№ 661
гр. Плевен, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска А.
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска А. Гражданско дело №
20234430106389 по описа за 2023 година
Депозирана е искова молба от „ЕЛИТ- 94“ ЕООД, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. Иван Момчилов, №5,
представлявано от Г.П.- управител, чрез адв. Г. М., против ЕТ„М.Л. 90“,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Славяново, общ. Плевен, ул.
Асен Златаров, №2, с която е предявен иск с правно основание чл. 327, ал.1 от
ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 9239,47лв.- дължима по
договор №*********/11.04.2019г. и издадените въз основа на него фактури
№***/30.11.2020г., №***/31.07.2022г., №***/29.11.2022г., №***/29.11.2022г.,
№***/31.12.2022г. и №***/31.12.2022г., ведно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба- 01.09.2023г., до окончателното й изплащане.
Предявен е и иск за заплащане на лихва за забава, върху главницата, в общ
размер от 1309,66лв, начислена върху вземанията по фактури, съобразно чл.
4 от Договора. Претендират се разноски, в т.ч. и сторените разноски по
образуваното ч. гр.дело за обезпечение на иска. Твърди се, че между страните
е сключен Договор №*********/11.04.2019г, въз основа на който, ищецът е
продал доставил със собствен транспорт на ответника компресиран природен
газ. Твърди се, че във връзка с продажбата са издадени фактури
№***/30.11.2020г.; №**********/31.07.2022г, №***/31.07.2022г.;
№***/29.112022г., №***/29.11.2022г.; №***/31.12.2022г. и №***/31 12.2022г.
1
Твърди се, че стоката е доставена на ответника- купувач, съобразно
представените товарителници и приемо- предавателни протоколи. Твърди се,
че на основание чл. 4 от Договора, сумите по фактури е следвало да бъдат
платени по банков път в срок до 5 дни от издаването им. Твърди се, че от
страна на ответника изцяло е заплатена сумата по фактура
№**********/31.07.2022г., с платежно нареждане от 19.08.2022г. Твърди се,
че е налице частично плащане по фактура №***/30.11.2020г., на сумата от
4991,78лв, на 24.11.2021г.; твърди се, че по фактурата има неизплатен остатък
от 141,84лв. Твърди се, че по останалите издадени фактури няма плащане от
ответника. Твърди се, че считано от 01.07.2022г. до 01.07.2023г., ищецът е
фактурирал отделно продажбата на природен газ от услугите, свързани с
фактическия превоз и пренос, поради настъпилите законови промени в ЗДДС
- §15д., ал 2 от ПЗР към ЗИД на Закона за държавния бюджет на Република
България за 2022г. (обн. ДВ, бр 52 от 05.07.2022г., в сила от 01.07.2022г.), с
които е предвидена ставка от 9% на данъка по чл. 66а от ЗДДС спрямо
продажбата на природен газ. Твърди се, че поради това, фактури
№№**********/31.07.2022г., ***/29.11.2022г. и ***/31.12.2022г. са издадени
във връзка с продажбата на количествата природен газ, с облагаема доставка с
9% ДДС, а фактури №***/31.07.2022г., №***/29.11.2022г. и
№***/31.12.2022г.- услугите по доставката на природен газ, със ставка от 20%
ДДС. Твърди се, че при издаване на тези фактури, ищецът по реда на чл. 3 от
Договора, е ползвал цените на обществения доставчик „Булгаргаз“ ЕАД.
Твърди се, че фактура №***/30.11.2020г. е издадена общо и включва
продажбата и услугите по доставка на природен газ, с начислен ДДС от 20%,
т.к. периодът на издаване на фактурата не попада в обхвата на §15д , ал 2 от
ПЗР към ЗИДЗДБ на РБ за 2022г. Представят се писмени доказателства.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, от страна на ответника ЕТ„М.Л.
90“, ЕИК***, гр. Славяново, чрез адв. А. К., е депозиран отговор на исковата
молба, в който се изразява становище за неоснователност на предявеният иск.
