Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 671

 

град Пловдив, 05.04.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор Г. ГЕШЕВ като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 149  описа за 2021 година, взе предвид следното:

 

 Производството е по чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по исковата молба предявена от „Детелина 55-Хашъмов и сие“ СД, с ЕИК *********, с адрес на управление: град Пловдив, жк.“Тракия“ блок 326, вход А, етаж 3, ап.№8, чрез пълномощник адв.Г.К., срещу Националната агенция за приходите /НАП/, обективираща иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева за заплатеното адвокатско възнаграждение в резултат на отменен по съдебен ред незаконосъобразен админстративен акт-Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) с № ФК-21-0025612 от 13.01.2020 г., на началника на Отдел „Оперативни дейности”  Пловдив при ЦУ на НАП, за запечатване на търговски обект - сергия, находяща се в гр.Пловдив, ул.Младежка, стопанисван от дружеството, и  забрана достъпа до обекта за срок от седем дни,  представляващи сторените разноски за договореното адвокатско възнаграждение в хода на административното  обжалване на заповедта, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молбата до окончателото изплащане. Иска се присъждане на разноските направени и по настоящото дело.

В съдебно заседание –  дружеството – ищец  се представлява от адв. К., който поддържа исковата претенция, претендира разноски в настоящото производство, представя писмени бележки.

Ответникът – Националната агенция за приходите се представлява от юрисконсулт М., която счита иска за неоснователен и недоказан, като моли исковата молба да бъде отхвърлена, пртендира разноски, представя писмени бележки.

Прокуратурата на Република България, чрез Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, предлага исковата молба да бъде уважена изцяло като доказана по основание и размер.

Пловдивският административен съд, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от  ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита предявеният иск за процесуално допустим, а по същество за основателен, по следните съображения:

Няма спор, че Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) с № ФК-21-0025612 от 13.01.2020 г., на началника на Отдел „Оперативни дейности” - Пловдив при ЦУ на НАП, е отменена с влязло в законна сила на 10.12.2020 година Решение №1357 от 24.07.2020 г. по АД № 815 от 2020 г. на Административен съд Пловдив.

Не е спорно, че на лист 18 от приложеното за послужване АД № 815 от 2020 година по описа на Административен съд Пловдив, е представен договор за правна помощ  от 11.02.2020 г., сключен между  „Детелина 55-Хашъмов и сие“ СД и адв. Г.К., от който е видно, че е договорена сумата от 300 лева представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото, правна защита и съдействие в административното производство по обжалване на посочената по-горе заповед, като същата сума е платена „в брой“ при подписването на договора.

Предмета на договора е осъществен, административното обжалване е извършено и с Решение № ГДФК-19 от 19.02.2020 г. Директорът на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е отхвърлил жалбата.

С действията на своите служители по издаване на незаконосъобразната заповед ответната организация – юридическо лице, е причинила имуществена вреда на ищеца, изразяваща се в заплащане на хонорар на адв. К. в размер на 300 лева, с която сума  ищеца е бил увреден. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.

     Относно доказателствата за извършеното плащане на договореното възнаграждение по представения по делото Договор за правна защита следва да се съобрази разпоредбата на чл.180 ГПК, приложима по силата на чл.144 от АПК, според която този частен документ, подписан от лицата, които са го издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от тези лица.

  Съобразно т.1 от ТР № 6/2012г., постановено по тълкувателно дело No 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Възраженията на ответника в отговора на исковата молба и представеното в тази връзка доказателство - справка от ТД на НАП Пловдив относно това, че търговеца - ищец не е включил изплатения доход към адв.К. в декларация по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за отчетната 2020 г., не променят посочените изводи на съда за установеност на извършеното реално плащане на адвокатско възнаграждение по договорите. Следва да се има предвид в тази насока, че от една страна, са изпълнени изискванията, посочени в задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС ОСГТК относно установяване на плащането, а от друга страна, фактът, че ищецът не е представил справка по образец /в хипотезата „непълни данни“/ съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, не означава автоматично, че не е осъществил плащане, още повече, че за неизпълнение на това му задължение е предвидена административна отговорност по чл. 82 от ЗДДФЛ.

В конкретната хипотеза, за да се ангажира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ следва да са налице кумулативно всички елементи от фактическия състав, а именно: претърпяна вреда – имуществена; незаконосъобразен акт на орган, респ. длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност; вредата да е настъпила в резултат на административна дейност, т. е. от незаконосъобразен акт на длъжностните лица при или по повод изпълнение на административна дейност; причинна връзка - пряка и непосредствена такава между незаконосъобразния акт с вредоносния резултат от административна дейност.

