РЕШЕНИЕ
№ 3545
гр. Варна, 12.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20253110109990 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.4 от ЗЗДН и е образувано по молба на Й. И. С.,
ЕГН **********, с адрес: с. К., с която се иска постановяване на мерки за защита
по чл.5 от ЗЗДН срещу Т. К. К., ЕГН **********, с адрес: с. К., както следва:
1/ Да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение молителката;
2/ Да се забрани на Т. К. К., ЕГН **********, с адрес: с. К. да осъществява
контакт с Й. И. С., ЕГН **********, с адрес: с. К. под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 18 месеца.
3/ Да се забрани, на осн. чл.5; ал.1, т.3 от ЗЗДН, на ответника Т. К. К., ЕГН
**********, с адрес: с. К. да приближава на по-малко от 50 (петдесет) метра Й. И. С.,
ЕГН ********** и обитаваното от нея ваканционно жилище на адрес: с. К. за срок от
18 месеца.
4/ Да се забрни на ответника Т. К. К., ЕГН **********, с адрес: с. К. да
осъществява контакт с молителката Й. И. С., ЕГН **********, с адрес: с. К. под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща
и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 18
месеца, на осн. чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН.
В молбата се излага, че ответникът е племенник на молителката. Последната
живее в Белгия, но за лятото се връща в България, като отсяда в къщата си в с. К., ет.1.
Вторият етаж от къщата се обитава от племенникът й и ответник в настоящото
производство - Т. К. К., роден на 26.06.1986 г. в гр. Варна и родителите му. Излага, че
ответникът е в конфликт с дъщеря й и зет от три години. Всеки път, когато те отиват
1
на адреса, за да наглеждат имота й, биват притеснявани и заплашвани от ответника.
На 14.08.2025 г. вечерта в отсъствието на родителите му, още по време на
вечерята, ответникът започнал с вербална агресия към молителката и мъжа, с когото
живее. След вечеря те се заключили и си легнали. Тогава той започнал да удря стените
на къщата с твърд предмет и да обикаля в двора около къщата, да хвърля и чупи
всякакви техни предмети из двора като батута на внуците й, голяма градинска метална
люлка, саксии с цветя, бидони за вода и др., като през цялото време се заканвал, че ще
ги убие, както и децата и внуците й. След това започнал да чупи стъкла от етажа и да
обикаля около двете им входни врати с два ножа в ръцете, затова се обадили на
телефон 112. Пристигнали две патрулни коли, а ответникът започнал да обижда и
заплашва и полицаите. Пристигнала трета полицейска кола. По някое време, тя успяла
да излезе и отишла при полицаите. Ответникът продължавал да обикаля из целия двор
с ножовете в ръце, качвал се на терасата на втория етаж, от където имал видимост към
улицата и полицията. През цялото време не спирал да ги заплашва с убийство нея,
мъжът й и най-вече внукът й Й. И. С. на 1 година, като казвал, че ще свърши в морето.
След като видял, че пристигнал и специален отряд, който ще го изведе от къщата,
ответникът се предал доброволно. Всичко приключило едва в 03:30 часа сутринта.
Ответникът в съдебно заседание чрез процесуален представител оспорва да е
заплашвал молителката.
В съдебно заседание молителката не се явява лично, чрез процесуален
представител поддържа молбата.
Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 от ГПК по отделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
От ОД на МВР - Варна е постъпило писмо, с което е предоставена информация
за водени от и срещу ответника:
- ДП №1034/2025г., по описа на Второ РУ - Варна, от Й. С., срещу Т. К., за
заплахи с убийство с нож. Материалите са във Второ РУ -Варна, при РП К.Кателиев.
Изпратено е писмо до ВРП с искане за предоставяне на материалите по делото.
- УРИ №365000-2694/24.01.2022г., от Т. К. срещу служители на МВР.
Материалите са изпратени във ВРП.
- УРИ №436000-9994/05.08.2022г., от Т. К. срещу бившия му началник за
заплахи и обиди. Материалите са изпратени във ВРП.
- УРИ №186200-7030/10.07.2025г., и УРИ № 436000-12495/14.07.2025г. от
Ивайло Стефанов срещу Т. К.. Материалите са изпратени във ВРП.