Посочва се, че не се установява реална доставка на стоката. Посочва се, че
отношенията между страните се уреждат от сключеният между тях договор, а
не от изменението на ЗДДС и Закона за държавния бюджет. Твърди се, че
няма договорно основание за изменение на цената на стоката, без да е налице
изменение или допълване на договора. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
2
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото се установява сключването на Договор
№*********/11.4.2019г., между ищеца- „ЕЛИТ 94“ ЕООД, като продавач и
ответника ЕТ „М.Л. 90“, като купувач, за продажба и доставка на природен
газ-метан в обекта на купувача в гр. Славяново. По силата на чл. 1 от
Договора, продавачът се е задължил периодично, по заявка от купувача, да
доставя и продава, компресиран природен газ-метан, в заявени от купувача
количества, с единица за количество- нормален кубичен метър срещу
задължението на купувача на приеме и заплати доставените количества
природен газ. Съобразно чл. 3, купувачът се е задължил да заплаща на
продавача доставените и консумирани количества компресиран природен газ-
метан на цена от 0,98 лева на Нм3 без акциз и ДДС. Съобразно чл. 4 от
Договора, купувачът заплаща на продавача доставките направени всяка
седмица по банков път, в срок до 5 дни от издаване на фактурата. С договора
страните са уговорили също- чл. 7, че при неизпълнение за заплащане на
дължимите суми, купувачът дължи неустойка в размер на 1/360 от законната
лихва от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от
стойността на тази сума.
По делото се установява също и факта на издаване на процесните
фактури, както следва: фактура №***/30.11.2020г., на стойност 5133,58лв. с
ДДС.; фактура №**********/31.07.2022г., на стойност 10880,71лв, /платена/,
фактура *** на стойност 3137,88лв,, фактура №***/29.11.2022г., на стойност
3951,42лв с ДДС, фактура №***/29.11.2022г., на стойност 1669,86лв с ДДС,
фактура №***/31.12.2022г., на стойност 246,84лв.с ДДС, и фактура
№***/31.12.2022г. на стойност 91,63лв. Представени са 8 броя
товарителници- от 11.10.2020г, от 20.11.2020г, от 30.11.2020г; от 27.06.2022г,
ведно с приемо- предавателен протокол към нея *** ведно с приемо-
предавателен протокол към нея *** и ведно с приемо- предавателен протокол
към нея *** ведно с приемо- предавателен протокол към нея *** приемо-
предавателни протоколи от 23.11.2022, 30.11.2022г. Съдът констатира, че
всички товарителници / с изпращач и превозвач ищеца ЕЛИТ 94 и купувач –
ответника/ и приемо- предавателни протоколи, са двустранно подписани.
По делото е изслушана и приета ССЕ, изготвена след проверка в
счетоводството на страните и проверка в ТД на НАП, гр. Велико Търново,
3
офис Плевен, от заключението по която се установява следното: ВЛ е
посочило, че въз основа на процесния Договор №*********/11.04.2019г,
доставката на природен газ, през 2020г. е включвана в стойността на
природният газ, а през 2022г. съгласно промяна в законодателството,
природният газ и акциза е фактуриран отделно от доставката — като за една
доставка се издават две фактури — една за природният газ и акциза, и една за
пренос, разпределение и капацитет на природен газ, поради промяната на
ставката за ДДС. ВЛ е установило, че в случая, във връзка с продажбата, от
страна на ищеца са издавани фактури, за доставка на природен газ на
ответника, които са отразени счетоводно и от двете страни. ВЛ е установило,
че ответникът ЕТ М.Л. 90, е отразила фактурите, като е дебитирала
счетоводна сметка 302 „стоки”, която счетоводна операция отразява получена
стока или материал от получателя, в случая това е ищеца. Фактурите за
доставката на природният газ са отразени като разход в счетоводството на
ответника, и като процесните фактури са отразени в дневника за покупките за
периода, като е ползвал и начисленият ДДС като данъчен кредит. ВЛ е
установило също, че ищецът е отразил надлежно всяка от фактурите, като в
неговото счетоводство отразяването по счетоводните регистри формира
приход от продажба на стока/услуга, като ищеца е внесъл начисленият ДДС
върху продажната цена по всяка от фактурите. ВЛ е дало в табличен вид
процесните фактури, количество стока, стойност на същите и ДДС, като е
посочило, че общият дължим размер по процесните фактури е 25 111,92лв.
