Р Е Ш
Е Н И Е
№
699
град Пловдив, 09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия – Х-ти граждански
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря: Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от Председателя гражданско въззивно дело № 395/2019 г. по
описа на Пловдивския Окръжен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Д.В.Б. чрез адв.Р.Д.
против решение № 3314/07.08.2019 г., постановено по гр.д. № 7996/2018 г.
по описа на Районен съд - Пловдив, Х гр. състав, което се обжалва в частта му,
с която е отхвърлен предявеният от Д.В.Б. против Н.Ф.Ж. иск за заплащане на
сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – стрес, дискомфорт, високо кръвно налягане и влошаване на здравословното
състояние, причинени поради неотстранена повреда на ВиК инсталацията на
собствения й апартамент с № 12 на адрес ***. Решението в
посочената част се оспорва като неправилно, като се иска неговата отмяна и
постановяване на решение по същество, с което предявеният иск да се уважи в
пълен размер. Претендират се разноски.
Постъпила е и частна жалба от Д.В.Б.
и Л.Н.Б., и двамата чрез адв.Р.Д. против определение № 14406/23.12.2019 г.,
постановено по същото гражданско дело, с което е отхвърлена молбата им по реда
на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. С частната
жалба се правят оплаквания неправилност на определението, като се иска неговата
отмяна и постановяване на друго определение,
с което да се уважи молбата по чл. 248 от ГПК.
Въззиваемата
страна Н.Ф.Ж. чрез пълномощника си адв. К.
оспорва въззивната жалба и частната жалба като неоснователни и моли съда да потвърди
обжалваните съдебни актове. Претендира заплащане на разноски за втората
инстанция за адвокатско възнаграждение.
Пловдивският Окръжен съд, след
преценка на събраните по делото
доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно чл.269, изр.
второ от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на
решението по изложените
във въззивната жалба доводи
и при служебна проверка за
допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми.
С решението
на районния съд е отхвърлен като неоснователен иска по чл.109 ЗС, предявен от Д.В.Б.
и Л.Н.Б. против Н.Ф.Ж. относно преустановяване на действия на ответницата, с които
пречи на ищците да упражняват правото си на ползване върху апартамент №9 с
адрес ***, като бъде осъдена ответницата да извърши необходимите
строително-ремонтни дейности в своя апартамент, за да отстрани повреди във
водопровода, водещи до течове в жилището на ищците. Със същото решение Н.Ф.Ж. е
осъдена да заплати на Д.В.Б. и Л.Н.Б. сумата от 1004,76 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, предизвикани от неотстранена повреда във ВиК
инсталацията на собствения на ответницата апартамент с №12 на адрес ***, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 16.05.2018г. до окончателното заплащане.
В тези части като необжалвано решението е влязло в сила. Макар и иска с правно
основание чл.109 ЗС да е отхвърлен, то видно от решаващите мотиви на съда,
същият е приел иска за неоснователен, доколкото причината за теча е била
отстранена поради извършен ремонт в апартамента на ответницата, като съдът е
приел за установено, че част от ремонтните работи са били направени след като е
бил извършен оглед от вещото лице.
Решението се
обжалва единствено в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен иска по
чл.45 ЗЗД предявен от Д.В.Б. против Н.Ф.Ж. за заплащане на сумата от 1200 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди - стрес, дискомфорт, високо кръвно налягане
и влошаване на здравословното състояние, причинени от ответницата поради
неотстранена повреда във ВиК инсталацията на собствения ѝ апартамент с
№12 на адрес ***. Твърденията в искова а молба относно този иск са били, че
поради появилия се теч по тавана в банята на ищците през 2015 г., който
обхванал в последствие и съседните стаи,
ищецът преживявал дискомфорт, притеснил се за имота, не можел да спи, станал
тревожен, започнал да пие успокоителни лекарства.
