнително споразумение към него от 17.02.2017 г., по силата на които на
кредитополучателя била отпусната сума в размер на 10 000 лв., като
последният се задължил да я върне заедно с възнаградителната
лихва за срок от 96 месеца. Твърди се, че поради нередовно обслужване на
кредита – допусната забава на плащанията над 90 дни, на 15.04.2019 г. остатъкът
от кредита – главница и лихви, бил обявен за предсрочно изискуем и е започнал
да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта. Сочи се, че към момента на обявяване на
предсрочната изискуемост броят на непогасените месечни вноски бил единадесет на
обща стойност от 1948,06 лв., от които 1531,74 лв. – главница, и 416,32 лв. –
лихва. От приложеното по делото Уведомление с изх. № 07-20-00757/08.03.2019 г. се
установява, че съобщението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита
е било получено на 14.03.2019 г. от неговата майка. Налице е и Протокол от
06.12.2018 г. на ЧСИ Велислав Петров, от който е видно, че преди това е била
извършена процедурата по връчване чрез залепване по настоящия адрес на Х..
Към
заявлението са приложени – Договор за текущо потребление и Общи условия към
него, Допълнително споразумение от 17.02.2017 г. и Общи условия към него, извлечение
от счетоводните книги, 2 бр. покани за уведомление, справка за постоянен и
настоящ адрес и протокол от ЧСИ Велислав
Петров.
С
Разпореждане № 1612
от 24.04.2019 г. първоинстанционният съд е
уважил заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 1736/17.04.2019
г. на „Банка ДСК“
ЕАД за следните суми: 3440,49 лв., представляваща главница; 455,26
лв. - договорна лихва за времето от 16.04.2018 г. до 14.04.2019 г.; 75,53 лв. –
лихва за забава върху просрочената главница за времето от 16.04.2018 г. до 14.04.2019
г.; и присъдил съдебо-деловодни разноски в размер на 176,50
лв., като по отношение на сумата в размер 120 лв. – заемни такси, го оставил
без уважение.
В
мотивите си
районният съд приел, че клаузата, на база която е начислено вземането
за заемни такси противоречи на чл. 33 от ЗПК и заявлението в тази му част
следва да се остави без уважение.
Настоящият съдебен състав изцяло
се солидаризира с мотивите на проверяваната инстанция, поради което разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Въззивната инстанция счита, че районният съд правилно е
приел, че с оглед качеството на заемателя е налице договор с
потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо конкретния
договор - договор за паричен заем, във връзка с който е възникнало процесното вземане, обект на заповедта за изпълнение,
приложим е Законът за потребителския кредит /ЗПК/. В чл. 33, ал. 1 от ЗПК е
предвидено, че при забава на кредитополучателя-потребител кредиторът има право
единствено на лихва за времето на забавата. В същия момент видно от
разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК възстановяването на разходите по
събиране на дълга от неизправен длъжник не следва да се включва в ГПР именно защото размерът им
зависи от конкретните (а не абстрактно предвидени при сключване на договора)
разноски, направени
поради неизпълнението (напр. извънседебно
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, разноски в заповедно или исково
производство, или в производство по принудително изпълнение). Видно от твърденията в
заявлението възникването на вземането за заемни такси е
обусловено единствено от изпадането в забава на длъжника, поради което същото
не може да се разглежда като реално направен разход във връзка с неизпълнението
на длъжника и следва да се характеризира като обезщетение за забавено
изпълнение. Ето защо уговорката, от която произтича същото, противоречи на императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран
размер, събиран по силата на самия договор, може да се разглежда и в светлината на неравноправните
клаузи, доколкото представлява заобикаляне на императивно предвидено
ограничение – чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Макар и да не е въведено такова възражение
за прецизност съдът отбелязва, че процесната клауза
не може да се разглежда като уреждаща допълнителна услуга по смисъла на чл.
10а, ал. 1 от ЗПК, доколкото с нея не се представя конкретно благо на
кредитополучателя. Но дори да се възприеме подобна теза, клаузата би
противоречала на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, доколкото видът, размерът и действието, за което е начислена сумата, не са ясно и точно конкретизирани
в договора. В тази насока е показателно и констатираното от съда противоречието
между посочената сума в Такси по кредити за текущо потребление, където в графа
„разходи при изискуем кредит“ фигурира такса в размер на 120 лв., и тази в Приложение
5.1. (физически лица), където в графа „оперативно обслужване на кредити в
случаите, когато същите стават изискуеми“ фигурира такса в размер на 60 лв.
Не могат да бъдат споделени доводите на
жалбоподателя, че в заповедното производство съдът, дължи проверка единствено
на формалната външна редовност на заявлението по чл. 417 ГПК, а проверката на основателността на претендираните вземания следва да се извърши по исков ред при евентуално
възражение на длъжника. Действително
основна цел на заповедното производство е да се установи дали едно вземане се
оспорва, но видно от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е длъжен да
извърши служебна
проверка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което
налага да изясни въпроса относно валидност на уговорки, създаващи задължения за
потребителя, без да
е нужно да е налице възражение от длъжника. В тази
насока е константната практика на всички състави на ОС-Ловеч.
С
оглед изводите за нищожност на уговорката за начисляване на заемна такса поради
противоречие със закона съдът намира, че за произтичащото от нея вземане следва
да се откаже издаване на заповед за изпълнение (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК). В
този случай заявителят има възможност да претендира вземането си чрез
осъдителен иск в общото исково производство, гарантиращо състезателност и равнопоставеност на страните. При тази преценка заповедният
съд правилно и в съответствие с чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК е отказал издаване
на заповед за изпълнение за вземането заемни такси. В този смисъл обжалваното
разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
Водим
от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане №
1612 от 24.04.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 788 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Ловеч.
Определението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………
ЧЛЕНОВЕ: 1………………………….
2…………………………..