ВЛ е установило, че от страна на ответника има извършено плащане по
фактура №8962/31,07,2022г., на 19,08,2022г., с което същата е изцяло
погасена; налице и частично плащане на 24,11,2021г, по фактура
№***/30,11,2020г., с дължим неизплатен остатък от 141,84 лв. ВЛ е
установило също, че в платежните документи, ответникът е посочил
конкретните номера на фактурите, които е заплатил. ВЛ е дало в табличен вид
процесните фактури, като е съобразило плащанията от ответника, както
следва: фактура №***/30,11,2020г, на стойност 5133,58лв., частично плащане
от 4991,74лв. и дължим остатък от 141,84лв; фактура
№**********/31.07.2022г- изцяло погасена; фактура №***/31,07,2022лв., на
стойност 3137,88лв.- изцяло дължима, фактура №***/29,11,2022г., на
стойност 3951,42лв, изцяло дължима; фактура №***/29,11,2022г, на стойност
1669,86лв., изцяло дължима, фактура №***/31,12,2022г, на стойност
4
246,84лв.- изцяло дължима, фактура № ***/31,12,2022г-, на стойност 91,63лв.-
, изцяло дължима. Общ размер на дължимите суми сумата от 9239,47лв. ВЛ
е установило, че по счетоводните записвания и на двете страни,
неизплатената сума по фактури е в размер на 9239,47 лв.
ВЛ е установило също, че стоката е доставена на купувача, което е
установено от представените на ВЛ товарителници и приемо- предавателни
протоколи, за проверка, както следва: по фактура №***/30,11,2020г, са
представени товарителници ***, няма представен приемо- предавателен
протокол; по фактура №***/31,07,2022г, са представени товарителници
№2296/27,06,2022г, №2302/11,07,2022г, №5274/25,07,2022г. и приемо-
предавателни протоколи №6008, №6011 и №6635; по фактури
№***/29,11,2022г. и №***/29,11,2022г. – товарителница №2364/27,09,2022 и
приемо- предавателни протоколи с №7430 и № 7789; по фактури
№***/31,12,2022г. и №***/31,12,2022г, товарителница №1210/24,09,2019г. и
приемо- предавателен протокол №8127. В счетоводството на ищеца
процесните фактури са осчетоводени по счетоводна сметка 411 „клиенти” по
партидата на ответника, продажбата е отразена по регистрите на ищеца като
приход от продажба на стоки относно доставката на газ и приход от услуги
относно пренос, разпределение и капацитет; ищецът е начислил и внесъл
начисленият ДДС по сметка на Републиканския бюджет.
По отношение на доставките, ВЛ е установило следното: до 10-то число
на следващият месец, ищецът издава акцизен данъчен документ (АДД) за
Агенция Митници, за да се определи размера на акциза, който той внася в
републиканският бюджет до 14-то число. От своя страна, получателя на
природният газ – ответникът- уведомява ТД на НАП за получената доставка
на природен газ като количество в кг на база създадените акцизни данъчни
документи от продавача, от една страна и като стойност — сбора на
данъчната основа на доставките и пренос, разпределение и капацитет през
месеца. АДД се издава в кг, като потвърждаването на доставките в ТД на
НАП от ответника също е в кг. ВЛ е дало в табличен вид –стр.4 от
експертизата, изплащането на потвърждения от ответника по ТД на НАП, за
получените доставки. Съдът констатира от съставената таблица, че по всички
фактури /процесни/ е налице изпратено уведомление от ответника, както
следва: по фактури №**********/16.11.2020г и №***/30.11.2020г, с общо
получено количество 7638,7075 кг, потвърждение с вх.рег.№0021-
5
915740/09,12,2020г.; по фактури № **********/31.07.2022г. и
№***/31.07.2022г., с общо получено количество 3529,9983кг, потвърждение
вх. Рег.№0021-524822/04.08.2022г.; по фактури №***/29.11.2022г и
№***/29.11.2022г, с общо получено количество 1907,6243кг, потвърждение с
вх. Рег.№0021-845788/07,12,2022г.; по фактури №***/31.12.2022г и
№***/31.12.2022г, с общо получено количество 99,7508кг, потвърждение
с вх. Рег.№0021-14504/09,01,2023г.
