№ 3525
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100504852 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4852/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Столична община
срещу решение №3350 от 26.02.2024 г по гр.дело №23946/2023 г на СРС , 56 състав , с което
е :
признато за установено на основание чл.422 ГПК във вр.чл.411 ал.1 КЗ във вр.чл.410 ал.1
КЗ и чл.86 ЗЗД , че въззивникът дължи на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „**** сумата от 636,99 лева, представляваща регресно вземане
за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП на
11.01.2019 г., около 18:40 ч. в гр.София, на кръстовището на бул.Тодор Александров и
ул.Опълченска , представляващо попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно , при което са настъпили увреждания на л.а.БМВ 320 Д с рег.№СВ **** КН ,
както и ликвидационни разноски , ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.05.2022 г., и на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 194,12 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 12.05.2019 г.
– 12.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
24978/2022 по описа на Софийски районен съд, 56 състав;
отхвърлени са обратните искове на въззивника да се осъдят „Н.т. на Б.“ АД, ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „арх. ****; и „Ф.Д.“ ООД, със седалище
и адрес на управление: Република Италия, гр. Росела Йоника, Реджо Калабре, ул. **** , да
1
му заплатят на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД посочените суми от 636,99 лв
главница и 194,12 лева представляваща обезщетение за забава за периода 12.05.2019 г. –
12.05.2022 г., при условие, че сумите бъдат платени като регресно задължение от
Столична община, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 33 на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „****; поради неизпълнение на договорни задължения за поддържане и ремонт
на общинския път .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Не е установено по
делото точното място на ПТП и доказателствата са противоречиви . Според констативния
протокол на място не са констатирани дупки и пропадания . Дори да трябва да се уважат
основните искове , от това следва че трябва да се уважат обратните искове , защото
ответниците по тях не са изпълнили задълженията си да поддържат общинския път .
Въззиваемата страна ЗК „Л.И.“ АД, е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната
жалба . Доказан е фактическия състав на регресната отговорност . Механизмът на ПТП е
установен от представения протокол за ПТП , САТЕ и свидетелските показания . Ясно е и
мястото на ПТП /на дупката/ - на кръстовището на бул.Тодор Александров и ул.Опълченска
.
Третите лица помагачи „Н.т. на Б.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „арх. ****; и „Ф.Д.“ ООД, със седалище и адрес на управление: Република
Италия, гр. Росела Йоника, Реджо Калабре, ул. **** са подали писмен отговор , в който
оспорват въззивната жалба . Въззивникът СО не е доказал , че им е възложил текущ ремонт
и поддържане на мястото на ПТП . Третите лица помагачи за изпълнявали договорните си
задължения към СО .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 29.02.2024 г и е
обжалвано в срок на 13.03.2024 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да уважи иска СРС е приел , че безспорни по делото са отделени следните
обстоятелства:
наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“
между ищеца и собственика на застрахования автомобил по отношение на лек автомобил
„БМВ“, модел „320 Д“ с рег. № СВ **** КН към момента на настъпване на
застрахователното събитие;
изплащане от страна на ищеца в полза на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение по застраховка Каско в размер от 626,99 лв
Наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка Каско между
2
ищеца и собственика на процесното МПС се установява и от представената по делото
застрахователна полица от 16.06.2018 г. със срок на покритие 22.06.2018 г. – 21.06.2019 г и
от ОУ.
Според приложено по делото платежно нареждане на 13.02.2019 г. ищецът е заплатил на
собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение по процесната щета в
размер на 626,99 лв.
Според Протокол за ПТП № 1713632 процесното ПТП е настъпило при движение на л.а
„БМВ 320 Д“, с рег. № СВ **** КН по бул. „Тодор Александров“ и на кръстовището на ул.
„Опълченска“ попада в несигнализирана и необезопасена дупка на платното за
движение.
Съгласно приетата пред СРС САТЕ механизмът на ПТП е следният: на 11.01.2019 г. лек
автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № СВ **** КН се движи в гр. София, по бул. „Тодор
Александров“ с посока на движение от бул. „Константин Величков“ към ул. „Опълченска“,
като на кръстовището с ул. „Опълченска“ МПС преминава през необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно. Всички увреждания по л.а „БМВ 320 Д“, с
рег. № СВ **** КН, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за
възстановяване на л.а „БМВ 320 Д“, с рег. № СВ **** КН, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е 648,60 лева.
Според разпитания пред СРС свидетел А.Ю. /водач на МПС/ същата се движела е по ул.
„Опълченска“, като този ден валял сняг и имало топящ се такъв. Преди светофара на
кръстовището между ул. „Опълченска“ и бул. „Александър Стамболийски“ и при потегляне
управляваният от свидетелката автомобил попаднал в несигнализирана и необезопасена
дупка на пътното платно, в резултат на което се спукали предна и задна гума на
автомобила. Свидетелката преместила автомобила от мястото, където спукала гума, тъй
като в противен случай щяла да блокира движението. На мястото пристигнала полиция,
пътна помощ и представител на застрахователната компания.
Според СРС от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства е
безспорно доказано , че ПТП е настъпило вследствие дупка на платното за движение в гр.
София . Има противоречие между свидетелските показания и отразеното в протокола за
ПТП и не може да се направи извод за точното място на неговото настъпване – на бул.
