РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, V - ти
състав, в публично заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия
ВЪРБАНОВА адм. дело № 213 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 36а, ал.5 от ЗТИП (Закон за техническите изисквания към продуктите), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от
Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Делото
е образувано след постановяване на Решение № 4265/13.04.2020 г. по адм.д. №
9046/2019 г. по описа на ВАС, VІІ отд., с което е отменено Решение №
41/19.06.2019 г. по адм.д. № 544/2018 г. и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на съда. В решението си върховният съд е приел, че в
производството пред АдмС – Русе е допуснато съществено процесуално нарушение
като не е изследвана компетентността на административния орган, издал оспорения
акт, от където са се формира и извод коя следва да е надлежната страна в
съдебния процес. Указано е, че при новото разглеждане на спора, съдът следва да
провери компетентността на издателя на оспорената заповед в съответствие с
нормите на АПК (с оглед наличие на заместване или делегиране на права) како
събере всички относими и допустими доказателствени средства за установяване на
тези факти, след което да установи фактите по спора, въз основа на анализ на
доказателствата по делото, като извърши проверка за законосъобразност на акта
на всички основания по чл. 146 АПК.
Първоначално делото е образувано пред
АдмС – София град по жалба от ЕТ „Ц.Д. – Донкомерс“, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, против Заповед № А-О-041/24.02.2017 г. на
председателя на ДАМТН (Държавната агенция за метрологичен и технически надзор).
Със заповедта дружеството-жалбоподател е заличено от регистъра на лицата,
извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустрояване на съоръжения с
повишена опасност (регистър, воден по реда на чл. 36, ал.1 от ЗТИП). На следващо място е обезсилено
издаденото удостоверение №ВТ055/05.09.2007 г. на ЕТ "Ц.Д.-Донкомерс“ за
вписването на търговеца в регистъра на ДАМТН, като лице, извършващо дейности по
поддържане, ремонтиране и преустрояване на товароподемни кранове, ел. телфери и
подвижни работни площадки.
С определение от 16.11.2018 г. АдмС –
София град на основание чл. 133, ал. 1 АПК (в редакцията му от ДВ, бр. 104/213
г., в сила от 04.01.2014 г.) е изпратил делото като неподсъдно му по
компетентност на Русенски административен съд, който и към настоящия момент се
явява местно компетентен въпреки последвалото изменение на разпоредбата на чл.
133, ал. 1 от АПК в сила от 01.01.2019 г., тъй като производството е висящо към
датата на влизане в сила на изменението и на основание § 149, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на АПК (ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) образуваните преди
влизането в сила на този закон административни дела в административните
съдилища и във Върховния административен съд се довършват в същите съдилища по
досегашния ред.
В жалбата си оспорващата страна се
позовава на незаконосъобразност на заповедта поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила в производството по издаването й, противоречие с
материалния закон. В нея и в съдебно заседание се излагат подробни съображения
в подкрепа на направените оплаквания, като се твърди, че не са били налице
основанията, станали причина за административният орган да издаде решение за
заличаване на дружеството от регистъра на лицата, извършващи дейности по
поддържане, ремонтиране и преустрояване на съоръжения с повишена опасност и за
обезсилване на издаденото му през 2007 г. удостоверение от ДАМТН.
Жалбоподателят иска от съда да отмени
оспорената заповед, както и да му присъди деловодни разноски.
Ответникът по оспорването -
председателят на ДАМТН в съдебно заседание, редовно и своевременно уведомен, не
се представлява и не изразява становище по жалбата.
Русенският административен съд, въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и направената проверка за
законосъобразност, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, намира жалбата за
процесуално допустима, подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. По този въпрос
е налице постановено Определение 7207/14.05.2019 г. по адм.д. № 4403/2019 г. по
описа на ВАС, VІІ отд.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От наличните по делото доказателства,
съставляващи административната преписка по издаване на оспорения
административен акт (приложени към адм.д. № 11662/2018 г. по описа на АССГ) се
установява следната фактическа обстановка:
В полза на ЕТ "Ц.Д. – Донкомерс“, седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново е издадено удостоверение № ВТ055 на 19.11.2007 г.