ВЛ е посочило също, че доставката на природния газ се получава по
фактури от Булгаргаз в мерна единица MWh, съответно в такава мерна
единица се извършват продажбите на клиентите. Мерната единица за
издаването на АДД количеството природен газ с код КН 27112100 е само в кг
и GJ за дължимия акциз. Мерната единица за уведомяване на НАП за
получения природен газ по код КН 27112100 е само в кг.
ВЛ е установило също, че в счетоводството на ответника, процесните
фактури са отразени в счетоводна сметка 302 „стоки”, която счетоводна
операция отразява получена стока или материал от получателя, в случая това
е ищеца. Фактурите за доставката на природният газ са отразени като разход в
счетоводството на ответният търговец. ЕТ е посочил всички фактури, предмет
на иска в дневника за покупките си за периода, като е ползвал и начисленият
ДДС като данъчен кредит. Неизплатеното салдо, отразено в счетоводството
на ответника е 9239,47лв., по процесните фактури. ВЛ е дало в табличен води
каква е фактурираната цена на стоката и на пренос, разпределение и
капацитета, размер на ДДС ставката, по процесните фактури. ВЛ посочва
също, че количеството на стоките по ЕДП, подадени от ответника е отразено
в НАП с различна мерна единица - килограми, от мерната единица по
фактурите - MWh. , но именно това са килограмите посочени в акцизният
данъчен документ от доставчика по процесните фактури, които съответстват
на тези MWh. В потвърждението на доставките от ответника към ТД на НАП
се съдържат и данъчните основи на процесните фактури, които съответстват
напълно.
При така установено от фактическа страна, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 779, ал.1 от
ЗЗД, е изцяло основателен и следва да бъде уважен като такъв. По делото,
съобразно събраните доказателства, съдът намира за безспорно установено
6
съществуването на договорни отношения между страните, по повод
закупуването и доставката на природен газ, обективирани в Договор
№*********/11.04.2019г. Съдът намира, съобразно заключението на ВЛ ,
което кредитира изцяло с доверие, че от страна на ищеца- като продавач и
доставчик, е налице продажбата и реалното доставяне на закупеното
количество природен газ, в полза на ответника. Както бе посочено по- горе,
процесните фактури, издадени във връзка с продажбата и доставката, са
надлежно осчетоводени и от двете страни, като са отразени в съответните
счетоводни сметки- като приход, респ. като разход на страните по настоящето
дело. С оглед на спецификата на стоката.- природен газ- се установява и
надлежното подаване на потвърждение от страна на ответника в ТД на НАП,
за полученото количество. От приетото заключение по ССЕ, ведно с приетите
писмени доказателства- товарителници и приемо- предавателни протоколи,
съдът намира за установен факт на пълно изпълнение от страна на ищеца-
продавач и превозвач, на поетите договорни задължения, в т.ч. и факта на
реалното доставяне на продаденото количество. По делото се установи също,
че от страна на ответника има извършено частично плащане по една от
процесните фактури. Други доказателства за плащане на задължението по
процесните фактури, в уговореният за това срок, няма представени. Съдът
намира за установено също, че е налице промяна в с данъчната ставка, по
силата на §15д, ал.2, т.2 от ПЗР на ЗДДС- нов – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила
от 1.07.2022г, въз основа на който ставката на данъка по чл. 66а- 9%, се
прилага до 1 юли 2023г. за доставки на природен газ, с място на изпълнение
на територията на страната. Изменението в данъчната ставка, по силата
Закона, е намерило отражение в издадените фактури, без да е налице промяна
в цената на стоката, по чл. 3 от Договора, в размер на 0,98 лева на Нм3 без
акциз и ДДС.
На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск е изцяло
основателен и доказан, и следва да бъде уважен като такъв, като ответникът
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9239,47лв- главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ- 01.09.2023г, до окончателното й
изплащане .