Видно от постъпилото свидетелство за съдимост на ответника Т. К. спрямо
същия са постановени следните присъди:
1. По дело №1017/2009г., НОХД на Окръжен съд - Варна, Присъда
№128/30.10.2009г., в сила от 17.11.2009г., с която е признат за виновен за това, че на
03.07.2008 г. в гр. Варна запалил имущество със значителна стойност - лек автомобил
„Мерцедес Вито 230ТД" с регистрационен №ХХХХ на стойност 13570 лв.,
собственост на „Смид Комерс" ООД - гр. Варна, представлявано от Стоян Илиев К.,
като е имало опасност пожарът да се разпростре и върху друго имущество със
значителна стойност - лек автомобил „Пежо Партнер 1,9Д" с регистрационен
№РВ2330BT, собственост на „Стабил инженеринг" ЕООД - гр. Пловдив,
2
представлявано от Митко Василев Стоянов на стойност 13984,18 лв. и л.а. „Опел
Вектра" с регистрационен №ХХХХ, собственост на Р. И. П. на стойност 5948, 85 лв.,
поради което и на основание чл.330, ал.2, т.2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК
му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години. Реабилитиран на
17.11.2012 г.
2. Дело № 1620/2013, НОХД на Районен съд Бургас, Определение от
30.04.2013г., с което е признат за ВИНОВЕН в това, че около 04:45 часа на 10.04.2013
г. в гр. Бургас, по ул. „Двадесет и четвърти Черноморски пехотен полк", в близост до
бензиностанция „Инс", управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
„Фолксваген Пасат", с рег. №ХХХХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 1,27 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
Алкомер 931, с фабр. № 0246474 - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Деянието е
извършено виновно, при форма на вината „пряк умисъл" по смисъла на чл. 11 ал.2 пр.2
от НК. Наложено му е на основание чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б" от НК,
Т. К. К. пробация при следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година, изразяващо се в явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два
пъти седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година, лишава на основание чл. 343г, вр. с чл. 3436 от НК от право да управлява
МПС, за срок от една година.
От национален телефон 112 са представени записи, както следва:
От 01:19 ч. на 15.08.2025 г. в РЦ 112-Кърджали, когато е прието спешно
обаждане през мобилна клетка на друг оператор, което е идентифицирано от
комуникационно- информационната система на НС 112 като номер 32465869036 (файл
*********.wav). Сигналът е регистриран с електронен картон с номер ********* (файл
253202081_l.jpg и файл 253202081_2.jpg) и е предаден в 01:21 ч. на дежурен ОДЧ при
ОД на МВР-Варна с електронен картон с номер ********* (файл 253202084_l.jpg и
файл 253202084_2.jpg)
От 01:19 ч. на 15.08.2025 г., когато в РЦ 112-Монтана е прието спешно обаждане
през мобилна клетка на друг оператор, което е идентифицирано от комуникационно-
информационната система на НС 112 като номер 32465869036 (файл *********.wav).
Сигналът е регистриран с електронен картон с номер ********* (файл 253202128_l.jpg
и файл 253202128_2.jpg) и е обединен с електронен картон с номер *********.
От 01:37 ч. на 15.08.2025 г., когато в РЦ 112-Русе е прието спешно обаждане
през мобилна клетка на друг оператор, което е идентифицирано от комуникационно-
информационната система на НС 112 като номер 32465869036 (файл *********.wav).
Сигналът е регистриран с електронен картон с номер ********* (файл 253202210_l.jpg
и файл 253202210_2.jpg) и е обединен с електронен картон с номер *********.
В 02:38 ч. на 07.07.2025 г. в РЦ 112-Варна, когато е прието обаждане, което е
идентифицирано от комуникационно-информационната система на НС 112 като
телефонен номер ********** (файл *********.wav). Сигналът е регистриран с
електронен картон с номер ********* (файл 253202603_l.jpg и файл 253202603_2.jpg)
и е свързан с електронен картон.с номер *********.
Записът от представения диск е възпроизведен в съдебно заседание, като се
установя, че в първия запис молителката сигнализира телефон 112, за да подаде
3
сигнал, че племенникът й е пиян и блъска и се разхожда из цялата къща и навънка,
блъска и тръшка. Започва да чупи прозорците докато говори с диспечер от 112.
Вторите два записа са поредни сигнали да бъде изпратен екип.
Последният запис, явно посочен погрешно в сводката като от 07.07.2025 г.,
всъщност е от 15.08.2025 г., като сигналът е подаден от Т. К., който заявява, че е
нападнат от един турчин и че и той има права. Диспечерът му отговаря, че има
полицейски екип на адреса и да се обърне към тях.
От справката за съдимост на молителката се установява, че същата е
неосъждана.