„Тодор Александров“, на бул. Александър Стамболийски или на ул. „Опълченска“. В тази
връзка СРС счита, че точното място на настъпване не е пречка за ангажиране на
отговорността на Столична община, тъй като общината е задължена да осъществява
дейности по поддръжка и ремонт на цялата общинска пътна мрежа. Процесният пътен
участък попада на територията на гр. София, като мястото на настъпване на произшествието
се установи от свидетелските показания и съставения протокол за ПТП, то същият е част от
общинската пътна мрежа, което обосновава материалноправната легитимация на ответника.
Съгласно чл. 31 ЗП ответникът, Столична община, е задължен да осъществява дейностите
по поддържането му, включително до извършването на ремонтните дейности, да означи
3
съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява
дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението.
Според СРС в конкретния случай, именно бездействието на последните във връзка с
обозначаване на дупката до премахването й, е довело и до неизпълнение на задължението
по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Това обуславя ангажиране на
отговорността за причинените щети по реда на чл. 49 ЗЗД.
Според СРС възражението за съпричиняване не е доказано по безспорен начин .
Ответникът не е ангажирал доказателства за установяване твърдението си, че поведението
на водача на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка съгласно чл. 20, ал.
2 ЗДвП.
Според СРС исковете са доказани и по размер . Според САТЕ за възстановяване на щетите
по увредения автомобил е необходима сумата от 648,60 лв. т.е. претендирана е от ищеца по-
малка сума от доказаната и искът е основателен . Отделно се дължат и сумата от 10 лв.
ликвидационни разноски, както и лихвите за забава .
Според СРС обратните искове са неоснователни . Ответниците по обратните искове са
оспорили възлагането на отделните дейности по поддръжка и текущ ремонт на конкретния
пътен участък, където е настъпило ПТП. Подписаният между ответника и третите лица
помагачи Договор № СО15-РД55-338 договор за възлагане на поддръжка и текущ ремонт на
уличната мрежа не е представен по делото . Това прави невъзможно да се установи какви са
били задълженията на страните по него т.е. обратните искове се явяват неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
Решението на СРС е правилно . Съгласно чл.411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на причинителят на вредите, до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу
отговорния за деликта са необходими три предпоставки : възникнало право на увредения
срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на
настъпване на вредите и извършено валидно плащане по него от застрахователя в
обезщетение на настъпилите вреди.
Безспорно процесното ПТП е станало на общински път на територията на Столична община
, поради което последната носи отговорност по чл.49 ЗЗД за действията по ремонтирането
и поддържането му в безопасен вид / чл.31 и § 1 т.12,13 от ДР на Закона за пътищата и чл.3
ал.1 ЗДвП / . В исковата молба мястото на ПТП е достатъчно ясно индивидуализирано .
Според настоящия съд действително са налице известни противоречия в наличните
доказателства по въпроса дали ПТП е настъпило на бул.Тодор Александров или
4
ул.Опълченска. Това вероятно се дължи на факта , че ПТП е станало на кръстовището на
двата булеварда , а свидетелката А.Ю. /водач на МПС/ изтеглила МПС от кръстовището , за
да не пречи на движението . От това обаче не следва , че процесното ПТП е недоказано ,
защото всички доказателства сочат на това , че ПТП е настъпило поради попадане в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. И двете улица са общински
улици и точното местонахождение на дупката е без значение по настоящото дело . Отделно
САТЕ установява , че е имало спукани предна и задна гума на автомобила , което
съответства на попадане в дупка непосредствено до мястото на авариране на автомобила т.е.
ПТП безспорно е причинено от дупка върху общински път , която се е намирала до
кръстовището на бул.Тодор Александров или ул.Опълченска. Без значение е какви
констативни протоколи са изготвили служители на въззивника , след като на място е
станало процесното ПТП и това е безспорно като причини и механизъм на настъпване .
Правилно са отхвърлени и обратните искове на въззивника . Ответникът-въззивник не е
доказал , че третите лица са имали задължения да извършат ремонт и да отстранят
процесната необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Практиката на АПИ
и на СО е да се сключват рамкови договори , които да предвиждат конкретно възлагане на
всеки един ремонт . Това очевидно е причината , поради която въззивникът не е
представил – както пред СРС , така и пред настоящия съд - договора си за пътно поддържане
с третите лица . Представянето на договора не би било от полза на въззивника . От това
обаче въззивникът не може да черпи изгоди , защото без да е представен съответния договор
, респ. възлагателно писмо или анекс по него настоящият съд не може да счете , че
ответниците по обратните искове са в неизпълнение на задълженията си . По делото въобще
не е доказано какви са били тези задължения и имат ли те отношение към конкретния казус
.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 50
лева юрисконсултско възнаграждение пред СГС .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3350 от 26.02.2024 г по гр.дело №23946/2023 г на СРС , 56
състав .
ОСЪЖДА Столична община да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „**** сумата от 50 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Н.т. на Б.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Арх. ****; и „Ф.Д.“ ООД, със седалище и адрес на
управление: Република Италия, гр. Росела Йоника, Реджо Калабре, ул. **** ; като трети
лица помагачи на ответника Столична община .
5
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 20 000 лева по
търговско дело / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6