С оглед основателността на иска по чл.327, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от
ЗЗД, како основателен следва да бъде уважени и предявеният иск за
заплащане на лихва за забава, върху сумите по процесните фактури. Както
7
бе посочено по- горе, съобразно уговореното в Договора, сумите по фактури
са платими в петдневен срок от издаването им, по банков път. С ИМ са
представени доказателства чрез изчисления в ел. калкулатор, относно
размерът на иска- като сбор от лихвата за забава по отделните фактури, за
период от датата на забавата, до датата на исковата молба- 31.08.2023г. Съдът
констатира, че по фактура № 7536/30.11.2020г е съобразена датата на
частичното плащане- 24.11.2021, от която датата е изчислена лихвата. С
оглед на направените изчисления, както и служебни такива, съдът
констатира, че размерът на лихвата за забава, изчислен от изпадането на
ответника в забава / с изтичане на 5 дни от издаване на фактурата/, или от
24.11.2021г /датата на частичното плащане по първата фактура/ до датата на
ИМ. 31.08.2023г, е в общ размер от 925,77лв. Изчисленията са както следва:
върху главницата от 141,84лв /дължимият остатък/, за периода 24.11.2021-
31.08.2023г- сума от 27,22лв; върху главницата от 3137,88лв, за периода
06.08.2022-31.08.2023- сума от 380,07лв, върху главницата от 3951,42лв, за
периода 05.12.2022-31.08.2023г, сума от 345,80лв, върху главницата от
1669,86лв, за периода 05.12.2022-31.08.2023г., сума от 146,13лв, върху
главница от 246,84лв, за периода 06.01.2023-31.08.2023г, сума от 19,36лв,
върху главница от 91,63лв, за периода 06.01.2023-31.08.2023г, сума от 7,19лв.
В случая, съдът счита, че не са необходими специални знания за изчисление
на законната лихва за забава За разликата до пълният предявен размер на иска
от 1309,66лв, за същият период, същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед на изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, съобразно представеният списък по чл. 80 от
ГПК, които съобразно на уважената част от иска, съдът изчислява на сумата
от 2416,70лв.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно
на отхвърлената част от иска; в случая от страна на ответника няма
представени списък на разноските, но съдът констатира, в представеният по
делото договор за правна защита и съдействие, че е уговорено и изцяло
заплатено адв. възнаграждение от 800лв. В полза на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 29,11лв.
По компенсация, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
8
2387,59лв.- разноски по делото.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 327 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ЕТ
„М.Л. 90“, гр. Славяново, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Славяново, обл. Плевен, ул. „Асен Златаров“, №2, представлявано от М.Л.,
ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕЛИТ- 94“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Горна Оряховица, ул. Иван Момчилов, № 5, представлявано от
Г.П.- управител, сумата от 9239,47лв- главница, дължима по Договор *** и
издадените въз основа на него фактури № ***/30.11.2020г., №
***/31.07.2022г., № ***/29.11.2022г., № ***/29.11.2022г., № ***/31.12.2022г.
и № ***/31.12.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба- 01.09.2023г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЕТ „М.Л. 90“, гр.
Славяново, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Славяново, обл.
Плевен, ул. „Асен Златаров“, №2, представлявано от М.Л., ДА ЗАПЛАТИ НА
„ЕЛИТ- 94“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Горна
Оряховица, ул. Иван Момчилов, № 5, представлявано от Г.П.- управител,
сумата от 925,77лв- общо, съставляваща лихва за забава върху сумите по
фактури, за периода 24.11.2021- 31.08.2023г, като ЗА РАЗЛИКАТА до
пълният предявен размер от 1309,66лв., ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, от ГПК „ЕТ „М.Л. 90“, гр.
Славяново, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Славяново, обл.
Плевен, ул. „Асен Златаров“, №2, представлявано от М.Л., ДА ЗАПЛАТИ НА
„ЕЛИТ- 94“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Горна
Оряховица, ул. Иван Момчилов, № 5, представлявано от Г.П.- управител,
сумата от 2387,59лв.- разноски по делото, по компенсация.
Решението може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до
страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9