За да е налице допустим иск за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ задължително трябва административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред.

Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по обжалване на категорията на процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) с № ФК-21-0025612 от 13.01.2020 г., по административен ред. Нормата на чл. 1 от закона не поставя изисквания какъв да е отменения акт, стига той да е незаконосъобразен, да е акт на държавен или общински  орган и да е резултат от административна дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт.

Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден. В глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред" този въпрос изобщо не е засегнат. Налице е законова празнота и в ДОПК и в АПК относно понесените от страната разноски в това производство. За страната в оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Заплахата, че разноските за адвокатска защита не подлежат на възстановяване, би могла да мотивира лицето, чиито права са засегнати от държавния орган, да се откаже от защита и съдействие в административната фаза на процеса по обжалване.

Във връзка с горното е и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗНАП, съгласно който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а съобразно ал. 2 от същия член обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна. /Виж Р № 8585 от 26.06.2018г по адм. д. № 6423/2017г на ВАС, ІІІ отд/. Следователно налице е първата предпоставка за реализиране на отговорността по ЗОДОВ: отменен по съответния ред административен акт.

Налице са и останалите предпоставки – причинени на ищеца имуществени вреди и причинно следствена връзка между претърпените вреди и отменената заповед. Заплатената сума по оспорването по административен ред е вреда произтичаща непосредствено от отменен незаконосъобразен административен акт. Заповедта и договорът за правна защита и съдействие се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – ако не бе издадена процесната заповед, нямаше да бъде ангажирана правна защита. Сключения договор за правна защита и съдействие не прекъсва причинно-следствената връзка между незаконосъобразния акт на държавния орган и претърпяната вреда.

Ангажирането на адвокат за правна защита е израз на нормалната грижа на лицето за собствените му права и законни интереси, които то счита за накърнени, а възнаграждението за този адвокат е императивно дължимо на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, като същото следва да се уговори именно с договор. След като ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на заповедта и същевременно дължи възнаграждение за нея, което следва да се уговори в договор, както и след като е платил дължимото, то той е разходвал средствата именно за да се защити по надлежния ред срещу незаконосъобразния административен акт. Ако не беше издадена заповедта, нямаше да съществува и оспорването му, в рамките на което оспорване лицето може да упражни както намери за необходимо и ефективно правото си на защита, включително като натовари адвокат, на когото дължи възнаграждение. В тази строго каузална връзка следва да се отчита, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в пряка и непосредствена връзка именно и само с обжалването пред Директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

 Ето защо, няма как връзката между заплатения хонорар на адвоката за защита и отменената заповед да не е причинно-следствена. Въпреки незадължителността на осъществяваната защита, платените средства за нея подлежат на възстановяване, защото правото на защита, включващо и адвокатска такава, е основно право, конституционно гарантирано - чл. 56 от Конституцията на РБ, което не може да се ограничава по никакъв начин, включително и под заплахата за невъзстановяване на заплатения адвокатски хонорар, въпреки успешен изход за оспорващия, ползвал същата.

Направения разход за адвокатско възнаграждение при упражняване на основното право на защита е в пряка връзка с незаконосъобразния административен акт. Единствената възможност на ищеца да възстанови направените разходи за това производство, с които безспорно е намалено имуществото му, е тази да претендира обезщетяването им по реда на ЗОДОВ. В заключение, доказани са всички елементи на фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, а те се констатираха в размер на 325 лв. за адвокатско възнаграждание и държавна такса.

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., Десети състав :

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Детелина 55-Хашъмов и сие“ СД, с ЕИК *********, с адрес на управление: град Пловдив, жк.“Тракия“ блок 326, вход А, етаж 3, ап.№8, сумата в размер на 300 лева за имуществени вреди настъпили в резултат на отменен по съдебен ред незаконосъобразен админстративен акт-Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) с № ФК-21-0025612 от 13.01.2020 г., на началника на Отдел „Оперативни дейности” - Пловдив при ЦУ на НАП, за запечатване на търговски обект - сергия, находяща се в гр.Пловдив, ул.“Младежка“, стопанисван от дружеството, и  забрана достъпа до обекта за срок от седем дни, представляващи сторените разноски за договореното адвокатско възнаграждение в хода на административното  обжалване на заповедта, ведно със законната лихва от 19.01.2021 г. - датата на завеждане на исковата молбата до окончателото изплащане, както и разноски за настоящото съдебно производство в размер на 325 лв. /триста   двадесет и пет лева/ за заплатената  държавна такса и адвокатско възнаграждение.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

     

 

 

 

 

 

   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: