РЕШЕНИЕ
№ 1169
гр. Варна, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110106261 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Ж. В. И., действащ чрез адв. Г. В.,
срещу С. Г. Г., първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумите както следва: 1./ 1 000.00 лева, представляваща престирана в полза на
ответника на 10.02.2022 г. без основание сума; 2./ 650.00 лева, представляваща престирана в
полза на ответника на 28.03.2022 г. без основание сума и 3./ 500.00 лева, представляваща
престирана в полза на ответника на 07.04.2022 г. без основание сума, ведно с обезщетението
за забава съизмерима със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 18.05.2022 г.
Ищецът твърди в исковата молба, че в периода от м.02.2022 г. е превел по банков
път в полза на ответника горепосочените суми в общ размер на 2 150.00 лева, респективно 1
000.00 лева на 10.02.2022 г.; 650.00 лева на 28.03.2022 г. и 500.00 лева на 07.04.2022 г.
Поддържа се, че сумите са преведени от ищеца без правно основание, доколкото между
последния и ответника не са били налице действителни и породили права и задължения
облигационни правоотношения.
По същество се моли съдът да уважи предявените осъдителни искове.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. Ответникът оспорва исковете както по основание, така и по размер. Не оспорва
твърдението, че процесните суми са получени от него по банков път, но твърди, че ищецът
ги е престирал в негова полза, тъй като с него са имали съвместен живот и преводите са
били част от него.
В заключение се моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.
В хода на о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв.
1
Г. В., чрез която поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично и не се представлява.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, събрания и
приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази
предметните предели на производството, очертани с исковата молба и отговора, на
основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск, с правно основание 55, ал. 1, предл.
1-во от ЗЗД.
За успешното провеждане на предявения иск ищцата следва да установи по несъмнен
начин в условията на пълно и главно доказване, че е престирала процесната сума в полза на
ответника без основание в претендирания размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже, че е получил търсената сума на валидно и годно правно основание, а при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е върнал на последния претендираната
сума.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът с доклада на делото е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на 10.02.2022 г. ищецът е
превел в полза на ответника сумата в размер на 1 000.00 лева, което е в унисон и с
ангажираното платежно нареждане на л. 9; на 28.03.2022 г. – сумата в размер на 650.00 лева,
което е в унисон с платежното нареждане, ситуирано на л. 8 от делото и на 07.04.2022 г. –
сумата в размер на 500.00 лева, което е в унисон с платежното нареждане на л. 7.
С оглед установяването в условията на главно и пълно доказване от страна на ищеца
на извършените престации в претендирания исков размер, в тежест на ответника е било да
докаже конкретно правно основание за тяхното получаване. Посочените в банковите
документи основания за трансакцията – „захранване на сметка“ досежно сумите в размер от
500.00 лева и 650.00 лева и „проект размисъл“ относно сумата в размер на 1000.00 лева, не
се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като са частни
свидетелстващи документи, но и поради прекалено общата формулировка не могат да бъдат
дори индиция за съществуването на конкретен мотив за извършването на паричните
престации. В същото време ответна страна е изложила единствено, че сумата е заплатена в
изпълнение на нравствен дълг, доколкото процесните суми били част от личния му
съвместен живот с ищеца. Следва да се посочи, че съгласно Постановление № 1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г., Пленум на ВС съзнателно изпълнение на нравствен дълг е
основание за престиране, поради което даденото не подлежи на връщане. Съдилищата
изследват във всички случаи дали не е налице съзнателно изпълнение на нравствен дълг и
ако констатират това обстоятелство, следва да освобождават получателя от отговорност.
Релевантните обстоятелства следва да се преценяват във всеки отделен случай, като
констатациите за това дали съществува морално задължение или има друго основание за
изпълнението е въпрос на конкретни факти и преценка от решаващия състав.
В настоящия случай ответникът не е навел конкретни твърдения относно характера
на претендирания нравствен дълг, в чието изпълнение е извършено процесното плащане,
както и не е ангажирал никакви доказателства за наличието на такова морално задължение в
тежест на ищеца. При липса на проведено доказване от страна на ответника, на което и да е
от наведените от него възражения за съществуващо основание за осъществяване на
паричната престация, следва да се приеме, че същите са неоснователни, а паричните преводи
са извършени при начална липса на основание. Предвид изложеното заплатените суми
подлежат на репариране от получилата я без основание страна на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД.
2
Крайният извод на съда е за основателност на предявените искове. Основателността
на главното вземане обуславя дължимостта и на акецорното за законна лихва, считано от
датата на сезиране на съда до окончателното погасяване на задълженията.
При този изход от спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от
последния съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, чийто размер
възлиза на 155.00 лева – държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв, в полза на адв. Г. В. следа да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, С. Г. Г., ЕГН **********
да заплати в полза на Ж. В. И., ЕГН ********** сумите както следва: 1./ 1 000.00 лева,
представляваща престирана в полза на ответника на 10.02.2022 г. без основание сума; 2./
650.00 лева, представляваща престирана в полза на ответника на 28.03.2022 г. без
основание сума и 3./ 500.00 лева, представляваща престирана в полза на ответника на
07.04.2022 г. без основание сума, ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.05.2022 г. до
окончателното погасяване на вземанията.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С. Г. Г., ЕГН ********** да заплати
на Ж. В. И., ЕГН ********** сумата в общ размер на 155.00 лева, представляваща държавна
такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв, С. Г. Г., ЕГН **********
да заплати в полза на адв. Г. К. В., адвокат при АК-гр. В., вписана под № *, с адрес: *
сумата в размер на 450.00 лева, представляваща хонорар за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3