№ 87
гр. А., 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20232110200161 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Х. Х., ЕГН **********, чрез адв.С.И., съд.адрес: ***,
против Наказателно постановление (НП) № 23-0237-000025/30.03.2023 г., издадено от
Началник група в ОД-МВР-Б., РУ-А., с което за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и на осн.
чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Моли съдът
да отмени атакуваното НП, развивайки в тази връзка подробни съображения в о.с.з. чрез
пълномощника си. Претендира разноски.
АНО редовно призован, не изпраща представител. Изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на атакуваното НП.
От събраните по делото доказателства от факт.страна се установява следното: На
25.11.22 г. в 16.28 ч. в общ.А., по републикански път I-6, с посока на движение от гр.Б. към
гр.А., в района на КПП „Орловец“, жалбоподателят управлявал л.а. „***“, рег. № ***,
собственост на М. И. от гр.Д., като МПС било със служебно прекратена регистрация по
чл.143, ал.10 ЗДвП, считано от 22.11.2022г. поради несключване на застраховка "ГО". За
констатираното нарушение /от полиц.служители при РУ-А. – разпитаните по делото
свидетели/ бил съставен АУАН, като се установява по делото, че регистрацията на
процесния л.а. е служебно прекратена на осн. чл.143, ал.10 ЗДвП. АУАН бил предявен на
водача, който го подписал без възражения, като в писмено сведение посочил пред
полицейските служители заявил, че не е знаел, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация. Материалите по преписката били изпратени в РП-Б., ТО-А., като с
постановление РП преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по чл.345,
1
ал.2 НК, поради което и отказал да образува ДП. Фактическата обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В обжалваното НП
по идентичен начин /както в АУАН/ са отразени установените обстоятелства относно
мястото на нарушението, нарушителя, вида на автомобила, както и извършеното нарушение
по ЗДвП, вкл. правното му основание.
При тази фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок и съдържа необходимите
реквизити, поради което е допустима. Административнонаказателното производство е било
образувано в срока по чл. 34, ал.1 ЗАНН. АУАН е издаден от компетентен орган при
спазване на чл. 42 ЗАНН. В случая отговорността на водача не е ангажирана за липсата на
валидна задължителна застраховка „ГО“, поради което наличието на административно
нарушение по КЗ е извън предмета на настоящото административнонаказателно
производство. Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Санкцията за
нарушаване на тези изисквания е предвидена в чл. 175, ал. 3 ЗДвП, съгласно който се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Ангажирането
на административно-наказателната отговорност по посочената санкционна норма изисква
нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със
съзнанието, че същото е без регистрация, вкл. и служебно прекратена такава или, че пътното
средство е регистрирано, но е без поставени регистрационни табели. Релевантно в случая е
обстоятелството дали към 25.11.2022 г. жалбоподателят е управлявал процесният л.а.,
знаейки, че същият е със служебно прекратена регистрация. Последното обстоятелство не
може да се предполага, а следва да се установи несъмнено. По делото не се спори и се
установява, че в случая е налице служебно прекратяване на регистрацията на процесния л.а.
поради липса на сключена застраховка "ГО" /на осн. чл.143, ал.10 ЗДвП/, считано от
22.11.2022г. По силата на посочената разпоредба служебно се прекратява регистрацията на
пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 КЗ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство, т.е. законодателят
е въвел нормативно задължение за компетентния орган, при служебно прекратяване на
регистрацията на това основание, да уведоми собственика /каквото в случая нито се твърди,
нито се доказа да е осъществено преди момента на проверката, т.е. уведомяване на
собственика на процесното МПС след прекратяването на регистрацията на л.а. не е
извършвано, като данни за подобно уведомяване/узнаване липсват и по отношение на
жалбоподателя/. Уведомяването обаче е част от състава на служебното прекратяване на
регистрацията, защото законът изисква кумулативно наличие и на тази предпоставка.
Задължението на контролните органи за уведомяване обосновава извод, че съставомерно
може да бъде само това деяние, при което водачът е наясно с прекратената по служебен път
2
регистрация и въпреки това управлява собственото си МПС. Самият факт за липса на
покритие застраховката "ГО" към даден момент не обуславя автоматично прекратяване на
регистрацията. Видно и от самия текст на чл. 143, ал. 10 ЗДвП тези действия се
предприемат след получаване на съответно уведомление от ГФ. Подобно изискване за
уведомяване няма при други видове служебно прекратяване на регистрацията (напр. по чл.
143, ал. 15 ЗДвП), т.е. законодателят отдава съществено значение на уведомяването на
собственика за прекратената регистрация. След като уведомяването не е реализирано, то се
налага извод, че не е налице фактическият състав на чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Съгласно ТП
№2/5.4.23г. на ВАС и ВКС не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП
административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл.143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС
/както е в случая/. Освен това в конкретния случай, регистрационните табели на автомобила
са били на предназначените за това места, поради което на водача не може да се вмени вина,
била тя под формата на умисъл или при непредпазливост за това, че е осъществил състава на
чл. 140, ал. 1 ЗДвП /още повече, че вмененото нарушение е било установено в много кратък
период след служебното прекратяване на регистрацията/, обуславящо извод за отмяна на
атакуваното НП /в т.см. Р. № 945 от 18.07.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 957/2022 г., Р.
№ 897 от 7.07.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 750/2022 г., Р.№ 811 от 17.06.2022 г. на
АдмС - Б. по к. а. н. д. № 573/2022 г., Р.№ 183 от 15.02.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. №
2767/2021 г., Р. № 1905 от 29.11.2021 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2475/2021 г., Р.№ 1497
от 15.10.2021 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1765/2021 г., Р.№ 1379 от 30.09.2021 г. на АдмС
- Б. по к. а. н. д. № 2125/2021 г., Р.№ 1678 от 30.11.2020 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. №
2189/2020 г., Р. № 1461 от 30.10.2020 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1838/2020 г., Р. № 1192
от 24.09.2020 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1773/2020 г. и др./.
За пълнота следва да се посочи, че в случая е нарушен и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, т.к. в
НП не е посочена датата на извършване на вмененото нарушение, препятстващо ефективно
упражняване правото на защита на лицето, съставляващо самостоятелно основание за
отмяна на атакуваното НП.
Жалбоподателят има право на разноски на осн. чл.63д ЗАНН в размер от 500 лв.
/заплатено адв. възнаграждение/, което следва да се възложи в тежест на АНО, като същото
не се явява прекомерно на осн. чл. 18, ал. 4 Наредба №1/2004 г. на ВАдС.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0237-000025/30.03.2023 г., издадено от
Началник група в ОД-МВР-Б., РУ-А., с което за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и на осн.
чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП на Р. Х. Х., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца.
3
ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на Р. Х. Х., ЕГН **********, сумата от 500 лв. –
разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Б. в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
4