от ДАМТН (л. 33 от делото на АССГ), удостоверяващо, че дружеството е лице,
което може да осъществява дейност по поддържане, ремонтиране и преустройване на
съоръжения с повишена опасност. На 10.10.2016 г. на основание чл. 36а, ал. 1 от
ЗТИП на дружеството е извършена проверка от контролни органи на ДАМТН за нает
по трудово правоотношение персонал в ЕТ, като от Регионален отдел
"Инспекция държавен технически контрол" Северна централна България
била извършена справка в НАП за сключени трудови договори със страна
жалбоподателя ЕТ "Ц.Д.-Донкомерс“, в качеството на работодател и носител
на лиценза и съответните, необходими на дружеството лица/персонал, съобразно
изискванията на чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗТИП, вр. с чл. чл. 374, ал. 1, т. 1, от
Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на
съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ безопасната експлоатация и
техническия надзор на повдигателни съоръжения (за краткост само Наредбата или НУБЕПРГСИУПГ).
Тази справка установила, че търговецът
няма сключени трудови договори с лица, имащи квалификацията по чл. 374, ал. 1,
т. 1, от Наредбата, а именно: а) лице с висше техническо образование с
подходяща за дейностите и съоръженията специалност, което да контролира
качеството на влаганите материали и спазването на изискванията на проектната
документация и наредбата; за дейностите, свързани с газови уреди, се допуска
лицето да е със средно професионално образование и с подходяща квалификация; б)
лице с висше техническо образование с подходяща за дейностите и съоръженията
специалност, отговарящо на изискванията на БДС EN ISO 14731, което да
контролира прилагането на процедурите за изпълнение на неразглобяеми
съединения; за дейностите, свързани със съоръжения с работно налягане до 1,6
МРа, лицето може да е със средно професионално образование и квалификация в
областта на заваряването на метали и/или пластмаси; в) заварчик за изпълнение
на метални неразглобяеми съединения с правоспособност "заварчик на
тръби", притежаващ сертификат, издаден от лице по чл. 5, ал. 1 или
нотифициран орган или от лице, акредитирано от член на Европейската организация
за акредитация да извършва сертификация на персонал за изпълнение на
неразглобяеми съединения - само за дейностите ремонтиране или преустройване,
при които ще се изработват метални неразглобяеми съединения чрез заваряване; г)
лице за спояване на мед, притежаващо сертификат от лице по чл. 5, ал. 1 или
нотифициран орган или от лице, акредитирано от член на Европейската организация
за акредитация да извършва сертификация на персонал за изпълнение на
неразглобяеми съединения - само за дейностите ремонтиране или преустройване на
съоръжения, при които ще се изработват неразглобяеми съединения от мед или
медни сплави чрез спояване и е) лица с професия "машинен монтьор"
и/или "монтьор на енергийни съоръжения и инсталации" и подходяща за
дейностите и съоръженията специалност и квалификация;
С оглед на констатираното
нарушение административния орган започнал
производство за обезсилване на удостоверение. За започналото административно
производство дружеството било уведомено с писмо изх № 83-00-11640/21.10.2016 г.,
изпратено му с препоръчана пощенска пратка с баркод R6100015482363. С
препоръчана пощенска пратка с баркод R6100016099202 същото уведомление било
изпратено на жалбоподателя повторно с писмо изх № 83-00-11640(1) от 24.11.2016 г.,
а впоследствие за трети пътдо жалбоподателя е изпратено писмо изх № 83-00-11640(2)
от 04.01.2017 г. с препоръчана пощенска пратка с баркод R 6100016113369. При
доставката на посочените пратки са извършвани по две посещения на адреса за
доставка и са оставяни по две служебни известия за наличие на посочените
пратки. Известията за доставяне и по трите пратки са върнати на подателя със
забележка “пратката не е потърсена от получателя” като са оформени по надлежния
ред – с печат на М&BM EXPRESS
В.Търново, подписи на служител – връчител (пощенския служител) и дата.