За да
отхвърли иска по чл.45 ЗЗД първоинстанционният съд е приел, че по делото са
събрани доказателства, че Д.Б. е страдал от високо кръвно налягане още преди
исковия период, през 2014 г., когато е бил хоспитализиран поради исхемичен
мозъчен инсулт.
Пловдивският
окръжен съд намира този извод на първоинстанционния съд за неправилен.
Видно
от представената по делото епикриза /л.45 от делото на РС/, ищецът Д.Б. е бил
лекуван в МБАЛ „Свети Пантелеймон“ ЕООД – Пловдив за времето от 30.01.2016 г.
до 03.02.2016 г., като му е поставена окончателна диагноза „ХМСБ Инсултус
исхемикус, хемипарезис синистра, лека степен на тежест“. В епикризата се
съдържат данни за минали и придружаващи заболявания – артериална хипертония;
През 2014 г. ИМИ в ЛСМА – възстановил се добре.
Установява
се от показанията на свидетеля В.Б., син на ищеца, който живее в едно жилище с
майка си и баща си, че след появата на теча по тавана на спалнята баща му
започнал да говори, че панелите ще се счупят, че заварките ще ръждясат.
Притеснил се, постоянно вдигал високо кръвно. Един ден баща му излязъл, а като
се прибрал, не говорел адекватно. Дошла бърза помощ и лекарите му казали, че е
получил инсулт. В болницата му обяснили, че инсултът е от кръвното. Според
свидетеля, откакто е започнал проблемът с теча, от тогава и баща му поддържа
високо кръвно.
Фактът за
окончателното отстраняване на повредите в жилището на ответницата се установява
от показанията на нейната дъщеря – свидетелката Ц.Ж., разпитана пред РС, която
сочи, че изтеглила кредит и през м.февруари на 2019 г. направила пълен ремонт
на банята.
При тези
доказателства съдът приема за установено, че макар и да е страдал от високо
кръвно налягане още от 2014 г., ищецът е претърпял неимуществени вреди в
резултат на поддържането на състоянието на теч в жилището му поради
несвоевременното отстраняване на повредата в жилището на ответницата, като през
м.януари 2016 г. е претърпял инсулт в лека форма в резултат от поддържаното
високо кръвно налягане. За това са допринесли и притесненията му, свързани със
състоянието на собствения му недвижим имот. Предвид доказаната ниска степен на
интензивност на неимуществените вреди – притеснения, поддържане на високо
кръвно налягане и претърпян инсулт в лека форма, както и предвид обстоятелството,
че ответникът е страдал от високо кръвно налягане и преди периода, за който се
твърди да е бил налице процесния теч, още от 2014 г., с оглед критерия
справедливост по чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че размерът на обезщетението,
което следва да се заплати от ответницата за репарирането на тези неимуществени
вреди следва да се определи на 500 лв.
Доколкото
районният съд е стигнал до различен извод, решението му в тази част е
неправилно и следва да се отмени, като вместо него ще се постанови друго решение
по същество, като ще се присъди обезщетение в посочения размер от 500 лв.,
ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска до окончателното
изплащане. В частта му, с което искът е отхвърлен за разликата над дължимите се
500 лв. до пълния предявен размер от 1200 лв. решението е правилно и като
такова ще се потвърди.
По отношение
на частната жалба на Д.Б. и Л.Б. против определение №
14406/23.12.2019 г., с което е отхвърлена молбата им по реда на чл. 248 от ГПК
за изменение на решението в частта за разноските:
Ищците Д.Б. и Л.Б. са направили разноски в първонистанционното
производство, според представения списък по чл.80 от ГПК, в общ размер от 632
лв., от които : 450 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 82 лв. – ДТ и
100 лв. – депозит за вещо лице.
Предвид уважаването на иска за
репапиране на имуществени вреди ответницата им дължи съответния размер на
разноските, направени пред РС за този иск. Същата дължи заплащането и на
разноските за отхвърления иск по чл.109 ЗС, доколкото с поведението си е
станала причина за завеждането му. Или, същата дължи на ищците сумата от 363
лв. за заплатеното от тях адвокатско възнаграждение, както и сумата от 182 лв.
за заплатените ДТ и депозит за вещо лице, като общо дължимият се от нея размер
на разноските на ищците за първа инстанция възлиза на 545 лв.
Ето защо ще се отмени определението
от 23.12.2019 г., с което е оставено без уважение искането на ищците за
изменение на решението в частта за разноските, както и първоинстанционното
решение, с което Н.Ф.Ж. е
осъдена да заплати на Д.В.Б. и Л.Н.Б. сумата от
259 лв. деловодни разноски, като вместо това на ищците ще се присъдят
разноски в посочения размер.
Предвид частичната
основателност на въззивната жалба въззиваемата страна ще бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя Д.Б. съответната част на уважената част от иска от направените от същия разноски за заплатена
ДТ и адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция, които по изчисления на съда възлизат на 178 лв. Предвид
отхвърлената част от иска и частичната неоснователност на въззивната жалба,
жалбоподателят Д.Б. ще бъде осъден да заплати на въззиваемата страна Н.Ж. съответната
част от направените от нея разноски пред въззивната инстанция, които се определят
от съда на 233 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
По тези
съображения Съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 3314/07.08.2019 г., постановено по гр.д. №
7996/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, Х гр. състав, в частта му, с
която е отхвърлен предявеният от Д.В.Б. против Н.Ф.Ж. иск за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – стрес, дискомфорт, високо кръвно налягане и
влошаване на здравословното състояние, причинени поради неотстранена повреда на
ВиК инсталацията на собствения й апартамент с № 12 на адрес ***, за размера на
сумата от 500 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н.Ф.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати
на Д.В.Б. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 500 /петстотин/ лв.,
представляваща обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди - стрес, дискомфорт, високо кръвно налягане и
влошаване на здравословното състояние, причинени от ответницата поради неотстранена
повреда във ВиК инсталацията на собствения на ответницата апартамент с №12 на
адрес ***, ведно със законната лихва върху главницата от 500 лв. от деня на
предявяване на иска – 16.05.2018 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3314/07.08.2019 г., постановено по гр.д. № 7996/2018 г. по
описа на Районен съд - Пловдив, Х гр. състав, в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от Д.В.Б. против Н.Ф.Ж. иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – стрес, дискомфорт, високо кръвно налягане и
влошаване на здравословното състояние, причинени поради неотстранена повреда на
ВиК инсталацията на собствения й апартамент с № 12 на адрес *** за разликата над 500 лв. до пълния предявен размер от 1200 лв.
ОТМЕНЯ решение № 3314/07.08.2019 г., постановено по гр.д. № 7996/2018 г. по
описа на Районен съд - Пловдив, Х гр. състав, в частта му, с която Н.Ф.Ж. е осъдена да заплати на Д.В.Б.
и Л.Н.Б., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 259 лв. деловодни разноски,
като и определение № 14406/23.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 7996/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, Х гр.
състав, с което е отхвърлена молбата на Д.В.Б. и Л.Н.Б.
за изменение
на решение №3314/07.08.2019г., постановено по гр.д. №7996/2018г. на Пловдивския
районен съд в частта относно разноските, като:
ОСЪЖДА
Н.Ф.Ж. с ЕГН ********** *** за заплати на Д.В.Б. ЕГН ********** и Л.Н.Б. ЕГН **********
*** сумата от 545 /петстотин четиридесет и пет/
лв. разноски по делото пред Пловдивския
районен съд.
ОСЪЖДА Н.Ф.Ж. с ЕГН ********** *** за заплати
на Д.В.Б. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 178 /сто седемдесет и осем/ лв. разноски по делото пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д.В.Б. ЕГН ********** с адрес ***
за заплати на Н.Ф.Ж. с ЕГН ********** *** сумата от 233 лв. /двеста
тридесет и три/ лв. разноски по делото
пред въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: