Решение по дело №98/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл.63 в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на М.С.М. ***, със съдебен адрес ***, представляван от адвокат Н.М. *** против решение №24/31.08.2023 г., постановено по анд №24/2023 год., PC-Тополовград, с което е потвърдено НП № 23-0358-000047 от 26.04.2023 г. на Началника на РУ-Тополовград към ОД на МВР-Хасково, с което на основание чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП на касатора е наложено наказание “глоба” в размер на 100/сто/лева, за това, че на 28.03.2023 год. в 22.35 часа в гр.Тополовград, на ул.“Трети март“, като собственик на МПС- лек автомобил „**.“, модел „*”, великобритански регистрационен номер *******, сив на цвят, е допуснал управлението на МПС от лицето А.М. М. ***, с ЕГН **********, което не притежавало СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, за което му бил съставен АУАН АД/408851/28.03.2023 г. Намира решението за неправилно и необосновано, иска да бъде отменено, както и НП и да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. В жалбата се твърди, че А.М. М. е британски гражданин и правоспособен водач, тъй като притежава издадено свидетелство от Великобритания, валидно от 06.12.2022г.до 05.12.2023г., както и че има право да управлява МПС от посочените в него категории, вкл. и категория „В“-автомобил, до 03.10.2075г. В този смисъл, счита, че на посочената дата и час, автомобила е управляван от правоспособно лице, притежаващо свидетелство за управление валидно за категорията към която спада управляваното от М. МПС. Позовава се на влязло в сила решение № 71 от 25.05.2023г. по адм. дело № 96/2023г. на ЯАС, с което е отменена ЗПАМ № 23-0358-000020 от 29.03.2023г. на Началник РУ Тополовград към ОД на МВР, Хасково, като незаконосъобразна. С цитираната ПАМ е наложена мярка-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Депозирана е писмена молба с вх. № 2443 от 31.10.2023г. в която изразява съображенията си относно незаконосъбразността на обжалваното решение и потвърденото НП, като иска отмяната им.

Ответникът по касацията редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Участващия в процеса представител на ЯОП намира касационната жалба за неоснователна, а решението на РС за правилно и законосъобразно. Според ЯОП, налице е адм. нарушение, санкционирано по надлежния ред, поради което съдът правилно е потвърдил обжалваното НП.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на оспорения съдебен акт за наведените в жалбата касационни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Предмет на контрол по законосъобразност е решение №24/31.08.2023 г., постановено по анд №24/2023 г., PC-Тополовград, с което е потвърдено НП № 23-0358-000047 от 26.04.2023 г. на Началника на РУ-Тополовград към ОД на МВР-Хасково, с което на основание чл.177, ал.1, т.3, б.а от ЗДвП на касатора е наложено наказание “глоба” в размер на 100 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че за да постанови своя съдебен акт първоинстанционният съд е събрал всички необходими доказателства при строго спазване на процесуалните правила. Установената от ТРС фактическа обстановка е изцяло съобразена със събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на НПК. Обсъдени са всички гласни и писмени доказателства и са изложени подробни съображения за това кои от доказателствата съдът е кредитирал като непротиворечиви и потвърждаващи законосъобразността на оспореното наказателно постановление. Първоинстанционният съд е извършил преценка за съответствие на оспореното наказателно постановление с всички предпоставки за неговата валидност, както и съответствието на наложеното наказание с тежестта на извършеното нарушение и предвидения в закона размер на наказанието. Не са констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с ангажирането на административно-наказателната отговорност на нарушителя. От събраните по делото доказателства ТРС е приел, че за безспорно установено, че на процесната дата жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като същия в качеството му на собственик е предоставил на водач, който не притежава съответното свидетелство за управление валидно за категорията към която се отнася МПС, а именно категория В - МПС с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 кг., какъвто е личния му автомобил Ауди, управляван от сина му. Безспорно по делото се установява, че водача А.М. М. притежава валидно свидетелство за провоуправление издадено от Великобритания за категория В. Въпреки, че като британски гражданин А.М. М. има право да управлява МПС от съответната категория, но за управление на МПС от тази категория на територията на Р.България в чл.151, ал.1, т.6 от ЗДвП е определена минимална възраст на водача за управление на МПС от категория В - навършени 18 години, като в случая безспорно се установява, че сина на жалбоподателя към момента на проверката 28.03.2023 г. е нямал навършени 18 години. Според чл.151а от ЗДвП лицата притежаващи СУМПС издадени от държава членка на ЕС или друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство или Конфедерация Швейцария могат да управляват МПС на територията на Р.България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория определени в чл.151 от ЗДвП, а именно в случая за категория В и BE е определена такава от 18 години. Поради това ТРС е приел, че жалбоподателя е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на чл.102, ал.1, т. 1 от ЗДвП, като е извършил правилна преценка, че деянието в случая не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид.

Решението е правилно. По изложените съображения касационната инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд за наличието на извършеното нарушение, при безспорно доказана вина на санкционираното лице, като законосъобразни и правилни.

Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК. Не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК, за допуснато от ЯРС нарушение на материалния закон при произнасяне по същество на спора, както и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Настоящата инстанция намира, че производствата по налагане на ПАМ и издаване на НП са две различни и се подчиняват на различен процесуален ред. Следва да се посочи, че издаденото във Великобритания свидетелството за управление може да е валидно, но за да управлява МПС, според българското законодателство, лицето следва да е навършило 18години. Следователно, обстоятелството, че свидетелството за управление на МПС е издадено във Великобритания, не го прави невалидно, но ако водачът не е навършил 18 години, няма право да управлява МПС на територията на РБългария, т.е. в този случай водачът е неправоспособен.В ЗДвП е регламентирано изискване за минимална възраст на водача за управление на МПС, в случая за категория В и ВЕ.

По изложените съображения, ЯАС намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана. В този смисъл и първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН, ЯАС, втори касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24 от 31.08.2023г. по анд № 24/2023г.на Тополовградския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател:	/п/ не се чете
Членове:	/п/ не се чете