Последвало
изготвянето на съобщение по чл. 61 ал. 3 АПК изх.№ 83-00-11640(3) от
10.02.2017г за публикуване на интернет страницата на ДАМНТ (л. 22 от делото на
АССГ), след което на 24.02.2017 г. била издадена атакуваната заповед №
А-О-041/24.02.2017 г., подписна от Зам. Председателя на ДАМТН. Заповедта
първоначално е изпратена с препоръчана пощенска пратка на адреса на
жалбоподателя ***, п.к. 5000 с писмо изх.№ 83-00-11640(4) от 16.03.2017 г. (пратка
с баркод R6100016120540). Видно от писмо вх.№ 623/12.02.2019 г. от М&BM
EXPRESS ООД при
доставката на пратката са извършени две посещения на адреса и са оставени
служебни известия за наличието на пратка на 21.03. и 24.03.2017 г., като в
последствие пратката е върната на подателя с отметка „непотърсена”. Заповедта е
изпратена повторно по пощата с изх.№ 83-00-11640(5)/20.04.2017 г. с препоръчана
пощенска пратка с баркод R7100013052820 с две оставени служебни известия на
26.04.2017 г. и 02.05.2017 г. и върната в цялост като непотърсена. Последвало
трето изпращане по пощата с изх.№ 83-00-11640(6)/26.05.2017 г. с препоръчана
пощенска пратка с баркод R7100013715129 като отново са извършени две посещения
на адреса и са оставени две оставени служебни известия на 01.06.2017 г. и
06.06.2017 г., след което пратката е върната в цялост като непотърсена. Известието
за доставяне е върнато на подателя след 06.06.2017 г. със забележка “пратката
не е потърсена от получателя”. Всички върнати известия са оформени по надлежния
ред – с печат на М&BM EXPRESS,
подписи на служител – връчител и дата.
Административният
орган е предприел връчване по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК (ред., ДВ, бр.
30/2006 г.) чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления и на интернет страницата
на ДАМНТ на 30.06.2017 г. и обявление на 19.09.2017 г. (л.11-12 от делото на
АССГ). В съобщението е налице отбелязване на заповедта пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва, като е указано възможността на адресата, по реда на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, да се запознае с преписката, да направи своите
възражения и депозира становище.
На
23.10.2018 г. в ДАМТН е входирана жалбата на Ц.С. Д., в качеството му на управител
на ЕТ "Ц.Д. – Донкомерс“. В нея той посочва, че фирмата няма нает по
трудово правоотношение персонал, който удовлетворява
образователно-квалификационните изисквания на чл. 374, ал. 1, т. 1 от НУБЕПРГСИУПГ
за позициите по т."а", т. "б", т. "в", т.“г“ и
т.“е“, като такова лице той сочи лично себе си. Уточнява, че трудовите
правоотношения с това лице са съгласно изменението в чл. 374, ал. 2, на
Наредбата, обнародвана в ДВ бр.32/2009 г., която допуска лицата от персонала по
ал. 1, т. 2 да не са наети по трудово правоотношение, ако: са неограничено
отговорни съдржници, когато заявителят е събирателно или командитно дружество
или, заявителят е едноличен търговец и самият той е включен в персонала по ал. 1,
т. 1. Изразява становище, че липсват основания за обезсилване на издаденото му
удостоверение. По делото не се спори, че жалбоподателят няма нает персонал по
трудови правоотношения. Твърденията са, че като едноличен търговец самия той е
лице с висше образование, което притежава всички изискуеми квалификации.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП, в кръга на неговите правомощия. Съгласно тази разпоредба, в редакцията й преди изм. ДВ, бр. 54/2020 г., в сила от 16.06.2020 г., когато установените нарушения по ал. 3 се извършват системно или лицето престане да отговаря на някое от изискванията по чл. 36, ал. 2 и 3 или по писмено заявление на регистрираното лице, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица заличават лицето от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилват издаденото удостоверение с мотивирана писмена заповед.