От постъпилото писмо от МБАЛ Света Марина АД, се установява, че
молителката и ответникът не са постъпвали на лечение в клиниката.
По делото са изслушани показанията на свидетеля Й. Е. Д., във фактическо
съжителство с молителката Й. С., от които се установява, че той и молителката живеят
в Белгия. Свидетелят е пенсионер и по-често се прибира да наглежда свои имоти и
тези на молителката, а тя работи и за това се прибира само по празниците, когато
вземе отпуск. Лятото се върнал две седмици преди молителката, а тя пристигнала в
България на 09.08.2025 г. От 09 до 12 август всичко било добре, но на 12 август
родителите на ответника тръгнали за Кърджали на почивка. На 14 вечерта ответникът
се бил събрал с приятели на терасата, които си тръгнали след около час. През това
време свидетелят и молителката изпържили риба и се прибрали да вечерят и си
легнали. Около 00:30 часа ответникът пуснал своето куче. По едно време се развикал:
„Къде ми е кучето?". По едно време ответникът завикал: „Само някой да направи нещо
на кучето, ще ви избия". Кучето си било от страната на стълбището. После казал нещо
от рода, че кучето е занесено на втория етаж. След това започнал да приказва с кучето:
„Съни, кой те тормози теб?". По едно време започнал с вулгарни приказки, „Ще ви
таковам майката", „Я излезте тук". Първоначално към свидетеля, после и към
молителката: „Ти гадна и алчна, дошла си да търсиш имот тука ли?". Родителите на
молителката били починали преди две години и предстояла подялба на къщата.
Родителите на ответника притежават едната част, а молителката другата част. На
свидетеля викал: „Излез, и с теб има да се разправям, майка ти, турчин такъв, ще ви
избия всички". През това време те били вътре. Той от към двора имал достъп до
тяхното жилище. Започнал да обикаля къщата. Свидетелят предупредил молителката
да не му отговаря, за да не го предизвика. Тогава той казал: „Й. ще свърши в морето".
Й. е внучето на Й., на 1 година и тогава тя започнала на глас да реве и се обадила на
112. Те пристигнали след около 15-20 минути. Ответникът счупил с ръка едно стъкло,
на остъклена тераса на първия етаж и влязъл в коридора. Вратата им от към
стълбището е дървена с шест прозорчета. Ответникът счупил средният прозорец на
вратата. Й. набрала 112 и казала: „Той ще ни убие", а той отговорил: „Викни
полицията, не ми пука". Той говорейки се отдалечавал, излязъл до външната врата и
казал: „Ако искаш викни армията". Синът и снахата на свидетеля живеят в Англия.
Малко преди това свидетелят ги посрещнал в София на летището и закарал в Созопол
и останал един ден при тях. Споделил в социалните мрежи, във Фейсбук снимки и
ответникът явно ги е видял, защото му казал: „Тебе ще те оставя за после, знам, че
синът ти е в Созопол, ще убия и него, снаха ти я бива, с нея по друг начин ще се
разберем". След тия закани, молителката постоянно ревяла и не можела да спре, най-
4
вече заради заканата, че внучето й ще свърши в морето. Когато пристигнала
полицията, ответникът започнал да се заяжда с тях: „Влезте бе, влезте". Бил с двата
ножа в ръцете. Полицаите му казали да излезе навън, да разговарят, а той им
отговорил: „Не излизам никъде, ако смее някой, да влезе. На единия полицай му казал
„тумбак“ или нещо друго обидно. Полицаите били пет-шест човека. Първоначално
дошли два патрулни автомобила. Единият спрял пред входа, а другият на центъра,
защото от там имало видимост към цялата къща. Молителката започнала да трепери,
да кляка. Тя отворила вратата и викнала към полицаите: „Елате, влизайте, аз съм
собственичката, аз ви разрешавам". Единият полицай й казал: „Спокойно, спокойно!"
После свидетелят решил да я изведе от малката вратичка. Ответникът се разправял с
полицаите и свидетелят отишъл до големите порти и извел молителката навън при
полицаите, а той се върнал в хола и заключил и отвътре и наблюдавал площада. По
едно време ответникът го забелязал, от големите врати и го питал: „Ти още ли си тука,
излез". Свидетелят излязъл, а ответникът бил с двата ножа. Питал го какъв му е
проблемът, а ответникът се дръпнал назад и казал: „Ти ме предаде", „Ти се подигра с
мен", но се чуло трополене и ответникът побягнал от ъгъла на другата врата, за да
види да не би полицаите да са влезли. Тогава единият полицай забелязал свидетелят и
му махнал да излезе. Полицаите продължавали да молят ответника да излезе, да
говорят, но той не искал. Качвал се на терасата, слизал по пътеката около къщата.