В
случая оспорената заповед е подписана от заместник председателят на ДАМТН В.В.
с изрично отбелязване „За председател съгласно Заповед № А-144/14.02.2017 г.“. Тази
заповед е представена по настоящото дело и от нея се установява, че заместник
председателят на ДАМТН В.В. е определен за периода от 20.02.2017 г. до 30.03.2017
г. вкл. да осъществява в пълен обем правомощията на председател на ДАМТН, в
това число да издава инструкции, заповеди, индивидуални административни актове,
наказателни постановление, както и с правомощията на възложител по ЗОП. В
полученото от съда писмо от ДАМТН изрично се посочва, че за този период
председателят на агенцията е бил в платен годишен отпуск. При това положение
съдът счита, че е налице хипотеза на заместване, при която заместник
председателят на ДАМТН действа като председател, който пък е компетентен да
издаде оспорения административен акт.
Заповедта е издадена в предвидената
по закон писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактически и правни основания.
Съгласно чл. 36а, ал. 1 от ЗТИП
председателят на ДАМТН чрез ГД "ИДТН" проверява веднъж в годината
лицата, вписани в регистъра и получили удостоверение по чл. 36, ал. 1, за
спазване обхвата на издаденото им удостоверение и условията, при които са го
получили, и за изпълнение на задълженията им по този закон
и наредбите по прилагането му.
След извършената справка в НАП за
сключени между ЕТ "Ц.Д.-Донкомерс“ и съответните лица, притежаващи
компетентността по т. "а-г" от чл. 123, ал. 1, т. 1 от чл.
374, ал. 1, т. 1 от НУБЕПРГСИУПГ трудови договори, служител в ГД ИДТК за РО
Северна централна България е направил предложение до директора на ГД ИДТН за
откриване на процедура по обезсилване на издаденото удостоверение на ЕТ „Ц.Д.-Донкомерс“.
Именно в тази връзка е изпратено и
уведомление по чл. 26 АПК до фирмата ЕТ "Ц.Д.-Донкомерс" за
депозиране на свое становище и доказателства в подкрепа на възраженията.
Съдът
счита, че в производството по издаване на оспорената заповед е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до
необоснованост на издадения административен акт.
В
конкретния случай от данните по делото е видно, че на жалбоподателя трикратно е
изпратено писмо с уведомление за започналото административно производство на
адреса по седалището на търговеца. Известията за доставяне и по трите пратки са
върнати на подателя със забележка “пратката не е потърсена от получателя”. Това
отбелязване в конкретния случай отразява, че лицето не е намерено на адреса,
предвид наличието на доказателства, че за всяко от писмата адреса е посещаван
двукратно, при което на адресата е оставяно служебно съобщение за наличие на
пратка, която получателят следва да потърси в офисите на пощенския оператор. След
като връчването и на трите писма е останало неуспешно органът е пристъпил към
хипотезата на връчване по реда на чл. 61, ал. 3 АПК (отм.), но в действащата към
момента на откриване на производството редакция, като съобщение за започналото
производство е поставено на интернет страницата на ДАМТН – www.damtn.government.bg. Цитираната норма в действалата
редакция дава възможност на административния орган да извършва съобщаване чрез
поставяне на съобщение на табло за обявления, в Интернет страницата на органа
или по друг обичаен начин, при наличието на изрично изброени предпоставки, сред
които са и случаите, в които лицето не е намерена на посочения от него адрес,
какъвто е настоящия случай.
Административният
орган е изпълнил добросъвестно процесуалните си задължения, стараейки се да
уведоми жалбоподателя и да му осигури възможност да представи доказателства по
чл. 34 АПК.
С
оглед на изложеното съдът намира, че не е налице нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК. Независимо от това, фактът, че жалбоподателят е бил формално уведомен, но не
и реално, за започналото производство се е отразил на законосъобразността на
издадената заповед, това е така по следните причини:
Съгласно
чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени. Цитираната норма в съчетание с въведения
с чл. 9 от АПК принцип на служебното начало в административния процес,
задължава административния орган по свой почин да събере всички относими
доказателства за решаване на въпроса по същество.