Около 40 минути и повече се разправяли. После пристигнала линейка, след линейката
единият полицай казал, че чакат някаква група. Тогава дошла една пожарна кола със
специална група, екипирана с шлемове. Те не влезли веднага, а първо разпитали
полицаите за ситуацията. Тогава ответникът вече казал: „Добре, добре, излизам". Било
около 3 и нещо.
След случката молителката я било страх да остава сама в къщата и, когато се
наложило свидетелят да отсъства, отседнала на Траката при дъщеря си. Молителката
няма точно определено време за прибиране, но когато има допълнителни дни да
работи, събира ги, като се съберат три-четири дни, се прибира до България, особено
след като се родил малкият. На коледните празници, на рождените дни на внуците си
наглася дни.
Ответникът има вражда с мъжа на С., зетя на Й., И.. Той бил работодател на Т..
Имало рибарски кораб, на който И. е капитан, а Т. работил там. Една вечер май 2021 г.
ответникът с друг работник от екипажа се напили и се съюзили срещу капитана (И.) и
искали да го хвърлят във водата. Даже викали морска полиция. Ивайло е простил на
ответника. В последствие И. се оженва за първата братовчедка на ответника и дъщеря
на Й.- С.. Свидетелят счита, че най-вероятно за това предателство е имал предвид
ответникът.
Имало и случай, в който на колата на С. били развити болтовете на джантите,
докато стигнат до Смолян колелото останало само на секретния болт, който не бил
махнат. Преди да тръгнат видели ответника зад колата, затова смятат, че той е
отстранил болтовете, а и няма кой друг да го направи.
Ставал е свидетел на два случая, когато ответникът е пушил марихуана.
Единият, когато родителите му били наели бояджия след инцидента, а другия в
Белгия, когато Т. им дошъл на гости от Холандия и излязъл на терасата да пуши трева.
Бащата на Т. има дърводелски цех в двора на къщата и Т. също работи там.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните
правни изводи:
5
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата
на чл.2 от ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са, или са
били в семейна връзка, или във фактическо съпружеско съжителство.
В настоящия случай, с оглед наведените твърдения, че молителката и
ответникът са леля и племенник, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.3,
т.9 от ЗЗДН, което обоснована допустимостта на искането за защита, тъй като е
отправено до лице в кръга на изрично посочените в чл.3 от ЗЗДН.
Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН,
поради което същата се явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в нощта на
14.08.2025 г. срещу 15.08.2025 г. докато молителката е била в наследствената къща в с.
К. заедно с лицето Й. Е. Д., с което се намира във фактическо съжителство, ответникът
Т. К. започнал с вербална агресия да ги псува и заплашва с убийство, както тях, така и
членовете на семейството им, обикалял къщата с два ножа в ръцете, блъскал и чупел
вещи на молителката и семейството й, както и прозореца на верандата и един от
прозорците на входната й врата. Повикала полиция, която след пристигането си също
станала обект на вербална агресия от страна на ответника. След като около час
полицаите не успели да убедят ответника доброволно да излезе на място пристигнал
специален екип. След пристигането на екипа ответникът нарочно се обажда на
телефон 112, за да съобщи, че е нападнат в дома си от някакъв турчин (най-вероятно
свидетеля Д.), въпреки че на място вече има два полицейски екипа, един специален
екип и една линейка и, ако е искал да се оплаче на органите на реда, не е бил лишен от
тази възможност. След като се уверява, че сигналът му е регистриран, затваря
телефона и излиза доброволно.
С оглед на изложеното съдът намира, че спрямо молителката е осъществен акт
на домашно насилие, изразяващо се в заплахи за убийство на нея и семейството и
увреждане на собствени на молителката вещи, поради което следва да бъдат наложени
мерки за защита по реда на чл.5 от ЗЗДН спрямо молителката.
От свидетелските показания се установи, че ответникът е във вражда със зетя на
молителката, както и че през 2021 г. е направил опит в пияно състояние да го изхвърли
зад борда на риболовен кораб. Видно от свидетелството за съдимост ответникът е
осъждан за палеж на лек автомобил, както и шофиране в нетрезво състояние. По време
на процесния инцидент също има данни, че е бил под въздействието на алкохол. Има
данни и за периодична употреба на марихуана.
Очевидно наложените наказания на молителя не са му подействали
възпитателно и той продължава да има противоправно поведение.
Всичко изложено води съда до извода, че поведението на ответника се
характеризира с неконтролируема и непредизвикана от молителката агресия, поради
което не може да бъде прогнозирано при какви обстоятелства ответникът би проявил
отново подобно поведение и следва да бъде ценено от съда с цел индивидуализация на
мерките за защита, съгласно разпоредба на чл.15, ал.2 ЗЗД.
С оглед интензитета на насилието спрямо молителката следва да се наложат
исканите от нея мерки за закрила, а именно:
6
1/ ДА СЕ ЗАЛЪЖИ ответникът да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение молителката;
2/ ДА СЕ ЗАБРАНИ, осн. чл.5; ал.1, т.3 от ЗЗДН, на Т. К. К., ЕГН **********, с
адрес: с. К. да осъществява контакт с Й. И. С., ЕГН **********, с адрес: с. К. под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща
и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от
дванадесет месеца.
3/ ДА СЕ ЗАБРАНИ, на осн. чл.5; ал.1, т.3 от ЗЗДН, на ответника Т. К. К., ЕГН
**********, с адрес: с. К. да приближава на по-малко от 50 (петдесет) метра Й. И. С.,
ЕГН ********** и обитаваното от нея ваканционно жилище на адрес: с. К. за срок от
12 месеца. Тъй като молителката и ответника живеят в къща на два етажа с отделни
входове в един двор, за който свидетелят разяснява, че е разделен към момента с
оградни стени или врати, съдът намира, че мерките по настоящата точка следва да се
наложат при условие на липса на преградни стени, а не априори, защото в такъв
случай ответникът ще е в невъзможност да обитава дома си.
4/ ДА СЕ ЗАБРАНИ на ответника Т. К. К., ЕГН **********, с адрес: с. К. да
осъществява контакт с молителката Й. И. С., ЕГН **********, с адрес: с. К. под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща
и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, на осн. чл.5,
ал.1, т.4 ЗЗДН.
Искането за задължаване на ответника да посещава специализирани програми
следва да бъде оставено без уважение поради невъзможността за неговото изпълнение,
тъй като в тези програми не могат да участват хора със зависимости, а ответникът има
такива към наркотици и алкохол.
С оглед съдебното минало на ответника, съдът намира, че мерките следва да
бъдат наложени за максималния срок от 12 месеца, считано от влизане на решението в
сила.
Съобразно изхода от спора и на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненски районен съд държавна такса в
размер на 25,00 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати на
молителката и направените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 1500,00 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд.
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.1, от ЗЗДН, мерки за защита от
домашно насилие, извършено спрямо Р. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В. като:
ЗАДЪЛЖАВА, на осн. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, Т. К. К., ЕГН **********, с адрес:
с. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие над Й. И. С., ЕГН
**********, с адрес: с. К..
ЗАБРАНЯВА, на осн. чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на Т. К. К., ЕГН **********, с
адрес: с. К. да приближава Й. И. С., ЕГН ********** и обитаваното от нея жилище,
находящо се на адрес: с адрес: с. К. на по-малко от 50 метра при липса на преградна
стена между тях, за срок от 12 месеца, считано от 19.08.2025 г.
7
ЗАБРАНЯВА, на осн. чл.5, т.4 от ЗЗДН на ответника Т. К. К., ЕГН **********, с
адрес: с. К. да осъществява контакт с Й. И. С., ЕГН **********, с адрес: с. К.под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща
и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 12
месеца, считано от 19.08.2025 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Й. И. С., ЕГН **********, с адрес: с.
К., да бъде задължен ответникът Т. К. К., ЕГН **********, с адрес: с. К., на осн.
чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗДН, да посещава специализирани програми за преодоляване на
агресията и справяне с гнева.
ОСЪЖДА Т. К. К., ЕГН **********, с адрес: с. К. ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Районен съд – гр. Варна държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и петдесет)
лева, на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Т. К. К., ЕГН **********, с адрес: с. К. ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. С.,
ЕГН **********, с адрес: с. К.сумата от 1500,00 (хиляда и петстотин) лева,
представляваща направени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство,
на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА по чл.15, ал.2 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в седемдневен срок, считано от 17.10.2025 г.
РЕШЕНИЕТО, ведно със заповедта за защита да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8