Според чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗТИП, в редакцията му преди изменението
ДВ, бр. 54 от 2020 г., в
сила от 16.06.2020 г., действала към момента на постановяване на заповедта, дейностите
по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията с повишена опасност
се извършват от лица, които са вписани в регистъра на лицата, извършващи такава
дейност, и са получили удостоверение за това от председателя на ДАМТН или
оправомощени от него длъжностни лица от ГД "ИДТН". Удостоверение по
ал. 1 се издава на лица, които: 1. са вписани в търговския регистър; 2. разполагат с персонал, нает по трудово
правоотношение, който притежава образование, квалификация и/или
правоспособност, необходими за извършване на дейността; 3. притежават
материално-технически условия и средства за извършване на дейността; 4.
разполагат с необходимите за дейността нормативни актове, български стандарти и
процедури за работа. В ал. 4 е предписано, че съответствието на лицата с
изискванията по ал. 2, т. 1 и 2 се удостоверява със: 1. актуално удостоверение
за вписване в търговския регистър; 2. документи за образование, квалификация
и/или правоспособност и трудови договори на персонала.
Съгласно чл. 36а, ал. 3 от ЗТИП (също в
относимата редакция),
когато установените нарушения по ал. 3 се извършват системно или лицето престане да отговаря на някое от
изискванията по чл. 36, ал. 2 и 3 или по писмено заявление на
регистрираното лице, председателят на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица заличават лицето
от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилват издаденото удостоверение с
мотивирана писмена заповед.
Това е именно и основният релевантен
факт, който административният орган следва да установи, за да издаде заповедта
по чл. 36а, ал. 3 от ЗТИП (изм.). В случая ответникът е извършил справка в
информационните масиви на НАП, при която е установил, че жалбоподателят не
разполага с нает по трудов договор персонал към момента на справката, от където
е изведен извод, че жалбоподателят като лице, вписано в регистъра по чл. 36,
ал. 1 от ЗТИП, вече не отговаря на изискването на чл. 36а, ал. 2, т. 2 от същия
закон, във връзка с чл. 374, ал. 1, т. 1 от НУБЕПРГСИУПГ и това налага
заличаването му от регистъра на лицата, извършващи дейности по поддържане,
ремонтиране и преустройване на СПО.
Както
вече се посочи нормата на чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗТИП изисква лицето, което иска да има
лиценз по този закон за дейности по поддържане,
ремонтиране и преустройване на съоръженията с повишена опасност, да
"разполага с персонал, нает по трудово правоотношение, който притежава
образование, квалификация и/или правоспособност, необходими за извършване на
дейността". Това изискване е допълнено в приетата, на основание чл. 31 от
закона Наредба за устройството и
безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на
съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ безопасната експлоатация и
техническия надзор на повдигателни съоръжения. В чл. 374, ал. 1, т. 1 от нея,
се сочи още веднъж, че лицата, които искат/имат лиценз по реда на закона и
Наредбата следва "да разполагат със следния нает по трудово правоотношение
персонал", посочен в б. "а-е" на разпоредбата, в които се описва
и каква образователно-квалификационна степен следва да притежава този персонал.
Установявайки, че жалбоподателят не разполага с нает по трудов договор персонал,
административният орган е счел, че същият не разполага с персонала, посочен в
чл. 374, ал. 1, т. 1, б. от „а“ до „г“ и б. „е“. В заповедта липсват фактически
съображения за наличието на персонал по б. „д“ от чл. 374, ал. 1, т. 1 на
Наредбата, липсата на какъвто не се твърди от органа.
Следва
да се отбележи, че от коментираното до тук императивно правило на чл. 374, ал.
1 от Наредбата е предвидено изключение, разписано в чл. 374, ал. 2 от НУБЕПРГСИУПГ.
Според тази норма се допуска лица от персонала по ал. 1, т. 1 да не са наети по
трудово правоотношение, ако: 1. са неограничено отговорни съдружници, когато заявителят
е събирателно или командитно дружество, или 2. заявителят е едноличен търговец
и самият той е включен в персонала по ал. 1, т. 1.
В
настоящия случай преди да постанови оспорената заповед, административният орган
е бил длъжен да установи дали не е налице хипотезата на предвиденото в чл. 374,
ал. 2, т. 2 от наредбата изключение (с оглед на правноорганизационната форма на
жалбоподателя – едноличен търговец). Тук следва да се съобрази обстоятелството,
че и закона (ЗТИП), и наредбата, описвайки необходимия персонал на лицата,
които ще бъдат вписани в регистъра по чл. 36 от ЗТИП, посочват изисквания за
професионална квалификация и образователно-квалификационна степен, като липсва
изискване всяка от изброените квалификации да се изпълнява от отделно лице. При
това положение не се изключва възможността едно лице да отговаря на няколко
(или дори на всичките) изисквания за професионална квалификация и
образователно-квалификационна степен. С оглед на това в настоящия случай, за да
провери дали не е налице цитираното изключение на чл. 374, ал. 2, т. 2 от
Наредбата, административният орган е бил длъжен да установи по категоричен
начин дали жалбоподателят като едноличен търговец не разполага с изброените в
чл. 374, ал. 1, т. 1 от НУБЕПРГСИУПГ образование и квалификации, като изиска от
него информация за това. Именно в тази връзка съдът счита, че е от съществено
значение, че жалбоподателят не е бил реално уведомен за започналото
производство. Нещо повече, доколкото в тежест на административния орган е да
докаже съществуването на предпоставките за издаване на административния акт, то
ответникът е бил длъжен, както вече се посочи по-горе, да изследва дали не е
налице изключението по чл. 374, ал. 2 от Наредбата като изрично изиска
информация от жалбоподателя дали той самият отговоря на изискванията на чл.
374, ал. 1, т. 1 от Наредбата. В случая дори след като се приеме, че
жалбоподателят е бил уведомен за започналото производство (по презумпцията на
закона), не може да се счете, че от същия е изискана необходимата за произнасяне
от органа информация, доколкото от съдържанието на уведомителните писма е
видно, че липсва такова указание. В уведомителните писма е указано единствено,
че жалбоподателят може да се запознае с преписката и доказателствата към нея,
както и да депозира своето становище или възражения. От него не са изисквани
никакви документи или информация досежно хипотезата на чл. 374, ал. 2 от
Наредбата.
Така
се е стигнало до произнасяне на административния орган при неизяснена от
фактическа страна обстановка и възможност да се направи категоричен извод за
неизпълнение на изискванията на чл. 36а, ал. 2, т. 2 от ЗТИП вр. чл. 374, ал.
1, т. 1, б. „а-г“ и „е“ от Наредбата, при което оспорената заповед се явява и
материално необоснована. Административният орган не се е мотивирал в
оспорената заповед, че лицето Ц.Д. не разполага с необходимата посочена
квалификация според изискванията на чл.
374, ал. 1, т. 1, б. "а-г" и „е“ от Наредбата.
С оглед на изложеното
съдът намира, че при постановяване на оспорената в настоящото производство
заповед № А-О-041/24.02.2017 г на председателя на ДАМТН е допуснато съществено
процесуално нарушение, както и нарушение на относимите материално правни норми,
които са приложени не в съответствие с целта на закона. Налице са основанията
за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК.
Мотивиран така и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Ц.Д.-Донкомерс“ със седалище гр. Велико Търново,
представлявано от Ц.С. Д., Заповед № А-О-041/24.02.2017 г. на Председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с която жалбоподателят
е заличен от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане,
ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност (регистъра по чл.
36, ал. 1) и е обезсилено издаденото му удостоверение № ВТ055/05.09.2007 г. за
вписване на дружеството в този регистър.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.